Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[Асо Пика]

Има само един-единствен начин да прецениш даден човек – да наблюдаваш поведението му в супер стресови, шокови, екстремни, инфаркти ситуации и то когато е потърпевш. Да наблюдаваш точно в тия моменти как се държи, как и най-вече какво говори, как мисли, какви емоции изпитва в тези моменти, жестове, поведение, всичко. В такива ситуации най-точно и правилно можеш да претеглиш колко струва този човек.

[Dury]

Асо Пика,

+ 1

[Асо Пика]

Успехът ….. как първосигнално се връзва с парите

Човешкият стремеж към красота е заместен със стремеж за богатства, успех, кариера. В името на това човека е променил своите възгледи. И то в името на незабавния успех. Децата от малки се възпитават и учат да „успеят” в живота. Хората искат да „успеят”. Да успеят в какво? Няма значение в какво, важното е да си първи и да си различен от останалите. Нетърпението е характерна черта и качество на този век. Културният човек вече не е знаещият, а имащият. „Успех на всяка цена” е водещия мотив, а житейската философия е: „Днешният ден на всяка цена. Живей за момента, за минутата. Да се живее добре, да се живее още по-добре. От парите, чрез парите, за парите”.

Обществото вече не се дели на добри и лоши, умни и глупави, а на успели и неудачници, на богати и бедни. Думите добро и зло са заместени с успех и неуспех. Човекът вътрешно е станал роб на жаждата си за успехи, това негово желание да докаже себе си се е трансформирало в един нов инстинкт: инстинктът за Преуспяване. В този век за човека няма нищо по-страшно от самочувствието му на неуспял в живота.

И какво като направиш примерно 1 милиард. долара? И какво от това, ако станеш президент на тази държава или дори президент на целия свят, в който е съсредоточена цялата власт? Нали пак ще трябва да се живее, да се яде, да се спи, да се прави секс, да се диша? В това именно е досадата. Безграничната досада. И безграничното отегчение. И ти става тъпо, пусто, празно в душата и разбираш цялото безсмислие на Вселената.
Цялата ни цивилизация е построена но основата на лъжи, измами, войни и убийства. И това ми било християнска цивилизация! Обществото би се разпаднало, ако всички казваха истината. То се крепи на лъжите ни. Икономиката се крепи на лъжите ни. Политиката се крепи на лъжите ни. Търговията се крепи на лъжите ни. Ако търговците казваха истината, кой кретен щеше да купува прехвалените стоки? Медицината се крепи на лъжите ни. Ако лекарите казваха истината, кой би се лекувал при тях и кой би си купувал лекарства? Медицината е третата сред най-фундаменталните причини за човешкото нещастие. Първата, разбира се, е животът. Втората е религията. Медицинската наука е създала един невероятен парадокс – голяма продължителност на живота, с все по-нарастващ и увеличаващ се брой стари хора, пенсионери, амортизирани, ненужни на обществото, тежащи на бюджета, хора, нямащи какво да правят, хора, които никой вече не обича.

Жаждата за правене и трупане на пари като от зараза е обхванала света. За богатите няма закони, няма морал. Духът на разрушението е във всичко и навсякъде. Любовта, добрите и здрави чувства се смятат за простащина и отживелица: никой не обича никого, но всички жадуват и се насочват към всичко, което разкъсва вътрешностите, към всяка отрова, която убива духа и разлага душата. Хората са бесни от кръв и като че ли от омраза. Разрушението се смята за добър вкус, лъжата е станала добродетел, извършването на подлости – задължение, изневярата е превърната в норма, презрението стана висше наслаждение, себелюбието се издига до етично понятие, порокът – до изкуство. Себелюбието е покварило душата, поробило разума, забулило съвестта. Хората направиха от порока идол, за норма избраха примитивния дух. Взеха недостатъците за добродетели, превърнаха празнотата на своя дух в своя гордост и я издигат в култ, животинската нечувствителност към чуждите страдания – в садистично упоение от жестокостта. Как се напредва днес? Чрез блестящ гений или чрез умело продажничество. Глупости! Честността вече за нищо не служи. Поквара има в изобилие, талантът е рядкост, а покварата е оръжието на масовата посредственост. Щом някой си постави за цел да направи нещо, няма как да не си измърси ръцете. Само трябва да знае как се измива мръсотията. В това се състои целият морал на времето.

Никой днес не вярва на никого. Никой не вярва и на това, което сам казва. Дори лъжата не е истински лъжлива. Никой не е щастлив, но никой не е и напълно нещастен. Единственото допустимо щастие е безразличието. Всеки може да живее както му се иска, ако само знаеше какво иска. Но никой не знае какво иска. Затова всеки иска да бъде някой друг. Кой например? Някой друг. Който е да е. След като станеш някой друг, отново ти се иска по навик да станеш още по-друг, още по-различен. Всеки иска да бъде знаменитост и важна личност в електронния пейзаж на звездите. Затова всички сме фалшиви. Затова никой не може да обича истински никого. Затова няма нищо истинско. Дори лъжата не е истинска. И маските носят маски. Зад всички маски крият страха. Комплексите си. Маниите си. Те са истински. Много истински. Както и смъртта. Може би тя е най-истинското нещо.

За да не скучаем бягаме чрез телевизията, телефона, Интернет, списанията, киното, музиката, модата, забавленията, спорта. Само че тогава не живеем. Ти си другаде, на различно място, някъде. Не си мъртъв, но не си и съвсем жив. А не можеш ли просто да се седиш и да си щастлив от това, че дишаш сега и тук? Нищо не се е променило от времената на Адам: Човекът си е тъпо животно със слепи разрушителни инстинкти и продължава да бяга от себе си и страховете си чрез развлеченията

Всички бързат. Никой няма време. Спри се бе човек, благодари на Бога. Не, те бързат. За някъде. За никъде. Преследват щастието с твърдата убеденост, че то съществува там, някъде в бъдещето, а забравяха, че всичко, което ни се случва, става по необходимост. Зад ведрите елегантни усмивки на хората се крие отчаянието и страхът от живота. Пилеят от живота си с шепи и се стремят към неща, които никога няма да ги направят щастливи. Външно изглеждат свестни, добри, състрадателни. Но отвътре са проядени от червеи. Отвън усмивки, религия, привиден морал, отвътре е кланица, канибализъм, всеки убива съседа и му изсмуква мозъка с дървена сламка. Мръсни души направени от кал и изпражнения, ламтящи само за пари и печалби, заробени от една изгаряща страст – да печелят всичко и да не загубят нищо. Хора без родина, без вяра, без принципи. Те нямаха приятели, любовници, нито дори чувства. Но те имаха пари! Нали разбираш, пари! Самодоволни, заможни празномислеши. Ние не вярваме в нищо, мразим всички, плюем се, храчим се един друг, страхуваме се до смърт да не кажем нещо истинско. Водим жалко съществуване, защото погледът ни не прониква отвъд повърхността на нещата. За нас съществуват единствено заблудите на привидността. Химери почитаме като изконни истини. Миражите въздигаме в култ.

Отдавна вече злобата, егоизмът и ненавистта като кървава мъгла застилат очите. Тук свършва всичко живо и човешко.

О, Господи, ужасно е… ужасно е…. ужасно е….

[Lelq]

Успехът .... !?!? Някои биха се усмихнали кротко и биха отминали ....

Защо най-посветените личности, откривателите, чиито открития предопределят съдбата на човечеството, личностите, чиито учения се превръщат в религии увличащи след себе си милиони хора, художници, писатели и музиканти, чиито творби те карат да спреш да дишаш, защо точна те винаги са живели самотно, защо тъкмо те винаги са живели сами? Ницше, Леонардо да Винчи, Никола Тесла, Ван Гог, Исус ... може би защото са били най-просветлените, толкова малко хора са ги разбирали. Творците, откривателите, учените, истинските, великите, са безразлични, в преносния и в буквалния смисъл на думата. Винаги са посочвали, че могат да посочват само пътя. И нищо повече. Те привличат по-малки фигури, ученици, чиято мисия е да проповядват и да обучават. Те не те карат да вярваш. Те вдъхновяват, зареждат, взривяват ти мозъка да прозреш Истината за битието, живота и живота след него.... Това, което правиш с живота си, си е твоя работа, казват те ....

https://m.youtube.com/watch?v=Lb6fQ300JCc

[national power]

Днес завърших прочета на книгата Животът на Ван Гог от Анри Перюшо.
Прочетох Ван Гог и онова, което наистина ме потресе бе неистовото желание на Ван или Винсент да живее живота на художник, да не бъде нищо друго освен художник дори да умира от глад. При него рисуването е нещо повече от страст, то е религия. Ван знае, че никога няма да бъде признат приживе, води скромен аскетичен живот, умира от глад, продава на света, който му се подиграва, рисунки и картини за парче хляб, същите тези картини, които сега разни одрайфани милионери-колекционери плащат по 50-80 милиона долара да имат негова картина и да си я сложат като инвестиция в сейфа. Той казва: “За себе си не очаквам нищо. Ние сме обречени. Ние живеем извън нашето време.” През последните няколко години от живота си той наистина е луд. Божествено луд, изпълнен със Светия дух, преизпълнен с Бог. И е сам. Той е рисувал така, че всеки, който има очи, да види какво има отвъд цвета, отвъд чистия, буен цвят. Така е говорил само един човек на света, живял преди 2000 години. Но той вече не е между нас. Ние го убихме на кръста.
Сега между нас са неверниците, слепите, глухите, те са винаги около нас. Слепите. Те само гледат, но не виждат, гледат и ни заливат с говнените си напътствия, поучения, с пикливите си рационални теории и разсъждения как да разбереш картина на Ван. За да усетиш, не да разбереш, да усетиш картина на Ван трябва да си шизофреник, откачалка, луд, ясновидец, ако искаш да съ-преживееш това, което е под скрито под черупката. Иначе само гледаш и си оставаш с гледането, и си мислиш, че нещо си разбрал. Картините му се усещат с душата, със сърцето, не се разбират с ума, това да не ти е математика да мислиш с ума.
За обикновените ценители на изкуството минават 50 години, докато проумеят, че един пророк, един истински Божи син е бил на земята, че Христос, в образа на художник, отново е бил сред нас, тук, на земята. И ние пак с овчите си мозъци не сме го разбрали. И той сам, като ясновидец, доброволно е отишъл в клиниката за душевноболни. Наградата за пророка и ясновидеца е лудницата или кръстът. Отчаянието му завършва с лудост и самоубийство.
Днес Ван Гог е върхът, за него се пишат книги, картините му са шедьоври и струват милиони, музеи и галерии водят войни и съдебни дела за негови творби. Презреният и изоставен луд днес е получил световно признание, лудият е обявен за гений.
Сякаш има разлика между лудия и гения

Николо Паганини....Господи Боже мой защо ми даде тоя огромен талан и ме пусна в свят сред хора които не могат да го разберат....Жалкото е че финансовият капитал управлява света.

[Асо Пика]

Успехът .... !?!? Някои биха се усмихнали кротко и биха отминали ....

Защо най-посветените личности, откривателите, чиито открития предопределят съдбата на човечеството, личностите, чиито учения се превръщат в религии увличащи след себе си милиони хора, художници, писатели и музиканти, чиито творби те карат да спреш да дишаш, защо точна те винаги са живели самотно, защо тъкмо те винаги са живели сами? Ницше, Леонардо да Винчи, Никола Тесла, Ван Гог, Исус ... може би защото са били най-просветлените, толкова малко хора са ги разбирали. Творците, откривателите, учените, истинските, великите, са безразлични, в преносния и в буквалния смисъл на думата. Винаги са посочвали, че могат да посочват само пътя. И нищо повече. Те привличат по-малки фигури, ученици, чиято мисия е да проповядват и да обучават. Те не те карат да вярваш. Те вдъхновяват, зареждат, взривяват ти мозъка да прозреш Истината за битието, живота и живота след него.... Това, което правиш с живота си, си е твоя работа, казват те ....

[Pyramid]

Значи съм в правилната фирма.Чичо Дони ме резна за Зелена Карта.

Не съжалявай. Нещата там отиват на смарангясване.

[Lelq]

Днес завърших прочета на книгата Животът на Ван Гог от Анри Перюшо.
Прочетох Ван Гог и онова, което наистина ме потресе бе неистовото желание на Ван или Винсент да живее живота на художник, да не бъде нищо друго освен художник дори да умира от глад. При него рисуването е нещо повече от страст, то е религия. Ван знае, че никога няма да бъде признат приживе, води скромен аскетичен живот, умира от глад, продава на света, който му се подиграва, рисунки и картини за парче хляб, същите тези картини, които сега разни одрайфани милионери-колекционери плащат по 50-80 милиона долара да имат негова картина и да си я сложат като инвестиция в сейфа. Той казва: “За себе си не очаквам нищо. Ние сме обречени. Ние живеем извън нашето време.” През последните няколко години от живота си той наистина е луд. Божествено луд, изпълнен със Светия дух, преизпълнен с Бог. И е сам. Той е рисувал така, че всеки, който има очи, да види какво има отвъд цвета, отвъд чистия, буен цвят. Така е говорил само един човек на света, живял преди 2000 години. Но той вече не е между нас. Ние го убихме на кръста.
Сега между нас са неверниците, слепите, глухите, те са винаги около нас. Слепите. Те само гледат, но не виждат, гледат и ни заливат с говнените си напътствия, поучения, с пикливите си рационални теории и разсъждения как да разбереш картина на Ван. За да усетиш, не да разбереш, да усетиш картина на Ван трябва да си шизофреник, откачалка, луд, ясновидец, ако искаш да съ-преживееш това, което е под скрито под черупката. Иначе само гледаш и си оставаш с гледането, и си мислиш, че нещо си разбрал. Картините му се усещат с душата, със сърцето, не се разбират с ума, това да не ти е математика да мислиш с ума.
За обикновените ценители на изкуството минават 50 години, докато проумеят, че един пророк, един истински Божи син е бил на земята, че Христос, в образа на художник, отново е бил сред нас, тук, на земята. И ние пак с овчите си мозъци не сме го разбрали. И той сам, като ясновидец, доброволно е отишъл в клиниката за душевноболни. Наградата за пророка и ясновидеца е лудницата или кръстът. Отчаянието му завършва с лудост и самоубийство.
Днес Ван Гог е върхът, за него се пишат книги, картините му са шедьоври и струват милиони, музеи и галерии водят войни и съдебни дела за негови творби. Презреният и изоставен луд днес е получил световно признание, лудият е обявен за гений.
Сякаш има разлика между лудия и гения

https://m.youtube.com/watch?v=qpUP8PegEOQ

[bulgarian lev]

Днес завърших прочета на книгата Животът на Ван Гог от Анри Перюшо.
Прочетох Ван Гог и онова, което наистина ме потресе бе неистовото желание на Ван или Винсент да живее живота на художник, да не бъде нищо друго освен художник дори да умира от глад. При него рисуването е нещо повече от страст, то е религия. Ван знае, че никога няма да бъде признат приживе, води скромен аскетичен живот, умира от глад, продава на света, който му се подиграва, рисунки и картини за парче хляб, същите тези картини, които сега разни одрайфани милионери-колекционери плащат по 50-80 милиона долара да имат негова картина и да си я сложат като инвестиция в сейфа. Той казва: “За себе си не очаквам нищо. Ние сме обречени. Ние живеем извън нашето време.” През последните няколко години от живота си той наистина е луд. Божествено луд, изпълнен със Светия дух, преизпълнен с Бог. И е сам. Той е рисувал така, че всеки, който има очи, да види какво има отвъд цвета, отвъд чистия, буен цвят. Така е говорил само един човек на света, живял преди 2000 години. Но той вече не е между нас. Ние го убихме на кръста.
Сега между нас са неверниците, слепите, глухите, те са винаги около нас. Слепите. Те само гледат, но не виждат, гледат и ни заливат с говнените си напътствия, поучения, с пикливите си рационални теории и разсъждения как да разбереш картина на Ван. За да усетиш, не да разбереш, да усетиш картина на Ван трябва да си шизофреник, откачалка, луд, ясновидец, ако искаш да съ-преживееш това, което е под скрито под черупката. Иначе само гледаш и си оставаш с гледането, и си мислиш, че нещо си разбрал. Картините му се усещат с душата, със сърцето, не се разбират с ума, това да не ти е математика да мислиш с ума.
За обикновените ценители на изкуството минават 50 години, докато проумеят, че един пророк, един истински Божи син е бил на земята, че Христос, в образа на художник, отново е бил сред нас, тук, на земята. И ние пак с овчите си мозъци не сме го разбрали. И той сам, като ясновидец, доброволно е отишъл в клиниката за душевноболни. Наградата за пророка и ясновидеца е лудницата или кръстът. Отчаянието му завършва с лудост и самоубийство.
Днес Ван Гог е върхът, за него се пишат книги, картините му са шедьоври и струват милиони, музеи и галерии водят войни и съдебни дела за негови творби. Презреният и изоставен луд днес е получил световно признание, лудият е обявен за гений.
Сякаш има разлика между лудия и гения

Това което си написал е изключително ценно. Прозрение! Философия, реалност, ъгъл...друго измерение. Ние можем да го наричаме както си искаме...разликата между лудостта и гениалността е само в нашите представи.

[Асо Пика]

Днес завърших прочета на книгата Животът на Ван Гог от Анри Перюшо.
Прочетох Ван Гог и онова, което наистина ме потресе бе неистовото желание на Ван или Винсент да живее живота на художник, да не бъде нищо друго освен художник дори да умира от глад. При него рисуването е нещо повече от страст, то е религия. Ван знае, че никога няма да бъде признат приживе, води скромен аскетичен живот, умира от глад, продава на света, който му се подиграва, рисунки и картини за парче хляб, същите тези картини, които сега разни одрайфани милионери-колекционери плащат по 50-80 милиона долара да имат негова картина и да си я сложат като инвестиция в сейфа. Той казва: “За себе си не очаквам нищо. Ние сме обречени. Ние живеем извън нашето време.” През последните няколко години от живота си той наистина е луд. Божествено луд, изпълнен със Светия дух, преизпълнен с Бог. И е сам. Той е рисувал така, че всеки, който има очи, да види какво има отвъд цвета, отвъд чистия, буен цвят. Така е говорил само един човек на света, живял преди 2000 години. Но той вече не е между нас. Ние го убихме на кръста.
Сега между нас са неверниците, слепите, глухите, те са винаги около нас. Слепите. Те само гледат, но не виждат, гледат и ни заливат с говнените си напътствия, поучения, с пикливите си рационални теории и разсъждения как да разбереш картина на Ван. За да усетиш, не да разбереш, да усетиш картина на Ван трябва да си шизофреник, откачалка, луд, ясновидец, ако искаш да съ-преживееш това, което е под скрито под черупката. Иначе само гледаш и си оставаш с гледането, и си мислиш, че нещо си разбрал. Картините му се усещат с душата, със сърцето, не се разбират с ума, това да не ти е математика да мислиш с ума.
За обикновените ценители на изкуството минават 50 години, докато проумеят, че един пророк, един истински Божи син е бил на земята, че Христос, в образа на художник, отново е бил сред нас, тук, на земята. И ние пак с овчите си мозъци не сме го разбрали. И той сам, като ясновидец, доброволно е отишъл в клиниката за душевноболни. Наградата за пророка и ясновидеца е лудницата или кръстът. Отчаянието му завършва с лудост и самоубийство.
Днес Ван Гог е върхът, за него се пишат книги, картините му са шедьоври и струват милиони, музеи и галерии водят войни и съдебни дела за негови творби. Презреният и изоставен луд днес е получил световно признание, лудият е обявен за гений.
Сякаш има разлика между лудия и гения

[Julius_BG]

у САЩ е опашката, у БГ ги раздават на правилните фирми 60/40

Прогнозата за спад на БВП у Щатите за 2-ро трим. е 53%!
Индустрията им вече падна с приблизително 42%:
https://www.dotbg.bg/article/8813866



Ако у нас имаме същия спад - сещате ли се.какъв ще е годишния (тия от НСИ са много бавни, данните за 2-ро трим. се чакат на 14 август.)? Ако само за 2-ро трим. спадът е 40%, дори останалите тримесечия (1, 3 и 4) да имаме същите данни като мин. год. -> вървим към 10% год. спад. А ако спрат и въпросната мярка 60/40 към края на септември (било заради бюджетен дефицит, било по политически причини), скокът на безработицата ще е двоен. Дефлацията у нас отдавна не е изненада /хората спестяват, а не харчат/: https://dariknews.bg/novini/bylgarii...na-sto-2233352

[nkavrakov1982]

у САЩ е опашката, у БГ ги раздават на правилните фирми 60/40

Значи съм в правилната фирма.Чичо Дони ме резна за Зелена Карта.

[Julius_BG]

Много ги разбираш ингилизките термини, но не казваш защо те изгониха от Албиона и се изненада от високите цени тук. бате Пешо се оказа много прав, ще лазите плазмодии, като се връщате в Родината

Ти сериозно ли? Продължаваш с ниските топки. Ние играем волейбол, а ти ми подаваш за краче? Това ли ти е наистина нивото - на футболист? Сега ще ти отговоря, но следващото такова (долнопробно) заяждане ще го прескоча.

Относно Англия - засега не ме е заинтригувала достатъчно, че да се разходя до там дори и за туризъм (камо ли за живеене, съдейки по климата). Съвсем други са ми приоритетите и съвсем различен тип държави ме интересуват. Англия реално ми е извън топ 30 на списъка.

Я да видим сега какво става с тазсутрешното кафенце (освен още протести и министерски оставки), вече имаме първите линкове - финансови балони, печатане - добрее, добрее... само дето подозирам, че на нас и помощта от Европа ще спрат (по подобие на газта от Щатите) докато не се успокоят нещата, но още уикенда ще разберем. За печатането е ясно, че няма как да се случи при нас (заради борда), а да разчитаме на страничния ефект от печатането в др. държави е прекалено рано. Тепърва почва процеса на свиване.

От линка на Седларов: Размерът на паричните средства и депозитите, държани от бизнеса и потребителите в Япония, набъбва (M3, който се състои от пари в брой в обращение плюс депозити) - аз затова писах преди няколко дни за М3, защото се вижда, че депозитите РАСТАТ, а потреблението се СВИВА! Хората не 'арчааат! Статията продължава: Нарастващият размер на парите и депозитите няма да доведе до голям тласък за икономиката, освен ако парите реално не се изразходват. Индексът на потребителските цени, основен критичен показател за здравето на икономиката, остава слаб.

[Седларов]

Къде е опашката ?Да се наредя и аз.Ред има ли или е с талончета с номерца?

у САЩ е опашката, у БГ ги раздават на правилните фирми 60/40

[nkavrakov1982]

...и ся като започне едно ми ти раздаване на преснонапечатани $, с още неизсъхнало мастило...

Къде е опашката ?Да се наредя и аз.Ред има ли или е с талончета с номерца?