Вход

Потребителско име:

 Запомни ме на това устройство
Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Интересни факти - Знаете ли че?

Collapse
X
  • Филтър
  • Време
  • Покажи
Clear All
new posts

  • Най-детайлната досега снимка на Сатурн.




    https://hubblesite.org/image/4565/gallery

    Коментар


    • Първата наблюдавана междузвездна комета, то ест не се върти в слънчевата система, а е дошла извън нея и ще излети извън нея, е кръстена на Борисов.
      2019 година.

      https://en.m.wikipedia.org/wiki/2I/Borisov

      Коментар


      • Това е Дън Сяопин - човекът, който възстанови Китай и го направи велика сила. На два пъти е ставал жертва на хунвейбините, но е оцелял. Може би затова през 1989 г. прати танковете на площад Тиенанмън, където отново са се били събрали млади хора.

        Коментар








        • Дебелата богиня-майка от Салиагос. 5000 г. пр.н.е. Това е най-старата запазена цикладска арт скулптура. Останал до нас е най-вече задникът. Но пък какъв задник!

          Коментар







          • Арни на плажа в Кан с танцьорките от "Фоли-Бержер" 1977г.

            Коментар










            • Елизабет Тейлър - една от най- стилните дами на XX век.

              Коментар


              • 30 юли 2018 г. се навършват 152 години от смъртта на Стефан Тодоров Димов, останал в историята като Стефан Караджа. Умира от раните си в Русенският затвор едва 28 годишен. След боя при Вишоград в местността Канлъ дере, войводата се увлича в ръкопашният бой с враговете и ранен многократно е заловен, откаран е в Търново а след това в Русе. Там е изправен пред извънреден съд, председател на който е Мидхат паша. Осъден е на смърт чрез обесване. Никола Обретенов твърди, че войводата е окачен на бесилото вече починал от раните си получени по време на боя в Канлъ дере. Погребан е от баба Тонка Обретенова, като черепът на войводата се е съхранявал в къщата музей на баба Тонка в Русе и след години е предаден на Русенският музей. Оригиналният надгробен камък е намерен при строителни работи през 2014 г. в къщата музей на баб Тонка въпреки, че се смята, че войводата е починал на 31 юли, на надгробният камък изписаната дата е 30 юли 1868 г. Поклон пред войводата!

                Коментар


                • Интересно ще бъде, ако може да се организира изходен старт с гепард и например Ламборджини – една от най-бързите коли. Кой кого ?? Залагам на гепарда особено, ако е добре мотивиран например да не се е хранил 3 дена и да види на 100 метра пред себе си добре охранено прасенце
                  Да извънредно бързи са и като бягат присвиват ушите плътно към главата защото иначе крайчетата им започват да пушат и може да се подпалят.

                  Наблюдавай тук.
                  https://m.youtube.com/watch?v=QGrYPggpamQ

                  Коментар




                  • През 1838 година Александър Дюма се среща за първи път с Огюст Маке, по повод една негова пиеса, отхвърлена от Антенор Жоли - директор на театър Ренесанс. Маке моли Дюма да пооправи пиесата и Дюма го прави съвестно. В резултат пиесата е приета и поставена. От този момент между Маке и Дюма започва тясно сътрудничество. Двамата са съавтори на Кавалерът д'Армантал. Преди да влезе за печат този роман, журналистът Емил де Жерарден съветва да не се използват имената на двамата автори, а само на единия. Така остава името на Дюма, което изобщо не тревожи Маке. Той е бил повече от доволен от хонорара.
                    Съавторството продължава в пълна хармония.Запазени са преписките между Дюма и Маке, от които става ясно, че доверието, което Дюма оказва на Маке е повече от пълно. Той дори спира да редактира написаното.
                    Тези идеални отношения продължават до излизането на Тримата мускетари. През 1845 година Дюма иска писмено Маке да се откаже от съавторство и Маке го прави. И това писмено заявление е било нужно на Дюма, защото Йожен де Мерикур публикува злостен памфлет "Фабрика за романи "Търговска къща Дюма и Ко", в който се казва, че за Дюма работи "цяла армия литературни негри".
                    Край на съавторството. Започват съдебни дела, които Маке не печели.
                    След смъртта на Дюма, синът му пише писмо на Маке, в което моли да се уточнят някои финансови въпроси във връзка със съавторството. Маке не предявява никакви претенции за пари. Той вече е бил достатъчно богат. Дюма му е плащал щедро за съвместната работа. Маке продължава да пише исторически романи, но без успех. В замяна на това си купува замък.

                    Коментар


                    • Най-бързото сухоземно животно и най-бързата змия в света

                      Най-бързото животно - Гепардът

                      Моят любимец

                      Гепардът е най-бързото сухоземно животно в света. Ускорява от 0 до 110 км/ч само за 3 секунди. Уникално животно. Ненадминат спринтьор на къси разстояния. Еволюцията на вида се е погрижила цялото устройство на тялото му да постига тази невероятна скорост. Разбира се това е за сметка на силата му и издръжливостта му. Максималният регистриран пробег на животното на къси разстояния е 140 км/ч. Гепардът има слабо, елегантно тяло и много добра развита мускулатура. На практика този хищник няма телесни мазнини. Теглото му, когато достигне максимални размери, е само 65 кг. Този факт и „аеродинамичната“ структура на тялото му позволяват на гепарда да развива такава впечатляваща скорост. При максимални усилия в атака, дишането на гепарда се учестява до 150 пъти в минута. Освен всичко това, докато преследва плячката си, гепардът е способно да прави светкавични и резки промени в посоката на движение. Много лошо за набелязаната цел, която остава с почти никакви шансове за оцеляване.

                      Интересно ще бъде, ако може да се организира изходен старт с гепард и например Ламборджини – една от най-бързите коли. Кой кого ?? Залагам на гепарда особено, ако е добре мотивиран например да не се е хранил 3 дена и да види на 100 метра пред себе си добре охранено прасенце

                      Най-бързата змия - Черна мамба

                      Черната мамба е много бърза, агресивна, нервна и изключително отровна змия. Има змии с по-силна отрова от тях, но поради войнствения характер на това влечуго то с основание според новите анализи е смятано за най-смъртоносната змия. Черната мамба е изключително агресивна и опасна змия.

                      Черната мамба е най-голямата отровна змия в Африка и втората по големина отровна змия в света (по-голяма е само кралската кобра). Средната ѝ дължина е около 2,5 – 3 m, но достига и до 4 m. Заради черната вътрешност на устата си дължи името си, а всъщност цвета ѝ варира от матово жълтеникаво-зелено до тъмносив (маслиненозелен, сиво-кафяв, сив металик). Цветът ѝ се променя с възрастта. Черната мамба е най-бързата змия в света като развива скорост от 12 до 18 км/ч. Отровните зъби са предни, много малки. Много силна невротоксична отрова. Живее в саваната и скалистите хълмове на Южна и Източна Африка.

                      При заплаха мамбата предупреждава като силно съска и нанася камшични удари с опашка и всеки средно умен човек трябва леко - леко и много бавно да се изнесе от опасната зона. Ако натрапника е много тъп и упорит тогава мамбата кълве свирепо като впръсква с всяко ухапване голямо количество отрова – средно 120 мг, но достига до 250 мг., съдържаща мощен кардио- и невротоксин. Около 10 - 15 мг. от отровата на черната мамба са достатъчни, за да убият човек. Фаталният край настъпва най-често след 20 - 30 минути.

                      Змиите от този вид са причинили огромен брой смъртни случаи сред хората, а африканските народи са преувеличили качествата им до митични размери. Всички изброени причини правят от черната мамба най-опасната змия, пише в характеристиката й в Нешънъл джиографик.
                      Click image for larger version

Name:	gepard.jpg
Views:	1
Size:	49.1 КБ
ID:	3632670

                      Click image for larger version

Name:	1.jpg
Views:	1
Size:	13.6 КБ
ID:	3632671


                      Last edited by Асо Пика; 30.07.2020, 10:44.

                      Коментар





                      • Асортимента в магазина за електроника. СССР. 1960-те години...

                        Коментар


                        • През 2013 година, по инициатива на Международно общество "Достоевски" и с финансовата подкрепа на Петрозаводския университет, и общината на Петроград, се създава списанието "Неизвестният Достоевски".
                          Целта на списанието е да се издирят документи, текстови материали и лична кореспонденция, свързани с неуточнени периоди от живота на Достоевски.
                          Ето някои от тях:
                          1. Епилепсията на Фьодор Михайлович не се отключва след убийството на баща му, както е известно, а доста по-късно - при обявяване имената на осъдените на разстрел заговорници, сред които е бил и той. На площада, преди заповедта за помилване, Достоевски получава първия припадък. През време на заточението в Сибир, пристъпите зачестяват.
                          2. Неудържимата слабост към проститутки и леки жени, а също и пристъпите на насилие, не са в резултат от патологичната му срамежливост. Нови изследвания показват, че тази супер сексуалност също е резултат от епилепсията.
                          3. Патологичната му ревност към Анна Сниткина е резултат от засилващият се с годините комплекс за малоценност. Смятал е, че е грозен и всеки друг мъж може да му отмъкне жената. /лична кореспонденция с Белински/
                          4. В Баден-Баден е откраднал всички пари на приятелката си Полина Суслова, за да плати дълговете си към казиното. Дълги години се е срамувал от постъпката си.
                          5. Ненавиждал е Тургенев, защото са му плащали по 400-500 рубли на страница, а на него само по 150.





                          Коментар


                          • Първоначално изпратено от precakanoto Разгледай мнение

                            Знаем също , че слънцето не е жълто заради синьото, а защото е бяло.Фотографите го пожълтяват изкуствено с филтри, защото от деца знаем жълтия символ за слънцето. Жълто изглежда през атмосферата, зарад разни замърсители, а небето е синьо, заради това че всички други видими съставки на спектъра се поглъщат, отразяват и някои видоизменят, но синята боя най много достига до очите а когато слънцето изгрява в аленочервено значи атмосферата е мръсна. Също така пък като залязва може да се види за няколко секунди и като зелено. Но става с много наблюдения и при дълъг открит хоризонт. Миг преди да изчезне става зелено. Тогава атмосферата е като призма, която разпада светлината. Изобщо красива си е нашата слънчева система
                            Не, много си го увъртял май, частично правилно и частично грешно.
                            Слънцето на земята се вижда жълто именно защото небето е синьо.

                            Две подсказки ако ти е интересно сам да се сетиш.
                            Първо. Светлината освен поглъщане пречупване и отражение има и разсейване. Защо небето не е черно?
                            Второ. Синьо и жълто излъчване смесени дават бяло. Не синя и жълта боя а именно излъчване.


                            Но ако не ти се занимава сега намерих линк с ясно обяснение от самата НАСА
                            Last edited by Артудиту; 29.07.2020, 10:36.

                            Коментар


                            • Браво Груйче, пи си и голям Патриот..

                              Коментар


                              • Евала, Кире, ама допълни все пак за безродниците, нека да знаят - от 5 сина (единият почива много млад), четирима са военни и проявяват огромен георизъм във войните, като трима от тях са избити като кучета от комунистите. И всичко това, при положение че баща им е пребит от властта и затворен в Черната джамия през 1895 (умира в следствие на побоя), като краен русофил. Е, синовете му са били българофили, затвоа са избити от от комунистите...

                                Да се знае и да се помни - вечна слава на героите!!!

                                Най-големият ѝ син Иван е роден през 1885 г. Завършва Военното училище с 25-и випуск, а след това и Генералщабната академия, с отличен успех. Участва в трите войни за национално обединение. Проявява се в боевете срещу турците край Чаталджа през Първата балканска война. За доказан героизъм има 5 ордена за храброст и медали за военни заслуги. Стига до чин генерал. Комунистическата власт го репресира. За известно време е по лагерите. През 1954 г. в Троян е съден заради участие в преследването на четата на анархиста Васил Героя и Дочо Узунов, считани за герои от комунистическата власт. Осъден е на смърт. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. Умира в лагера край Ловеч.

                                Вторият ѝ син Георги е роден през 1889 г. Завършва морското училище във Варна. През Балканската война служи като машинист на торпедоносеца „Дръзки“ и се проявява в торпилирането на турския крайцер „Хамидие“.

                                Третият син Владимир е роден през 1891 г. И той става военен. Завършва с 31-ви випуск Военното училище. Участва във войните. Проявява се в атаката на Одринската крепост на 13 март 1913 г. Участва в Междусъюзническата и Първата световна войни. Завръща се като герой с 3 ордена за храброст. След 9 септември 1944 г. комунистите го ликвидират. Изчезва безследно на път за работа на 10 октомври 1944 г. Счита се, че е разстрелян и то без съд и присъда.

                                Четвъртият син Петър умира много малък. През 1907 г., едва 15-годишен, той неволно се прострелва, играейки си с пистолета на свой брат.

                                Петият син Асен е роден през 1894 г. По време на Първата световна война е ученик в гимназията, но я напуска и отива доброволец на фронта. Проявява героизъм в атаката на крепостта Тутракан през септември 1916 г. Редник Асен Дипчев е сред първите българи, които влизат в тази дотогава румънска крепост, пеейки химна на Добруджа „О, Добруджански край“. Награден е с орден за храброст. След това довършва гимназия. Става юнкер във Военното училище. Завършва го с ускорен курс. Пак е на фронта. Участва в боевете на Дойран и на Добро поле през септември 1918 г. След войната влиза във Военния съюз. Участва в преврата на 9 юни 1923 г. Адютант е на кап. Харлаков, обвиняван за убийството на Александър Стамболийски. След 9 септември 1944 г. дълги години лежи по лагерите. Умира в Бургас през 1964 г.
                                Never argue with idiots, they will bring you down to their level and then beat you with experience

                                Коментар

                                Working...
                                X