Кръчма "Виртуалната кръчма" (2)

[Trakatrak]

Добро утро !
Нали знаеш баснята за мечката и лошата приказка.....
Та и на мен - болката във врата отшумява, но тази приказка ще я помня до края на дните си....( да получа отказ...аз.....ох, как боли душата...)

Наздраве с айрян !

Подла е тя. Как те нарани до дъното на потурите. А днес един мой човек проучеаше виличка в Дивото и почти е навит ти стане съсед. След което и аз ще ти изтараша дюлевката, след като Кака не ще.

[Trakatrak]

Инсект, имам един приятел , дето не си пада по лудници! Само по мойта лудост Та вземи се в ръце и кажи друго!

Ако търсиш спокойно място, повечко пара ще ти струва. Сега се сещам за един ресторан при тенис залата в Борисовата градина. Не е особено скъпо и е в паркова среда. На ул. Хемус на стотина-двесте метра от ул. Коперник също има приятно място с хубава кухня. *Йоли* в Дървеница също е добро, но малко по високо ценово. Почни с те, пък нататък може и още. Но те са от сорта ресторани. Кафе следкарници има по Студентски, но нещо нямат атмосфера.

[Lelq]

Мир и радост вам!
All-4-One - I Swear

Добро утро, Кръчма!

https://m.youtube.com/watch?v=osb9JNYj55U

[nachev]

Мир и радост вам!
All-4-One - I Swear

[tnm]

Добро утро !
Нали знаеш баснята за мечката и лошата приказка.....
Та и на мен - болката във врата отшумява, но тази приказка ще я помня до края на дните си....( да получа отказ...аз.....ох, как боли душата...)

Наздраве с айрян !

Да, ама за плажа у Португалията и конюшните у Марокото отказ нямаш.
Наздраве!

П.П. Преди минути говорих с един колега, който трябва да ми подготви едни документи. Викам, че ще се срещнем на по каса бира. А той веднага ме контрира, че аз това питие го не употребявам.
Отговарих му, че е 100 % прав, ама при преговорите, дето ще ги водим, за мен по-изгодно ще е той да е пиян, а аз - трезва

[4i40]

Зове, но аз му отказах на 4i40. Много далеч ми идва границата със Сърбията.
Наздраве, сър!

Добро утро !
Нали знаеш баснята за мечката и лошата приказка.....
Та и на мен - болката във врата отшумява, но тази приказка ще я помня до края на дните си....( да получа отказ...аз.....ох, как боли душата...)

Наздраве с айрян !

[tnm]

Дивото ЗОВЕ.

Не само по Джек Лондон

Зове, но аз му отказах на 4i40. Много далеч ми идва границата със Сърбията.
Наздраве, сър!

[tnm]

На мен ми е все едно, дали дама е посочила името ми в някакъв въображаем "списък", или пък - не.

В тоя смисъл - нямам за себе си никакви асоциации на "богоизбран".

Това, че ТНМ има някакви свои разбирания за "разделение" - най-вероятно е свързано, КАКТО САМАТА ТЯ ЗАЯВЯВА - с вариант на някакъв материален интерес.

Разграничавам се от подобно "разделение", защото така усещам нещата.

От самият ми пост едва ли има някакъв смисъл, тъй като отдавна съм се убедил, че - ако и да правим аналогия с реалните взаимоотношения - виртуалните са нещо, коренно различно и това е, независимо от разни наши "усещания". Ние трудно контролираме усещанията си при реалните взаимоотношения, камо ли пък - при виртуалните...

.................................................. .................................

Тъй като прочетох долу опасенията на Начев от стъпване и прескачане по "морените" на Витоша - присъединявам се към мнението му. Т.нар. "сибирска хвойна", която често расте около тия камъни, с различен диаметър /някои и над 3-4 метра/ - та тая хвойна, с размери около 70-80 сантиметра, толкова плътно обгръща камъните понякога, че оставаме с впечатление, че предстои да стъпим на твърда почва, слизайки от камъка... Оказва се, че не е така и може сериозно да пострадаме! Не е изключено счупване на кост - да не се случва!
Тая хвойна е голям "капан" и зимно време, защото не се знае какви площи са обрасли наоколо с нея, ако сме вън от маркираните пътеки... Можем да виждаме няколко върхове, в същото време - все повече да навлизаме в подобно "поле", което е прекалено изморително, защото се затъва поне до чатала и най-добре е в тая ситуация - да не продължаваме напред, ако и да имаме някакъв "близък" ориентир. Според мен: задължително се връщаме до маркировката, която сме напуснали по причината да търсим "по-кратък" път! Нещата наистина са сериозни!!!

.................................................. .....................................

Последно: наскоро и самият аз избягнах /някак/ голям проблем... Около час се мотах в една гора, около 20-30-метрови дървета, със стръмни склонове. Не зная коя беше причината да тръгна /!/, но можех да поостана /спокойствие, тишина, сладкопойни птици, а и беше доста рано в след обедните часове, когато в София си беше доста горещо...
Защо тръгнах, ако беше приятно прохладно, а и Владайска река ромолеше наблизо?
Преодолях стръмният наклон и зад мен в тоя момент се чу жестоко изпращяване и за част от секундата - на около 30-на метра от мен се сгромоляса огромен клон /в тишината до тоя момент!/...
Вървейки се сетих, че наоколо имаше нападали, вече гниещи дървета. Очевидно почвата - ако и да беше според мен - плодородна - не можеше да предостави що-годе якост...

Просто споделям, ако някой планинар има интерес... Поздрави!

.................................................. ...........................................

Да обобщя все пак: ако съм убеден, че във виртуалното пространство НЯМА "богоизбрани", то в реалния живот - все още държим позиции!

Да бъде!

Ъхъ, сложила съм ви в този списък, най-вече щото материален интерес имам

Рекох аз, че мразя да се обяснявам, ама тази ти констатация няма как да я пропусна. Като кръстосах левия и десния диагонал /по които чета есетата ти /, това изречение направо ми "извади очите".

Сметкаджийството е дълбоко вкоренено в психиката ми. Дължи се на многовековна селекция, възпитание и подходящо образование. Няма как да избягам от него. Дори и не се опитвам. Затова тези, които съм ви включила в оня списък, трябва да сте особено внимателни, щото може например: Арахната да осъмне без хамак, 4i40 без вилата на Дивото, ти и Начев без хонорари от писаниците си, а Грую и Прецито - без ценните си артии

От друга страна, възможно е да съм ви включила в списъка, защото отдавна си разменяме коментари и каквото и както да напишете, знам и усещам, че в думите ви няма злоба и ехидност, а само проява на добро чувство за хумор. Затова на вас ви е позволено по-фриволно поведение, а на гастролиращите от Политика /да речем/ - тцъ.

Наздраве!

[безимeн]

На мен ми е все едно, дали дама е посочила името ми в някакъв въображаем "списък", или пък - не.

В тоя смисъл - нямам за себе си никакви асоциации на "богоизбран".

Това, че ТНМ има някакви свои разбирания за "разделение" - най-вероятно е свързано, КАКТО САМАТА ТЯ ЗАЯВЯВА - с вариант на някакъв материален интерес.

Разграничавам се от подобно "разделение", защото така усещам нещата.

От самият ми пост едва ли има някакъв смисъл, тъй като отдавна съм се убедил, че - ако и да правим аналогия с реалните взаимоотношения - виртуалните са нещо, коренно различно и това е, независимо от разни наши "усещания". Ние трудно контролираме усещанията си при реалните взаимоотношения, камо ли пък - при виртуалните...

.................................................. .................................

Тъй като прочетох долу опасенията на Начев от стъпване и прескачане по "морените" на Витоша - присъединявам се към мнението му. Т.нар. "сибирска хвойна", която често расте около тия камъни, с различен диаметър /някои и над 3-4 метра/ - та тая хвойна, с размери около 70-80 сантиметра, толкова плътно обгръща камъните понякога, че оставаме с впечатление, че предстои да стъпим на твърда почва, слизайки от камъка... Оказва се, че не е така и може сериозно да пострадаме! Не е изключено счупване на кост - да не се случва!
Тая хвойна е голям "капан" и зимно време, защото не се знае какви площи са обрасли наоколо с нея, ако сме вън от маркираните пътеки... Можем да виждаме няколко върхове, в същото време - все повече да навлизаме в подобно "поле", което е прекалено изморително, защото се затъва поне до чатала и най-добре е в тая ситуация - да не продължаваме напред, ако и да имаме някакъв "близък" ориентир. Според мен: задължително се връщаме до маркировката, която сме напуснали по причината да търсим "по-кратък" път! Нещата наистина са сериозни!!!

.................................................. .....................................

Последно: наскоро и самият аз избягнах /някак/ голям проблем... Около час се мотах в една гора, около 20-30-метрови дървета, със стръмни склонове. Не зная коя беше причината да тръгна /!/, но можех да поостана /спокойствие, тишина, сладкопойни птици, а и беше доста рано в след обедните часове, когато в София си беше доста горещо...
Защо тръгнах, ако беше приятно прохладно, а и Владайска река ромолеше наблизо?
Преодолях стръмният наклон и зад мен в тоя момент се чу жестоко изпращяване и за част от секундата - на около 30-на метра от мен се сгромоляса огромен клон /в тишината до тоя момент!/...
Вървейки се сетих, че наоколо имаше нападали, вече гниещи дървета. Очевидно почвата - ако и да беше според мен - плодородна - не можеше да предостави що-годе якост...

Просто споделям, ако някой планинар има интерес... Поздрави!

.................................................. ...........................................

Да обобщя все пак: ако съм убеден, че във виртуалното пространство НЯМА "богоизбрани", то в реалния живот - все още държим позиции!

Да бъде!

[Todor Sabev]

Знам, сър Събев. Търсила съм удавени хора в подобно дере, което през лятото е почти пресъхнало. Трагедията се случи през една нощ, след интензивен летен дъжд, високо горе в Балкана. А хората бяха отнесени от придошлите води в подножието.

Аз не мога да си обясня настръхването и безпокойството, което ме обхвана. Вибрациите ли усетих, някакви звукови вълни ли ... Общо взето, отдава ми се да оцелявам във "враждебна среда"

Наздраве!

Дивото ЗОВЕ.

Не само по Джек Лондон

[nachev]

Начев добре дошел, вече си мислех че те е застигнала някоя зла участ пупу...

Здрасти, Пепе!
В известен смисъл имах срещи от n-ти вид, но нищо страшно не се е случило!
Нещата вървят по план към ...
Не е необичайно да се вземе малко таймаут!
Наздраве, след 1,30 мин! Elton John - Candle in the Wind

[tnm]

Ми то му това е работа на дерето да отича планинските води. Ако имала буря в планината това е най бързия начин да дойде водата Ако пролетта седиш доста дълго време при това дере ще видиш доста интересни неща . Предполагам случката е била в началото на лятото. Иначе , вероятно ако дебело псе беше с теб, би те бутнало с муцуната и би се изнервило и почнало да лае

Знам, сър Събев. Търсила съм удавени хора в подобно дере, което през лятото е почти пресъхнало. Трагедията се случи през една нощ, след интензивен летен дъжд, високо горе в Балкана. А хората бяха отнесени от придошлите води в подножието.

Аз не мога да си обясня настръхването и безпокойството, което ме обхвана. Вибрациите ли усетих, някакви звукови вълни ли ... Общо взето, отдава ми се да оцелявам във "враждебна среда"

Наздраве!

[nachev]

В градска среда срещу теб е застанал човек. При водене на разговора ти добиваш понятие за неговите знания, умения, професионализъм ... на база на своите собствени знания, умения, професионализъм. Ако притежаваш интуиция и съответно можеш да я "разчетеш", за да приложиш я отношение на водения разговор, диалог и прочие, преимуществото ще е на твоя страна.

В планината е различно. Там срещу теб е застана околната среда, понякога твърде враждебна. Тя не ти говори, няма жестове и мимики. Потайна и подмолна е. Срещу нея освен уменията, знанията и професионализма си може да противопоставиш инстинктите си - първични, почти животински, но помогнали ни в процеса на еволюцията да оцелеем.

Преди няколко години бях в подножието на Стара планина, седнала удобно върху един камък в близост до малко дере. Мрачни, сивкави облаци се гонеха над билото на планина, но около мен времето беше прекрасно. В един момент почувствах как цялата настръхвам.

Огледах се, нямаше нищо притеснително - нито вятър, нито дъжд .. За всеки случай се преместих на няколко метра от дерето. След около 10-тина минути с грохот се появиха буйни, кални води, които изпълниха пресъхналото корито на потока. До преди малко водата не стигаше по-високо от глезените ми ... И досега нямам обяснение защо се почувствах притеснена.

Наздраве, хер!

Хубава приказка, сгодно подбрани думи!
Браво, ТНМ!
Голяма работа е словото!

Не се наемам да тегля вододел между натрупани за милиони години инстинкти и всякакво разнообразно друго познание и опит при съответния вид от една страна и социален опит, норми, правила, поведенчески щампи, конкретно познание и др., от втора страна.
Сигурно се влияят и взаимодействат.

И на мен понякога ми се случват интересни и странни работи, ама не е времето и мястото.

Наздраве!

Extreme - More Than Words

[Грую Груев]

Наздраве от Русе - седнали сме на една тераса ма Дунава, ама много кофти влашките комари, дейба. Обаче готвят вкусно, но пък нямат бисерна ракия, обаче и мускатова та става. Наздраве!

[Todor Sabev]

В градска среда срещу теб е застанал човек. При водене на разговора ти добиваш понятие за неговите знания, умения, професионализъм ... на база на своите собствени знания, умения, професионализъм. Ако притежаваш интуиция и съответно можеш да я "разчетеш", за да приложиш я отношение на водения разговор, диалог и прочие, преимуществото ще е на твоя страна.

В планината е различно. Там срещу теб е застана околната среда, понякога твърде враждебна. Тя не ти говори, няма жестове и мимики. Потайна и подмолна е. Срещу нея освен уменията, знанията и професионализма си може да противопоставиш инстинктите си - първични, почти животински, но помогнали ни в процеса на еволюцията да оцелеем.

Преди няколко години бях в подножието на Стара планина, седнала удобно върху един камък в близост до малко дере. Мрачни, сивкави облаци се гонеха над билото на планина, но около мен времето беше прекрасно. В един момент почувствах как цялата настръхвам.

Огледах се, нямаше нищо притеснително - нито вятър, нито дъжд .. За всеки случай се преместих на няколко метра от дерето. След около 10-тина минути с грохот се появиха буйни, кални води, които изпълниха пресъхналото корито на потока. До преди малко водата не стигаше по-високо от глезените ми ... И досега нямам обяснение защо се почувствах притеснена.

Наздраве, хер!

Ми то му това е работа на дерето да отича планинските води. Ако имала буря в планината това е най бързия начин да дойде водата Ако пролетта седиш доста дълго време при това дере ще видиш доста интересни неща . Предполагам случката е била в началото на лятото. Иначе , вероятно ако дебело псе беше с теб, би те бутнало с муцуната и би се изнервило и почнало да лае