Кръчма "Виртуалната кръчма" (2)

[Lelq]

Ветровете ме отвяха първо.
Веднъж, че дваж!
Не ми се влиза в подробности, но в резултат на една привидно невинна и битова грешка при едно завръщане, изживях нещо като културен шок. Може някога да съм в настроение и ще разкажа. Аз въобще съм пълен с истории. Целият номер се състои в това, да представяш историите по по-интересен и увлекателен начин от обикновената житейска слу(ка.

Да, ама това преля ръбчето на чашата. Отдолу вече бълбукаха мощно и изригваха миязми компрометираните политически и финансови обстоятелства на делника. Накратко - това ме доведе до такова емоционално и ментално състояние, че си отстъпих мястото в тъмното сепаре и се приютих в склада, при пиячката.

Аз всъщност не съм се завърнал, още не съм като "за пред Кръчма". Пък и лято иде, подходящо е виртуалността да отстъпи на място на по-главоболни, но и по-интересни занимания и контакти.

При споменаването на планината, не мога да не разкажа случка от неделя. Настигаме малка групичка, видимо семейство с детенце на 8-9 години. Лицето на таткото издава благост и някаква особена колебливост!? Странно е, че го казвам! Майката, за сметка на това, е сложила на лицето си една непоколебима физиономия, която безпогрешно издава, кой кара влака на групата. Още отдалеч се чуват едни характерни звуци. Не долавях още точните думи, но ясно се усещаше фелдфебелската интонация.
Не харесвам такива персонажи и комбинации, ма кой ли ме пита!?
Иначе кроткото детенце в един миг реши - ей-така напълно по детски, да си организира нещо като игра. Беше относително равно, а в единия края на пътеката любопитно стърчаха на равни отстояния заоблените глави на три камъка. И детето набързо реши да си поиграе на скок-подскок. Засили се изненадващо, отскочи от първия камък и се приземи на средния. В мига на втория отскок - към третия камък, буквално във въздуха го застигна командата на фелдфебела: Спри! Без риск и само на сигурно в планината! Горкото дете, имах усещането, че увисна във въздуха и се бореше неистово да накара гравитацията да спре, поне за малко.
Имаше назидателна тирада, малкият герой отпусна нещастно рамене и се отдалечи посрамен напред. Примерно на две, е ... може и да бяха три крачки.
Ускорих. Не исках повеч(е да съм наблизо.

Интересни неща разказваш за интуицията и инстинктите!

Наздраве,
U2 - Iris

nachev , десен мигач, спирачки

https://m.youtube.com/watch?v=tX5jHN3PhSk

ляв мигач ...
потегляне с мръсна газ

[Lelq]

Рубин беше неприятно за мен заведение отстрани на Съдебната палата, срещу Св. Неделя. Там беше шумно и мръсно отвън. Отвътре по го биваше. А Домът на покойника беше на Раковска след финансовото м-во, на гърба на Народния театър. По някое време имаше заведение там. Сега май има някакъв коктейл-бар, но е голяма лудница там.

Инсект, имам един приятел , дето не си пада по лудници! Само по мойта лудост Та вземи се в ръце и кажи друго!

[Trakatrak]

Добро утро, Кръчма!
Тамън се навих , да гледам къде е бил Орфея и вие сте изсипали толко много нови за мен от старите Къде е бил сега тоя култов Рубин и верно ли е имало сладкарница Покойника ?
Дайте нещо съществуващо сега, че довечера трябва да се опия реално и да пропусна виртуала, щом ще има лов на вещици

Рубин беше неприятно за мен заведение отстрани на Съдебната палата, срещу Св. Неделя. Там беше шумно и мръсно отвън. Отвътре по го биваше. А Домът на покойника беше на Раковска след финансовото м-во, на гърба на Народния театър. По някое време имаше заведение там. Сега май има някакъв коктейл-бар, но е голяма лудница там.

[Lelq]

Добро утро, Кръчма!
Тамън се навих , да гледам къде е бил Орфея и вие сте изсипали толко много нови за мен от старите Къде е бил сега тоя култов Рубин и верно ли е имало сладкарница Покойника ?
Дайте нещо съществуващо сега, че довечера трябва да се опия реално и да пропусна виртуала, щом ще има лов на вещици

[nachev]

Хер Начев, къде те бяха отвели

Ветровете ме отвяха първо.
Веднъж, че дваж!
Не ми се влиза в подробности, но в резултат на една привидно невинна и битова грешка при едно завръщане, изживях нещо като културен шок. Може някога да съм в настроение и ще разкажа. Аз въобще съм пълен с истории. Целият номер се състои в това, да представяш историите по по-интересен и увлекателен начин от обикновената житейска слу(ка.

Да, ама това преля ръбчето на чашата. Отдолу вече бълбукаха мощно и изригваха миязми компрометираните политически и финансови обстоятелства на делника. Накратко - това ме доведе до такова емоционално и ментално състояние, че си отстъпих мястото в тъмното сепаре и се приютих в склада, при пиячката.

Аз всъщност не съм се завърнал, още не съм като "за пред Кръчма". Пък и лято иде, подходящо е виртуалността да отстъпи на място на по-главоболни, но и по-интересни занимания и контакти.

При споменаването на планината, не мога да не разкажа случка от неделя. Настигаме малка групичка, видимо семейство с детенце на 8-9 години. Лицето на таткото издава благост и някаква особена колебливост!? Странно е, че го казвам! Майката, за сметка на това, е сложила на лицето си една непоколебима физиономия, която безпогрешно издава, кой кара влака на групата. Още отдалеч се чуват едни характерни звуци. Не долавях още точните думи, но ясно се усещаше фелдфебелската интонация.
Не харесвам такива персонажи и комбинации, ма кой ли ме пита!?
Иначе кроткото детенце в един миг реши - ей-така напълно по детски, да си организира нещо като игра. Беше относително равно, а в единия края на пътеката любопитно стърчаха на равни отстояния заоблените глави на три камъка. И детето набързо реши да си поиграе на скок-подскок. Засили се изненадващо, отскочи от първия камък и се приземи на средния. В мига на втория отскок - към третия камък, буквално във въздуха го застигна командата на фелдфебела: Спри! Без риск и само на сигурно в планината! Горкото дете, имах усещането, че увисна във въздуха и се бореше неистово да накара гравитацията да спре, поне за малко.
Имаше назидателна тирада, малкият герой отпусна нещастно рамене и се отдалечи посрамен напред. Примерно на две, е ... може и да бяха три крачки.
Ускорих. Не исках повеч(е да съм наблизо.

Интересни неща разказваш за интуицията и инстинктите!

Наздраве,
U2 - Iris

[Грую Груев]

Наздраве от болярия, седнал съм в една заведение Камбаната - много прилично и с хубава храна. Е, не е Щастливеца, но пак става. Наздраве!

[Trakatrak]

Това не е работа. Ако става на въпрос, аз и други неща мое да вдигна с лекота, нооооо .... тук въпрос ставаше за положен труд
Наздраве, Мрънкало!

Работа, неработа, ще гориш. 24-и наближава и требва се вземат мерки. За спасение на цялото отрудено мъжко население. Довечера ще е е огнения спектакъл. Наздраве, Дрънещице!

[tnm]

А банкнотите кога са на пачки можеш ги вдигаш, нали? Теа не ти тежат. Ти и кюлчета злато би навдигала ентусиазирано, само да ти дадат. Наздраве, Дръндалаверке!

Това не е работа. Ако става на въпрос, аз и други неща мое да вдигна с лекота, нооооо .... тук въпрос ставаше за положен труд
Наздраве, Мрънкало!

[tnm]

Не мож ма уплаши!
В неделя бродих напоително и решително из Витоша. За моя изненада - без никакви последици, макар че едната маратонка нещо ми причиняваше дискомфорт.
Вилата ми е на място, където мечките редовно слизат. При това охотно, ама пък имам голям проблем да примамя там някоя двунога (и дългокрака) мецана. Западащо място сред дивотията е.

В планината има един водещ приоритет - сигурност. Попаднах на някакви мочурища в неделя и много ми се искаше да припкам по морените и валуните, както съм го правил някога, ама си рекох: ах ти, дърто магаре недно!! Я да си налягаш парцалите и да я караш пенсионерската!
Толкоз за оффроуда!

В къщи си имам една, която отдавна е казала, че тецът е най-големият и приятел.
Аз отдавна съм извън сметката,
За мой величайший ужас!
Backstreet Boys - Quit Playing Games

Хер Начев, къде те бяха отвели пролетните ветрове? Липсата ти у второто сепаре отдясно трайно се усещаше.

Моето мнение е, че водещият приоритет в планината е подготовката. Нямаш ли достатъчно подготовка - физическа, психическа, знания, умения - няма как да има сигурност.

Другото важно нещо е, човек да познава сетивата си - зрение, слух, обоняние - и да умее да отсее кое в случая е водещото. Задължително трябва да отдава значение на усещанията си. В градската среда освен всичко друго можеш да се довериш на интуицията си, докато в планината от значение са инстинктите.


Наздраве, хер!.

[Trakatrak]

Аз съм изключение, бре!!! У хабитатя обичат да се трудят. Единици сме тези, дето сме любители на далаверите и ентелектуалния труд. Затова мен трудно можеш ме накара да вдигне нещо по-тежко от молив или мишката на лаФтопа.
Наздраве, Мрънкало!

А банкнотите кога са на пачки можеш ги вдигаш, нали? Теа не ти тежат. Ти и кюлчета злато би навдигала ентусиазирано, само да ти дадат. Наздраве, Дръндалаверке!

[Trakatrak]

Невинна съм! Освен, ако не може да докажеш противното.
Наздраве!

Невинна, виновна, ще гориш с другите вещици. Стига с тея изклучения. Нема само се ползваш с връзки при Тракалото, Чиче, Начко и Груича. Мажната и Орлето да трупат наръчите със съчки. Довечера ше има девещеризация.

[tnm]

Така, де! То така му се казва при вас. От приличие. Айдушка етика!

Аз съм изключение, бре!!! У хабитатя обичат да се трудят. Единици сме тези, дето сме любители на далаверите и ентелектуалния труд. Затова мен трудно можеш ме накара да вдигне нещо по-тежко от молив или мишката на лаФтопа.
Наздраве, Мрънкало!

[tnm]

Кака те е наричала нещо. Гаааааа.....

Невинна съм! Освен, ако не може да докажеш противното.
Наздраве!

[nachev]

И аз открих вчера интересна редичка от култови сладкарници.
http://socbg.com/2014/11/10-%D0%BA%D...%BE%D1%82.html

Рубин помниш ли го къде беше?
На пл. "Народно събрание"?
И други варианти ми се въртят ...

[Trakatrak]

Забравих да споделя за нещо интересно, на което попаднах при търсенето на Орфея.

Пет места в София, останали в миналото

В края на статията има линк към снимките на американски фотограф, който е снимал България през 1961.

И аз открих вчера интересна редичка от култови сладкарници.
http://socbg.com/2014/11/10-%D0%BA%D...%BE%D1%82.html