Първоначално изпратено от nachev
Разгледай мнение
-
не е десетилетие, 6 години са - 1912-1918, като "върхът" е метежът при Владая през 1918. Дори не искам да наричам тези хора българи, а най-големият срам е, че там все още има паметник на тези "Клетвопретъпници" по едноименната книга, а онова мекере Стамболийски има наречен цял град. В тези 6 години България пропили шанса си да бъде Велика сила като минимум от ранга на прокажената и трижди проклета Югославия в периода 1945-1990. Дали зарадаи Чаталджа, дали заради Фердинанд (удобният негодяй за всички), дали заради предоверяването на Матушката, която за пореден път ни забива нож в гърба през 1913 и после през 1916 (за което уж сами сме си били виновни, че даже кръщават танковите си машини Скобелев, но нашите не се спират и ги превземат като трофейно оръжие), или просто малшанс и прекалена лакомия да вземем всичко, дето си "наше", включително "изконния" Солун, който никога не е бил български? Множество фактори и една огромна катастрофа. Останалото са само последици - и 1923, и 1934, и 1944, и още повече 1989, когато имаше шанс за нещо, но комунистите ни приспаха с милите думички "да не се леело кръв". Е, не се ля, отля се и то много и замина да бере портокали и да духа на маляки и всякаква подобна измет. Златни шансове, пропилени, а падналият лъв е най-удобна плячка за хиените като маляки, шумадийци или маляки, защото е благороден дори и в смъртта!Never argue with idiots, they will bring you down to their level and then beat you with experience -
Аз влязох в темата за да напомня, че днес се навършват 97 години от 9-то юнския преврат 1923 г.
Снощи изгледах предаването на История.Бг, което беше посветено на темата, но нещо ми липсваше.
Тоя Вачков е голямо шило и досада
Акад. Георги Марков: На 9 юни 1923 г. е извършен държавен преврат
В онова проклето десетилетие 1912 - 1923 г. нещо се е счупило в България и не ще и не ще да се поправи!Коментар
-
Добра приказка сте отпочнали!
Ето нещо, което сме приказвали, за напомняне с усмивка.
Сенегалска трагикомедия при Дойран
Коментар
-
Велики са дедите ни, много велики, а онези подвизи в Балканските войни и особено Първата световна, са нещо чутовно. За съжаление, са забравени и от нас, и от историята, а е трябвало просто да не водим тъпите Балкански войни и то с нулева мисъл - кой ли идиот е очаквал, че ще вземем и Одрин, и Битоля, и Солун, и Скопие, а ще дадем на шумадийците само Косово, а на маляките част от чукараците в Епир и хубавата Тесалия. Разбира се, предоверили са се на пияните казаци и малоумният Николашка, който е мразел контето Фердинанд, че е имал наглостта да се нарече цар и да му оспори императорската корона. Ех, Българио, какви чеда си имала, а каква мърша тъпче земите ти днес...Първоначално изпратено от Kiro Разгледай мнение
По време Първата Световна война Антантата се ужасява от българските войници. Вижте какво пишат за нашите дядовци!
"Tова бяха българи - брадясали, страшни, черни цървулани. Видях ги с очите си, макар и от далеч, целите покрити с косми, с пъклени очи. Тъкмо навлизахме в окопите им и всякаш от под земята изскочиха чудовища, нададоха дивашки викове и като бесни вълци се втурнаха право към нас - с ножове, бомби, ятагани. Ние хукнахме назад, а ония страшилища, надали адски викове, тичат по дирите ни, гърмят, хвърлят бомби, колят, когото сварят. Бил съм се и в други боеве и при Сома и при Вердюн, но такава страхотия и такъв бесен народ не съм виждал. Боже, Боже, Францио, къде ни изпрати?" - Жер ОливиеNever argue with idiots, they will bring you down to their level and then beat you with experienceКоментар
-
По време Първата Световна война Антантата се ужасява от българските войници. Вижте какво пишат за нашите дядовци!
"Tова бяха българи - брадясали, страшни, черни цървулани. Видях ги с очите си, макар и от далеч, целите покрити с косми, с пъклени очи. Тъкмо навлизахме в окопите им и всякаш от под земята изскочиха чудовища, нададоха дивашки викове и като бесни вълци се втурнаха право към нас - с ножове, бомби, ятагани. Ние хукнахме назад, а ония страшилища, надали адски викове, тичат по дирите ни, гърмят, хвърлят бомби, колят, когото сварят. Бил съм се и в други боеве и при Сома и при Вердюн, но такава страхотия и такъв бесен народ не съм виждал. Боже, Боже, Францио, къде ни изпрати?" - Жер Оливие
Коментар
-
-
За тези от вас, които се интересуват от историята на Византия, вероятно ще им бъде интересно как са изглеждали знакови места от древния Константинопол, преди 1453 г. Гледната точка на френският художник Антоан Елбер - архитектурни възстановки, а също така и портрети на известни личности свързани с историята на Втория Рим.Vanitas vanitatum...Коментар
-
За първи път тръбите с гръцки огън били монтирани на византийските бойни кораби от типа дромони. След това въпросните тръби се превърнали в основно оръжие и за останалите морски съдове от флота на Империята. През 673 година (според византийския историк Теофан) арабският флот за първи път потеглил към Константинопол. Корабите презимували в Киликия, след което се насочили към столицата. Когато император Константин ІV разбрал за приближаването им, наредил да бъдат подготвени няколко огромни двупалубни дромона, снабдени с гръцки огън. Имало и няколко други плавателни съда, натоварени с резервни тръби. Още при първия сблъсък византийците запалили два от най-големите кораби в арабския флот, а войните на Исляма били така потресени, че моментално си подвили опашките и потеглили обратно към Сирия. Второ подобно нашествие арабите подготвили през 718 година, този път с два огромни флота. Единият дори успял да стовари десант в Тракия, който обаче бил напълно унищожен от армията на българския владетел Тервел. По-късно и двата арабски флота били разгромени напълно от въоръжените с огнепръскачки византийски кораби. Срещат се оскъдни сведения за това че военните стратези на хан Крум са успели да разгадаят тайната на гръцкия огън и са възнамерявали да го използват при подготвяната от хана обсада на Константинопол. Смъртта на хан Крум обаче сложила край на тези планове. По-късно византийският летописец Скилица Кедрин описва обсадата на Видин през 1002 година, при която българските военачалници са открили начин да се гаси огъня - захлупвали са горящите топки с гърнета. За това се е изисквала немалка доза смелост, но все пак благодарение на самоотвержената борба на войниците крепостта "Баба Вида" издържала осеммесечна обсада.
Най-вероятно сифоните, изхвърлящи гръцкия огън, са били направени от бронз. Според други автори пък са били медни, тъй като медта се топи много трудно - при температура около 1600 градуса по Целзий. Как точно са изстрелвали тайнствената смес обаче си остава загадка. Вероятното разстояние на обстрела е било около 25 - 30 метра, т.е. напълно достатъчно за да попречи на вражеските кораби да се сражават пълноценно. Така въпреки съкрушителните поражения, претърпени от византийците срещу арабите в Сирия и Мала Азия, Константинопол и континентална Гърция останали недостъпни за бойците на Аллах. Впрочем Империята успешно използвала страшното си оръжие и срещу други враждебни флотилии. Така например през 941 година с негова помощ напълно бил унищожен флотът на руския княз Игор, появил се край Константинопол. Една от многото загадки, свързана с това може би най-страшно оръжие на древността, е защо византийците не са могли да защитят с негова помощ столицата от обсаждащите я кръстоносци, а по-късно и от турците? От ХІІ век нататък съобщенията за използването на гръцкия огън почти съвсем изчезват или са очевидно недостоверни. Едно от обясненията е че тайната е била известна на съвсем тесен кръг от посветени, които са загинали в династичните междуособици по онова време. А може би загубвайки достъп до нефтените находища около Каспийско море, Империята е загубила и необходимите суровини за изготвянето на гръцкия огън? Ето как още в древността петролът е бил суровина от голямо значение за военните успехи на една империя!
Коментар
-
Военната подготовка на римските легионери е била брутална. До ден днешен едва ли има по-тежка подготовка от тяхната, безкрайни тренировки и упражнения всеки ден до пълно изтощение. Всеки един от тях е тренирал със специални дървени щит и меч, които са тежали два пъти повече от металните. Част от тренировката им включвала ежедневен 25 километров ‘марш’ с пълно бойно снаряжение, който е трябвало да бъде изпълнен за под 6 часа.
Коментар
-
Известният Трибула бил шут на френския крал Франсоа I.
— Трибула — запитал го веднъж кралят, — хайде да се разменим — аз да стана шут, а ти крал!
— Не съм съгласен! — отговорил шутът.
— Защо? Нима не искаш да станеш крал?
— Крал мога да стана! Но не бих искал да имам такъв шут!
Коментар
-
Арденският кон - танкът на древността
Арденският кон е една от най-старите породи тежковози на Европейския континент. Прародителите й най-вероятно са се появили на Арденското Плато преди 2000 години, откъдето идва и тяхното название. Още 57 години пр. Хр., когато Юлий Цезар дошъл в Галия (днешна Белгия), той намерил „здрава и силна мeстна порода“, която не пропуснал да спомене и в своя „De bello Gallico“. Арденските тежковози са били известни и на гръцкия историк Херодот, койтo ги възхвалява за тяхната издръжливост и сила и ги препоръчва за „тежки превозни дейности“. Още една от личностите на Античния мир, император Нерон, по време на управлението си издал указ за закупуване на 4 кобили в Ардените специално за негово лично ползване. Новата история на арденските тежковози започва през 732 г., когато един абат (игумен) от разположения в Арден манастир „Св. Губърт“ решава да вземе няколко арабски жребци, които били останали след поражението на емир Абдуррахман при Тур и да направи тяхна кръстоска с арденците. Това смесване на арденци с източните породи било повторено през времето на кръстоносните походи и като тяхно следствие в Европа през XVII, XVIII и XIX век арденците били смятани за идеални бойни коне и били използвани основно за пренос на тежести във военните походи, заради превъзходната си сила и издръжливост. Неоспорим факт е, че Тюрен, чиито войски били разположени дълго време около Трир, е използвал арденски коне за своята кавалерия.
Коментар
-
– Ами децата толкова искаха да видят бомбата!
Невероятна снимка на семейната ваканция, направена в пустинята Невада през 60-те години.
Коментар
-
Как по щастлива случайност ромеите си връщат Константинопол през 1261 г. През 1260 г. никейският император Михаил VIII Палеолог води неуспешна война с другата гръцка държава, образувана след превземането на Константинопол от кръстоносците през 1204 г. - Епирското деспотство. Никейските войски предвождани от императорския любимец - кесарят Алексий Стратегопул са разбити от епирците при Навпакта, а самият Алексий е взет в плен. Михаил Палеолог веднага плаща откуп за военачалника си и това се оказва наистина печеливш ход. На следващата година никейският василевс сключва договор с Генуа и започва подготовка за обсада на Константинопол. През м. юли 1261 г. Алексий Стратегопул с малък отряд от около 800 души, новечето наемници-кумани е изпратен в Тракия за разузнаване и демонстрация на военно присъствие. В лагера му в гр. Регия неочаквано се появяват няколко ромеи, които му съобщават интересна новина. Цялата латинска армия и венецианския флот са отплавали в Черно море на военна експедиция срещу никейския остров Дафнусий. Стратегопул веднага взема решение да атакува Константинопол. През нощта на 25-ти юли неколцина никейци проникват в Константинопол през малка тайна врата и отварят Силиврийските врати. Алексий с куманите нахълтва в столицата, като започва да пали пожари за да прикрие малките си сили. Паникьосаният латински император Балдуин II с охраната си се качва на кораб и бяга към о. Евбея. Така щастливата случайност и енергичните действия на Алексий Стратегопул връщат Константинопол на ромеите и империята е възстановена.
Коментар
Коментар