Вход

Потребителско име:

 Запомни ме на това устройство
Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Кръчма "Виртуалната кръчма" (2)

Collapse
X
  • Филтър
  • Време
  • Покажи
Clear All
new posts




  • На мен ми е все едно, дали дама е посочила името ми в някакъв въображаем "списък", или пък - не.

    В тоя смисъл - нямам за себе си никакви асоциации на "богоизбран".

    Това, че ТНМ има някакви свои разбирания за "разделение" - най-вероятно е свързано, КАКТО САМАТА ТЯ ЗАЯВЯВА - с вариант на някакъв материален интерес.

    Разграничавам се от подобно "разделение", защото така усещам нещата.

    От самият ми пост едва ли има някакъв смисъл, тъй като отдавна съм се убедил, че - ако и да правим аналогия с реалните взаимоотношения - виртуалните са нещо, коренно различно и това е, независимо от разни наши "усещания". Ние трудно контролираме усещанията си при реалните взаимоотношения, камо ли пък - при виртуалните...

    .................................................. .................................

    Тъй като прочетох долу опасенията на Начев от стъпване и прескачане по "морените" на Витоша - присъединявам се към мнението му. Т.нар. "сибирска хвойна", която често расте около тия камъни, с различен диаметър /някои и над 3-4 метра/ - та тая хвойна, с размери около 70-80 сантиметра, толкова плътно обгръща камъните понякога, че оставаме с впечатление, че предстои да стъпим на твърда почва, слизайки от камъка... Оказва се, че не е така и може сериозно да пострадаме! Не е изключено счупване на кост - да не се случва!
    Тая хвойна е голям "капан" и зимно време, защото не се знае какви площи са обрасли наоколо с нея, ако сме вън от маркираните пътеки... Можем да виждаме няколко върхове, в същото време - все повече да навлизаме в подобно "поле", което е прекалено изморително, защото се затъва поне до чатала и най-добре е в тая ситуация - да не продължаваме напред, ако и да имаме някакъв "близък" ориентир. Според мен: задължително се връщаме до маркировката, която сме напуснали по причината да търсим "по-кратък" път! Нещата наистина са сериозни!!!

    .................................................. .....................................

    Последно: наскоро и самият аз избягнах /някак/ голям проблем... Около час се мотах в една гора, около 20-30-метрови дървета, със стръмни склонове. Не зная коя беше причината да тръгна /!/, но можех да поостана /спокойствие, тишина, сладкопойни птици, а и беше доста рано в след обедните часове, когато в София си беше доста горещо...
    Защо тръгнах, ако беше приятно прохладно, а и Владайска река ромолеше наблизо?
    Преодолях стръмният наклон и зад мен в тоя момент се чу жестоко изпращяване и за част от секундата - на около 30-на метра от мен се сгромоляса огромен клон /в тишината до тоя момент!/...
    Вървейки се сетих, че наоколо имаше нападали, вече гниещи дървета. Очевидно почвата - ако и да беше според мен - плодородна - не можеше да предостави що-годе якост...

    Просто споделям, ако някой планинар има интерес... Поздрави!

    .................................................. ...........................................

    Да обобщя все пак: ако съм убеден, че във виртуалното пространство НЯМА "богоизбрани", то в реалния живот - все още държим позиции!

    Да бъде!

    Коментар


    • Първоначално изпратено от tnm Разгледай мнение

      Знам, сър Събев. Търсила съм удавени хора в подобно дере, което през лятото е почти пресъхнало. Трагедията се случи през една нощ, след интензивен летен дъжд, високо горе в Балкана. А хората бяха отнесени от придошлите води в подножието.

      Аз не мога да си обясня настръхването и безпокойството, което ме обхвана. Вибрациите ли усетих, някакви звукови вълни ли ... Общо взето, отдава ми се да оцелявам във "враждебна среда"

      Наздраве!
      Дивото ЗОВЕ.

      Не само по Джек Лондон

      Коментар


      • Първоначално изпратено от pepe1234 Разгледай мнение
        Начев добре дошел, вече си мислех че те е застигнала някоя зла участ пупу...
        Здрасти, Пепе!
        В известен смисъл имах срещи от n-ти вид, но нищо страшно не се е случило!
        Нещата вървят по план към ...
        Не е необичайно да се вземе малко таймаут!
        Наздраве, след 1,30 мин! Elton John - Candle in the Wind

        Коментар


        • Първоначално изпратено от Todor Sabev Разгледай мнение

          Ми то му това е работа на дерето да отича планинските води. Ако имала буря в планината това е най бързия начин да дойде водата Ако пролетта седиш доста дълго време при това дере ще видиш доста интересни неща . Предполагам случката е била в началото на лятото. Иначе , вероятно ако дебело псе беше с теб, би те бутнало с муцуната и би се изнервило и почнало да лае
          Знам, сър Събев. Търсила съм удавени хора в подобно дере, което през лятото е почти пресъхнало. Трагедията се случи през една нощ, след интензивен летен дъжд, високо горе в Балкана. А хората бяха отнесени от придошлите води в подножието.

          Аз не мога да си обясня настръхването и безпокойството, което ме обхвана. Вибрациите ли усетих, някакви звукови вълни ли ... Общо взето, отдава ми се да оцелявам във "враждебна среда"

          Наздраве!
          Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
          Мечо

          Коментар


          • Първоначално изпратено от tnm Разгледай мнение

            В градска среда срещу теб е застанал човек. При водене на разговора ти добиваш понятие за неговите знания, умения, професионализъм ... на база на своите собствени знания, умения, професионализъм. Ако притежаваш интуиция и съответно можеш да я "разчетеш", за да приложиш я отношение на водения разговор, диалог и прочие, преимуществото ще е на твоя страна.

            В планината е различно. Там срещу теб е застана околната среда, понякога твърде враждебна. Тя не ти говори, няма жестове и мимики. Потайна и подмолна е. Срещу нея освен уменията, знанията и професионализма си може да противопоставиш инстинктите си - първични, почти животински, но помогнали ни в процеса на еволюцията да оцелеем.

            Преди няколко години бях в подножието на Стара планина, седнала удобно върху един камък в близост до малко дере. Мрачни, сивкави облаци се гонеха над билото на планина, но около мен времето беше прекрасно. В един момент почувствах как цялата настръхвам.

            Огледах се, нямаше нищо притеснително - нито вятър, нито дъжд .. За всеки случай се преместих на няколко метра от дерето. След около 10-тина минути с грохот се появиха буйни, кални води, които изпълниха пресъхналото корито на потока. До преди малко водата не стигаше по-високо от глезените ми ... И досега нямам обяснение защо се почувствах притеснена.

            Наздраве, хер!
            Хубава приказка, сгодно подбрани думи!
            Браво, ТНМ!
            Голяма работа е словото!

            Не се наемам да тегля вододел между натрупани за милиони години инстинкти и всякакво разнообразно друго познание и опит при съответния вид от една страна и социален опит, норми, правила, поведенчески щампи, конкретно познание и др., от втора страна.
            Сигурно се влияят и взаимодействат.

            И на мен понякога ми се случват интересни и странни работи, ама не е времето и мястото.

            Наздраве!

            Extreme - More Than Words

            Коментар


            • Наздраве от Русе - седнали сме на една тераса ма Дунава, ама много кофти влашките комари, дейба. Обаче готвят вкусно, но пък нямат бисерна ракия, обаче и мускатова та става. Наздраве!
              Never argue with idiots, they will bring you down to their level and then beat you with experience

              Коментар


              • Първоначално изпратено от tnm Разгледай мнение

                В градска среда срещу теб е застанал човек. При водене на разговора ти добиваш понятие за неговите знания, умения, професионализъм ... на база на своите собствени знания, умения, професионализъм. Ако притежаваш интуиция и съответно можеш да я "разчетеш", за да приложиш я отношение на водения разговор, диалог и прочие, преимуществото ще е на твоя страна.

                В планината е различно. Там срещу теб е застана околната среда, понякога твърде враждебна. Тя не ти говори, няма жестове и мимики. Потайна и подмолна е. Срещу нея освен уменията, знанията и професионализма си може да противопоставиш инстинктите си - първични, почти животински, но помогнали ни в процеса на еволюцията да оцелеем.

                Преди няколко години бях в подножието на Стара планина, седнала удобно върху един камък в близост до малко дере. Мрачни, сивкави облаци се гонеха над билото на планина, но около мен времето беше прекрасно. В един момент почувствах как цялата настръхвам.

                Огледах се, нямаше нищо притеснително - нито вятър, нито дъжд .. За всеки случай се преместих на няколко метра от дерето. След около 10-тина минути с грохот се появиха буйни, кални води, които изпълниха пресъхналото корито на потока. До преди малко водата не стигаше по-високо от глезените ми ... И досега нямам обяснение защо се почувствах притеснена.

                Наздраве, хер!
                Ми то му това е работа на дерето да отича планинските води. Ако имала буря в планината това е най бързия начин да дойде водата Ако пролетта седиш доста дълго време при това дере ще видиш доста интересни неща . Предполагам случката е била в началото на лятото. Иначе , вероятно ако дебело псе беше с теб, би те бутнало с муцуната и би се изнервило и почнало да лае

                Коментар


                • Начев добре дошел, вече си мислех че те е застигнала някоя зла участ пупу...

                  Коментар


                  • Черпя Пешето една бира, задето ме образова на една тема, която ми е като тъмна Индия.


                    Наздраве, Пешо!
                    Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
                    Мечо

                    Коментар


                    • Първоначално изпратено от nachev Разгледай мнение

                      Ти па, Чиче!
                      Не съм целял подмолни внушения. Някак доста тематично тази история се намести в приказката ни с ТНМ относно водещите приоритети в поведението човешко в планината.
                      Аз самият се вслушах в разпореждането на майката и на връщане преодолях отделни морени по гъз. Поогледах се самокритично и си дадох ясно сметка, че ако счупя крак и ... съм дотук!
                      Е, някога отскачах на един крак по върховете им и дори да не съм го мислел, усещал съм се безсмъртен, ама то ... беше.

                      Аз жените ги обичам, знам, че са такива или онакива по еволюционни причини (социални и исторически) и по Божията воля и промисъл.
                      Е, може би още пищят при вида на мишка (но само ако наоколо има мъж), ама това е по-скоро традиция и социален рефлекс.
                      В тях има стаена огромна енергия и амбиция. За доказване, за реализиране, за реванш, ако щеш. Ако някои ден станат действително нещо като мъже, подозирам, че с писъци ще поискат да избягат от това положение. Мъжът е пушечното месо на историята. А тя е невероятна кучка.
                      В крайна сметка нещата винаги се подреждат по житейски правилния начин. Често става бавно, по трудния път и с огромна цена, ама става.

                      Да благодарим на обстоятелствата, че сме хора с късмет и сме случили.
                      А форумно сме направо щастливци!

                      Наздраве!
                      Така се върти кръгът на живота! Elton John - Circle of Life
                      nachev, не пренасяй темата за успеха тук, че сега ще ни налазят да ни пият пиенето .

                      Амбициите за реванши, победи и т.н. , не водят до успех. Само насладата от играта, може да го постигне

                      В момента не мога да го онагледя с песничка

                      Коментар


                      • Първоначално изпратено от Lelq Разгледай мнение

                        Благодаря! Намерих си вече мястото
                        Наздраве!
                        Е, леля ни е Оправна, както знаем
                        Наздраве!

                        Коментар


                        • Първоначално изпратено от 4i40 Разгледай мнение

                          Господ не дава своята благословия по парата, а по делата.....
                          За индулгенцията пред Всевишния е нужна само една жълта монета, а не гърне с жълтици.....
                          За да Фпечатлиш една дама и да ѝ размекнеш кунките е нужна само 25 гр блага ракия, а не цяла дамаджана.....

                          Наздраве !

                          пп И 20 стинки стигат....
                          Още един философ се пръкна у Кръчмата! Колееее, сипи едно двойно, че не се издържа вече
                          Наздраве!
                          Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
                          Мечо

                          Коментар


                          • Първоначално изпратено от tnm Разгледай мнение

                            Не бъди скръндза! Отиди у черквата и запали свещ, ама нека е поне от лев
                            Наздраве, 4i40!
                            Господ не дава своята благословия по парата, а по делата.....
                            За индулгенцията пред Всевишния е нужна само една жълта монета, а не гърне с жълтици.....
                            За да Фпечатлиш една дама и да ѝ размекнеш кунките е нужна само 25 гр блага ракия, а не цяла дамаджана.....

                            Наздраве !

                            пп И 20 стинки стигат....

                            Коментар


                            • Първоначално изпратено от precakanoto Разгледай мнение
                              Сладкарница,кръчма, ресторант, пиано бар или друго ти е нужно ?
                              Ако е тип кръчма - на мен например ми харесваше една в лозенец, на "йоан екзарх" 25, до резиденцията, скътано, свежо, спокойно и приятно, изобщо лозенец за мен си остана най-готиното място, където усещах старата софия. Зеленината, старите сгради, обрщалото при строителния университет, (там се загубих на 3-4 годинки, та едва ме откриха, изобщо ми останаха трайни спомени и може би любим столичен квартал )

                              И да кажа Наздраве на всички, кръчмуващи
                              Благодаря! Намерих си вече мястото
                              Наздраве!

                              Коментар


                              • Първоначално изпратено от 4i40 Разгледай мнение
                                Хер Начев,
                                Написал си такъв убав разказ, за да ни подскажеш, че има големи кучки сред по-слабата, нежна, остъпчива, умна, прекрасна и раздаваща любов половина...
                                Чии, ние това си го знаем...
                                По някакво стечение на обстоятелства, съзвездия, късмет, висша сила и кво ли още не, точно нашите не са такива...

                                Наздраве !

                                пп Направо се чудя и мая, благодаря и се кланям на Господа, че ни дари с такива прекрасни, добронамерени, щедри форумни половинки....
                                Не бъди скръндза! Отиди у черквата и запали свещ, ама нека е поне от лев
                                Наздраве, 4i40!
                                Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
                                Мечо

                                Коментар

                                Working...
                                X