If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Трудно ми е да те разбера и поради тази причина разделих поста ти на две. В първата част, според мен, си съгласен, че земята сама по себе си не е гарант за печалби, дивиденти и просперитет.
Във втората част разбирам, че всъщност няма такова значение земята, а конкурентното предимство и КПД-то на всеки един земеделец. Точно това е и моята теза, но предвид началото на поста ти "15-ката", вероятно не си съгласен с мен, откъдето подозирам, че не съм те разбрал правилно. Може ли да кажеш по-простичко нещо от типа на "бъркаш с това, защото онова"...
Гаранция никъде и за нищо няма. Предполагам, че дори и Агрия може да фалира при някакво стечение на обстоятелствата, което аз за сега не мога да си представя. Примерно не дай си боже война или някакъв вид национализация на активите.Може да има само някакви предположения. Има хиляди методи за оценка на компаниите, но всички те без изключение включват в сметките бъдещите парични потоци, които не могат да се знаят, а могат само да се предполгат. Бъдещите парични потоци поне според мен би следвало да са функция на предположение относно това до колко дадена компания е способна конкурентно да произвежда даден продукт или услуга, съчетано с предположение относно бъдещето търсене на съответният продукт или услуга. В този смисъл не смятам за инфантилни разсъжденията относно това дали за в бъдеще ще има пазар за продуктите или пък данните, които колегите споделят относно конкурентоспособноста. Ако разровиш земеделските компании по другите борси, може да се направи извода, че правилно или не населението на земята има убеждението, че земеделието е сигурен бизнес, щом го търгува на P/E 30-40. Що се отнася до цената на акцията на Агрия, очевидно населението на България не го смята за толкова сигурен, щом го търгува на P/E 4. Кой е бил прав само времето може да покаже, така че да си пожелаем да сме живи и здрави и да имаме възможност да разберем.
Не си ме разбрал, защото не е имало нищо за разбиране, не съм изказал мнение Исках да представя малко данни по въпроса.
От тях аз виждам, че увеличението на обработваемата земя не може да покрие нуждите от селскостопанска продукция, т.е. земеделската земя е наистина незаменимо и относително детерменирано като количество средство за производство и като такова неговата "безценност" се потвърждава. Развитието занапред определяно най-вече от климатичните промени (унищожаване и наводняване на почвения слой, засушаването от една страна и разкриване на нови земеделски райони от друга) и борбата с тях като стремежа за запазване на горите, изглежда да е в полза на по-бавния растеж на количеството обработваеми площи.
Същевременно производството на селскостопанска продукция задоволява нуждите на хората за храна и дори расте с по-бързи темпове, като се появяват и разрастват нови сектори за потребление като биогоривата, т.е. спрямо само първоначалното предназначение на тази продукция имаме значителен излишък. Това е резултат от по-умното използване на земята, което значително повишава добивите. Следователно печелившия земеделски стопанин е този който мисли и използва модерни, интензивни методи на производство.
Земята е незаменима, но ефективното земеделие носи печалбите, т.е. като цяло съм съгласен с твоето виждане.
През 2021 г, България е на 17 място в света по добив на пшеница от единица площ. Ето и сравнение с големите в нашия регион:
Ефективността на нашето земеделие не е за подценяване, като имаме по-високи добиви от единица площ от Украйна, Русия и Румъния.
Конкретно Агрия може да е конкурент дори на най-ефективните страни производителки
Информация за реколтираните добиви на дка от съответните зърнени култури. Ечемик – 698 кг/дка (+40% спрямо 498 кг/дка средно за страната)
Пшеница – 695 кг/дка (+32% спрямо 525 кг/дка средно за страната)
Слънчоглед – 290 кг/дка (+29% спрямо 225 кг/дка средно за страната)
Царевица – 570 кг/дка (+20% спрямо 476 кг/дка средно за страната)
Поливна царевица – 1 274 кг/дка
Ето как са изглеждали добивите на дружеството през 2007 г.:
Пшеница 300-320 кг/дка (през 2022г. увеличение 117%)
Слънчоглед 120 кг/дка (през 2022г. увеличение 142%)
Рапица 280-300 кг/дка
Поздравления за сетен път в десятката!
Преди две години колеги присъствали на ГОСА със сигурност помнят моя въпрос ("какъв е добива от дка") за прибрания на 80% ечемик, 20% от пшеницата, и последвалата от мен, и всички останали реакция!
Който има и малък опит в земеделието, разбира за какво става въпрос, а резултатите им се подобряват, колкото и условни- зависими да са от природата.
Последва в добавка и косвена аргументация, - защо точно в тези райони са се структорирали парцелите си!!! Дължим поздравления на този ЕКИП начело с Емил Райков !!!
Искам да вмъкна, че най продуктивните обработваеми земеделски земи в света се намират в долните течения на реките Дунав, Днепър и Волга.
От друга страна земеделието е фабрика на открито и силно зависимо от климата и свързаните с него процеси.
Пример за България: при нормална година със средна норма на валежи и използване на качествен посевен материал се постигат около 20-25 % по-високи добиви при зърнените култури в сравнение със Западна Европа при същите условия. Т.с Българското зърнопроизводство (в дунавската равнина) е много високо конкурентно. Като качествата на българската пшеница са признати.
Относно конкуренцията от Русия и Украйна - място има за всички под слънцето :-)
По мои наблюдения и информация реална конкуренция е налице между Румъния и България.
Като цяло в земеделието не тече река, но постоянно капе понякога бързо, понякога бавно. ;-)
Трудно ми е да те разбера и поради тази причина разделих поста ти на две. В първата част, според мен, си съгласен, че земята сама по себе си не е гарант за печалби, дивиденти и просперитет.
Във втората част разбирам, че всъщност няма такова значение земята, а конкурентното предимство и КПД-то на всеки един земеделец. Точно това е и моята теза, но предвид началото на поста ти "15-ката", вероятно не си съгласен с мен, откъдето подозирам, че не съм те разбрал правилно. Може ли да кажеш по-простичко нещо от типа на "бъркаш с това, защото онова"...
Не си ме разбрал, защото не е имало нищо за разбиране, не съм изказал мнение Исках да представя малко данни по въпроса.
От тях аз виждам, че увеличението на обработваемата земя не може да покрие нуждите от селскостопанска продукция, т.е. земеделската земя е наистина незаменимо и относително детерменирано като количество средство за производство и като такова неговата "безценност" се потвърждава. Развитието занапред определяно най-вече от климатичните промени (унищожаване и наводняване на почвения слой, засушаването от една страна и разкриване на нови земеделски райони от друга) и борбата с тях като стремежа за запазване на горите, изглежда да е в полза на по-бавния растеж на количеството обработваеми площи.
Същевременно производството на селскостопанска продукция задоволява нуждите на хората за храна и дори расте с по-бързи темпове, като се появяват и разрастват нови сектори за потребление като биогоривата, т.е. спрямо само първоначалното предназначение на тази продукция имаме значителен излишък. Това е резултат от по-умното използване на земята, което значително повишава добивите. Следователно печелившия земеделски стопанин е този който мисли и използва модерни, интензивни методи на производство.
Земята е незаменима, но ефективното земеделие носи печалбите, т.е. като цяло съм съгласен с твоето виждане.
През 2021 г, България е на 17 място в света по добив на пшеница от единица площ. Ето и сравнение с големите в нашия регион:
Ефективността на нашето земеделие не е за подценяване, като имаме по-високи добиви от единица площ от Украйна, Русия и Румъния.
Конкретно Агрия може да е конкурент дори на най-ефективните страни производителки
Информация за реколтираните добиви на дка от съответните зърнени култури.
Ечемик – 698 кг/дка (+40% спрямо 498 кг/дка средно за страната)
Пшеница – 695 кг/дка (+32% спрямо 525 кг/дка средно за страната)
Слънчоглед – 290 кг/дка (+29% спрямо 225 кг/дка средно за страната)
Царевица – 570 кг/дка (+20% спрямо 476 кг/дка средно за страната)
Поливна царевица – 1 274 кг/дка
Ето как са изглеждали добивите на дружеството през 2007 г.:
Пшеница 300-320 кг/дка (през 2022г. увеличение 117%)
Слънчоглед 120 кг/дка (през 2022г. увеличение 142%)
Рапица 280-300 кг/дка
1. 15-ката, няколко пъти повдига въпроса за земята и за това, че не е толкоз ценна колкото се възвеличава и че не е актив, който видиш ли задължително прави собственика си богат.
Туй че Мак Твен е казал "Купувайте земя – в действителност вече никой не я произвежда." се носи като мантра, но е добре да знаем от кого приемаме инвестиционни съвети. Всъщност той е бил кошмарен с парите: Остроумникът, който не умееше да разпознава измамите
Населението нараства и би следвало да нараства и консумацията, което пък да се отрази най-вече в нарастване на цената на селскостопанската продукция, тъй като земята "вече никой не я произвежда", т.е. обработваеmата земя е относително константа. В действителност обработваемата земя нараства от 9,5 до 10,8 % от Земната площ (1961-2021 г.), т.е. имаме прираст от 13,63%. Прираста на населението за този период обаче е в пъти повече 157% от 3,07 до 7,89 млрд. души. Как хората не са измрели от глад, а цените на храните не са в небесата?
2. Появява се интензивното земеделие, изкуствените торове. Увеличава се добива от едiница обработваема площ (с 220 % при пшеницата), т.е. произведеното колiчество на един човек не намалява, а се увеличава с 25-30 %. Цените също не намаляват, а се увеличават и съответно дохода от едiница площ нараства 10 пъти (1000%).
Следващите години се очаква да продължи нарастването на зърненото производство, макар и с по-бавни темпове - наполовина на тези от последните години. Да нарасне потреблението на зърнени култури за храна на хората до 41%, 37% да се използват за храна на животни и 22% за биогорива и промишленост от общото произведено количество.
Трудно ми е да те разбера и поради тази причина разделих поста ти на две. В първата част, според мен, си съгласен, че земята сама по себе си не е гарант за печалби, дивиденти и просперитет.
Във втората част разбирам, че всъщност няма такова значение земята, а конкурентното предимство и КПД-то на всеки един земеделец. Точно това е и моята теза, но предвид началото на поста ти "15-ката", вероятно не си съгласен с мен, откъдето подозирам, че не съм те разбрал правилно. Може ли да кажеш по-простичко нещо от типа на "бъркаш с това, защото онова"...
15-ката, няколко пъти повдига въпроса за земята и за това, че не е толкоз ценна колкото се възвеличава и че не е актив, който видиш ли задължително прави собственика си богат.
Туй че Мак Твен е казал "Купувайте земя – в действителност вече никой не я произвежда." се носи като мантра, но е добре да знаем от кого приемаме инвестиционни съвети. Всъщност той е бил кошмарен с парите: Остроумникът, който не умееше да разпознава измамите
Населението нараства и би следвало да нараства и консумацията, което пък да се отрази най-вече в нарастване на цената на селскостопанската продукция, тъй като земята "вече никой не я произвежда", т.е. обработваеmата земя е относително константа. В действителност обработваемата земя нараства от 9,5 до 10,8 % от Земната площ (1961-2021 г.), т.е. имаме прираст от 13,63%. Прираста на населението за този период обаче е в пъти повече 157% от 3,07 до 7,89 млрд. души. Как хората не са измрели от глад, а цените на храните не са в небесата?
Появява се интензивното земеделие, изкуствените торове. Увеличава се добива от едiница обработваема площ (с 220 % при пшеницата), т.е. произведеното колiчество на един човек не намалява, а се увеличава с 25-30 %. Цените също не намаляват, а се увеличават и съответно дохода от едiница площ нараства 10 пъти (1000%).
Следващите години се очаква да продължи нарастването на зърненото производство, макар и с по-бавни темпове - наполовина на тези от последните години. Да нарасне потреблението на зърнени култури за храна на хората до 41%, 37% да се използват за храна на животни и 22% за биогорива и промишленост от общото произведено количество.
Световният растеж на растениевъдството ще бъде движен главно от продължаващия напредък и прехода към по-интензивни производствени системи. Предвижда се подобренията в добива да са източник на 79 процента от растежа на глобалното растениевъдство, разширяването на обработваемата земя на 15 процента и по-високата интензивност на отглеждането на културите на 6 процента.
Ами затова си развалят рахата(всяка крупна инвестиция е доста безсънни нощи), за да имат конкурентно предимство.
Люспите са от 16 до 19 тегловни % от семките, при 300 хил.т. преработка са 50хил.т., гориво с висока енергийна плътност. Могат да осигурят напълно енергийните им нужди при когенерация.Специфичният разход на ел.енергия е от 96 до 200 киловатчаса за тон олио, топлинни разходи(пара) са от 350 до 1200 киловатчаса за тон олио, според капацитет, възраст и натоварване на различни инсталации. Размерът и възрастта имат значение
При цена от поне 20ст. ел.енергия и 10 ,15ст. за топлинна ...амортизационни и лихвенни разходи са напълно покрити.
Над 2% от оползотворените люспи са пепел с високо съдържание на калций, калий и др. микроелементи. Биотор.
Моментната конюнктура не е устойчива /гледам световното потребление на всички растителни масла в последните 10г./
Слънчогледовото расте от 14млн.т през 2015 с по средно 1 млн. т. до 2019 / 2020, когато е 19 млн.т.
Започналото поскъпване от лятото на 2020 сваля потреблението с над 1 млн.т., за сметка на рапица, соя. Даже зехтинът расте с 4 % от обичайните 3млн.т.
Десетгодишна комбинирана графика показва, че слънчогледовото е доста подценено, паритетът му с палмовото е необичаен, ще отнеме време да се нормализират запасите, а производители на снаксове, бисквити, маргарини, закуски и др. да актуализират съставките.Европа е най-голям пазар, но Азия е най–бързо растящ за слънчогледово, и там се обръщат към здравословно хранене.Рапичното го развенчават.
7 до 9 месеца след сухия, за производителите на палмово масло, Ел Ниньо, цените реагират нагоре. Спредът POGO, палмово спрямо газьол, може да помогне, бързото поскъпване през 2020/22г. остави над 3 млн.т. невложено масло в газьол.Азиатците са гъвкави.
Падащите инвестиции в трактори, комбайни, прикачен инвентар, замяна на семената, високите лихви и ръст на заплатите няма да направят дългосрочно осн.производители по–конкурентни. Само обезценка на валутите им е попътен вятър, но не съм сигурен къде може да ги издуха.
Започналото възстановяване на Напоителни системи при нас, както и още 100 млн. евро за същото в Румъния, е добро начало за по–продуктивно земеделие.
да се намеся, макар че явно не съм обективно пишещ .. майтапче, приемам, че нямам толкова данни по темата като Пончо. Цената сигурно е била пазарна, но когато купуваш за година напред може да спечелиш много, но може и да загубиш, ако цената още пада. Предполагам, че са си направили сметка, че не може да пада още, ама си има рискове, няма как. От лятото се е стабилизирала. Ставаше въпрос за конкуренто предимство .. важно е да гледаш поне един ход напред пред конкурентите(само пишещите тук виждат по-надалече ), това си е качество, което си е постоянно. Агрия сякаш го притежава и затова залагам на нея
Успех, знаеш че харесвам основата и амбицията/желанието, което имат. Само дето, без да съм прост аграр, а прост потребител, съм наясно, че бг олиото не всичкото олио на света. В смисъл че има олиопроизовдители и в мамалигария, а напоследък засичам и шумадийско олио, пък гаранция има и манафско, ама аз не съм попадал на такова. Та ако всички те произвеждат на цена 1,50 лева (образно казано, зашото редовно виждам цени по 1,80-2,00 лева на промоция в големите вериги), щото ползват евтин украински слънчоглед, а тук излиза 2,00 лева (пак образно казано), то колко пък д аимат конкурентно предимство? просто задавам въпроси - не знам дали съм прав, или не съм
Never argue with idiots, they will bring you down to their level and then beat you with experience
Коментар