Вход

Потребителско име:

 Запомни ме на това устройство
Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Интересни факти - Знаете ли че?

Collapse
X
  • Филтър
  • Време
  • Покажи
Clear All
new posts

  • Много по-интересно е дефилирирането на нациите. Гърците и французите минават с вдигнати ръце с хитлеристки поздрав. Българите маршируват с ръце до тялото. Историята се повтаря. И сега гърци и франсета се търкат о германците, но утре като нищо пак ще извъртят г..а и ще останем пак ние с румъните и унгарците да крепим евроатл. ценности на дойчо

    Коментар


    • Относно присъствието на Цар Борис Трети в Берлин на олимпийските игри през 1936 г. трябва да се добави нещо много важно - той е единственият държавен глава, който приема поканата на Хитлер. Освен в компанията на Хитлер, Цар Борис Трети е заобиколен и от следните твърде приятни персони: Херман Гьоринг, Йозеф Гьобелс, маршал Аугуст фон Макензен и зловещото чудовище Д-р Вилхелм Фрик.
      Доста срамна компания, предлагам да не се позоваваме на това, че Цар Борис Трети не е вдигнал ръка за поздрав, достатъчно компрометиращо е, че е бил там.
      Още не е знаел, че е обречен...

      Коментар


      • Първоначално изпратено от Kiro Разгледай мнение




        Знаете ли , че....Цар Борис е бил сред официалните гости на откриването на Олимпийските игри в Берлин на 1 август 1936г. Той единствен на трибуната не вдига ръка в нацистки поздрав, което впечатлява всички и е запечатано в много снимки и кадри. ..
        Имало ли е и друг монарх на откриването?
        Струва ми се, че отказа за такъв поздрав може да е свързан с монаршеския статут.

        Коментар






        • Знаете ли , че....Цар Борис е бил сред официалните гости на откриването на Олимпийските игри в Берлин на 1 август 1936г. Той единствен на трибуната не вдига ръка в нацистки поздрав, което впечатлява всички и е запечатано в много снимки и кадри. ..

          Коментар








          • Реалната история за Красавицата и Звярът се развива благодарение на Катерина Медичи.
            Педро Гонсалес се родил през 1537 година, на остров Тенерифе. Бил с хипертрихоза - заболяване рядко срещано. Родителите му дълго време го крили от света, но тъй като се страхували от него, продали го на френски корсари, които пък го подарили на Анри Втори, в чест на коронацията му.
            Самият крал имал "колекция" от уроди - джуджета, маври и всякакви хора с вродени дефекти. Кралските лекари били заинтригувани от окосменото момче и провели с него много експерименти. Накрая стигнали до заключение, че Педро Гонсалес е човек.
            Анри Втори бил впечатлен от проявите на интелект, забелязани у Горския Човек и дал разрешение на момчето да учи, заедно с неговите деца.
            Педро Гонсалес получил много добро образование и в последствие направил кариера при двора, станал съдия и се сдобил с титлата дон.
            След смъртта на Анри Втори, за зла участ, "скучаещата" вдовица Катерина Медичи, решава да експериментира. Тя жени Педро Гонсалес за своята камериерка - красавицата Катрин Рафелен. Подарява им къща, близо до двореца и много добра рента, но при условие, че родят деца.
            Първите две деца се раждат нормални и това разочарова Катерина Медичи. Кралицата губи интерес и Гонсалес отново става "подарък на кралското семейство". Тя подарява децата на Маргарита Пармска. Семейство Гонсалес бяга от Франция и се приютява при Алесандро Фарнезе, който пък ги подарява на сина си Ранучо.
            Гонсалес имат 7 деца, четири, от които се раждат с хипертрихоза. Ранучо ги подарявал на свои съюзници - европейски крале.
            Красавицата и Звярът живели заедно 40 години. Станали свободни хора благодарение на сина си Енрике Гонсалес. Заселили се в Италия, в малкото градче Каподимонте.
            Първият автор на приказката е Габриел Барбо де Вилньов - френска писателка. Популярна обаче, остава версията, написана от Мари Лепренс дьо Бомон - прабаба на Проспер Мериме. Въпреки многото автори, до днес се чете версията на Шарл Перо.

            Коментар


            • Жертви на коколицли сред ацтеките, Флорентински кодекс (съставен 1540 – 1585). Не кашлица, а обилно кървене от носа и устата - това са симптомите на опустошителната епидемия, която отнема живота на близо 80 процента от населението на Южна Америка преди около 500 години. Опасната зараза пристига от Европа. Ацтеките я наричат коколицли - "болест". Епидемията е донесена в Мексико от испанските завоеватели половин хилядолетие преди Ковид-19. Тя се превръща в една от най-смъртоносните в човешката история: 15 милиона души от коренното население на Мексико и Гватемала стават нейна жертва в периода от 1545-а до 1550-а година и от 1576-а до 1578-а. Трябва да минат няколко века, докато броят на населението се възстанови. Испанските завоеватели носят различни болести на американския континент - първо едра шарка, а по-късно и други европейски заболявания като морбили и грип.

              Коментар


              • Перлата на Сибир - старинният руски град Тоболск. Градът е основан през 1587 г. Според легендата това е станало на празника Света Троица, на речния нос, на който са слезли воините на покорителя на Сибир Ермак Тимофеевич. Така първата градска постройка е станала църквата „Св. Троица“, а самият нос е наречен Троицки. През 1590 на селището е даден статут на град, който бързо се превръща в център на руската експанзия в Сибир. От Тоболск е започвала т.нар. „сибирска каторга“. Първоначално там са заточени шведски военнопленници през 1720-те години. Всички каменни постройки и пътища в града от онова време са построени от тях. За следващите поколения каторжници Тоболск вече е само разпределителен пункт, от който започва дългото им изгнание в Сибир.

                Коментар


                • Първоначално изпратено от караКольо касапина Разгледай мнение

                  Индианците са спасили европейците от гладна смърт, т.е. ако не са били индианците сега на земята щаха да са само индианците.
                  Тцъ, индианците са били полуизбити от Аврупейските болести, така че на земята щяха да са само жълтите, афроафрикаците не ги броим, щото не е политически коректно да пишем за тях, а жълтите се кефят на жълтото, така че ъп, зло, ъп
                  Never argue with idiots, they will bring you down to their level and then beat you with experience

                  Коментар


                  • Първоначално изпратено от Артудиту Разгледай мнение
                    При навлизането на картофа в доста европейски страни имало картофени бунтове, населението не ги искало а кралете натискали да се въведе. Но скоро след това имало изкл. гладни години в някои от тях например Ирландия и само картофа отдалечавал близката гладна смърт.

                    Картофа е дошъл от високите части на Перу. И думатиту и чушките само че от по-ниски земи на Южна Америка. Думатиту в началото е било декоративно растение в испанския кралски двор.
                    Царевицата също е от там, интересното е че не е намерена в див вид до сега.
                    Само бобът е типично мАкедонско раЗстение - ясно е, че още на Сашо Великиот любимата му манджа била гравче-тавче со македонска наденица
                    Never argue with idiots, they will bring you down to their level and then beat you with experience

                    Коментар


                    • Първоначално изпратено от Артудиту Разгледай мнение
                      При навлизането на картофа в доста европейски страни имало картофени бунтове, населението не ги искало а кралете натискали да се въведе. Но скоро след това имало изкл. гладни години в някои от тях например Ирландия и само картофа отдалечавал близката гладна смърт.
                      Картофа е дошъл от високите части на Перу.
                      Индианците са спасили европейците от гладна смърт, т.е. ако не са били индианците сега на земята щаха да са само индианците.

                      Коментар


                      • При навлизането на картофа в доста европейски страни имало картофени бунтове, населението не ги искало а кралете натискали да се въведе. Но скоро след това имало изкл. гладни години в някои от тях например Ирландия и само картофа отдалечавал близката гладна смърт.

                        Картофа е дошъл от високите части на Перу. И думатиту и чушките само че от по-ниски земи на Южна Америка. Думатиту в началото е било декоративно растение в испанския кралски двор.
                        Царевицата също е от там, интересното е че не е намерена в див вид до сега.
                        Last edited by Артудиту; Вчера, 12:39.

                        Коментар







                        • Как Фридрих Велики спасил германците от Големия Глад. Чрез измама.))))
                          По време на царуването му в Прусия настъпил глад. Хората измирали от недояждане.Германците не употребявали много зеленчуци за храна, а картофи изобщо не засявали. Фридрих издал закон за картофите. Селяните трябвало да засаждат, ако откажели, следвали глоби. Глобите не уплашили немските селяни. Тогава Фридрих използвал измама. На царски участък войниците засадили картофи. Стражи охранявали участъка. Това привлякло вниманието на населението. Знаело се, че всичко, което е предназначено за краля е добро. Започнали кражби на картофи и тайно засаждане.
                          Но никой не знаел, че се ядат само грудките, които са в земята. Населението хапвало горната част на растението, която е отровна.
                          За да спре измирането на картофопроизводителите, Фридрих Велики организирал ядене на открито. Целият придворен състав ял картофи показно.
                          Фридрих Велики е бил пич с особено чувство за хумор. Той яздел без шпори. Попитали го защо. Отговорил: Не би искал да те мушкат в корема с железа, докато тичаш с товар на гърба, нали?

                          Коментар


                          • .





                            1954 Jaguar XK 120

                            Коментар






                            • Сръбският кралски герб - детайл от пленената от
                              29-ти Ямболски полк сръбска кралска карета на крал Петар I в битката при Призрен в Косово на 16 ноември 1915 г.

                              Коментар


                              • Продължение- Освен това, за да изнесат от храма като военна плячка свещените съсъди и другата църковна утвар, несравними по изящната си изработка и редките материали, а също и чистото сребро с позлата от преградите на олтара, от смайващо красивия амвон, от светите двери, както и от многобройните други украси, те вкараха мулета и товарни коне и в най-светите места на църквата. Някои от тези животни се подхлъзваха върху блестящия и полиран мрамор и като не можеха да се изправят, бяха заколвани, а разпилените вътрешности и пролятата кръв оскверняваха свещения под на храма.

                                Това не беше всичко. Някаква блудница, съучастница в техните грехове, жрица на фуриите, слугиня на демоните, извършителка на заклинания и отравяния, хулителка на Христос, седна на мястото на патриарха, пеейки срамни песен и танцувайки. … „

                                … как изобщо се стигнало до това? Нали и едните и другите са християни? Нали християнството е религия на мира?

                                Историческата ситуация в началото на XIII в. наистина е сложна, особено ако трябва да се представи с десет изречения. Нека започнем с това, че вече от векове между Източната и Западната църква тлее напрежение. Няколко пъти двата полюса на християнския свят, Костантинопол и Рим, са в схизма (разкол), но след това успяват някак си да се помирят. Последният разкол (днес известен като Великата схизма) е обявен през 1054 г., а драматичната размяна на анатеми се случва именно в храма „Света София“. На първо време обаче, надеждата за помирение далеч не е изгубена.

                                Междувременно на Запад зрее друг международен проблем. Вече от векове Близкият изток е в ръцете на мюсюлманите. Те владеят и светите земи, включително и най-важни за християните места като Йерусалим с Божи Гроб. Източната римска империя очевидно не е в състояние или не е достатъчно мотивирана да се справи с този вече вековен проблем. На Запад настроенията са други и през 1096 г. официално започва Първият кръстоносен поход, целящ отблъскването на мюсюлманите и освобождаването на Светите земи.
                                Причините за кръстоносните походи са най-разнообразни и са свързани с различни политически, социални и икономически обстоятелства в западноевропейското общество. Този голям „проект“ е с подкрепата на Папството и това му придава един „свръхестествен“, „божествен“ характер. Всичко звучи много героично, много романтично, много свято. През следващите няколко столетия обаче под маската на праведната война ще се случат ужасяващи неща…

                                Кръстоносните походи не са един или два. Те са цяла поредица, като Светите земи ту преминават в християнски, ту в мюсюлмански ръце. Междувременно на Изток се създават кръстоносни държави, които силно променят политическата картина в Източното Средиземноморие.

                                Сред многото последици от кръстоносните походи е и това: Западът среща Изтокът. Кръстоносците преминават през Балканите и се срещат с православните християни тук (включително и с българите!). Тези срещи общо взето не са братски, а са съпроводени от напрежение и подозрителност. Да, и едните и другите са християни, но с доста различни традиции, а още от преди началото на I-вия поход – и в разкол.

                                Първите три похода минават сравнително мирно от гледна точка на отношенията между католици и православни. „Чашата на доверието“ обаче е силно напукана.
                                Тогава идва времето на IV кръстоносен поход. Първоначално той е бил насочен към Светите земи, като планът е бил да се мине през Египет. Тук обаче се намесват пари. Много пари. Кръстоносците разчитат морската сила Венеция да пренесе войската с корабите си. Средствата за заплащане обаче не стигат. Това позволява на венецианския дож Енрико Дандоло (1119 – 1205) да пренасочи похода, съобразно с икономическите интереси на Ла Серенисима. Първо е превзет град Зара (Задар), а след това кръстоносците се насочват към Константинопол.

                                Трябва да добавим, че междувременно византийските императори сами имат принос за падането на Града. Те намесват кръстоносците във вътрешните си борби за трона. След като накрая латинците не получават обещаното заплащане, историята приближава към своята кулминация. За ескалирането на напрежението допълнително помагат ромейските погроми над западняци, живеещи в столицата.

                                И така, Градът е превзет на 13 април 1204 г. и започва неговото плячкосване. От гледна точка на войниците, това е справедливо възмездие и „вземане на полагащото им се“. От гледна точка на Венеция, това е триумф, защото основният морски конкурент – Византия – е елиминиран. Разбира се има намесени и религиозни чувства, резултат от схизмата – за западняците ромеите са разколници, еретици, Божията благодат вече не е с тях и те заслужават столицата им да бъде завладяна и ограбена.

                                Последното обяснява защо в конфликт между християни и християни се проявява такава настървеност и жестокост. Последствията са монументални…

                                Ако в началото Великата схизма се възприема като нещо временно, а за много вярващи и нещо абстрактно, то с кръстоносните походи разколът между католици и православни става все по реален и все по осезаем. През 1204 г. с превземането на Константинопол се поставя своеобразен печат на схизмата. Християнските Изток и Запад остават разделени и изпълнени с омраза и недоверие един към друг за векове напред.

                                Междувременно какво се случва в Константинопол? Той става център на новосъздадената Латинска империя, а за неин пръв владетел е избран Балдуин Фландърски. Кръстоносците и Венеция си поделят завладените територии, както и Града. Избран е и нов, латински константинополски патриарх, а църквата „Света София“ съвсем закономерно, става негова катедрала. Така започва един сравнително кратък период (до 1261 г.), в който храмът на Божията премъдрост действа като католическа църква.

                                Латинската империя не успява да се утвърди като силна държава. Само година след създаването си, на 14 април 1205 г. българският цар Калоян (1197 – 1207) разгромява кръстоносците при Одрин (Адрианополис, Едирне), а император Балдуин е или убит или пленен и отведен в Търновград, където историята също има няколко варианта (версиите за трагичния край на латинския император са доста разнообразни в изворите). Така или иначе гръбнакът на новата латинска държава е пречупен и тя така и не успява да се превърне във водеща сила в региона. Другите малки кръстоносни държавици, създадени на Балканите и в Мала Азия след IV кръстоносен поход, също не са особено успешни.

                                Като епилог на тази история, няколко думи за гроба на Енрико Дандоло - мозъка зад кръстоносния поход, разрушил Царицата на градовете. Венецианският дож пожелал да бъде погребан в Константинопол, в катедралата „Света София“. Точното място на гроба не е известно, като се смята, че той е унищожен. Любопитно е, че когато през XIX в. братя Фосати (с италиански и швейцарски произход) са наети от султана да реставрират храма, те поставят паметна плоча на венецианския дож. Тя е на втория етаж, на пода в южната галерия.

                                Коментар

                                Working...
                                X