IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg
Контролен панел | Съобщения | Потребители | Търси
  • If this is your first visit, be sure to check out the FAQ by clicking the link above. You may have to register before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages, select the forum that you want to visit from the selection below.

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

История

Collapse
X
  • Филтър
  • Време
  • Покажи
Clear All
new posts

  • ГЕОРГИ МИЛКОВ

    Това на снимката е старата крепост на Мурзук в областта Фезан в дълбокия либийски юг. На това място са били заточени 51 българи, така наречените Солунски атентатори от 1903 г. Днес, в деня на архивите, извадих да препрочета книгата "Солунският атентатъ и заточениците въ Фезанъ", писана по спомени на Павел Шатев - един от затворниците, който по-късно е сред създателите на Вътрешната македонска революционна организация (обединена). Снимката е моя, правил съм я навремето, когато с приятели минахме по част от стъпките на българските каторжници из тия пущинаци в недрата на Сахара. Заточението в Мурзук е било много по-неприятно от това в Диарбекир или други части на Османската империя, защото всяка надежда за бягството била невъзможна. Както Шатев сам описвва, даже и в Сибир било по-добре. Ужасиите, които българите преживяват там са разказани най-подробно, но има една част, която е смразяваща. Когато след години заточениците са амнистирани и ги пускат да си тръгнат, те не искат да го направят без тези свои побратими, които са умрели по време на каторгата и са погребани в пясъците край крепостта. Ето дословно спомените на Павел Шатев: "Не можехме да се съгласим да напуснем тая страна, в която оставаха телата на умрелите ни другари. Ние бяхме свободни, но въпреки това умът, инстинктът ни влачеха към друго направление: как да изпълним дълга си, сиреч как да успеем да откраднем телата на другарите си. Те бяха още пресни, неразложени окончателно. Санитарната власт не допускаше това. Наказанието, предвидено в закона, беше голямо. Но пред другарския дълг вякакво наказание немее, то е нищожно. Ние дебнехме момента как да изпълним тоя план и да вземем поне костите. Минаха се 1-2 седмици, а тая мисъл не излизаше от ума ни... Една вечер шест души от нас съвсем тайно отидохме при гробовете, поставихве двама-трима, за да пазят, а останалите - едни с ръце, други с дъски почнахме да разравяме пясъка, за да откриваме гробовете, да дърсим телата на умрелите. Нощта беше ясна. Месецът ясно блестеше. Сенките на дърветата и стърчащите голи зидове на градските стени придаваха на местността тайнствен изглед. Пясъкът бе прехвърлен настрана. Появиха се телата, още неразложени - цели. Миризмата все повече се усилваше. Почувствахме силно зашеметяване. Пот бликаше от лицата ни. Пауза. Пак на работа. Телата по никой начин не можехме да задигнем, защото нямаше как и къде да ги укрием. Костите не можехме да приберем, защото те бяха още обвити с месо. Не оставаше освен да вземем черепите на умрелите. Завчас извадихме ножовете си, отсякохме главите... Утринта, след като ги нацапахме с йодоформ, ги поставихме в две тенекиени кутии, които херметически затворихме. Те бяха вече готови, а ние спокойни..." В книгата не се казва какво е станало с макабрения товар, но от други спомени на Шатев е известно, че една от главите - на Марко Бошнаков е предадена на родителите му в Охрид. Майката на Милан Арсов във Велес също получава главата му.
    Самият Павел Шатев, преживял толкова много, ще стане жертва на идеята на Коминтерна за "македонска федерация". През 1949 г. заради твърденията си, че в Македония населението е с предимно българско самосъзнание, той е арестуван като потенциален неприятел на държавата и хвърлен в затвора в Битоля, където прекарва последните дни от живота си. Костите на неговите другари от каторгата във Фезан са все още някъде из пясъците на Сахара.
















    Last edited by Kiro; 09.06.2020, 17:43.

    Коментар


    • Чак е смешно неразбирането на средновековният свят..Разбира се, че светиите и Господ са съпричастни към всеки успех на християните..И при нас е същото..Отделен въпрос е, че може да са подкупили-подкрепили убиеца на Калоян..

      Коментар


      • Първоначално изпратено от termit Разгледай мнение

        Как Димитър Солонски роден през 3 век, убива Калоян през 1207?
        https://www.flashnews.bg/zagadachnat...-tsar-kaloyan/ Слезнал от небето ,влезнал на кон в палатката на Калоян и го убил,
        в това вярват гърците .

        Коментар


        • Първоначално изпратено от Grosss Разгледай мнение

          Каквито и версии да пускаш става въпрос за нашият цар Калоян убит от Димитър Солунски.Етиопите дошли след траките на Балканите
          като завоеватели смятат себе си за носители на цивилизацията а нас българите за варвари и чудовища.
          Как Димитър Солонски роден през 3 век, убива Калоян през 1207?

          Коментар


          • Първоначално изпратено от Kiro Разгледай мнение



            Дали легендата, че свети Димитър Солунски убива цар Калоян пред стените на Солун не се корени в много по-ранно християнско предание, според което свети Меркурий убива император Юлиан (Апостат)?

            В 1207 г. българският цар (или крал) Калоян загива в обсадата на Солун. Убит е може би от заговорници в собствения си лагер, но постепенно се създава легенда (разпространявана през XVII в. от свети Дмитрий Ростовски), според която Солун е спасен от свети Димитър, който пронизва владетеля си с копие, за да предпази своя град. Това е 27-о сред изброените чудеса на свети Димитър. В гръцката иконография се е превърнало в относително добре познат сюжет. В руската се е превърнало в "Св. Димитър убива татарин" (вероятно заради героичната история на княз Дмитрий Донски при Куликовското поле от 1380 г.).

            Векове по-рано, през 363 г. римският император Юлиан (Флавий Юлиан или Юлиан II, по-известен като Юлиан Апостат или Отстъпник) загива край персийската столица Ктезифон (в Месопотамия) по време на битка с персите. Година след смъртта му реторът Либаний записва твърдението, че императорът е убит от християнин в собствената си армия. Други извори твърдят, че може би става дума за воин от арабска спомагателна част (което не пречи той да е християнин). През шести век историкът Йоан Малала разпространява преданието, че свети Василий Велики, който е затворник по време на ктезифонската кампания, измолва жестоко наказание за императора и на бойното поле чудотворно се явява раннохристиянският мъченик свети Меркурий, който смъртоносно пронизва Юлиан с копието си. Това предание е запазено сред етиопските християни.

            Образът на яздещ християнски светец-воин, който убива противник с копието си (дракон в случая на свети Георги, Юлиан при Меркурий, Калоян или татарин при Димитър) е достатъчно популярен. Противникът обикновено е смятан за могъщ противник на християните и загива след чудотворна намеса на светеца (драконът е добре познат образ на Дявола, Юлиан е Отстъпникът от вярата, възстановител на старите култове, а Калоян е едновременно "Ромеоубиец" и униат - макар че при гибелта си в 1207 се сражава срещу ломбардските кръстоносци, завладели Солун, а не срещу православните ромеи).

            Долните две икони показват свети Меркурий, убиващ Юлиан върху коптска икона и свети Димитър, правещ същото с Калоян ввърху сирийска гръцка икона от XVII в.

            Възможно по-ранното предание за края на Юлиан Апостат да е повлияло на средновековната легенда за смъртта на цар Калоян.
            Каквито и версии да пускаш става въпрос за нашият цар Калоян убит от Димитър Солунски.Етиопите дошли след траките на Балканите
            като завоеватели смятат себе си за носители на цивилизацията а нас българите за варвари и чудовища.
            Last edited by aleks262; 09.06.2020, 16:13.

            Коментар






            • Дали легендата, че свети Димитър Солунски убива цар Калоян пред стените на Солун не се корени в много по-ранно християнско предание, според което свети Меркурий убива император Юлиан (Апостат)?

              В 1207 г. българският цар (или крал) Калоян загива в обсадата на Солун. Убит е може би от заговорници в собствения си лагер, но постепенно се създава легенда (разпространявана през XVII в. от свети Дмитрий Ростовски), според която Солун е спасен от свети Димитър, който пронизва владетеля си с копие, за да предпази своя град. Това е 27-о сред изброените чудеса на свети Димитър. В гръцката иконография се е превърнало в относително добре познат сюжет. В руската се е превърнало в "Св. Димитър убива татарин" (вероятно заради героичната история на княз Дмитрий Донски при Куликовското поле от 1380 г.).

              Векове по-рано, през 363 г. римският император Юлиан (Флавий Юлиан или Юлиан II, по-известен като Юлиан Апостат или Отстъпник) загива край персийската столица Ктезифон (в Месопотамия) по време на битка с персите. Година след смъртта му реторът Либаний записва твърдението, че императорът е убит от християнин в собствената си армия. Други извори твърдят, че може би става дума за воин от арабска спомагателна част (което не пречи той да е християнин). През шести век историкът Йоан Малала разпространява преданието, че свети Василий Велики, който е затворник по време на ктезифонската кампания, измолва жестоко наказание за императора и на бойното поле чудотворно се явява раннохристиянският мъченик свети Меркурий, който смъртоносно пронизва Юлиан с копието си. Това предание е запазено сред етиопските християни.

              Образът на яздещ християнски светец-воин, който убива противник с копието си (дракон в случая на свети Георги, Юлиан при Меркурий, Калоян или татарин при Димитър) е достатъчно популярен. Противникът обикновено е смятан за могъщ противник на християните и загива след чудотворна намеса на светеца (драконът е добре познат образ на Дявола, Юлиан е Отстъпникът от вярата, възстановител на старите култове, а Калоян е едновременно "Ромеоубиец" и униат - макар че при гибелта си в 1207 се сражава срещу ломбардските кръстоносци, завладели Солун, а не срещу православните ромеи).

              Долните две икони показват свети Меркурий, убиващ Юлиан върху коптска икона и свети Димитър, правещ същото с Калоян ввърху сирийска гръцка икона от XVII в.

              Възможно по-ранното предание за края на Юлиан Апостат да е повлияло на средновековната легенда за смъртта на цар Калоян.

              Коментар


              • Първоначално изпратено от mirodes Разгледай мнение

                Грешките през 1913 г по време на двете балкански войни са изцяло български-първо не подготвяме добре атаката на Цариград в подходящ момент,после атакуваме добре укрепени позиции.След това се доверяваме на руснаците,че ще сдържат Румъния,а на тях вяра никога не трябва да се има.
                Но през Първата световна война нямаме грешки-просто сме били на грешната страна.Пионки сме в една глобална война,която ако бе оставена да се решава от европейските сили,щеше да е спечелена от Централните сили,но намесата на САЩ преобръща изхода на войната.Същото се случва и тридесет и седем години по-късно,когато пак намесата на САЩ решава изхода от войната.
                А защо САЩ два пъти се бият против Германия,без да имат кой знае каква изгода от това,е тема на друг разговор.
                Нямат изгода САЩ???? НАистина ли - че за тях двете световни войни са като да ударят два пъти подред джакпота от тотото с еднакви числа, което го е правила само мамата на наш Делянчо!

                Грешките са България се дължат само на липсата на хладен ум и на вярата, че нашето си е наше. Ми не е наше, на по-силния, ловкия, хитрия, безскрупулният е. Погледни картата на Балканите - за чий им е на Сърбия да се бие, ако не за Македония, за чукараците на Косово ли? За чий им е на Малякия да се втурне, ако не за Солун? И ако искаш Македония, що се набиваш с 90% от войската си в Тракия, като не ангажираш изобщо съюзниците си? Малоумие на макс, породено от борбата да спасим брата-роб в Македония, просто липса на хладен разум ипрез годините преди 1912, и на 16.06.1913. Не разбирам как сме могли така да се доверяваме на Русия? Просто недоумявам, ама на, случило се е

                За Първата световна трудно можем да обвиним Ферди - чакал е една година, просто никой от Анатантата не му дава нищо. Дори ЧЪрчил ги е умолявал да натиснат Сърбия да ни даде Македония, ама не и не, шумадийците, дори и на ръба на пълно изтребление, не са искали да ни върнат Македония. А как да вземеш от народ, който удържа империя като Австро-Унгария, за да дадеш на потенциален съюзник - не е джентълменско да вземеш живо месо, а да дадеш обещания за след един колко си години при определени обстоятелства. германия действа бързо и енергично и ни дава всичко - включително Ниш и Поморавието. Ферди няма как да бъде обвинен, виновни са тъпата Антанта. Е, включването на България към Централните сили проточва войната с 3 години, иначе свършваше още през 1915, затова и толкова ни мразят.

                Апропо, силата на България се доказва дори и само с фактът, че Първата световна фактически свършва с пробива при Добро поле и излизането на България от войната, всичко друго са последици и в рамките на месец всичко се разпада. Толкоз - да, велики са дедите ни, просто са изтеглили късата клечка!
                Never argue with idiots, they will bring you down to their level and then beat you with experience

                Коментар


                • Първоначално изпратено от Kiro Разгледай мнение
                  16 септември, 1922 г., гарата на Долни Дъбник - свалените от влака и бити водачи на Конституционния блок
                  .....................
                  Пред тях е член на оранжевата гвардия със сопа в ръка.
                  ]
                  Те нали така са си известни в нашата история - сопаджиите!


                  Коментар


                  • Първоначално изпратено от Грую Груев Разгледай мнение

                    не е десетилетие, 6 години са - 1912-1918, като "върхът" е метежът при Владая през 1918. Дори не искам да наричам тези хора българи, а най-големият срам е, че там все още има паметник на тези "Клетвопретъпници" по едноименната книга, а онова мекере Стамболийски има наречен цял град. В тези 6 години България пропили шанса си да бъде Велика сила като минимум от ранга на прокажената и трижди проклета Югославия в периода 1945-1990. Дали зарадаи Чаталджа, дали заради Фердинанд (удобният негодяй за всички), дали заради предоверяването на Матушката, която за пореден път ни забива нож в гърба през 1913 и после през 1916 (за което уж сами сме си били виновни, че даже кръщават танковите си машини Скобелев, но нашите не се спират и ги превземат като трофейно оръжие), или просто малшанс и прекалена лакомия да вземем всичко, дето си "наше", включително "изконния" Солун, който никога не е бил български? Множество фактори и една огромна катастрофа. Останалото са само последици - и 1923, и 1934, и 1944, и още повече 1989, когато имаше шанс за нещо, но комунистите ни приспаха с милите думички "да не се леело кръв". Е, не се ля, отля се и то много и замина да бере портокали и да духа на маляки и всякаква подобна измет. Златни шансове, пропилени, а падналият лъв е най-удобна плячка за хиените като маляки, шумадийци или маляки, защото е благороден дори и в смъртта!
                    Грешките през 1913 г по време на двете балкански войни са изцяло български-първо не подготвяме добре атаката на Цариград в подходящ момент,после атакуваме добре укрепени позиции.След това се доверяваме на руснаците,че ще сдържат Румъния,а на тях вяра никога не трябва да се има.
                    Но през Първата световна война нямаме грешки-просто сме били на грешната страна.Пионки сме в една глобална война,която ако бе оставена да се решава от европейските сили,щеше да е спечелена от Централните сили,но намесата на САЩ преобръща изхода на войната.Същото се случва и двадесет и седем години по-късно,когато пак намесата на САЩ решава изхода от войната.
                    А защо САЩ два пъти се бият против Германия,без да имат кой знае каква изгода от това,е тема на друг разговор.
                    Last edited by mirodes; 09.06.2020, 13:54.

                    Коментар


                    • Първоначално изпратено от Грую Груев Разгледай мнение

                      не е десетилетие, 6 години са - 1912-1918, като "върхът" е метежът при Владая през 1918. !
                      Всъщност ти си правият!
                      Многократно съм изтъквал през годините идентична на твоята теза за периода, но днес реших малко да се отпусна и по повод на годишнината и тържествено включих и времето до 23-та, което обаче за да сме по-точни значи не само юни, но и септември 23-та.

                      Отивал съм и по-далеч с отделни твърдения, че след проклетия период, сме в гражданска война, която е леко странна, с нетипични прояви, но под една или друга форма си върви и до ден днешен.

                      Коментар


                      • Каква чета става, когато се съберат двама македонци и двама шопи? Каква може да става - българска, разбира се!

                        Коментар


                        • 16 септември, 1922 г., гарата на Долни Дъбник - свалените от влака и бити водачи на Конституционния блок са с оскубани бради от Оранжевата гвардия на БЗНС. В редицата пред вагона от дясно на ляво: опозиционните политици Теодор Теодоров, Михаил Маджаров, Александър Малинов, д-р Стоян Данев, Сава Добриянов - редактор във в. “Мир”, Владимир Данев - син на д-р Данев. Пред тях е член на оранжевата гвардия със сопа в ръка.
                          Управлението на БЗНС е една от най абсурдните диктатури в историята.Селяни на власт в най буквалния смисъл на думата.Никога никъде не е имало такова противопоставяне между хората от селото и града.Стамболийски и хората около него са втълпявали на селяните че гражданите са техния естествен враг когото са длъжни да мразят.Оранжевата гвардия е била вкарана на няколко пъти в София където се е държала като в завладян град.Кражби,грабежи,всякакви безчинства.

                          Last edited by Kiro; 09.06.2020, 13:37.

                          Коментар


                          • Арестуван член на Оранжевата гвардия сред деветоюнския преврат, 1923 г. Той е знаменосецът на групата охраняваща Александър Стамболийски, заловен заедно със знамето от отряд, изпратен в с. Славовица. На 9 юни 1923 г. с държавен преврат, организиран от Народния сговор и Военния съюз, е свалено правителството на Александър Стамболийски.

                            Коментар


                            • Браво Груйче..Много верни думи..

                              Коментар


                              • Първоначално изпратено от nachev Разгледай мнение
                                Аз влязох в темата за да напомня, че днес се навършват 97 години от 9-то юнския преврат 1923 г.
                                Снощи изгледах предаването на История.Бг, което беше посветено на темата, но нещо ми липсваше.
                                Тоя Вачков е голямо шило и досада

                                Акад. Георги Марков: На 9 юни 1923 г. е извършен държавен преврат

                                В онова проклето десетилетие 1912 - 1923 г. нещо се е счупило в България и не ще и не ще да се поправи!
                                не е десетилетие, 6 години са - 1912-1918, като "върхът" е метежът при Владая през 1918. Дори не искам да наричам тези хора българи, а най-големият срам е, че там все още има паметник на тези "Клетвопретъпници" по едноименната книга, а онова мекере Стамболийски има наречен цял град. В тези 6 години България пропили шанса си да бъде Велика сила като минимум от ранга на прокажената и трижди проклета Югославия в периода 1945-1990. Дали зарадаи Чаталджа, дали заради Фердинанд (удобният негодяй за всички), дали заради предоверяването на Матушката, която за пореден път ни забива нож в гърба през 1913 и после през 1916 (за което уж сами сме си били виновни, че даже кръщават танковите си машини Скобелев, но нашите не се спират и ги превземат като трофейно оръжие), или просто малшанс и прекалена лакомия да вземем всичко, дето си "наше", включително "изконния" Солун, който никога не е бил български? Множество фактори и една огромна катастрофа. Останалото са само последици - и 1923, и 1934, и 1944, и още повече 1989, когато имаше шанс за нещо, но комунистите ни приспаха с милите думички "да не се леело кръв". Е, не се ля, отля се и то много и замина да бере портокали и да духа на маляки и всякаква подобна измет. Златни шансове, пропилени, а падналият лъв е най-удобна плячка за хиените като маляки, шумадийци или маляки, защото е благороден дори и в смъртта!
                                Never argue with idiots, they will bring you down to their level and then beat you with experience

                                Коментар

                                Working...
                                X