Няколко думи към постната табличка с дивиденти:
Освен общовалидната /за всички торови компании/ зависимост от цената на зърно и добиви, за Неохим е важно съотношението цена нефт - цена газ. Дълго време бяхме на "петролна" цена на газа. Затова и след загубите през 2013 и 2014 се появява печалба за 2015г. от 4.5млн. и 28 млн. през 2016.Цената на пшеницата е ниска в тези години, но нефтът пада до $35 в края на 2015 и началото на 2016, и Булгаргаз продава на около 27лв. за МWh /по това време е в обем, за1000м3/. Квотите за емисии са от края на 2015 и в началото са евтини, а и голяма част бяха безплатни.
Относно дивиденти - Яра е с подобни мн. добри дивиденти, но се ориентира към внос на няколко млн.т. амоняк с флотилия от танкери, терминали и сътрудничество със ж.п. компания за транспорт.
Най-голямата хим.компания и първата, която комерсиализира амонячния синтез на Хабер - Бош /BASF/ , предпочете да затвори един от заводите си за амоняк в Лудвигсхафен. CF преди тях направиха същото.
Горното не е препоръка, а само опит да разбера продавачите.
Освен общовалидната /за всички торови компании/ зависимост от цената на зърно и добиви, за Неохим е важно съотношението цена нефт - цена газ. Дълго време бяхме на "петролна" цена на газа. Затова и след загубите през 2013 и 2014 се появява печалба за 2015г. от 4.5млн. и 28 млн. през 2016.Цената на пшеницата е ниска в тези години, но нефтът пада до $35 в края на 2015 и началото на 2016, и Булгаргаз продава на около 27лв. за МWh /по това време е в обем, за1000м3/. Квотите за емисии са от края на 2015 и в началото са евтини, а и голяма част бяха безплатни.
Относно дивиденти - Яра е с подобни мн. добри дивиденти, но се ориентира към внос на няколко млн.т. амоняк с флотилия от танкери, терминали и сътрудничество със ж.п. компания за транспорт.
Най-голямата хим.компания и първата, която комерсиализира амонячния синтез на Хабер - Бош /BASF/ , предпочете да затвори един от заводите си за амоняк в Лудвигсхафен. CF преди тях направиха същото.
Горното не е препоръка, а само опит да разбера продавачите.
Коментар