Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето... (архив до 20.09.2012 г.)

[sergo]

Аз пък да се похваля -продадох основния си бизнес и вече съм обикновен безработен
Сякаш някакъв огромен товар падна от плещите ми/който има свой бизнес ще ме разбере-макар и на 1000км винаги си мислиш за него/.Дянков ще го зарадвам ,сега като си видях ДДС декларацията ,ми се замая главата -ще платя пенсиите на някоя махала
пенсионери,но за другия месец ,вече "дим да ме няма".Всичко мина по -добре от колкото съм се надявал,излязох хем радостен,хем много изтощен след сделката и какво нещо е живота-звъни ми телефона ,гледам ,че е на един приятел от Пловдив,вдигам телефона,но чувам женски глас-на дъщеря му-която ми съобщава,че приятелят ми е починал.Да се радваш ли ,да плачеш ли
А това беше от истинските приятелства,които не са подвластни на времето.
Почивай в мир,Георги

Ще те разбера, ама няма да те разбера!
От илинджуваш.

Той бизнеса за мъжа, е както за майката детето.
Така е било, така и ще бъде.
И няма как да е другояче.

Смъртта на добър приятел е ненадейна и затова ни се струва по-голяма, докато смъртта на собствения бизнес я изживяваш стократно предварително и затова ни се струва, че е в реда на нещата.
Но след време разбираш, че я носиш със себе си ежедневно, както смърта на собственото си дете.
До последен дъх.


А какво време беше!

Спомням си как навих един от клиентите ми/Валери Борисов/, да измъкне проекто-закона който пишеше в Народното събрание/Указ-56/ за да регистрирам законно дейността си.
Съдиите в София още не го бяха чели и ми отказаха вписването.
После намерих един от Ботевгратския съд, който свърши работата.
Още си спомням номера – 00000042.
След осем месеца се пререгистрирах отново в София/за да било всичко законно/.

И какво облекчение почувствах, че вече съм читав гражданин и строител на нова България.
Дълго време се носех на една педя от паважа.
Моя модна къща!
Ревюта.Манекенки.Лъскави корици.Интервюта.Талавизия.Известни личности от небосклона.
Освен от посолствата и преставителствата, идваха клиенти и от чужбина.За пробите пътуваха!

И оставяха парите си тук.
Живот кипеше.
Съзидание.

А то какво излезе?Гонили сме Михаля!
Защо се случи така?
Как го допуснахме?
Какво ще оставим на децата?

[tnm]

Обичам да съм безработен през лятото, ама зимъска трябва да се бачка и да се изкарват кинти.

От къде се извъди такъв работохолик? Да бачкаш цяла зима, вместо блажено да си мързелуваш ...!? Не, не те разбирам.

[tnm]

Напоследък, тия ми ти неколко дни, забелезвам, че пием като слон, и горе доле така и пикаем.

Връ му гу, тава си е чистак измиване на солите от организмо. И ме влачи към сóлено нещо, гаче сам бременен.

Та си извадих от камерата оная пача, дека я варих преди около месец - от 6 свиньски и от 3 тельешки крáка.

Ойдох та се изкъпах в банята (тоа пат не мислее за тнм), па през това време си я сгрех.
Набуах вньевстре ногу сол, лют и сладак пипер, отцет.

Метнах я на масата жежка, дига пара, турих й и чесъно. Ногу чесън, братье.

Са ме чека и ше я ручам и ше се пóта, та ше тече, маани тая макя кучешка

Е те тáка ше се спасевам от обесолеване.

А за кого си мислеше!?

П.П Хубава музика си пуснал онази вечер
Много ми харесвам неговото изпълнение на ето тази песен: http://www.youtube.com/watch?v=a2O6dlHYbQ8

[vmаnkov]

Спасеване от обесолеване

Напоследък, тия ми ти неколко дни, забелезвам, че пием като слон, и горе доле така и пикаем.

Връ му гу, тава си е чистак измиване на солите от организмо. И ме влачи към сóлено нещо, гаче сам бременен.

Та си извадих от камерата оная пача, дека я варих преди около месец - от 6 свиньски и от 3 тельешки крáка.

Ойдох та се изкъпах в банята (тоа пат не мислее за тнм), па през това време си я сгрех.
Набуах вньевстре ногу сол, лют и сладак пипер, отцет.

Метнах я на масата жежка, дига пара, турих й и чесъно. Ногу чесън, братье.

Са ме чека и ше я ручам и ше се пóта, та ше тече, маани тая макя кучешка

Е те тáка ше се спасевам от обесолеване.

[mechobikov]

Аз пък да се похваля -продадох основния си бизнес и вече съм обикновен безработен
Сякаш някакъв огромен товар падна от плещите ми/който има свой бизнес ще ме разбере-макар и на 1000км винаги си мислиш за него/.Дянков ще го зарадвам ,сега като си видях ДДС декларацията ,ми се замая главата -ще платя пенсиите на някоя махала
пенсионери,но за другия месец ,вече "дим да ме няма".Всичко мина по -добре от колкото съм се надявал,излязох хем радостен,хем много изтощен след сделката и какво нещо е живота-звъни ми телефона ,гледам ,че е на един приятел от Пловдив,вдигам телефона,но чувам женски глас-на дъщеря му-която ми съобщава,че приятелят ми е починал.Да се радваш ли ,да плачеш ли
А това беше от истинските приятелства,които не са подвластни на времето.
Почивай в мир,Георги

Обичам да съм безработен през лятото, ама зимъска трябва да се бачка и да се изкарват кинти.

[MILOM]

Тук съм Мечо. Чета Ви от време на време, но много пътувам и много се измарям тия дни, а и нищо интересно не ми се случва за което да си заслужава да Ви пиша.... Иначе определено ми липсвате. Сега тръгвам за Гърция и ще си дойда чак средата на другата седмица. Иначе и мен като бат Маранди ме мъчат жегите и почти не пия и не ям. Свалил съм 9 килограма за няма и месец. Възстановиха ми едно ДДС дето се съдим с държавата от 2007ма та се постабилизирах финансово... Стоплих отношенията с бившите ми работодатели (покрай оная епопея в Пернишко дето вадихме машината от водата) и сега ми се отвори и малко бизнес.... Ама умряла работа, но по добре малко от нищо... Очаквах че след като си тръгна ще фалират ама те се оказват по добри от колкото очаквах.. Явно съм ги подценил.

Чао за сега, че тръгвам да хвана хладното време...

Аз пък да се похваля -продадох основния си бизнес и вече съм обикновен безработен
Сякаш някакъв огромен товар падна от плещите ми/който има свой бизнес ще ме разбере-макар и на 1000км винаги си мислиш за него/.Дянков ще го зарадвам ,сега като си видях ДДС декларацията ,ми се замая главата -ще платя пенсиите на някоя махала
пенсионери,но за другия месец ,вече "дим да ме няма".Всичко мина по -добре от колкото съм се надявал,излязох хем радостен,хем много изтощен след сделката и какво нещо е живота-звъни ми телефона ,гледам ,че е на един приятел от Пловдив,вдигам телефона,но чувам женски глас-на дъщеря му-която ми съобщава,че приятелят ми е починал.Да се радваш ли ,да плачеш ли
А това беше от истинските приятелства,които не са подвластни на времето.
Почивай в мир,Георги

[zarco]

.......
Мъже!
Кажи му Мъж и повече....
Пѝлигрим.
Търсача на нови хоризонти.
Изследователя.......

...и други неща исках да коментирам, но нещата около мен са в някакъв вихър..., така че...



Теб за хроникьор да те номинират /поне някои от дамите са доволни/.... С малко думички – всеки може да се види изтипосан, дори и да не си визирал конкретно него/нея... Ти си Несбъдната /до момента/ мечта наааа.... поне една жена във форума..., т.е. – нейният Аполон...Лошо няма! Поне да не я „засенчва“ с лаф... КВот праИ, там – да праИ, но да казва много неща само с поглед...

Ееее, аз си мислех дълги години, че именно това е моята същност... И се ДЗверех срещу дамите, които ми отвръщаха с усмивка... А аз вече бях сигурен, че ме разбират..., дори и без думи... Чудо невиждано! Жена – да те разбере с поглед!?!... Ми да – усмивката й го доказва... И аз – разбира се – окрилен – тръгвам към нея, уверен, че магията на погледите е над всичко!... И вървя, а тя се усмихва..., и аз се усмихвам..., а когато тя ме забелязва, усмивката й изчезва от милото личице... Ама Що, Ве? КО стана така изведнъж? Нали се усмихвахме?!?.... А вечната магия на погледите – Де Счезна... Но глееееедам..., отново едва доловимата й усмивка почва да огрява нежното личице..., да де, ама!!!..., ама – Що тЪй – някак по-косо от мен преминава..., аВе – проследявам го – а до мен приближава обектът..., аха, пък аз съм мислел, че на мен се усмихва...

Търсач на нови хоризонти, ли?... Не! Търсач на някакви СЕГАШНИ хоризонти... Да!

Да, но приоритетите се обръщат...СЕГАШНИ хоризонти – вече без лаф не се строят... Това е изстрадана истина...

А една дама ще ми говори, че можело с по-малко думи – еди какво си...

Не може с по-малко думи! Това е! Който иска – нека разчита на погледи и усмивки! Животът не е безкраен /поне за обикновен човек като мен/, защото някои се изживяват като безсмъртни..., но това е встрани от темата...

...ама „гърдите увисвали, а дупЕто наедрявало...“ – и кВо от това? Няма как-, нито къде- да се скрием от това... Естественият ход на всемира... Увисват... и наедряват..., защото гледаме встрани..., а защо гледаме? Защо ли гледаме встрани?... Вероятно, защото не ни „омагьосват“ достатъчно всеки ден..., вероятно – защото се опитват да ни променЯт мисленето – според техните критерии..., вероятно, защото се опитват да превъзпитават – не точно децата си /над които разбират, че губят влиянието си..., но не си дават сметка, че ние сме доста над тия нива на развитие, когато можем директно да се съгласим с нещо, а по-скоро ПЪРВО ще го преосмислим, за да го съпоставим с изградени вече критерии/...

Хайде стига вече, че от вчера насам – все сътресения и елементарни разсъждения регистрирам...

[mechobikov]

Добро утро, Мечо!
Добро утро, тайфата!

Днес реших да тръгна на работа малко по-рано / понеже съм с обувки на висок ток/ и докато се влачех като мъгла към кафенето се заслушах в звуците около мен.
Явно беше твърде рано за автомобилите и затова чух песента на камбаните на двете църкви. Първо се обади едната, по-далечната. После към песента й се включи и другата... дин-дан ... дин-дин-дан ... дин-дан ... Красота

http://www.vbox7.com/play:6d63451b&start=2

[kev]

Добро утро и от мен!
Космо, лек път пич и до скоро!
tnm, къде това!? Или не казваш...

[tnm]

Добро утро, Мечо!
Добро утро, тайфата!

Днес реших да тръгна на работа малко по-рано / понеже съм с обувки на висок ток/ и докато се влачех като мъгла към кафенето се заслушах в звуците около мен.
Явно беше твърде рано за автомобилите и затова чух песента на камбаните на двете църкви. Първо се обади едната, по-далечната. После към песента й се включи и другата... дин-дан ... дин-дин-дан ... дин-дан ... Красота

[mechobikov]

Добро утро tnm
Добро утро Космо

Космо, весело изкарване в Гръцко. Като се върнеш разкажи което е интересно.

[Факушкa]

Какво ще работиш в Гърция?

[Kosmonavta]

А бре, къде е Космо ???

Тук съм Мечо. Чета Ви от време на време, но много пътувам и много се измарям тия дни, а и нищо интересно не ми се случва за което да си заслужава да Ви пиша.... Иначе определено ми липсвате. Сега тръгвам за Гърция и ще си дойда чак средата на другата седмица. Иначе и мен като бат Маранди ме мъчат жегите и почти не пия и не ям. Свалил съм 9 килограма за няма и месец. Възстановиха ми едно ДДС дето се съдим с държавата от 2007ма та се постабилизирах финансово... Стоплих отношенията с бившите ми работодатели (покрай оная епопея в Пернишко дето вадихме машината от водата) и сега ми се отвори и малко бизнес.... Ама умряла работа, но по добре малко от нищо... Очаквах че след като си тръгна ще фалират ама те се оказват по добри от колкото очаквах.. Явно съм ги подценил.

Чао за сега, че тръгвам да хвана хладното време...

[sergo]

И аз съм на бира, че много топло за нещо по-хард.

Иначе "перваза" няколко пъти е пристъпван и нещо отгоре сякаш те "връща" и къде съм тръгнал може би, кат' не съм си купил правилен билет. Айде обратно

П.П. Кофти, че още не мога да разбера какво домашно да напиша се иска, за да получа правилен билет. А, Русото е много любопитно по натура и не спира да търси.

И все си викам само да не отиде накрая историята на клишето, че: "Че някои въпроси били без отговори, а някои отговори били без въпроси." <- демек типично определение за средно-статистическа единица.

А, па чат-пат все със статистика работя и т'ва понятие не мога да го трая, щот' верно, че колкото повече някой се дърпа да НЕ стане средно-статистическа единица, толкоз повече се доказва статистиката - хихи

Там сеирите за Черни лебеди на Талеб са написани готино, ама приказки за наивници. То и наш писател е писал за едни бели лястовички, ама никой не ги бил виждал, ама всеки бил чувал за тях.

И както и да е - отплеснах се ...

Нѐма ми бѐгаш улѐво!
От нѐма ти се вържа.

Кви лебеди, кви чавки?
/Знаеш, не чета книги вече четвърт век, а таз е пресна, та пресна./

За сегашния ти говоря!Кви ги вършиш със стареца?
На перваза вече сте двамата.

Преди време ми мина мислата, че така бегаш от реалността, ма не си току̀ безо̀бразен.

То бива отговорност към родител, ма твойто си е чисто и просто прекаляване.

/Аз това съм го виждал само при жени.Или избива с такива грижи при детето, или при родителите.
Е, по-често срещаният случай – той я бие, тя го обича. Него не го броя.
Они го прават, щот немат мисла, а при тебе – напротив.
Значи глей как крайностите се събират наконец в същ резултат!/

Ма те индийците, дет и кравите почитат, па драсне клечката,чучне да изчака, па фръли пепелта.
Е верно, те са прекалих ма с къфто се събереш, та....

Е, на̀чи сигур чекаш да мине кризата?
И дока̀т ги мислиш капиталните реорганизации и как да се префасонираш.....
Щот знаем, в такива исторически моменти живват най-паче приспособимите.
Достойно!
Ма не е и това!

– /Некой питаше де е Смонафта?
Ми, приспособява се бре о̀ра.
Мож да е усетил динозавърското в себе си?
И му требе уединение.
Ко да праи туканка?
Он се раздаваше, ние зима̀хме иззаде.
Кой можѐл – спрел.
Па да му пожелаем безаварийно.
И да се на̀даме да събере сили за така дълго отлаганите свои революции.
Ако не сега, кога?
Имаго̀. /

Гледам – нѐма нищо!
Па гледам – па нѐма нищо!
И си викам:
А-а-а, тоа капсъз Маранди пак е ръгна̀л да си задава въпроси и да получава още по-невъзможни ..... въпроси.

Което, не ми прилича на бордюр.
Не е и перваз.
Това си е бам-башка Гранд каньон первез.
Шляпаш си по ръба и се кефиш.
От вече си вѐрваш, че си с нещо полезен.
Оная до болка втръснала тънка червена линия.

Мъже!
Кажи му Мъж и повече....
Пѝлигрим.
Търсача на нови хоризонти.
Изследователя.

А некъде, те баш у тоа момент едно момѐ крее с вече плахата надежда, че некъде /х/ръка един Маранди. Нейният си.И единствен такъв.
Циците ѝ увисват, задника расте.....
Дърта мома!
И от то̀ку длъ̀го се пазѝ?
Де го тоа Маранди?
Времето както тече, така и си отива.

Дет и чорапите, и децата,............ и една филия с олио и червен пипер да врътне на дедото, он че я гледа с онзи поглед на столетника Ной.

Кви спагети, ква пица „Калцуни“?

Дай на стареца момето.
И му гледай сеира, как с кеф брише памперси и през следващио мандат на вездесъщия.

Щото ко праиш сега и вопще?
От едната стана стареца, а от другата – неколко нови животи.
А по средата – пембена линия!
Ми мани я!




Не вѐрвам да ти мине мислата, че се барам на интелеку̀ртен?
Просто ти ва̀ркаш напред, а аз драпам след тебе.
А за некои неща ми е изтекла гаранцията.
Не смогна̀х.
Е те, баш за подобни!
Не че сам клюмна̀л, ма кое моме веке ке ме земе?

Аз така разбирам нещата:
- Едно момче граби от жените.И като се награби достатъчно, му идва потребността вече да дава на сущите.
Нема баща, нема майка.
И това го прави мъж.
- Едно момиче има потребност да дава на мъжете.И като даде достатъчно, идва потребността вече да взима.
И нема баща, и нема макя.
И това я прави жена.

Не ли?


http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%...BE%D0%B7%D0%B0

http://philosophy.evgenidinev.com/imago/

http://chetelyazov.wordpress.com/%D1...D%D1%82%D0%B8/

[LANDLORD 31]

...защо никой не отговаря на дамата???... Аз, като по-лошата част от всички, ще поема "отговорността".......

Лека нощ, пантеро, неукротима! Дано и тая нощ той за пореден път те приласкае в силната си прегръдка и да затвориш красивите очи - морна и укротена...

... разбира се - утре, сутринта - да срещнеш увереният му поглед и красива усмивка, която те мотивира да започнеш новият ден... , а до теб да стои дъхавата чашка с кафе... и кВот там си харесваш...

А не може ли за по-практично стар надробен хляб с прясно издоено мляко и цигара lexington?