Кръчма "Виртуалната кръчма" (2)

[tnm]

Ау!
Благодаря за доброто мнение, но... съм си аджамия, независимо от годините ми, и се не знам какво не ми казвала или какво аз не требело да ѝ казвам. Та се се оказвам виновен за нещо

У вашто домочадие нещо подобно на английския виц, де правителството не може да е виновно за всичко. Част от вината трябва да се поеме от съпруга/съпругата.
Наздраве!

[Todor Sabev]

Начи, сядам си на масата с бутилка и никой да не е посмял да я краде, докато слушам музиката!
Наздраве!

Кво е туй питие толкоз ценно.

[П.Ф.Изеров]

Нещо ми подсказва, че ти доста добре знаеш, какво не ни казват жените и за това италиански не ти трябва!

Ау!
Благодаря за доброто мнение, но... съм си аджамия, независимо от годините ми, и се не знам какво не ми казвала или какво аз не требело да ѝ казвам. Та се се оказвам виновен за нещо

[Todor Sabev]

Виж са!
Инвеститорите си падат малко сухари, немногословни и много бързо вързах картината, че сред такава изявена плеяда майстори на късия разказ, нямам никакъв шанс да блесна на небосклона.

Викам си - колкото и да е досадно и времеядно, опитай в друг жанр
Важното е да не си в

La Voce Del Silenzio

(Гласът на тишината)

Наздраве!

https://www.youtube.com/watch?v=YFD2PPAqNbw

[tnm]

Виж са!
Инвеститорите си падат малко сухари, немногословни и много бързо вързах картината, че сред такава изявена плеяда майстори на късия разказ, нямам никакъв шанс да блесна на небосклона.

Викам си - колкото и да е досадно и времеядно, опитай в друг жанр
Важното е да не си в

La Voce Del Silenzio

(Гласът на тишината)

Наздраве!

Ъъъъ, що имам спомен, че освен на дългия разказ и на мерената реч беше майстор!?
Наздраве, хер Начев!

[Lelq]

Начи, сядам си на масата с бутилка и никой да не е посмял да я краде, докато слушам музиката!
Наздраве!

[nachev]

Мерси!
Не ѝ разбрах италианския, но съм съгласен да ми го напява тихо в ушето на възглавето.

Анджак!
Има разни универсални световни явления.
Едно от тях е езикът на любовта. На италиански се прави досущ като при нас!

Нещо ми подсказва, че ти доста добре знаеш, какво не ни казват жените и за това италиански не ти трябва!

Наздраве за тайните, които всички знаят и които карат света да се върти!
Въпреки всичко!

The Pierces - Secret

Наздраве!

[nachev]

Благодяря, майсторе на дългия разказ.

Виж са!
Инвеститорите си падат малко сухари, немногословни и много бързо вързах картината, че сред такава изявена плеяда майстори на късия разказ, нямам никакъв шанс да блесна на небосклона.

Викам си - колкото и да е досадно и времеядно, опитай в друг жанр
Важното е да не си в

La Voce Del Silenzio

(Гласът на тишината)

Наздраве!

[П.Ф.Изеров]

За компенсация, поздрави с нещо хубаво:


Какво не ни казват жените Fiorella Mannoia

Мерси!
Не ѝ разбрах италианския, но съм съгласен да ми го напява тихо в ушето на възглавето.

[Todor Sabev]

Тодоре, известно време се борих с някакъв вирус в компютъра, правех го сам и при ясното съзнание, че от това нищо не разбирам, но ми се струва, че успях до някъде. После констатирах, че нещо не ми се пише, а и не знам откъде лепнах тази гадост, но като стане дума болки в гръбнака и кръста, веднага излизам от прикритието и ставам солидарен. И аз си нося последиците от славно спортно минало. Залавям се, че при всяко движение първо съставям карта в главата си, как да го направя, пък после действам.
Много е натоварващо дори и само като емоция, особено за хора, които са дейни - спортуват и работят.

За плуването и укрепване на мускулатура с подходящи упражнения сега няма да говоря - предполагам, че с теорията си запознат.

Искам само да дам информация за две места в София, които по данн и от първа ръка помагат.

1. В Пета Градска има един Гръбначен Център
Моя приятелка направи там някаква лазерна процедура по отстраняване на елементи от изтекло и притиснато вещество от гр. мозък и допълнително някаква процедура с озон за свиване на гр. мозък. Просто се изправи и тръгна.
Частично се поема от Касата има и доплащания.


2. Другото място, където също помагат, но предполагам, че мястото е подходящо за хора, които имат специални частни здравни застраховки е : Американска клиника за гръбначни заболявания
Там всичко е платено. Говорих с тях веднъж по телефона, но не ми дадоха необходимата информация. Елате тук - всичко ще ви обясним!
Субективната ми преценка е, че за някои пациенти мястото може да е много полезно. Не визирам терапията им, която не познавам, а големите им възможности за диагностициране и съставяне на пълна картина на гръбначните проблеми. За лечението може вече да се мисли отделно.

Виждам, че и Чичо страда, дръжте се !

Благодяря, майсторе на дългия разказ.

[nachev]

Орво, Орво му викахме, забраил си...

Верно беше орво!
Боже, каква излагация! Ти остави, ами дори за миг се замислих, пък написах с "ф" убеден, че съм забравил.

За компенсация, поздрави с нещо хубаво:


Какво не ни казват жените Fiorella Mannoia

[Анонимен33022]

Mерси, Трак, върна ме в спомените от преди, ехееее16-17 години - имаше една много хубава татарка Александра (уникални крака имаше това момиче) и една друга украинка, на която ѝ забравих името (ма то една ли беше, че да я запомня). Тъкмо бях разкарал едни компенсаторни записи (за което се прецаках, щото се качиха още покрай БТК) и като ги увъртях тези девойки с едни приказки, че са българки - пък те гледаха невярващо и мигаха на працали, страхотна работа беше. А най-смешното беше, че бях без компания, със сестра ми и гаджето ѝ тогава, та сам си ходех да си правя запознанствата, зер булгаааар, булгаааар. Обаче истински, не като в онзи виц:


Двама българи отиват да свалят чужденки на морето, още първия ден се забиват в една дискотека, виждат две мадами и почват да ги черпят. Черпили ги те, пили, веселили се, накрая се заклатушкали с чужденките към хотела, но още щом влезли в стаята, единият паднал и заспал мъртвешки сън. Става той на сутринта, гледа леко гузно другия, а той му вика:
- Брато, добре че бях аз, да отсрамя българската чест!
- Ама как... - пита невярващо нашият човек - Как, ти... и двете ли?
- Не бе, преди да заспя и аз, им казах, че сме румънци.

Наздраве! Предпочитам меча кожа, девойка и камина с още нещо, пред изгорели и загорели девойки на плажа

Понеже по-запомням вицове за жиуотни да ти кажа и аз един кратък
Една баба без зъби отпред, горката и малко фъфлела, видяла едно готино коте и като тръгнала към него казала:
- Пис, пис, Са те изпапкам бе, бубенце
В опит да се защити котето се изправило и като направило знака на хипитата, рекло:
- Пийс бабо! Пийс

[П.Ф.Изеров]

И аз като видях тази снимка си рекох: Снимана е с на лента орфо от ГДР

Орво, Орво му викахме, забраил си...

[nachev]

Не ми се вярва. По отскоро ще да е. Не й се е утаил сокът още.

И аз като видях тази снимка си рекох: Снимана е с на лента орфо от ГДР

[nachev]

Тази мацка, Трак, ще да е снимана некъде у нас га сме били малки с теб, а?
Ма виж какъв лонг бедър, а?..

Мале-еее! Много дълго, то край няма!
Потвърждавам, щото и аз бях там. Като бяхме малки, де!

Като незначителна компенсация заради дългото ми отсъствие, ще разкажа една история от "онова" време.
Вече бях в гимназията и бяхме формирали една група, която сама себе си наричаше "Великата петорка" - това бяхме петима приятели, с които всички искаха да бъдат близки, ама ние се проявявахме като малко придирчиви и не особено отзивчиви, не допускахме лесно външни елементи в нашия кръг и откровено вярвахме, че приятелството ни ще бъде вечно. Е, само половин година след описаните събития, един от нас тръгна да се бори като комсомолски секретар с т.н. "малка правда" (имаше такова понятие, но сега няма да го обяснявам), а в началните демократични години стана едно от що-годе разпознаваемите лица на сдс и после разви бурни кариери на няколко фронта. С други думи - все житейски неща.

Имахме един съученик, който заявяваше голямо желание да стане член на "петорката" и всъщност беше голяма душица, та не знам какви бяха причините да не е с нас. Баща му беше пилот и по тази причина той успяваше да се докопа до разни атрактивни и почти немислими за онези години неща. Веднъж ми звъни по телефона и вика крайно развълнуван: Пристигай бързо! Всичките ми опити да разбера причината пропаднаха. Щял съм да разбера там, на място. Отидох и се оказа, че чакаме и останалите от "петорката". След като се събрахме и домакинът ни настани удобно, каза заговорнически: Слушайте сега внимателно!

И ни пуска някаква аудиокасета.
Слушахме това. Cockney Rebel Sebastian

На мнозина от присъстващите тук не ще мога да обясня, какво представляваше това някъде през 70-те. (не ми смятайте годините - всичко разказано може и да е художествена измислица)!

Настъпи дълго и объркано мълчание.
След време един от нас успя само да промълви: Пусни го пак!

Ето какви спомени може да отключи една снимка с дълги бедра
А аз се замислих, кое от двете ме е развълнувало повече - когато му е било времето, де!
Труден Избор

Наздраве!