Вход

Потребителско име:

 Запомни ме на това устройство
Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Кръчма "Виртуалната кръчма" (2)

Collapse
X
  • Филтър
  • Време
  • Покажи
Clear All
new posts

  • Първоначално изпратено от nachev Разгледай мнение

    Ветровете ме отвяха първо.
    Веднъж, че дваж!
    Не ми се влиза в подробности, но в резултат на една привидно невинна и битова грешка при едно завръщане, изживях нещо като културен шок. Може някога да съм в настроение и ще разкажа. Аз въобще съм пълен с истории. Целият номер се състои в това, да представяш историите по по-интересен и увлекателен начин от обикновената житейска слу(ка.

    Да, ама това преля ръбчето на чашата. Отдолу вече бълбукаха мощно и изригваха миязми компрометираните политически и финансови обстоятелства на делника. Накратко - това ме доведе до такова емоционално и ментално състояние, че си отстъпих мястото в тъмното сепаре и се приютих в склада, при пиячката.

    Аз всъщност не съм се завърнал, още не съм като "за пред Кръчма". Пък и лято иде, подходящо е виртуалността да отстъпи на място на по-главоболни, но и по-интересни занимания и контакти.

    При споменаването на планината, не мога да не разкажа случка от неделя. Настигаме малка групичка, видимо семейство с детенце на 8-9 години. Лицето на таткото издава благост и някаква особена колебливост!? Странно е, че го казвам! Майката, за сметка на това, е сложила на лицето си една непоколебима физиономия, която безпогрешно издава, кой кара влака на групата. Още отдалеч се чуват едни характерни звуци. Не долавях още точните думи, но ясно се усещаше фелдфебелската интонация.
    Не харесвам такива персонажи и комбинации, ма кой ли ме пита!?
    Иначе кроткото детенце в един миг реши - ей-така напълно по детски, да си организира нещо като игра. Беше относително равно, а в единия края на пътеката любопитно стърчаха на равни отстояния заоблените глави на три камъка. И детето набързо реши да си поиграе на скок-подскок. Засили се изненадващо, отскочи от първия камък и се приземи на средния. В мига на втория отскок - към третия камък, буквално във въздуха го застигна командата на фелдфебела: Спри! Без риск и само на сигурно в планината! Горкото дете, имах усещането, че увисна във въздуха и се бореше неистово да накара гравитацията да спре, поне за малко.
    Имаше назидателна тирада, малкият герой отпусна нещастно рамене и се отдалечи посрамен напред. Примерно на две, е ... може и да бяха три крачки.
    Ускорих. Не исках повеч(е да съм наблизо.

    Интересни неща разказваш за интуицията и инстинктите!

    Наздраве,
    U2 - Iris
    В градска среда срещу теб е застанал човек. При водене на разговора ти добиваш понятие за неговите знания, умения, професионализъм ... на база на своите собствени знания, умения, професионализъм. Ако притежаваш интуиция и съответно можеш да я "разчетеш", за да приложиш я отношение на водения разговор, диалог и прочие, преимуществото ще е на твоя страна.

    В планината е различно. Там срещу теб е застана околната среда, понякога твърде враждебна. Тя не ти говори, няма жестове и мимики. Потайна и подмолна е. Срещу нея освен уменията, знанията и професионализма си може да противопоставиш инстинктите си - първични, почти животински, но помогнали ни в процеса на еволюцията да оцелеем.

    Преди няколко години бях в подножието на Стара планина, седнала удобно върху един камък в близост до малко дере. Мрачни, сивкави облаци се гонеха над билото на планина, но около мен времето беше прекрасно. В един момент почувствах как цялата настръхвам.

    Огледах се, нямаше нищо притеснително - нито вятър, нито дъжд .. За всеки случай се преместих на няколко метра от дерето. След около 10-тина минути с грохот се появиха буйни, кални води, които изпълниха пресъхналото корито на потока. До преди малко водата не стигаше по-високо от глезените ми ... И досега нямам обяснение защо се почувствах притеснена.

    Наздраве, хер!
    Last edited by tnm; 18.06.2019, 20:23.
    Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
    Мечо

    Коментар


    • Първоначално изпратено от Lelq Разгледай мнение

      Инсект, имам един приятел , дето не си пада по лудници! Само по мойта лудост Та вземи се в ръце и кажи друго!
      Сладкарница,кръчма, ресторант, пиано бар или друго ти е нужно ?
      Ако е тип кръчма - на мен например ми харесваше една в лозенец, на "йоан екзарх" 25, до резиденцията, скътано, свежо, спокойно и приятно, изобщо лозенец за мен си остана най-готиното място, където усещах старата софия. Зеленината, старите сгради, обрщалото при строителния университет, (там се загубих на 3-4 годинки, та едва ме откриха, изобщо ми останаха трайни спомени и може би любим столичен квартал )

      И да кажа Наздраве на всички, кръчмуващи
      Last edited by precakanoto; 18.06.2019, 16:33.

      Коментар


      • Първоначално изпратено от 4i40 Разгледай мнение
        Хер Начев,
        Написал си такъв убав разказ, за да ни подскажеш, че има големи кучки сред по-слабата, нежна, остъпчива, умна, прекрасна и раздаваща любов половина...
        Чии, ние това си го знаем...
        По някакво стечение на обстоятелства, съзвездия, късмет, висша сила и кво ли още не, точно нашите не са такива...

        Наздраве !

        пп Направо се чудя и мая, благодаря и се кланям на Господа, че ни дари с такива прекрасни, добронамерени, щедри форумни половинки....
        Ти па, Чиче!
        Не съм целял подмолни внушения. Някак доста тематично тази история се намести в приказката ни с ТНМ относно водещите приоритети в поведението човешко в планината.
        Аз самият се вслушах в разпореждането на майката и на връщане преодолях отделни морени по гъз. Поогледах се самокритично и си дадох ясно сметка, че ако счупя крак и ... съм дотук!
        Е, някога отскачах на един крак по върховете им и дори да не съм го мислел, усещал съм се безсмъртен, ама то ... беше.

        Аз жените ги обичам, знам, че са такива или онакива по еволюционни причини (социални и исторически) и по Божията воля и промисъл.
        Е, може би още пищят при вида на мишка (но само ако наоколо има мъж), ама това е по-скоро традиция и социален рефлекс.
        В тях има стаена огромна енергия и амбиция. За доказване, за реализиране, за реванш, ако щеш. Ако някои ден станат действително нещо като мъже, подозирам, че с писъци ще поискат да избягат от това положение. Мъжът е пушечното месо на историята. А тя е невероятна кучка.
        В крайна сметка нещата винаги се подреждат по житейски правилния начин. Често става бавно, по трудния път и с огромна цена, ама става.

        Да благодарим на обстоятелствата, че сме хора с късмет и сме случили.
        А форумно сме направо щастливци!

        Наздраве!
        Така се върти кръгът на живота! Elton John - Circle of Life

        Коментар


        • Първоначално изпратено от Грую Груев Разгледай мнение
          Наздраве от болярия, седнал съм в една заведение Камбаната - много прилично и с хубава храна. Е, не е Щастливеца, но пак става. Наздраве!
          Тегли една майна от мен на някой ендивид, де си е въобразил, че във вените му циркулира синя кръв.
          Наздраве!

          П.П. Тази бирария имаше лятна тераса, мисля. Вярно, че хапването там е на ниво.
          Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
          Мечо

          Коментар


          • Първоначално изпратено от Trakatrak Разгледай мнение

            Работа, неработа, ще гориш. 24-и наближава и требва се вземат мерки. За спасение на цялото отрудено мъжко население. Довечера ще е е огнения спектакъл. Наздраве, Дрънещице!
            Сакаш повторение на 18.03.1314 година!? Аз мога да кълна до девето коляно и без да ми драскате клечката.
            Наздраве, Мрънкало!
            Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
            Мечо

            Коментар


            • Хер Начев,
              Написал си такъв убав разказ, за да ни подскажеш, че има големи кучки сред по-слабата, нежна, остъпчива, умна, прекрасна и раздаваща любов половина...
              Чии, ние това си го знаем...
              По някакво стечение на обстоятелства, съзвездия, късмет, висша сила и кво ли още не, точно нашите не са такива...

              Наздраве !

              пп Направо се чудя и мая, благодаря и се кланям на Господа, че ни дари с такива прекрасни, добронамерени, щедри форумни половинки....

              Коментар


              • Първоначално изпратено от nachev Разгледай мнение

                Ветровете ме отвяха първо.
                Веднъж, че дваж!
                Не ми се влиза в подробности, но в резултат на една привидно невинна и битова грешка при едно завръщане, изживях нещо като културен шок. Може някога да съм в настроение и ще разкажа. Аз въобще съм пълен с истории. Целият номер се състои в това, да представяш историите по по-интересен и увлекателен начин от обикновената житейска слу(ка.

                Да, ама това преля ръбчето на чашата. Отдолу вече бълбукаха мощно и изригваха миязми компрометираните политически и финансови обстоятелства на делника. Накратко - това ме доведе до такова емоционално и ментално състояние, че си отстъпих мястото в тъмното сепаре и се приютих в склада, при пиячката.

                Аз всъщност не съм се завърнал, още не съм като "за пред Кръчма". Пък и лято иде, подходящо е виртуалността да отстъпи на място на по-главоболни, но и по-интересни занимания и контакти.

                При споменаването на планината, не мога да не разкажа случка от неделя. Настигаме малка групичка, видимо семейство с детенце на 8-9 години. Лицето на таткото издава благост и някаква особена колебливост!? Странно е, че го казвам! Майката, за сметка на това, е сложила на лицето си една непоколебима физиономия, която безпогрешно издава, кой кара влака на групата. Още отдалеч се чуват едни характерни звуци. Не долавях още точните думи, но ясно се усещаше фелдфебелската интонация.
                Не харесвам такива персонажи и комбинации, ма кой ли ме пита!?
                Иначе кроткото детенце в един миг реши - ей-така напълно по детски, да си организира нещо като игра. Беше относително равно, а в единия края на пътеката любопитно стърчаха на равни отстояния заоблените глави на три камъка. И детето набързо реши да си поиграе на скок-подскок. Засили се изненадващо, отскочи от първия камък и се приземи на средния. В мига на втория отскок - към третия камък, буквално във въздуха го застигна командата на фелдфебела: Спри! Без риск и само на сигурно в планината! Горкото дете, имах усещането, че увисна във въздуха и се бореше неистово да накара гравитацията да спре, поне за малко.
                Имаше назидателна тирада, малкият герой отпусна нещастно рамене и се отдалечи посрамен напред. Примерно на две, е ... може и да бяха три крачки.
                Ускорих. Не исках повеч(е да съм наблизо.

                Интересни неща разказваш за интуицията и инстинктите!

                Наздраве,
                U2 - Iris
                nachev , десен мигач, спирачки

                https://m.youtube.com/watch?v=tX5jHN3PhSk

                ляв мигач ...
                потегляне с мръсна газ

                Коментар


                • Първоначално изпратено от Trakatrak Разгледай мнение

                  Рубин беше неприятно за мен заведение отстрани на Съдебната палата, срещу Св. Неделя. Там беше шумно и мръсно отвън. Отвътре по го биваше. А Домът на покойника беше на Раковска след финансовото м-во, на гърба на Народния театър. По някое време имаше заведение там. Сега май има някакъв коктейл-бар, но е голяма лудница там.
                  Инсект, имам един приятел , дето не си пада по лудници! Само по мойта лудост Та вземи се в ръце и кажи друго!

                  Коментар


                  • Първоначално изпратено от Lelq Разгледай мнение
                    Добро утро, Кръчма!
                    Тамън се навих , да гледам къде е бил Орфея и вие сте изсипали толко много нови за мен от старите Къде е бил сега тоя култов Рубин и верно ли е имало сладкарница Покойника ?
                    Дайте нещо съществуващо сега, че довечера трябва да се опия реално и да пропусна виртуала, щом ще има лов на вещици
                    Рубин беше неприятно за мен заведение отстрани на Съдебната палата, срещу Св. Неделя. Там беше шумно и мръсно отвън. Отвътре по го биваше. А Домът на покойника беше на Раковска след финансовото м-во, на гърба на Народния театър. По някое време имаше заведение там. Сега май има някакъв коктейл-бар, но е голяма лудница там.

                    Коментар


                    • Добро утро, Кръчма!
                      Тамън се навих , да гледам къде е бил Орфея и вие сте изсипали толко много нови за мен от старите Къде е бил сега тоя култов Рубин и верно ли е имало сладкарница Покойника ?
                      Дайте нещо съществуващо сега, че довечера трябва да се опия реално и да пропусна виртуала, щом ще има лов на вещици

                      Коментар


                      • Първоначално изпратено от tnm Разгледай мнение

                        Хер Начев, къде те бяха отвели
                        Ветровете ме отвяха първо.
                        Веднъж, че дваж!
                        Не ми се влиза в подробности, но в резултат на една привидно невинна и битова грешка при едно завръщане, изживях нещо като културен шок. Може някога да съм в настроение и ще разкажа. Аз въобще съм пълен с истории. Целият номер се състои в това, да представяш историите по по-интересен и увлекателен начин от обикновената житейска слу(ка.

                        Да, ама това преля ръбчето на чашата. Отдолу вече бълбукаха мощно и изригваха миязми компрометираните политически и финансови обстоятелства на делника. Накратко - това ме доведе до такова емоционално и ментално състояние, че си отстъпих мястото в тъмното сепаре и се приютих в склада, при пиячката.

                        Аз всъщност не съм се завърнал, още не съм като "за пред Кръчма". Пък и лято иде, подходящо е виртуалността да отстъпи на място на по-главоболни, но и по-интересни занимания и контакти.

                        При споменаването на планината, не мога да не разкажа случка от неделя. Настигаме малка групичка, видимо семейство с детенце на 8-9 години. Лицето на таткото издава благост и някаква особена колебливост!? Странно е, че го казвам! Майката, за сметка на това, е сложила на лицето си една непоколебима физиономия, която безпогрешно издава, кой кара влака на групата. Още отдалеч се чуват едни характерни звуци. Не долавях още точните думи, но ясно се усещаше фелдфебелската интонация.
                        Не харесвам такива персонажи и комбинации, ма кой ли ме пита!?
                        Иначе кроткото детенце в един миг реши - ей-така напълно по детски, да си организира нещо като игра. Беше относително равно, а в единия края на пътеката любопитно стърчаха на равни отстояния заоблените глави на три камъка. И детето набързо реши да си поиграе на скок-подскок. Засили се изненадващо, отскочи от първия камък и се приземи на средния. В мига на втория отскок - към третия камък, буквално във въздуха го застигна командата на фелдфебела: Спри! Без риск и само на сигурно в планината! Горкото дете, имах усещането, че увисна във въздуха и се бореше неистово да накара гравитацията да спре, поне за малко.
                        Имаше назидателна тирада, малкият герой отпусна нещастно рамене и се отдалечи посрамен напред. Примерно на две, е ... може и да бяха три крачки.
                        Ускорих. Не исках повеч(е да съм наблизо.

                        Интересни неща разказваш за интуицията и инстинктите!

                        Наздраве,
                        U2 - Iris

                        Коментар


                        • Наздраве от болярия, седнал съм в една заведение Камбаната - много прилично и с хубава храна. Е, не е Щастливеца, но пак става. Наздраве!
                          Never argue with idiots, they will bring you down to their level and then beat you with experience

                          Коментар


                          • Първоначално изпратено от tnm Разгледай мнение

                            Това не е работа. Ако става на въпрос, аз и други неща мое да вдигна с лекота, нооооо .... тук въпрос ставаше за положен труд
                            Наздраве, Мрънкало!
                            Работа, неработа, ще гориш. 24-и наближава и требва се вземат мерки. За спасение на цялото отрудено мъжко население. Довечера ще е е огнения спектакъл. Наздраве, Дрънещице!

                            Коментар


                            • Първоначално изпратено от Trakatrak Разгледай мнение

                              А банкнотите кога са на пачки можеш ги вдигаш, нали? Теа не ти тежат. Ти и кюлчета злато би навдигала ентусиазирано, само да ти дадат. Наздраве, Дръндалаверке!
                              Това не е работа. Ако става на въпрос, аз и други неща мое да вдигна с лекота, нооооо .... тук въпрос ставаше за положен труд
                              Наздраве, Мрънкало!
                              Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
                              Мечо

                              Коментар


                              • Първоначално изпратено от nachev Разгледай мнение

                                Не мож ма уплаши!
                                В неделя бродих напоително и решително из Витоша. За моя изненада - без никакви последици, макар че едната маратонка нещо ми причиняваше дискомфорт.
                                Вилата ми е на място, където мечките редовно слизат. При това охотно, ама пък имам голям проблем да примамя там някоя двунога (и дългокрака) мецана. Западащо място сред дивотията е.

                                В планината има един водещ приоритет - сигурност. Попаднах на някакви мочурища в неделя и много ми се искаше да припкам по морените и валуните, както съм го правил някога, ама си рекох: ах ти, дърто магаре недно!! Я да си налягаш парцалите и да я караш пенсионерската!
                                Толкоз за оффроуда!

                                В къщи си имам една, която отдавна е казала, че тецът е най-големият и приятел.
                                Аз отдавна съм извън сметката,
                                За мой величайший ужас!
                                Backstreet Boys - Quit Playing Games
                                Хер Начев, къде те бяха отвели пролетните ветрове? Липсата ти у второто сепаре отдясно трайно се усещаше.

                                Моето мнение е, че водещият приоритет в планината е подготовката. Нямаш ли достатъчно подготовка - физическа, психическа, знания, умения - няма как да има сигурност.

                                Другото важно нещо е, човек да познава сетивата си - зрение, слух, обоняние - и да умее да отсее кое в случая е водещото. Задължително трябва да отдава значение на усещанията си. В градската среда освен всичко друго можеш да се довериш на интуицията си, докато в планината от значение са инстинктите.


                                Наздраве, хер!.
                                Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
                                Мечо

                                Коментар

                                Working...
                                X