Ето някои от най-известните вицове, които се разказваха за бившия Първи:
– Другарю Живков, вие имате ли си хоби?
– Да, колекционирам политически вицове.
– И много ли сте събрали?
– Три-четири лагера.
***
По случай 70-годишния юбилей на Живков членовете на Политбюро предложили на столичния народен съвет София да бъде преименувана в град Тошингтън. Поискали мнението на Москва и оттам отговорили:
„По принцип не възразяваме, но ни се струва по-подходящо името Тошква.“
***
Личният бръснар на Живков винаги, докато го постригвал, си говорел с него на политически теми и все го разпитвал за положението в Полша. Веднъж Живков го попитал:
– Какво си ме заразпитвал, защо толкова те интересува тази Полша?
– Не ме интересува. Просто като спомена за положението там, на вас ви се изправя косата и ми е по-лесно да я подстригвам.
***
Късно вечерта Живков звъни на Славчо Трънски по телефона:
– Абе Славчо, още ли не са те разстреляли?
– Но, другарю Живков – уплашено отвръща генералът, – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват?
– Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня…
След разговора Живков затваря телефона и си мисли:
„Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?“
***
НРБ, 60-те години. ЦК. Телефонът звъни:
– Ало, др. Живков ли е?
– Да.
– Обажда се Дража Вълчева. Избяга ми папагалът.
– Тук е ЦК бе, Дража, а не зоопарк! За какво ни се обаждате?
– Искам да кажа, че не споделям политическите му възгледи!
***
Връща се Тодор Живков у дома от конгрес на БКП. Сяда на масата и мълчи.
Жена му го пита:
– Да ти сложа ли да ядеш?
Мълчи, вдига ръка – гласува „за“.
– Да ти сложа ли и салатка?
Пак мълчи, гласува „за“.
– Ракийка да ти сипя?
Ръкопляска.
***
Звъни телефонът в дома на Тодор Живков, вдига Мара Малеева.
– Ало, може ли да се обади др. Живков?
– Кой го търси толкова късно, бе другарко – пита д-р Малеева.
– Ами една негова съученичка съм от гимназията – казват отсреща.
– Той не е учил бе, другарко, каква сученичка – затваря възмутена Мара Малеева.
***
Нова година. Тодор Живков обикаля затворите на България и поздравява затворниците:
– За много години, за много години!
***
Активен борец пита Живков дали може от ордена „Златна звезда“ да си направи зъби.
– Да – отговаря му Живков, – но можеш да носиш зъбите само по държавни празници.
***
Разхожда се Тодор Живков с малък Тошко. Внукът пита:
– Дядо, като порасна, ще стана ли и аз партиен секретар?
– Ще станеш, защо да не станеш?
– А може ли да стана генерален секретар?
– Не може! Как може в една партия да има двама генерални секретари?
– Другарю Живков, вие имате ли си хоби?
– Да, колекционирам политически вицове.
– И много ли сте събрали?
– Три-четири лагера.
***
По случай 70-годишния юбилей на Живков членовете на Политбюро предложили на столичния народен съвет София да бъде преименувана в град Тошингтън. Поискали мнението на Москва и оттам отговорили:
„По принцип не възразяваме, но ни се струва по-подходящо името Тошква.“
***
Личният бръснар на Живков винаги, докато го постригвал, си говорел с него на политически теми и все го разпитвал за положението в Полша. Веднъж Живков го попитал:
– Какво си ме заразпитвал, защо толкова те интересува тази Полша?
– Не ме интересува. Просто като спомена за положението там, на вас ви се изправя косата и ми е по-лесно да я подстригвам.
***
Късно вечерта Живков звъни на Славчо Трънски по телефона:
– Абе Славчо, още ли не са те разстреляли?
– Но, другарю Живков – уплашено отвръща генералът, – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват?
– Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня…
След разговора Живков затваря телефона и си мисли:
„Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?“
***
НРБ, 60-те години. ЦК. Телефонът звъни:
– Ало, др. Живков ли е?
– Да.
– Обажда се Дража Вълчева. Избяга ми папагалът.
– Тук е ЦК бе, Дража, а не зоопарк! За какво ни се обаждате?
– Искам да кажа, че не споделям политическите му възгледи!
***
Връща се Тодор Живков у дома от конгрес на БКП. Сяда на масата и мълчи.
Жена му го пита:
– Да ти сложа ли да ядеш?
Мълчи, вдига ръка – гласува „за“.
– Да ти сложа ли и салатка?
Пак мълчи, гласува „за“.
– Ракийка да ти сипя?
Ръкопляска.
***
Звъни телефонът в дома на Тодор Живков, вдига Мара Малеева.
– Ало, може ли да се обади др. Живков?
– Кой го търси толкова късно, бе другарко – пита д-р Малеева.
– Ами една негова съученичка съм от гимназията – казват отсреща.
– Той не е учил бе, другарко, каква сученичка – затваря възмутена Мара Малеева.
***
Нова година. Тодор Живков обикаля затворите на България и поздравява затворниците:
– За много години, за много години!
***
Активен борец пита Живков дали може от ордена „Златна звезда“ да си направи зъби.
– Да – отговаря му Живков, – но можеш да носиш зъбите само по държавни празници.
***
Разхожда се Тодор Живков с малък Тошко. Внукът пита:
– Дядо, като порасна, ще стана ли и аз партиен секретар?
– Ще станеш, защо да не станеш?
– А може ли да стана генерален секретар?
– Не може! Как може в една партия да има двама генерални секретари?
Никола Крумов
Коментар