История

[MILOM]

На тази дата е
роден Христо Ботев (Хр. Б. Петков) - национален герой,
революционен демократ, поет, журналист. Роден е в
Калофер. През 1863 г. с помощта на Н. Геров заминава
за Русия, където постъпва като частен ученик във
Втора Одеска гимназия. През 1865 г. Ботев напуска
гимназията и се свързва с руските революционни среди.
Заради произнесената от него реч на 11 май в чест на
славянските просветители братята Кирил и Методий
е принуден да напусне Калофер и заминава отново
за Русия с намерението да продължи образованието
си в Одеса. След това се прехвърля в Румъния, като
отначало се установява в Букурещ, а после в Браила
и работи като словослагател в печатницата
на Д. Паничков. Попада в средата на българската
революционна емиграция и се сближава с Хаджи
Димитър и Стефан Караджа. През лятото на 1868 г.
Христо Ботев се приготвя да мине в България с четата
на дядо Жельо войвода (Ж. Чернев), на която е определен
за секретар. Тогава написва стихотворението
си "На прощаване". След като по различни причини
преминаването на четата в България се осуетява,
Ботев заминава за Букурещ, където се записва
да следва в Медицинското училище. Поради липса
на средства е принуден скоро да прекъсне образованието
си.
В края на април 1871 г. Ботев е задържан в
продължение на два месеца във Фокшанския затвор
(във връзка с разкриване дейността на Н. Ф. Меледин)
и след излизането му на свобода се установява отново
в Букурещ. Започва работа в печатницата на Л. Каравелов
и става негов съратник в редактирането на в. "Свобода",
след неговото спиране през 1873 г. - и на в. "Независимост".
През 1873 г. Ботев започва издаването и на своя втори
самостоятелен в. "Будилник". На 8 декември 1874 г.
той започва да издава като орган на комитета
в. "Знаме". По такъв начин след удара, нанесен на
Вътрешната революционна организация след
обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каравелов,
той застава начело на БРЦК . След избухването на
въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК
под ръководството на Христо Ботев започва
подготовката на въстание в България.
Преждевременното избухване на въстанието
и неговият неуспех (Старозагорско въстание 1875 г.)
довеждат до сериозни разногласия в БРЦК.
След избухването на Априлското въстание през
1876 г. Ботев застава начело на чета и с нея
преминава в България, за да окаже помощ на
въстаналия народ. След неколкодневни тежки
боеве той е убит в подножието на връх Камарата
във Врачанския балкан.

Хаджи Димитър
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабя на две строшена;
очи тъмнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жетварка пее нейде в полето,
и кръвта още по силно тече!
Жетва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа,
и певци песни за него пеят...
Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят в трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
трета го в уста целуне бърже -
и той я гледа - мила, засмена!
"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата,
аз искам, сестро, тук да загина!"
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!

[MILOM]

Спасителят на България
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ

Освен тъжните годишнини, с каквито нашата история е богата, като току-що отшумяващата 90-а годишнина от позорния Ньойски мирен договор, има и такива, които българският народ винаги ще споменава с благодарност. Отбелязването на 200-годишнината от рождението на големият приятел на България Уйлям Гладстон ни връща към размисли върху това, как личността може да повлияе върху хода на голямата история.

Безспорен факт е, че ако не беше личната намеса и всеотдайност на няколко доблестни мъже, удавеното в кръв Априлско въстание на българите през 1876 г. щеше да остане в историята само като едно от многото злодеяния, отшумяло и заглъхнало без последствие в името на тишината на Изток и на равновесието между интересите на великите европейски сили на Запад.

Уйлям Юрт Гладстон (1809- 1898), признат в родината си за най-великия държавник на своето време, е един от тези благородни мъже и с голяма заслуга за запознаването и спечелването на общественото мнение в Англия – страна, традиционен приятел и крепител на Високата порта край Босфора, за каузата на борещия се за освобождението си български народ.

Когато води кампанията си в защита на българите, той пише на своя приятел лорд Гренвил: „В политиката добри резултати рядко могат да се постигнат без страст, а сега от година насам съм обхванат от една праведна страст”.

В началото на септември 1876 г. въпреки налегналото го заболяване, Гладстон, верен на тази своя страст, написва и публикува знаменития си памфлет „Българските ужаси и Източния въпрос”, който взривява общественото мнение с изнесените поразяващи човешката съвест факти. За много кратко време изданието се разпространява в 250 000 екземпляра (40 000 се продават през първите 4 дни) и бързо се превежда на много европейски езици.

В това произведение Гладстон, позовавайки се на съобщения в пресата, на публикувани анкети и репортажи, изважда на показ жестокостите над въстаналите за свободата си българи и предлага алтернативна на провежданата дотогава политика по Източния въпрос. Тази алтернатива предвижда съвместни действия на Великите сили – от т. нар. европейски концерт, за постигане на автономия на българите и на другите въстанали поданици на султана.

Произнесената от Гладстон по този повод реч в Блекхийт се сочи като шедьовър на риториката от Викторианската епоха. Този митинг е последван от стотици други в различни малки и големи градове из цяла Англия. На тези митинги се съставят и гласуват резолюции в подкрепа на българите и се настоява за промяна на правителствената политика спрямо Османката империя.

На 8 декември 1876 г. Гладстон организира и е един от главните оратори на националната конференция в Сейнт Джемс Хол в Лондон по Източния въпрос, останала в историята с името „Българската агитация”, с цел да се повлияе на позицията на правителството

През пролетта на 1877 г. Гладстон издава нова разтърсваща книга „Уроци по клане”, в която той предупреждава за опасността зверствата в България да се повторят. И той се оказва прав, защото това, което се случва по-късно по време на Освободителната война в Любенова махала, не е по-малко ужасно и брутално от клането в Батак.

Уйлям Гладстон осъжда остро и Берлинския договор, който неговият опонент лорд Биконсфийлд нарича „мир с чест”. В няколко свои статии и в голяма реч в Камарата на общините, произнесена на 30 юли 1878 г., Гладстон критикува позицията на официалните английски представители на конгреса в Берлин и изтъква новите проблемите, които ще създаде този договор. Затова, когато през април 1880 г. на власт идва правителството на Либералната партия начело с Уйлям Гладстон, надеждите на българите, че несправедливите клаузи на Берлинския договор могат да бъдат ревизирани, се засилват и от много български градове към Лондон полетяват поздравителни телеграми.

Пет години по-късно - през 1885 г., въпреки че си остава верен на политиката за запазване единството на европейския концерт, Уйлям Гладстон одобрява Съединението на Княжество България и Източна Румелия и помага за неговия успех. Той отправя предупреждение към гръцкото и сръбското правителство да не предприемат действия извън техните граници.

Връзките между Гладстон и българите продължават и след като той загубва ръководството на правителството. Български държавници и политици много често се обръщат към него за съвети и с молби за съдействие при отстояване на българските интереси в международната политика по различни поводи.

[al64ad]

На 22 юни 1941 г. нацистка Германия започва операция "Барбароса", чиято цел е завладяването на СССР. Тя се оказва от ключово значение за съществуването на Третия райх и неуспехът й на практика довежда впоследствие до разгрома на Германия. Подготовката й започва още през 1940 г. въпреки нежеланието на германските военни да воюват на два фронта. Бързите победи над Полша, Норвегия, Франция и на Балканите обаче дават увереност на Хитлер, че и СССР ще бъде прегазен по същия начин. Преди атаката към съветската граница са прехвърлени 3.2 млн. войници, а над съветска територия са извършени стотици разузнавателни полети. Нападението не е очаквано от висшето съветско ръководство, макар и то да е предупреждавано многократно, че Хитлер готви атака. За операцията германските войски са разделени на три армии. Група "Север" трябва да завладее Балтика и Ленинград, група "Център" - Беларус, а после през Смоленск да поеме към Москва, група "Юг" - Украйна, Киев и Сталинград. Нападението започва в 4.45 ч. на 22 юни. В него участват около 4 млн. души, което го прави най-голямата сухопътна операция, провеждана някога. Срещу силите на Оста са изправени 4.5 млн. съветски войници, 2.3 млн. от които на западната граница. Макар и изненадваща и първоначално изключително успешна, операцията не постига целта си. Германските войски затъват в руската кал и достигат до Москва едва през декември, в разгара на тежката руска зима, Ленинград също не е завладян. По ирония на съдбата операцията е наречена на императора на Свещената римска империя Фридрих Барбароса, удавил се безславно в река в Анадола по време на Третия кръстоносен поход.

Нещата са доста различни -Изненадата за Сталин е била голяма ,но не защото не е очаквал войната ,а защото се е готвил той да удари пръв.Загубите на руската армия в началото са огромни поради факта че се е извършвала дислокация на частите за нападение и варианта за отбранителни сражения не е предвиден-да не говорим за дълбоко ешелонирана отбранителна линия.По просто казано огромни съветски колони с техника и жива сила струпани по шосетата за атака, са буквално изтрити от земята.преди няколко години пуснаха архиви за този период.Този първоначален успех на германците реално удължава войната поне с година.

[diletant]

Олеле, Джейко! Значи нищо не си разбрал от последния ми пост. Караш си, както си знаеш - по Боян Расате.

Пак се опитваш да ми приписваш неща, които не съм казвал, а именно че българите нямат родина.

А ти за какво ми задаваш тези въпроси. Какво - изпитваш ли ме или сам не знаеш отговорите. Ако пък ги знаеш, чакаш да ти отговоря и след това, независимо от отговорите да ме разгромиш и да си кажеш доволен, аз на този му е-ах мамата, така ли. Ами защо просто не измислиш осем ругатни за евентуалните осем мои отговора на въпросите ти и да ги депозираш към въпросите си.

Много си настоятелен. Е, хайде, за да задоволя твоя национализъм и да те накарам да се почустваш горд, ще ти отговоря:

Въпрос 1 - не ме интересува и затова не зная.
Въпрос 2 - не ме интересува и затова не зная.
Въпрос 3 - не ме интересува и затова не зная.
Въпрос 4 - не ме интересува.
Въпрос 5 - не ме интересува.
Въпрос 6 - не зная (питай твоя Расате какво мисли за пречупения кръст)
Въпрос 7 - теб какво ти пука за Буда, ти нали си християнин, остави ги другите да се избиват.
Въпрос 8 - въпросът ти не е точен - кое е по-важно е едно, кое трябва да се прилага е друго. Уточни се, после ще ти отговоря.

Хайде сега, започвай отново с ругатните. Започвам да ги колекционирам.

P.S. и не ставай като Гугълчо. Ако продължаваш да твърдиш, че съм депесар, ще ме накараш да се запиша в партията им.
P.S. А се обади и още един твой поддръжник, който ме пита в каква област съм дилетант. В областта на национализма, нищо не разбирам от него.

[MILOM]

132 години от боевете на Шипка

На 11 август се навършват 132 години от сраженията на старопланинският връх Шипка. Това е най-драматичната част от Освободителната Руско-турска война през 1877-78 година. Името на този старопланински връх се е превърнал в символ на саможертвата в името на Отечеството.
"На безсмъртен подвиг, паметник огромен", Шипка винаги ни връща ни към онези стойности, които правят свободата свещена.

След кървавите сражения през юли при Стара и Нова Загора, загубени от руснаците, генерал Гурко отстъпва и се укрепва по билото на Стара планина. Предният отряд на освободителната руска армия е разформирован, командването му е възложено на ген. Феодор Радецки, който назначава за отбраната на Шипченския проход ген. Николай Столетов. Основна задача на руските войски и българските опълченци е да не позволи на настъпващите от юг войски на Сюлейман паша да се прехвърлят в Северна България.

Армията на Сюлейман паша, след като опожарява Стара Загора постепенно се придвижва на север и се съсредоточава около с. Шипка. Турската войска е съставена от 48 табора пехота, 5 ескадрона кавалерия, 14 отряда башибозук и 8 батареи артилерия - общо към 27 000 човека с 48 оръдия.

Срещу тях ген. Столетов противопоставя 36-ти пехотен Орловски полк и пет опълченски дружини – общо приблизително 6000 човека и 27 оръдия, плюс четири сотни казаци.
Отбранителната позиция около вр. Св. Никола се командва от полк. граф Толстой, който е командир на 3-та опълченска бригада, левият фланг на отбраната, където основно са българите - от полк. княз Вяземски, командир на 1-ва опълченска бригада и позициите от север - от полк. де Прерадович.

Ген. Столетов решава да се отбранява на старите турски позиции около връх Св. Никола. Те са в най-високата част на минаващият източно от върха стратегически път от с. Шипка за Габрово. Позицията е доста трудна за отбрана. Основният проблем е, че при наличните около 5500 - 6000 човека не е възможно да се отделят войски за отбраната на двата съседни върха Малък Бедек и Йешил тепе. С войските, с които разполага, Столетов е принуден да укрепи само връх Св. Никола, Шипка и хребета, който ги съединява, като изгражда четири опорни района - Св. Никола с фронт на юг, преграждащ пътя от с. Шипка, хребета и самата Шипка с фронт на изток и север и Кючук Йешил тепе - на запад. Оборудвани са няколко батареи - "Голямата" от 4 оръдия с обстрел на запад в доста широк сектор,
"Малката" от две оръдия, обстрелваща директно подстъпите от юг и
"Стоманената", включваща 6 оръдия - на изток. Пред и около тях са разположени пехотните роти от 3-ти батальон на 36-ти полк. Освен това Западният опорен район разполага с "Централната" батарея от 4 оръдия с възможност за почти кръгов обстрел, около която, в няколко реда, са ротите на 1-ви батальон от 36-ти пехотен полк, а на Северният опорен район около вр. Шипка старото турско укрепление е преустроено за 4 оръдия с почти кръгов обстрел, като пред и около тях има две роти пехота.
Източният опорен район се отбранява само от пехота в два реда окопи по склоновете на вр. Шипка с фронт изток, югоизток и включва състава на 2-ра (с командир майор Куртянов), 3-та (майор Чиляев) и 5-та опълченска дружина. Резервът, съставен от 1-ва опълченска дружина, под командването на подп. Кесяков и 4-та опълченска дружина с командир майор Редкин, както и три роти, е разположен от двете страни на шосето по хребета между върховете Св. Никола и Шипка.

Планът за настъпление на Сюлейман паша е да ангажира силите на защитниците с демонстративна атака от юг по шосето с 8 табора под командването на Шукри паша, след което да предприеме основната атака от югоизток с 16 табора и една планинска батарея, командвани от Реджеб паша. Определени са подстъпите за атака, към които турските части, възползвайки се от терена, се изнасят толкова скрито, че предните руски постове долагат за появата им едва към 6 часа сутринта. Същевременно турците започват да изграждат батарея за 8 оръдия на връх Малък Бедек. Към 8 часа Столетов разбира замисъла на противника и усилва района на Св. Никола с целия резерв. Скоро след това, с известно закъснение, Шукри паша започва своята демонстративна атака. Тя обаче бързо се превръща в действителна, турците упорито напредват по шосето под стрелковия и оръдеен огън, но в крайна сметка са отблъснати. Малко преди обед на руските позиции пристига и 35-ти Брянски полк, който ген. Столетов оставя в резерв. Към 13 часа, частите на Реджеб паша успяват най-сетне да се разгърнат на изходните си позиции и с около 7 табора (вместо планираните 16) атакуват "Стоманената" батарея на Св. Никола. Артилерийският огън забавя и постепенно спира атакуващите, които накрая са отблъснати. Те обаче тръгват пак, вече във взаимодействие с частите на Шукри паша, но отново са отхвърлени по същия начин. До вечерта това се повтаря още три пъти. Вече след смрачаване турците опитват една внезапна атака към "Стоманената" батарея, но и тя е отбита без особени трудности.

На следващия ден, 10 август, Сюлейман паша решава, че условията позволяват осъществяването на двоен обхват на руските позиции. През нощта турците успяват да оборудват батареята от 8 оръдия на връх Малък Бедек и да качат едно оръдие на вр. Демир тепе, което открива огън във фланг. В това време частите на Реджеб паша на десния фланг са усилени с още пет табора и 8 оръдия, а още по-вдясно скрито се изнасят още 5 табора, които под командването на Вейсел паша имат за задача да отрежат от север шосето за Габрово и да излязат в тила на руската позиция. Заедно с това от запад по хребета откъм вр.Малуша се разполагат 4 табора и 8 оръдия под командването на Ресим паша.

На 11 август боят започва с артилерийска престрелка и мощна атака на турците от запад. Налага се да се включи част от резерва, след което тя е отразена. Едновременно с това турците откриват от изток силен артилерийски огън, последван от атака с шест табора. Използвайки гората за прикритие, около 6 часа сутринта те излизат на около 200-300 крачки от позициите на 2-ра, 3-та и 5-та опълченска дружина и 8-ма рота на Брянския полк и се втурват в атака. 2-ра и 3-та опълченски дружини ги посрещат с удар на щик и в яростен ръкопашен бой ги изтласкват обратно. Около 8 часа атака започват и десетте табора на Реджеб паша, а малко по-късно Вейсел паша подновява атаката към шосето за Габрово северно от Шипка. Тук защитниците разполагат само с две роти от Брянския полк, които контраатакуват и отхвърлят противника.
Тези общо 400 човека с безпримерна храброст удържат атаките на около 2500 турци чак до обед.

По същото време отряда на Ресим паша е усилен с още 6 табора, а южното направление на атаката – с още четири. Когато след обяд Ресим паша възобновява атаката от запад, настъпва кулминацията и събитията приемат драматичен обрат. Нови свежи турски части навлизат в боя, позицията е атакувана едновременно от юг, запад и изток, където се съживяват вяло нападащите до този момент части на Вейсел паша. След 13 часови тежки боеве прикритието на западния район – силно обезкървено и почти без боеприпаси – е принудено да започне да се оттегля. Опълчението и руските войски са изтощени до предела на своите човешки и материални сили, твърде голямо е численото и огнево надмощие на противника, яростните пълчища налитат от три страни, докато нажежените оръдия и старото, частично негодно оръжие на защитниците започва да отказва. В късния следобед на 11-ти август под ураганният оръдеен огън на турските батареи отбраната започва да се разпада, силно разколебан е духът на бойците и положението става извънредно критично.

Именно тогава, около 17.30 часа, буквално в последния момент, на позициите се появява авангардът на 4 стрелкова бригада, която отчаяно е бързала на помощ, наистина "по двама на кон". На Шипка пристига лично и ген. Радецки. От движение 16-та рота от 4-ри батальон контраатакува турците на Кючук Йешил тепе, изморените и обезверени части на Вейсел паша отстъпват.

През нощта са придвижени нови руски подкрепления, така че сутринта на 12-ти август балансът на силите вече е в полза на отбраняващите се. Десет батальона са настанени директно в прохода, а други 19 се съсредоточават в тила на позицията. Турците обаче не знаят това и още в ранни зори Вейсел паша се опитва с изненада да овладее шосето за Габрово, но е решително отблъснат от 13-ти стрелкови батальон. Постепенно боят се разпространява по целият фронт със силна стрелба и опити за атаки на различни участъци. Срещу "Стоманената" батарея настървено настъпват частите на Салих паша, които предния ден не участват в сражението. Около обед турците сполучват да проникнат в позицията, защитниците излизат от окопите и около оръдията се завързва свиреп ръкопашен бой. От запад частите на Ресим паша на няколко пъти се вдигат в атака, но със силен огън отбраняващите се ги връщат на изходни позиции. По обед Радецки заповядва атака на Кючук Йешил тепе, което е ключова височина, но опитите да се завладее не успяват и руснаците се оттеглят с много жертви. Привечер интензивността на огъня спада, но Ресим паша още не се е отказал. Той моли главнокомандващия за помощ и получава още 4 табора, но не успява да постигне нищо съществено. Същата нощ 1-ва, 2-ра, 3-та, и 5-та опълченска дружини, които за четири дни боеве са изгубили 40 % от офицерския и 26% от личния си състав, се изтеглят за почивка и превъоръжаване в Габрово.

На другия ден по целият фронт се водят само престрелки, с което приключват шестдневните боеве за Шипка и войските преминават към позиционна борба. Започва прословутото "стоене на Шипка", при което в предстоящите мразовити зимни дни ще изгубят живота си още стотици руски войници, загинали от студа, несгодите или при изненадващите турски атаки. Чутовната шипченска епопея ще завърши едва на следващата година с разгрома на турската групировка при Шейново.

[MILOM]

На 22 юни 1941 г. нацистка Германия започва операция "Барбароса", чиято цел е завладяването на СССР. Тя се оказва от ключово значение за съществуването на Третия райх и неуспехът й на практика довежда впоследствие до разгрома на Германия. Подготовката й започва още през 1940 г. въпреки нежеланието на германските военни да воюват на два фронта. Бързите победи над Полша, Норвегия, Франция и на Балканите обаче дават увереност на Хитлер, че и СССР ще бъде прегазен по същия начин. Преди атаката към съветската граница са прехвърлени 3.2 млн. войници, а над съветска територия са извършени стотици разузнавателни полети. Нападението не е очаквано от висшето съветско ръководство, макар и то да е предупреждавано многократно, че Хитлер готви атака. За операцията германските войски са разделени на три армии. Група "Север" трябва да завладее Балтика и Ленинград, група "Център" - Беларус, а после през Смоленск да поеме към Москва, група "Юг" - Украйна, Киев и Сталинград. Нападението започва в 4.45 ч. на 22 юни. В него участват около 4 млн. души, което го прави най-голямата сухопътна операция, провеждана някога. Срещу силите на Оста са изправени 4.5 млн. съветски войници, 2.3 млн. от които на западната граница. Макар и изненадваща и първоначално изключително успешна, операцията не постига целта си. Германските войски затъват в руската кал и достигат до Москва едва през декември, в разгара на тежката руска зима, Ленинград също не е завладян. По ирония на съдбата операцията е наречена на императора на Свещената римска империя Фридрих Барбароса, удавил се безславно в река в Анадола по време на Третия кръстоносен поход.

[MILOM]

Какво казва германския военен кореспондент Курт Арам за българския войник през Балканската война

Българите атакуваха с невероятно презрение към смъртта. По цели полкове отведнъж се откъсваха и се хвърляха в огъня, без да мислят за прикритие и даже без да стрелят. Само на нож.
Биеха се като вбесени и смъртта за тях е нищо. Мълчаливо, с насочени щикове се спускаха към фортовете. А дъждът вали и вали. Мини експлодирваха и разкъсваха напредващите. По цели редици падаха българите, мълчаливо, без ох. Телени мрежи се изпречваха. Напред, напред!
Бият се човек срещу човек. Не стрелят, а се душат, прехапват си гръкляните, бият се с приклади, саби, крака и зъби и се мушкат с щиковете. Това всяваше дива уплаха у редифите - турското суеверно опълчение.
А дъждът вали и вали. Минава се през полета, осеяни с трупове и леш, през реки, почервенели от кръв. Хиляди бяха загинали по тези хълмове. А дъждът вали и вали. От дни вече войниците нямат сух конец на гърба. А сън - кой помни какво е сън? Напред, напред!
Сред бури и дъждове, по пътища, които вече не са пътища, а блата - мълчаливо, без звук да издаде, пехотата си пробиваше път. А дъждът вали и вали. Когато конете изнемогваха или се плашеха от трясъка, то войниците се впрягаха и теглеха оръдията.
Турците отстъпваха, отстъпваха пред този страхотен мълчалив неприятел. Напускат позициите, без пушка да е пукнала, и бягат. Избухнала е необикновена паника, пред която офицерите са безсилни. И тази паническа уплаха се разливаше като бързо действаща отрова. И сега вече спиране няма. А дъждът вали и вали.
Махмуд Мухтар паша на кон се отправя към бойната линия и насреща му тичат с крясъци куп редифи. Генералът вади саблята и почва да сече. Свитата му също сече, стреля, тъпче с конете и някои от бягащите се спират и почват да стрелят, ама си изпукват патроните на халос. Генералът се носи в кариер из полето, дава заповеди, тика напред...
А войниците и офицерите, обезумели, мислят само за спасението си. Без видима причина една голяма армия внезапно се хвърля в див бяг, зарязва всичко и изхвърля от себе си всичко, което пречи на бягането. Тук има само един закон: спасявай се, ако ще и светът да загине!
А дъждът вали и вали. Разхвърляно се търкаля цялото съоръжение, всичко е зарязано. Топовете са потънали в калта. Артилеристите са разпрегнали конете и са избягали с тях.
С войниците бяга и селското население. В дълги редици с жени и деца, в биволски коли се нижат сред войниците и увеличават бъркотията. Полуголи разплакани деца, плачещи жени шляпат боси в калта.
Хаос докъдето очи виждат. Влачи се на юг и завлича в широк поток отчаяни, викащи, ранени, умиращи, изгладнели, окаляни войници, селяни, жени и деца, като голяма тинеста река - влачи се безспирно по полето сред проливния дъжд.
Наоколо горят селата. Навсякъде трещят топовете. Навсякъде мъкнат ранени, мокри и премръзнали. Няма санитарни коли; няма даже вода за измиване на раните.
Гърмеше и се святкаше, бушуваше необичайна за сезона буря. Турците викаха: „Аллах ни наказва!"
А смелостта и презрението към смъртта у българите растеше и след първите успехи достигна до гигантски размери. Българите не усетиха бурята. Буйстваха като поток, който всичко завлича. Спиране нямаше. Колкото и да паднеха, празнините незабавно се попълваха.
Офицерите и генералите даваха заповеди за спиране, за връщане, за да не се дават излишни жертви - никой не ги слушаше. Този поток не можеше да бъде спрян. Нямаше земна сила, която би могла да го отклони.
Напред през животински трупове, напред! Най-много да отстъпи една крачка встрани, за да не сгази гърчещия се още. Напред, напред!
А дъждът вали и вали. В тези часове не остана никакво размишление, никакво себепредпазване, никакъв план. Само напред и напред!
Който от българите остана жив, имаше само една мисъл: Цариград!

[Optic]

Цар Фердинанд-"Съвети към сина"

-От всички неща в твоето царство народът е най-маловажното.
Аз никога не съм скривал презрението, което ми вдъхва народът. Колкото повече се показвах презрителен и високомерен пред народа, толкоз повече той показваше страхопочитание към мен.
Ние произхождаме от чужда династия, чужда на българската кръв и душа, ние нямаме нищо общо с тази долна раса, нашите интереси са гарантирани от тоя народ поради неговия страх и сервилност.
Трябва да се вземе от народа колкото се може повече пари. Българският народ е крава, която трябва да доиш до изтощаване.
Царедворците са блюдолизци и колкото повече ги обсипваш с подаръци и пари, толкова по-лигави и по-глупави стават. Мен трябва да ме заобикалят глупци, защото това ми доставя неизмеримо удоволствие, с тях мога да си правя каквото искам...
Подготвяй марионетки, чиито глави народът може да чупи.
Най-опасните граждани на едно царство са хората, които знаят добре да пишат. Един цар трябва да се пази от тях като от дявола. Ако ги оставиш да се приближат до теб, те могат да те продадат като юда, без да се усетиш. Те ще забележат у теб всичко, което глупците не виждат.
Мислителите и историците не могат да се изпъдят от царството, нито да се затворят, нито да се избесят. Това е едно голямо нещастие за царете. Най-отвратителното средство против такива опасни хора си остава все пак отровата, не забравяй, че и изпълнителите на тази процедура трябва да се унищожават.
Някои от тия хора добре би било, ако не можеш да ги унищожиш, дай им тлъсти служби и ги приближи към себе си, за да ги компрометираш.
Политиканите нямат време да се задълбочават в познания; те живеят от трохите на мислителите и историците, с огризките на ума им.
Тъпоумието на тълпата е най-голямата гаранция за престола и за трайността на монархическото управление.
Народът е като едно добиче: колкото повече го удряш, толкоз по-бърже върви към целта, която ти си определил.
Народът трябва да е в по-голямо и по-голямо бедствие, за да не може да си вдигне главата никога.
Банални, обикновени мисли и малко думи - ето какво прави един цар загадъчен. Говори малко и се изказвай още по-малко. Това е алфата и омегата на мъдростта на един цар. Трябва да говориш и при все това да не кажеш нищо.
Честността няма нищо царско. Тя не се ползува с достъп в нашата династия, а аз лично прекарах 32-годишно царуване без нея.
Лицемерието е основната добродетел на царете. То е много тачено в нашия, в Кобургския род.
Трябва да лицемериш, да се показваш навсякъде снизходителен, като че си наравно с народа-каналия.
Бъди лицемерен и умей да лъжеш, но да лъжеш искрено. Повтаряй пороците и разврата си, но показвай се пред народа скромен и безкористен.
Нашият Кобургски род е род на развратници и заради това европейските престоли се падат повече на нас, гладни и ловки авантюристи.
Царят трябва да бъде голям комедиант в практикуването обрядите на религията. За тълпата трябва да се преструваме, че сме най-фанатици християни.
Справедливостта е една гола дума. Ние трябва да се ползваме от нея, но никога да не подлагаме живота си на нейните предписания.
Идеалите са създадени, за да затъпят простолюдието. Умей да движиш тия идеали според интересите си и показвай в тая игра повече сръчност, отколкото добросъвестност.
Дългът е моралът на слабите и подлеците, а честността - морал на глупците.
Добрината е тоже един смешен идол, милосърдието е нейна сестра, още по-кекава. Сантименталността е за бакалите, които четат Анна Карима.
Патриотизмът служи да оправдае войните и да узакони военните разходи. При държавните доставки аз си пълнех джобовете.
Ако усетиш в гърдите ти сърце, което тупти, направи като мен: унищожи тоя извор на слабост.
Видох около мен катастрофални падения, престъпления, кръв, мизерия. Видя ли ме някой да заплача? Видя ли ме някой да проявя съжаление? Бях напълно равнодушен, предаден на егоизма си, извор на човешко величие.

Всяка прилика с действащи политици не е случайна.

Българите крадат от памтивека и го смятат това за почтен занаят. Понеже не е срамно да крадеш, прието е това да се върши открито. Главното правило е, че не може да се краде, освен много.

[wannarock]

ти си роден за депутат
дано не си се охарчил много

[Optic]

това от книга ли е?
колко е достоверно и автентично?
ако е истина.......

http://knigosviat.net/?bookstore=book&book=18642

[Ocтап Бендер]

Мони, модито след теб само ходи

има ли те в листите питах?

Разбира се. И ако Негово Величество Избирателят реши ще съм депутат след месец и нещо.

[wannarock]

Мони, модито след теб само ходи

има ли те в листите питах?

[цар плъх]

това от книга ли е?
колко е достоверно и автентично?
ако е истина.......

[MILOM]

Цар Фердинанд-"Съвети към сина"

-От всички неща в твоето царство народът е най-маловажното.
Аз никога не съм скривал презрението, което ми вдъхва народът. Колкото повече се показвах презрителен и високомерен пред народа, толкоз повече той показваше страхопочитание към мен.
Ние произхождаме от чужда династия, чужда на българската кръв и душа, ние нямаме нищо общо с тази долна раса, нашите интереси са гарантирани от тоя народ поради неговия страх и сервилност.
Трябва да се вземе от народа колкото се може повече пари. Българският народ е крава, която трябва да доиш до изтощаване.
Царедворците са блюдолизци и колкото повече ги обсипваш с подаръци и пари, толкова по-лигави и по-глупави стават. Мен трябва да ме заобикалят глупци, защото това ми доставя неизмеримо удоволствие, с тях мога да си правя каквото искам...
Подготвяй марионетки, чиито глави народът може да чупи.
Най-опасните граждани на едно царство са хората, които знаят добре да пишат. Един цар трябва да се пази от тях като от дявола. Ако ги оставиш да се приближат до теб, те могат да те продадат като юда, без да се усетиш. Те ще забележат у теб всичко, което глупците не виждат.
Мислителите и историците не могат да се изпъдят от царството, нито да се затворят, нито да се избесят. Това е едно голямо нещастие за царете. Най-отвратителното средство против такива опасни хора си остава все пак отровата, не забравяй, че и изпълнителите на тази процедура трябва да се унищожават.
Някои от тия хора добре би било, ако не можеш да ги унищожиш, дай им тлъсти служби и ги приближи към себе си, за да ги компрометираш.
Политиканите нямат време да се задълбочават в познания; те живеят от трохите на мислителите и историците, с огризките на ума им.
Тъпоумието на тълпата е най-голямата гаранция за престола и за трайността на монархическото управление.
Народът е като едно добиче: колкото повече го удряш, толкоз по-бърже върви към целта, която ти си определил.
Народът трябва да е в по-голямо и по-голямо бедствие, за да не може да си вдигне главата никога.
Банални, обикновени мисли и малко думи - ето какво прави един цар загадъчен. Говори малко и се изказвай още по-малко. Това е алфата и омегата на мъдростта на един цар. Трябва да говориш и при все това да не кажеш нищо.
Честността няма нищо царско. Тя не се ползува с достъп в нашата династия, а аз лично прекарах 32-годишно царуване без нея.
Лицемерието е основната добродетел на царете. То е много тачено в нашия, в Кобургския род.
Трябва да лицемериш, да се показваш навсякъде снизходителен, като че си наравно с народа-каналия.
Бъди лицемерен и умей да лъжеш, но да лъжеш искрено. Повтаряй пороците и разврата си, но показвай се пред народа скромен и безкористен.
Нашият Кобургски род е род на развратници и заради това европейските престоли се падат повече на нас, гладни и ловки авантюристи.
Царят трябва да бъде голям комедиант в практикуването обрядите на религията. За тълпата трябва да се преструваме, че сме най-фанатици християни.
Справедливостта е една гола дума. Ние трябва да се ползваме от нея, но никога да не подлагаме живота си на нейните предписания.
Идеалите са създадени, за да затъпят простолюдието. Умей да движиш тия идеали според интересите си и показвай в тая игра повече сръчност, отколкото добросъвестност.
Дългът е моралът на слабите и подлеците, а честността - морал на глупците.
Добрината е тоже един смешен идол, милосърдието е нейна сестра, още по-кекава. Сантименталността е за бакалите, които четат Анна Карима.
Патриотизмът служи да оправдае войните и да узакони военните разходи. При държавните доставки аз си пълнех джобовете.
Ако усетиш в гърдите ти сърце, което тупти, направи като мен: унищожи тоя извор на слабост.
Видох около мен катастрофални падения, престъпления, кръв, мизерия. Видя ли ме някой да заплача? Видя ли ме някой да проявя съжаление? Бях напълно равнодушен, предаден на егоизма си, извор на човешко величие.

Всяка прилика с действащи политици не е случайна.

[Колчо Слепеца]

„Мила ми Венето, Димитре и Иванке!
Простете ми, че аз не ви казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме накара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачите, а вашите сълзи са много скъпи за мене!
Венето, ти си моя жена и трябва да ма слушаш и вярваш във всичко. Аз се моля на приятелите си да та не оставят и тие трябва да та поддържат. Бог ще да ма запази, а като оживея, то ние ще бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящият те
Христо

17 майя 1876.
„Радецки”
----------------------------------------------------------------------------------------------------
*
Има ли днес в България /Господ да я пази/ поне един, способен да изрече тези думи и да си сложи главата в торбата - или всичко е пари, пари и пак пари!

НЯМА...