Първоначално изпратено от коки
Разгледай мнение
____________________
Иван Грозданов поиска от страниците на в. "Струма" да публикува свое открито писмо до президента Росен Плевнелиев, предизвикан от неговите изяви по повод 25-годишнината от 10 ноември 1989 г.
Публикуваме текста без съкращения и без редакторска намеса:
ОТКРИТО ПИСМО
Господин Президент,
................
Впрочем ще подчертая, че имаше неща, с които съм напълно съгласен с Вас. И едно от тях е твърдението Ви, че "манипулираната истина разделя". Да, така е. Манипулираната истина разделя, противопоставя хората, разпилява енергията на нацията. Възниква въпросът обаче, защо след като съзнавате негативната роля на минипулативната истина, Вие сам си служите често с такива истини. Нещо повече, направо си служите понякога с неистини. Коментарът, който направихте за 10 ноември, призивът Ви да не се обръща внимание на казаното от Вас, за изявата Ви вечерта на тази дата не ми прозвучаха добре. Да искате да не се обръща внимание на една неистина е недостойно. Ако тази лъжа бе казана от един обикновен гражданин на страната, бих приел донякъде, че не трябва да й обръщаме внимание. Но поднесена от Президента, от държавния глава, тя има друга стойност, различни последици, включително и такава, че може да послужи някому за неправилен прочит на този отрязък от историята на страната. Моят прочит на този факт знаете ли какъв е, господин Президент?
Вие допуснахте този гаф, воден от желанието да се самогероизирате, да изградите образа си на последователен борец срещу комунизма. Само че паметта на хората не е толкова къса.
................
Но тази роля на Вас /а и на много други/ не Ви приляга и поради факта, че Вие сам сте син на баща и майка комунисти и сте израснали в условията на социализма. Били сте в почивните станции на ЦК, бяхте активист на пионерската и комсомолската организация. Баща Ви, лека му пръст, бе дългогодишен работник на Окръжния комитет на партията в Благоевград - завеждащ сектор "Образование", а майка Ви - дългогодишен секретар на първичната партийна организация в гимназията, където работеше. И двамата бяха честни, скромни, достойни, уважавани хора. Имах честта да работя заедно с баща Ви от началото на 1972 година до кончината му, в това число около 4 години в една стая. Прекрасен човек бе - тих, скромен, разсъдлив и задълбочен, човек с благ характер, предан и отговорен, изпълняващ добросъвестно задълженията си на партиен работник. С две думи - добри хора, отлични кадри. И досега се мъча да си обясня например защо когато станахте Президент, като че ли нямахте желание обществото да разбере, че родителите Ви са били членове на БКП и нейни функционери. А си мисля, че няма от какво да се срамувате в трудовата биография на родителите си.
..........................
Господин Президент,
Убеден съм, че нямаме различие по това, че днес за страната ни няма по-важна от задачата тя да бъде изправена на крака, да започне възходящото й развитие.
Нямаме сигурно големи различия и по това, че за да се случи горното, е нужно час по-бързо да се възстанови държавността, авторитетът и ролята на институциите, властта на закона, да се създаде организация за ефективното използване на вътрешните и външни фактори и ресурси, да се мобилизира енергията на цялата нация. Нужно е час по-скоро да се сложи край на политическото противопоставяне, на разделението на хората на наши и ваши по политически признак. И в това отношение ролята на Президента е безмерна. Историята няма да Ви прости линията, която следвахте и, както личи, ще продължите да следвате в бъдеще - да разделяте нацията. Лично аз, надявам се и по-голямата част българските граждани, няма да Ви простят това, което направихте след избора на правителството на Пламен Орешарски, като само след няколко дни снехте доверието от него, безусловно подкрепихте протестите, т. е. деструктивното, и си позволихте да определите протестиращите като умни, красиви, перспективни и т. н., а такива като мен и милиони други, които не протестирахме, като грозни, изостанали, недемократични и т. н.
...................
Казвал съм го, ще си позволя да го кажа и на Вас отново. Досегашната практика да се отрича миналото, всеки новопостъпил във власта да се счита за най-велик, за най-далновиден, едва ли не за богоизбран, да смята, че историята започва от него, т. е. да няма приемственост, е пагубна за съдбата, за бъдещето на страната.
.....................
Господин Президент,
Ще ме извините, но не мога да подмина без коментар Вашето отношение към Русия. Чудя се и се мая откъде тази злоба? Какъв зъл демон се е загнездил във Вас, та не Ви е останала и капчица признание поне към Русия, някакво чувство на благодарност към саможертвата на хилядите руски воини за свободата на България. Добрият, далновидният политик не би допуснал да се конфронтира с една велика държава, каквото е Русия, за да се хареса на американските си приятели!
С уважение: ИВАН ГРОЗДАНОВ,
дългогодишен партиен работник, бивш учител, пенсионер от Благоевград
Ноември 2014
http://www.blitz.bg/news/article/304424
армиите на Гудериан и Манщайм...
Коментар