Интересни факти - Знаете ли че?

[Trakatrak']

Аз мисла че можеш само да го преместиш в другия крачол

Е, и това го мога, ама нема ти онагледявам, макар темата да е в това русло.
Маранде, пак ли ти?

[minerals]

От "Откраднат живот" - За камъни в бъбреците било екстра да редуваш водка с бира
Майтапът настрана, има логика

[Имхотеп]

Защо тук си го сложил? Местя го в Политика където му е мястото.

Аз мисла че можеш само да го преместиш в другия крачол

[Trakatrak']

https://neverojatno.wordpress.com/2011/03/15/politics/

Защо тук си го сложил? Местя го в Политика където му е мястото.

[RAFAL]

https://neverojatno.wordpress.com/2011/03/15/politics/

[hemilio]

Because the shares in the various East India companies were issued on paper, investors could sell the papers to other investors. Unfortunately, there was no stock exchange in existence, so the investor would have to track down a broker to carry out a trade. In England, most brokers and investors did their business in the various coffee shops around London. Debt issues and shares for sale were written up and posted on the shops' doors or mailed as a newsletter

ей, тая английска панда бре

[Misho ILIEV]

The Origins of Derivative Instruments

While trading in derivative products has grown tremendously in recent times, early evidence of these types of instruments can be traced back to ancient Greece. Aristotle related a story about how the Greek philosopher Thalus profited handsomely from an option-type agreement around the 6th century B.C. According to the story, one-year ahead, Thalus forecast the next olive harvest would be an exceptionally good one. As a poor philosopher, he did not have many financial resources at hand. But he used what he had to place a deposit on the local olive presses. As nobody knew for certain whether the harvest would be good or bad, Thalus secured the rights to the presses at a relatively low rate. When the harvest proved to be bountiful, and so demand for the presses was high, Thalus charged a high price for their use and reaped a considerable profit.

[Black and white cat-foot]

Because the shares in the various East India companies were issued on paper, investors could sell the papers to other investors. Unfortunately, there was no stock exchange in existence, so the investor would have to track down a broker to carry out a trade. In England, most brokers and investors did their business in the various coffee shops around London. Debt issues and shares for sale were written up and posted on the shops' doors or mailed as a newsletter

[v_tin]

хахаха риголване с багер, хахаха, ако друго не научим, поне ще се посмеем в тази тема което пак е добре

[Императорът]

...защото, драги - няма време да пробие два метра Няма и нужда - колко вода е нужна да един морков - дето развива един дебел ядивен корен и китчица перести листенца отгоре? Достатъчно моркови съм изкопал още като дете.
Лозата - може да пусне корен на 10 метра при вопиюща нужда (в доста сухи региони) при подходяща почва, но една лоза живее сто години, а морковът - един сезон. Риголването надали е ного значимо като фактор, защото се прави с трактор, не с багер. Разбира се - ако някой засажда лоза - препоръчвам да изкопае по-дълбока дупка - за да тръгнат от самото начало корените в дълбочина, където има повече влага, както и да се предотврати разрастването на плитки корени в началото на развитието на растението, дълбоко засадена лоза е свежа и силна дори в най-сушави години.

За растежът и - това тоже любопитен факт - няма по-бръже растящо нещо по нашите географски ширини, а по всички ширини я конкурира само бамбукът. Едно дърво за десетилетия дори не винаги успява да израсте 20-25 метра, както лозата за едно лято.

[mpy_yordanov]

Да-да: 20 метра.

Лозата е ногогодишно растение, което има извънредно мощна коренова система, на което се дължи феноменално бръзият и растеж - един летораст може да "навърти" 8 см за денонощие и 25 метра за година (лично съм измервал това) - и все пак корените на лозата проникват само на 5 до 6 метра дълбочина... а ти говориш за един нищо и никакъв морков Ако беше така - с един морков човек би могъл да си направи цяла туршия.

Импе, корените на лозата стигат до 10 метра
на сухи места като Санторини сигурно и по дълбоко

цитирам първия попаднал ми сайт

Нормално корените на лозата се разполагат на дълбочина от 1,5-2 м, а в хоризонтално
направление - до 3-4 м. Отделни корени проникват и по-дълбоко - до 8-10 м, а встрани - до 8 м и повече. Разположението на кореновата система зависи от много фактори: от почвата, нейната влажност и плодородие, дълбочината на риголването, прилаганата агротехника, възрастта на лозите и др. В богати и влажни почви корените се разполагат плитко, а при умерено влажните проникват по-дълбоко.

защо не вярваш че най дълбокото коренче на моркова достига до 2 метра?

провери го

затова го пиша, защото е невероятно и това и другите факти

[Императорът]

Да-да: 20 метра.

Лозата е ногогодишно растение, което има извънредно мощна коренова система, на което се дължи феноменално бръзият и растеж - един летораст може да "навърти" 8 см за денонощие и 25 метра за година (лично съм измервал това) - и все пак корените на лозата проникват само на 5 до 6 метра дълбочина... а ти говориш за един нищо и никакъв морков Ако беше така - с един морков човек би могъл да си направи цяла туршия.

[mpy_yordanov]

Знаете ли, че в България само 10% от валежите проникват в почвата
Другите 90% изчезват, 70% в изпарение и 20% чрез речен отток.

[mpy_yordanov]

Здравейте
пускам нова тема, дано се развие и Ви допадне

Знаете ли че:

Коренът на моркова достига до 2 m дълбочина, на паламидата – до 6 m, а на пустинното растение „Камилски трън” – до 30 m. Дълбочината на кореновата система обикновено превишава височината на надземната част на растенията.

Разположението на кореновата система на широчина също значително превишава широчината на надземната част. Обикновено общата повърхност на кореновата система превишава от 5 до 15 пъти общата повърхност на надземната част. Данните за обща дължина на корените също са много показателни. Така например общата дължина на корените на тиквата е около 25 km, а общият всекидневен прираст – средно около 300 m.
При пролетната ръж, отгледана в оранжерийни условия, корените са достигали обща дължина над 180 km. Средният денонощен прираст на корените на същото растение бил общо около 5 km.