Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[Анонимен120535]

Случва се много рядко да не съм съгласен с теб....Не знам, на какво ги учат еврейските деца...Май,само евреи не съм имал познати...Но щом казваш,приемам,че е възможно и да ги учат на това,което казваш....Евреите,като един мъдър народ,много добре знаят,че на тоя свят е имало,има и ще има : жестокост,сблъсъци на различни интереси,коварство,подлост,заплахи....,ако не си силен ще бъдеш мачкан по един или друг начин и т.н....Много от изброеното,те са го изпитали във вековете на собствения си гръб...Дали да ги виня в това ,че възпитават децета си в омраза към палестинците?Не знам?Да ги възпитават в любов към палестинските деца и може би ,след време,всички ще плеснат с ръце и ще се прегърнат?!Не го вярвам това!А как са възпитани палестинските деца?!
Познавах двама младежи палестинци,възпитани,интелигентни,израсли в семейство на учители...Емигранти в Германия ...Говоря за преди повече от 25 години...Отношението им към мен беше страхотно....Нооооо.....ненавиждаха евреите,ненавиждаха ги....Е,как са възпитавани те и как евреите да възпитават децата си?!
Ако трябва да заема морална позиция.....,симпатизирам на палестинците,съчувствам им,виждам приветливите лица на моите двама познати...Но виждам и злобата от която се изкривяваха лицата им при появата на редовен клиент евреин,в немския ресторант,в който работеха като помощен персонал....Имат ли право да са злобни,най-вероятно отговорът е - да!
Но ако трябва да вляза в кожата на един израелски държавник,ще съм длъжен да бъда твърд,каквото и да означава това....
И какво общо има изписаното от мен с поговорката .....Знам ли?
Изобщо не е лицемерна мъдростта им....Ще завърша почти с това,,което започнах....Никъде в мъдростта не се споменаво,че евреите са най добрите хора на тоя свят,че не са лицемери,че няма да се бият и убиват,че няма да причиняват на другите нещастия....
В мъдростта пише,че ако някой(без значение към кой народ принадлежи),спаси живота на друг някой(без значение към кой народ принадлежи),то първият е спасил света....Защото в момента,в който на той свят не се намери нито един човек ,който да е готов да спаси живота на друг човек,то ...човешкият род ще изчезне....Защото ,ще изчезне вярата ,че на тоя свят има и добро....

Това да не си съгласен с мен не е лошо. Дори напортив.

Аз не мразя никой в действителност...просто забелязвам и констатирам нещата които като човек ме дразнят. Разбирам, естественно че разбирам поговорката и смисъла и. Евреи не само че имам познати..ами даже близки познати ( никого по принцип освен ей така разговорно не наричам приятел ) . И Иранци имам близки познати. Убеден съм в едно нещо....че ако трябва да направим някаква сериозна работа заедно 100 % ще събера на една маса близките ми познати евреи и близките ми познати иранци и ще свършим работа. И друго ще ти кажа, аз в очите директно им казвам на моите познати евреи кво мисля...и никой не се обижда поне от мен и то не на български евреи. Както и даже на съдружника ми американец му казвам кви са педераси американците в много случаи ама той си го знае...явно все не попадам на патриоти....що ли?

Значи виж сега....евреите всички ги знаем...няма народ дето е мразен и гонен през вековете толкова колкото тях. И между нас казано има защо. Но пък без тях не може...към момента освен това в личен план никой евреин поне с такъв който аз съм имал досег не е някакъв фанантик а по скоро практик .
Аз че политката не я одобрявам и ме дразни като човек...не разбирай че не я разбирам.

[Анонимен120535]

Are ве, верно !? Май много насeриозно се взе нещо!? В господ не вярваш, а господ ни се правиш, тука от последна инстанция!?. Нема нужда, помним преди време с плахи стъпки стъпваше, сега нещо си повярва, та ти порасна и работата. !? Нема лошо,. всъщност, демокрация, То верно че с тази демокрация и светът се посбърка.))..

))

Постави ме на място браво)

Но отоговра ми че като стигнеш ще разбереш...го подръжам ...

И то главно заради въпроса...който приех за шега..

[Анонимен120535]

Мраморен е само тенът на кожата ми. Венециански . Аз едно пиша, ти друго четеш и трето разбираш. Оставам с впечатлението, че нямаме лоши намерения и двамата с теб.

Не са лоши Уортън и Киси. Те са плитки. Много по-плитки от Йовков. Между другото всичко си има обяснение донякъде от заобикалящите ги обстоятелства. Те живеят в онази мизерия.

Ти Йовков не си го чел истински според мен. Или си го чел насила и си го намразил без да вникнеш в него. Подозирам някоя гадна учителка, че е оплескала работата много сериозно. Ама недей да предаваш тази неприязън на седмокласника. Аз ти казах един кош неща, а ти дори не си ги осмислил.

Да оставим настрана двамата цитирани американски автори и да се съсредоточим само върху Йовков. Много е добър. Той създава свой космос. Всеки негов герой е звезда. От всяка звезда извират древни проверени във времето ценности. Те се усещат, даже на клетъчно ниво се усеща любовта към живота в книгите му. Във всеки текст. Даже болката и страданието са пречупени по друг начин. Остава да седнеш някой ден и да си сложиш нови духовни очила пред негов текст.

Ако искаш и аз ще почна да те хваля да се успокоиш, ама мисля, че предпочиташ истината. Т.е. Мисля, че предпочиташ да ти кажа какво наистина мисля, а не да те четкам.

Вари го Ив. Ние ще си се оправим там директно. Той като го хапя си се защитава и се аргументира и не го приема особено лично, което си е качество.

Сега, и двамата с теб решаваме една и съща задачка. Е, една задача може да има няколко еднакво верни решения, нали?

Приеми, че може и твоето и моето решение да са еднакво верни и всички пътища да водят към Рим .

Ебах тоя Йовков....ще взема накрая и аз да го прочета. Ебахти рекламата.....))

[Анонимен120535]

+++Точно така! Да мислиш едно, да говориш второ и да правиш трето си е чиста форма на когнитивен дисонанс. Един наистина успешен човек би бил в пълен баланс между мисъл, слова и деяния, защото какво би бил "успехът", ако сме в постоянна лъжа, и то лъжа към самия себе си.

не знам дали тук трябва да го кажа това но .... е напълно доказано че ако си представиш че си на малдивите достатъчно силно,,,и си в действителност на малдивите процесите които протичат в мозъка са абсолютно еднакви . И ако си достатъчно "луд" за да почустваш същото когато си представяш ефекта на щастието ти ще бъде един и същ и няма ниаккъв смисъл да ходиш на малдивите.

Което по същество е лъжа.

Вярата от друга страна е подобна....за да има вяра не трябва да има доказателства а само основа върху която да се гради вярата. След като няма доказателства а ти върху основата градиш представа , в резултат на която чустваш нещо и даже правиш нещо ти в действителност принуждавш мозъка си да действа подобно на горния пример да чуства неща които не са верни.

Следва че и вярата е лъжа.

От трета страна каквото и да знаеш в живота в който живееш теоритично може да не е истина. Т.е това което виждаш може да не е истина въпреки че мозъка ти го възприема като истина.

Искам да кажа с това че разлика между лъжа и истина практически няма за мозъка ти..чуствата ти и за теб самия. Има само за околните които ти дават обратна връзка например дали си луд или не според техните представи.

Сега...сигурно сте чували....ако не го знаете от личен опит нещо което е характерно за всички хора без изключения които постигат сериозни резултати. Това е ключово при работа по даден проект. Необходимо е човека който работи по квото работи предварително в мозъка си да е проектирал това което иска да се случи. Да го е почуствал и видял...Някой го наричат вяра в проекта ..във възможностите си и т.н. На практика това е лъжа подобна на горните.
Ти манипулираш мозъка си под влияние на еуфорията по работата по проекта и силното ти желание за постигане на резултат , плюс че изграждаш лъжовен предполагаем образ на крайнта цел на проекта. Това ти дава отправна точка към какво да се стремиш и след като тази точка е ясна остава да откриеш начините по които да превърнеш идеята в реалност.
Разбира се това не се отнася за хората за които работата по къв да е проект се състои в това...да правиш квото казва началника и да си получиш парите в края на месеца и като се прибереш от работа веднага да изключиш от това което правиш там. Тея хора няма да ме разберат.

Моята теза е че възможността на всеки човек да може да формира в главата си образи и цели които все още не съсществуват минава през вярата.
Самото научване да вярваш....е процес и труд като всяко друго умение. Аз смятам че вярата в БОГ ако е искренна...представлява най-добрия учител за умението да вярваш.

[HSBC]

Ако разбираш смисъла му става твое. Но ако си казваш "мое е, мое е", тогава го губиш.

+++++++
Твое ли е? За да знам , кой да цитирам в бъдеще.

[Имхотеп]

Като си приказваме за начин на постигане на целите. Аз например постигнах моята цел да завърша ТУ с една проста тактика. Винаги казвам по-малко отколкото знам. В повечето случи се държа като пълен кретен. То на мен ми се отдава по принцип 90% ми пишеха тройката. просто се стараех да ги отвратя максимално от се беси, като същевремено обясня че съм много упорит и ще ми гледат вечно физиономията. Повечето тройки бяха придружени с репликата "разкарай се от тука и да не те виждам повече" Просто съм маниак на тема ефективност. Що да се моря да уча, като мога да направя един цирк за 5-10 минути. Та така де. Човек като търси нещо намира начин, ако не иска намира причина. Основния проблем е да не объркаме какво искаме, че обикновено се постига. За другите работи не знам. Имам прекалено много собствен опит и с пиене и с пушене и с катастрофи.

Това обяснява познанията ти по дискутираната преди няколко дена тема.

Явно късмета ти е проработил в случая, защото иначе щеше да се простиш с доста голяма сума.
Е - щеше да имаш индустриална собственост, но с тази собственост можеш да си избършеш ..за. За друго не става.

[Pyramid]

...чак сега се сетих: Опитът с катастрофите.
Кажете, трябва ли сам да попадаш в подобна ситуация, за да „изградиш опит” при зверската промоция, да си видял маса чужди? Моите уважения, ама ...

[Pyramid]

...а моята тактика в ТУ беше директен контакт: Учех си като момченце, изключая тъпните като „комунизми”. Стратегията беше безброй „сухи тренировки”. Още ми помага. Така да се каже, оптимизирам интуитивно. ... с изкл.на ПР- а.

[Pyramid]

Това говори и за интЕлЕгентост, развива мисъл, наблюдателност, спестява време)) Все пак изпитването на емоция от опит-грешка-негрешка също е вероятно форма на "успех" Щото роботите нямат емоция, но са суперуспешни в дейността, която вършат, - много по-успешни от.... н.в. човека (не е препоръка) (извинявам се за правописа, някои основателно може да се дразнят, пиша от много крива клавиатура)

Ползвам бонуса /наблюдавайкк чуждите грешки/ , че не съм чак толкова повлиян от емоцията на провала или измамната еуфория от „успеха”, следствие луд късмет а не, щото ходът бил „правилен” - има и такива ситуации - та, държа си ума малко по-хладен, и „си водя записки„. На няколко пъти, именно това спасява не само моя, ами и чужди животи и кариери. Ще рече, /обръщам се към Алонсо/, починът НЕ Е за пренебрегване. И, нищо, че финансово може и ти да водиш, препоръчвам : Опитай.
Не боли.

[Alonso]

Става, и още как. Друг въпрос, че и свои съм правил, правя и, както се вижда, още ще има. Опитът учи, в т.ч. и негативният, в т.ч., чуждият. Пример, който намирам показателен: Мнозина казват че, ако родителят пуши, и детето щяло да. Е, при ня к ои, сигурно, е така. Мен, самата миризма на тютюн ме отвращава и просто, абсурд. Не, че не съм опитвал. Опитах. И опитът само затвърди неприязънта ми към дима. С пиенето - също. Като гледам, до какви свинщини води. Видя, как някой се унесе на кръстовище, и избягва удар в насрещното. Да ме подтикне да опитвам и аз? Няма начин...Спекулациите /да не се бърка с визията/, въпреки, че мои приятели направиха ...добри пари, не ме кефи. Бъг в ОС? Сигурно. Ама пет пари не давам, и ми е готино, че мисля така. И виждам пътя си към успеха /в масивото съзнание/ - още ми бяга по тъча - без умушленото причиняване на зло на останалите, за разлика от клеветника Импотех... Нека да съм „бъгав”. Нека. Ама спя страхотно, винаги сънувам цветно и почти нямам кошмари. Може би, с едни повтарящи се изключения, за изпита по диференциални уравнения. Абе взех го, ама...

Като си приказваме за начин на постигане на целите. Аз например постигнах моята цел да завърша ТУ с една проста тактика. Винаги казвам по-малко отколкото знам. В повечето случи се държа като пълен кретен. То на мен ми се отдава по принцип 90% ми пишеха тройката. просто се стараех да ги отвратя максимално от се беси, като същевремено обясня че съм много упорит и ще ми гледат вечно физиономията. Повечето тройки бяха придружени с репликата "разкарай се от тука и да не те виждам повече" Просто съм маниак на тема ефективност. Що да се моря да уча, като мога да направя един цирк за 5-10 минути. Та така де. Човек като търси нещо намира начин, ако не иска намира причина. Основния проблем е да не объркаме какво искаме, че обикновено се постига. За другите работи не знам. Имам прекалено много собствен опит и с пиене и с пушене и с катастрофи.

[Selena]

Разбира се. Бих я приел и ако мога да избягам. Стига това да е моята битка. Йовков не знам какво е писал по темата, ама Уортън е написал "Отбой в полунощ" Много яка книга за войната.

Не искам за войната. Имам да те питам за разни по-приятни работи, но днес не ми е възможно. Ще оставим за утре.

[Pyramid]

А ако няма къде да избягаш ще приемеш ли битката? Любопитно ми е. Има ситуации, от които не може да се избяга.

Не винаги човек има избор. Зависи, какъв е залогът.

[Pyramid]

Няма как да стане това. Трябва да си правиш своите грешки. Важно е да не ги повтаряш а да допускаш нови. Ще ти дам пресен пример от вчера. Запознавам се се с някой си и като ме пита с какво се занимавам и като чу пазари и веднага чувам "ауууу недей. Знаеш ли на един познат, познатия му как се набута там". Това ми се случва много често да чувам такива неща. Предполагам и на повечето от вас. Та тези хора са типичните, учещи се от грешките на другите. Не са пробвали ама компетентно знаят че не става Дори мога да кажа, че да се учи от чуждите грешки е вредно. Насажда излишен страх от грешки.

Става, и още как. Друг въпрос, че и свои съм правил, правя и, както се вижда, още ще има. Опитът учи, в т.ч. и негативният, в т.ч., чуждият. Пример, който намирам показателен: Мнозина казват че, ако родителят пуши, и детето щяло да. Е, при ня к ои, сигурно, е така. Мен, самата миризма на тютюн ме отвращава и просто, абсурд. Не, че не съм опитвал. Опитах. И опитът само затвърди неприязънта ми към дима. С пиенето - също. Като гледам, до какви свинщини води. Видя, как някой се унесе на кръстовище, и избягва удар в насрещното. Да ме подтикне да опитвам и аз? Няма начин...Спекулациите /да не се бърка с визията/, въпреки, че мои приятели направиха ...добри пари, не ме кефи. Бъг в ОС? Сигурно. Ама пет пари не давам, и ми е готино, че мисля така. И виждам пътя си към успеха /в масивото съзнание/ - още ми бяга по тъча - без умушленото причиняване на зло на останалите, за разлика от клеветника Импотех... Нека да съм „бъгав”. Нека. Ама спя страхотно, винаги сънувам цветно и почти нямам кошмари. Може би, с едни повтарящи се изключения, за изпита по диференциални уравнения. Абе взех го, ама...

[Alonso]

А ако няма къде да избягаш ще приемеш ли битката? Любопитно ми е. Има ситуации, от които не може да се избяга.

Разбира се. Бих я приел и ако мога да избягам. Стига това да е моята битка. Йовков не знам какво е писал по темата, ама Уортън е написал "Отбой в полунощ" Много яка книга за войната.

[Selena]

Във всички случаи бих опитал да избегна битката. Ако стане война, първи ще си бия шута. Поне един от първите ще бъда. Но.......аз не говоря за битки. Аз говоря за основната причина за битките. Омразата. Отново моля да никой да не приема каквото съм написал лично. Говоря чисто теоретично. Та ти може и да не мразиш другите ама я се поразходи малко из темите в някой форум. може и в този. Почни да търсиш постове с омраза към други нации. Ще се учудиш колко много ще видиш. Да не ти кажа че почти всеки ден чувам за гадните турци, руснаци и който се сетиш там. Да нямаш време да мразиш е най-доброто. Например ако имаш ресторант. Ако губиш време да мразиш конкуренцията няма да ти остане време да си гледаш работата. Не че не трябва да се следи конкуренцията. Даже напротив. Но трябва да се следи с цел да се извлече нещо положително. Така е и с държавите.

А ако няма къде да избягаш ще приемеш ли битката? Любопитно ми е. Има ситуации, от които не може да се избяга.