"II.
Макс се умълча.
- Добре, де - смени темата Ричмън, - значи, имаме енджин. А как е положението със сценария?
- Трябва да го обсъдим, - оживи се Смарт. - Отначало решихме да е игра за Втората световна война.
- Не става, - прекъсна го Ричмън. - Не може да се прави пропаганда на нацизма. Антифашистката лига ще ни изяде с обувките.
- Каква пропаганда?! - изуми се Макс. - Играта е за победата над нацизма!
- Няма ли да има кампании, които да позволяват играещите за Германия да победят?
- Ами ще има, - призна си Смарт. - Играчите обичат да могат да са от двете страни на конфликта. Но сценарият съответсва на историческата истина, Германия накрая винаги ще бъде победена.
- Какво значение има? Така или иначе предлагаме на играчите да се почувстват фашисти и да стрелят срещу американски войници. Ти сериозно ли мислиш, че ще ни позволят да пуснем нещо подобно на пазара?
- Добре де, ще махнем възможността да се играе на страната на нацистите и мултиюзър режимът също, макар че това ще убие рейтинга на играта, оставяме само възможността да се воюва от страната на съюзниците.
- Няма значение. Ще набутате в играта свастиката, а това е пропаганда на нацизма.
- Играчът ще стреля по кораби и самолети със свастики! Къде видяхте пропаганда?!
- Всяко изображение на свастика е оскърбление на паметта на жертвите от Холокоста. Не ме гледай като алтернативно надарен. Това не е мое твърдение, а е на адвокатите на Антифашистката лига. Не споменавам даже за законодателите в повечето от европейските страни.
- Какво значи "всяко"?! Свастиките са се появили шест хиляди години преди нацизма. Има такива даже на древноеврейските гробници. И по време на Втората световна война не всяка свастика е била фашистка. Финландските сини свастики напривер нямат никакво отношение към нацистите. Появили са се през 1918 година, когато шведският граф Ерик фон Розен подарил на Финландия самолет. И този самолет е техния първи изтребител. На него е имало нарисувана синята свастика от фамилния герб на графа и така тя е станала емблема на финландските ВВС.
- Макс, не ми тикай в носа своето университетско образование. Когато тържествува политическата коректност, историческата не е важна за никого.
- Е, добре, - обречено въздъхна Смарт, - ще заменим свастиките с кръстове. Правено е за игри, пускани на европейския пазар.
- Вече не е така, - отряза го Ричмън. - Асоциацията на християнските църкви протестира срещу използването на кръста в негативен контекст. Следователно дори в Първата световна не можем да го ползваме.
- Хммм, а да завъртим сценария около Гражданската война? - неуверено предложи Макс. - Популярна тема е.
- Ти побърка ли се, бе? Искаш да направиш игра, в която едни американци стрелят срещу други?! Да не споменавам, че ще нанесе непоправима морална травма на цялото чернокожо население.
- Ама нали войната завършва с освобождението им!
- Напомня им за освобождението, но и за робството.
- Шефе, ще напомни само на тези, които са го преживяли. А това е било преди 150 години.
- Обясни го на борците срещу расовата дискриминация.
- Уффсс. А с талибани може ли да се воюва? Или поне с войниците на Саддам.
- Може. Ако си войник от американската армия. А ако си създател на компютърни игри, то това ще е разпалване на антимюсюлмански настроения.
- Ама с талибани ще се бият, не с някакви мюсюлмани!
- А талибаните според теб какви са, да не би случайно да се будисти?
- Добре. А срещу мафията може ли да се стреля?
- А ти как мислиш? - крива усмивка пропълзя по лицето на Ричмън.
- В мафията няма чернокожи, - бързо вметна Смарт. - И хаитянци. И кубинци. И азиатци.
Ричмън продължаваше мрачно да мълчи. Макс впери в него въпросителен поглед.
- Ами италианците забрави ли ги? - снизходително обясни шефът. - Как можа да забравиш италианската диаспора?!
- И италианци няма да има! - възкликна Смарт.
- Няма да помогне, - отсече Ричмън. - Самата дума "мафия" е италианска. Освен това ако ги няма може и да се обидят. Ще кажат, че игнорираме особеностите на италианската култура.
- Добре, убедихте ме, - въздъхна за пореден път Макс. - Не ми се искаше да прибягваме към класическото клише, но явно ще спасяваме Земята от извънземни. Диаспори на извънземни нямаме още, нали?
- Извънземни няма, - потвърди шефът му, - но честно да ти кажа това е даже още по-зле. По-добре да си имаме работа с една разгневена диаспора, отколкото с няколко. Ако тези извънземни дори и мъничко напомнят на хора - веднага няколко нации ще 'познаят' себе си. Я по дългия нос, я по разперените уши. Помниш колко проблеми имаше Лукас. И като капак - ако извънземните са враждебни, то за какво ти напомнят те? Злодеи, идващи от небето и убиващи хора?
- Не се сещам, какви са тези недомлъвки?
- Макс, днес въобще не мислиш трезво. Искаш да ни затрупат с искове, че сме разчепкали моралните рани на пострадалите от атентатите на 11 септември ли?
- Ммм... тогава нека действието не се развива на Земята. И няма да е нашия свят. По дяволите, направихме супер реалистичен енджин, но съм съгласен да го жертваме за фентъзи игра. Героят ще се сражава със зомбита, чудовища, диви зверове.
- Със зверове не може. Проблем с петите ли искаш?
- С какво? С онази част на човешкия крак ли?
- Не бе, с PETA - Асоциацията за етично отношение към животните. А по отношение на зомбитата ще ни попукат за пропаганда на вандализъм, гавра с трупове и с паметта на мъртвите.
- Добре, оставяме само чудовищата. Няма да приличат ни на хора, ни на животни - въобще на нищо няма да приличат. Така ще мине ли?
- Така може и да мине. Макар че... Я почакай. Главният герой човек ли ще е?
- Ами да. Да не би да има нещо лошо в това, нали ще го правим положителен герой все пак? Е, в краен случай може да го врътнем елф.
- Не, не питам това. Мъж ли ще е? Як мъжага?
- Ами... - Макс сконфузено млъкна.
- Именно. Феминистките ще ни разкъсат на парченца. Поредният самец, който спасява света. А жените ще са в пасивни и унизителни второстепенни роли, някакви отвлечени принцеси например.
- Няма проблем, ще направим главния герой жена-непобедим воин.
- И какво се получава? Мъжете са прехвърлили цялата отговорност за спасяването на света на женските рамена, а те самите лежат на сянка и нищо не правят, така ли? Мислиш ли, че феминистките ще търпят подобно развитие на играта?
- Ще направим възможен избора на пол на главния герой. И на цвета на кожата също, - добави Смарт за всеки случай.
- Няма да помогне. Например потребителят или потребителката си избират да играят с героиня. А тя красива ли ще е?
- Ами играчите предпочитат да са красиви. - дуднеше под носа си Макс.
- Сексуална експлоатация на жените, - отряза шефът. - И освен това - създаване на виртуален образ на идеалната жена, който предизвиква комплекс за непълноценност в реалните жени. Феминистките...
- Да, разбрах, - прекъсна го Смарт. - Нека бъде грозна. В края на краищата това дори е оригинално.
- Не може, - беше ред на Ричмън да въздъхне.
- А сега защо?! - страдалчески възкликна Макс.
- Пак заради феминистките. Образът на жената ще е в принизен, карикатурен вид.
- И какво се получава - и с жени, и без жени все е политически некоректно, така ли?
- Знаеш ли какво, - замисли се Ричмън, - нека и героят ни да е нехуманоиден, безполов и на нищо да не прилича. Макар че се съмнявам дали някой ще си купи такава игра. Бе за какво са ни тези клишета - герои и всякакви такива неприятности? Нека да е абстракция някаква, от типа на тетриса. Но със стрелба. Потребителите все пак обичат екшъна.
- Абстракция?! - ококори се Макс. - А ние толкова работихме над реалистичните движения! И всичко да зарежем?
- Ами да, ще е много политически коректно, - непреклонно възрази шефът. - Впрочем абстрактните обекти ще трябва да са в някакъв цвят. Черният и жълтият отпадат по очевидни причини. Белият за всеки случай и той. И червеният също.
- Заради комунистите ли? - изшашка се Смарт. - Нали сега никъде вече не ги харесват?
- Какви комунисти те гонят, заради индианците ъъъ ... коренното население имам предвид, - раздразнено поясни Ричмън. – Розовият, сам разбираш, отпада заради хомосексуалните, зеленият също, освен ако не искаш дело с Green Peace, кафявият е пропаганда на фашизма.
- Оранжев, - плахо предложи Макс.
- Ами това е цветът на свободна Украйна! Знаеш ли колко е огромна украинската диаспора, а?
- Тогава виолетов, - направи още един опит Смарт.
- Виолетовият не става, - замисли се Ричмън. - Самата дума violet прилича на violence. Пропаганда на насилие.
- И какво ни остава - само сиво май? Каква ще е тази игра, дето ще е само в сиви тонове?
- Това е маловажно. Обаче сива е косата на възрастните хора. А Съюзът за защита на правата на възрастните.
- И какво ще правим, шефе? - обречено попита Смарт.
- Не знам, - въздъхна Ричмън. - Ти си умникът, ти кажи. А аз ще послушам новините, - взе мишката и кликна по иконката на интернет радиото.
Председателят на Комисията по политическата коректност е подал иск във Върховния съд срещу националния химн на САЩ, - съобщи новинарят. - Искът е мотивирован с това, че в текста на химна Съединените американски щати са наречени "земя на свободните и дом на смелите". По този начин се нарушават пряко правата на страхлив... простете, алтернативно смелите граждани."
Макс се умълча.
- Добре, де - смени темата Ричмън, - значи, имаме енджин. А как е положението със сценария?
- Трябва да го обсъдим, - оживи се Смарт. - Отначало решихме да е игра за Втората световна война.
- Не става, - прекъсна го Ричмън. - Не може да се прави пропаганда на нацизма. Антифашистката лига ще ни изяде с обувките.
- Каква пропаганда?! - изуми се Макс. - Играта е за победата над нацизма!
- Няма ли да има кампании, които да позволяват играещите за Германия да победят?
- Ами ще има, - призна си Смарт. - Играчите обичат да могат да са от двете страни на конфликта. Но сценарият съответсва на историческата истина, Германия накрая винаги ще бъде победена.
- Какво значение има? Така или иначе предлагаме на играчите да се почувстват фашисти и да стрелят срещу американски войници. Ти сериозно ли мислиш, че ще ни позволят да пуснем нещо подобно на пазара?
- Добре де, ще махнем възможността да се играе на страната на нацистите и мултиюзър режимът също, макар че това ще убие рейтинга на играта, оставяме само възможността да се воюва от страната на съюзниците.
- Няма значение. Ще набутате в играта свастиката, а това е пропаганда на нацизма.
- Играчът ще стреля по кораби и самолети със свастики! Къде видяхте пропаганда?!
- Всяко изображение на свастика е оскърбление на паметта на жертвите от Холокоста. Не ме гледай като алтернативно надарен. Това не е мое твърдение, а е на адвокатите на Антифашистката лига. Не споменавам даже за законодателите в повечето от европейските страни.
- Какво значи "всяко"?! Свастиките са се появили шест хиляди години преди нацизма. Има такива даже на древноеврейските гробници. И по време на Втората световна война не всяка свастика е била фашистка. Финландските сини свастики напривер нямат никакво отношение към нацистите. Появили са се през 1918 година, когато шведският граф Ерик фон Розен подарил на Финландия самолет. И този самолет е техния първи изтребител. На него е имало нарисувана синята свастика от фамилния герб на графа и така тя е станала емблема на финландските ВВС.
- Макс, не ми тикай в носа своето университетско образование. Когато тържествува политическата коректност, историческата не е важна за никого.
- Е, добре, - обречено въздъхна Смарт, - ще заменим свастиките с кръстове. Правено е за игри, пускани на европейския пазар.
- Вече не е така, - отряза го Ричмън. - Асоциацията на християнските църкви протестира срещу използването на кръста в негативен контекст. Следователно дори в Първата световна не можем да го ползваме.
- Хммм, а да завъртим сценария около Гражданската война? - неуверено предложи Макс. - Популярна тема е.
- Ти побърка ли се, бе? Искаш да направиш игра, в която едни американци стрелят срещу други?! Да не споменавам, че ще нанесе непоправима морална травма на цялото чернокожо население.
- Ама нали войната завършва с освобождението им!
- Напомня им за освобождението, но и за робството.
- Шефе, ще напомни само на тези, които са го преживяли. А това е било преди 150 години.
- Обясни го на борците срещу расовата дискриминация.
- Уффсс. А с талибани може ли да се воюва? Или поне с войниците на Саддам.
- Може. Ако си войник от американската армия. А ако си създател на компютърни игри, то това ще е разпалване на антимюсюлмански настроения.
- Ама с талибани ще се бият, не с някакви мюсюлмани!
- А талибаните според теб какви са, да не би случайно да се будисти?
- Добре. А срещу мафията може ли да се стреля?
- А ти как мислиш? - крива усмивка пропълзя по лицето на Ричмън.
- В мафията няма чернокожи, - бързо вметна Смарт. - И хаитянци. И кубинци. И азиатци.
Ричмън продължаваше мрачно да мълчи. Макс впери в него въпросителен поглед.
- Ами италианците забрави ли ги? - снизходително обясни шефът. - Как можа да забравиш италианската диаспора?!
- И италианци няма да има! - възкликна Смарт.
- Няма да помогне, - отсече Ричмън. - Самата дума "мафия" е италианска. Освен това ако ги няма може и да се обидят. Ще кажат, че игнорираме особеностите на италианската култура.
- Добре, убедихте ме, - въздъхна за пореден път Макс. - Не ми се искаше да прибягваме към класическото клише, но явно ще спасяваме Земята от извънземни. Диаспори на извънземни нямаме още, нали?
- Извънземни няма, - потвърди шефът му, - но честно да ти кажа това е даже още по-зле. По-добре да си имаме работа с една разгневена диаспора, отколкото с няколко. Ако тези извънземни дори и мъничко напомнят на хора - веднага няколко нации ще 'познаят' себе си. Я по дългия нос, я по разперените уши. Помниш колко проблеми имаше Лукас. И като капак - ако извънземните са враждебни, то за какво ти напомнят те? Злодеи, идващи от небето и убиващи хора?
- Не се сещам, какви са тези недомлъвки?
- Макс, днес въобще не мислиш трезво. Искаш да ни затрупат с искове, че сме разчепкали моралните рани на пострадалите от атентатите на 11 септември ли?
- Ммм... тогава нека действието не се развива на Земята. И няма да е нашия свят. По дяволите, направихме супер реалистичен енджин, но съм съгласен да го жертваме за фентъзи игра. Героят ще се сражава със зомбита, чудовища, диви зверове.
- Със зверове не може. Проблем с петите ли искаш?
- С какво? С онази част на човешкия крак ли?
- Не бе, с PETA - Асоциацията за етично отношение към животните. А по отношение на зомбитата ще ни попукат за пропаганда на вандализъм, гавра с трупове и с паметта на мъртвите.
- Добре, оставяме само чудовищата. Няма да приличат ни на хора, ни на животни - въобще на нищо няма да приличат. Така ще мине ли?
- Така може и да мине. Макар че... Я почакай. Главният герой човек ли ще е?
- Ами да. Да не би да има нещо лошо в това, нали ще го правим положителен герой все пак? Е, в краен случай може да го врътнем елф.
- Не, не питам това. Мъж ли ще е? Як мъжага?
- Ами... - Макс сконфузено млъкна.
- Именно. Феминистките ще ни разкъсат на парченца. Поредният самец, който спасява света. А жените ще са в пасивни и унизителни второстепенни роли, някакви отвлечени принцеси например.
- Няма проблем, ще направим главния герой жена-непобедим воин.
- И какво се получава? Мъжете са прехвърлили цялата отговорност за спасяването на света на женските рамена, а те самите лежат на сянка и нищо не правят, така ли? Мислиш ли, че феминистките ще търпят подобно развитие на играта?
- Ще направим възможен избора на пол на главния герой. И на цвета на кожата също, - добави Смарт за всеки случай.
- Няма да помогне. Например потребителят или потребителката си избират да играят с героиня. А тя красива ли ще е?
- Ами играчите предпочитат да са красиви. - дуднеше под носа си Макс.
- Сексуална експлоатация на жените, - отряза шефът. - И освен това - създаване на виртуален образ на идеалната жена, който предизвиква комплекс за непълноценност в реалните жени. Феминистките...
- Да, разбрах, - прекъсна го Смарт. - Нека бъде грозна. В края на краищата това дори е оригинално.
- Не може, - беше ред на Ричмън да въздъхне.
- А сега защо?! - страдалчески възкликна Макс.
- Пак заради феминистките. Образът на жената ще е в принизен, карикатурен вид.
- И какво се получава - и с жени, и без жени все е политически некоректно, така ли?
- Знаеш ли какво, - замисли се Ричмън, - нека и героят ни да е нехуманоиден, безполов и на нищо да не прилича. Макар че се съмнявам дали някой ще си купи такава игра. Бе за какво са ни тези клишета - герои и всякакви такива неприятности? Нека да е абстракция някаква, от типа на тетриса. Но със стрелба. Потребителите все пак обичат екшъна.
- Абстракция?! - ококори се Макс. - А ние толкова работихме над реалистичните движения! И всичко да зарежем?
- Ами да, ще е много политически коректно, - непреклонно възрази шефът. - Впрочем абстрактните обекти ще трябва да са в някакъв цвят. Черният и жълтият отпадат по очевидни причини. Белият за всеки случай и той. И червеният също.
- Заради комунистите ли? - изшашка се Смарт. - Нали сега никъде вече не ги харесват?
- Какви комунисти те гонят, заради индианците ъъъ ... коренното население имам предвид, - раздразнено поясни Ричмън. – Розовият, сам разбираш, отпада заради хомосексуалните, зеленият също, освен ако не искаш дело с Green Peace, кафявият е пропаганда на фашизма.
- Оранжев, - плахо предложи Макс.
- Ами това е цветът на свободна Украйна! Знаеш ли колко е огромна украинската диаспора, а?
- Тогава виолетов, - направи още един опит Смарт.
- Виолетовият не става, - замисли се Ричмън. - Самата дума violet прилича на violence. Пропаганда на насилие.
- И какво ни остава - само сиво май? Каква ще е тази игра, дето ще е само в сиви тонове?
- Това е маловажно. Обаче сива е косата на възрастните хора. А Съюзът за защита на правата на възрастните.
- И какво ще правим, шефе? - обречено попита Смарт.
- Не знам, - въздъхна Ричмън. - Ти си умникът, ти кажи. А аз ще послушам новините, - взе мишката и кликна по иконката на интернет радиото.
Председателят на Комисията по политическата коректност е подал иск във Върховния съд срещу националния химн на САЩ, - съобщи новинарят. - Искът е мотивирован с това, че в текста на химна Съединените американски щати са наречени "земя на свободните и дом на смелите". По този начин се нарушават пряко правата на страхлив... простете, алтернативно смелите граждани."
Коментар