If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Пропускате в сметките размера на фискалният резерв. За мен меродавен е нетният дълг а не брутният. Едновременното нарастване на задължения и пари в брой не води до влошаване. Освен това при съотношение дълг/БВП разглеждате само размера на дълга без БВП. Според мен това е дълбоко погрешно. При текущите икономически процеси се изискват огромни целнасочени услилия за съсипване на държавата за да се свали реалният растеж под 3 процента. Освен това навлиза и инфлация. Така погледнато за мен в средносрочен план номиналнилят растеж няма да падне под 5процента. Следователно при балансиран бюджет съотношението ще пада.
За мен по-важното е да се гледа не конкретно държавният а общият външен дълг. За последните шест седем години съотношението брутен външен дълг/БВП падна до най-ниските си стойности. Българската икономика си направи здрав деливъриджна балона 2005-2008ма. Именно затова ми е непонятно как точно при нас може да се говори за дългов проблем. Имаме много други. Основно демографски и проблеми с квалификацията на работнатата ръка.
В общи линии българската икономика никога не е била в по-добро здраве но имаме няколко важни стратегически проблема. Първият е с демографията и необходимостта от внасяне на мигранти. Преди това е много важно да успеем да формулираме какво е това да си българин, каква е българската идея към която да можем да приобщим новодошлите. В природата вакум няма. Така или иначе мигранти ще дойдат. Важно е да направим целенасочени усилия да са тези които ни трябват.
Вторият проблем е образованието. Трябва да се повиши каччеството на работната ръка. България върви с бързо темпо към индустриализация, което не е върха на сладоледа. Реално погледнато това са останки от старата технологична революция. Директен пример е нашата гордост с колценровете. Скоро изкуственият интелект ще поеме този бизнес и хора няма да отговарят на обажданията. Както гугъл и фейса взеха половината пазар на интернет реклама в света така и едни сървъври в САЩ ще обслужват колцентовете в цял свят.
Третият проблем е спазването на правилата и налагане на правова държава. В България има не лоши закони, но за сметка на това избирателно не се прилагат от контролните органи. От години се твърди, че ако се направят по-добри закони, които отново не се приложат, нещата ще се оправят. Аз не вярвам в това. Класически е примера с тютюнопушенето в заведенията. Не съм видял някой да е решил да приложи правилата. Така те стават пожелание. Нещо което важи само за балъци.
Както и да го погледне човек Българската икономика е обречена да се подобрява при това с по-бързо темпо от западна Европа. В относителна стойност разликата ще се свива а в абсолютна за известно време ще продължи да се разширява. Просто два процента подобрение на пет пъти повече в абсолютна стойност е повече от пет процента на пет пъти по-малко. Но не може да се отрече, че българската икономика не е била никога по-добре от сега и след време ще бъде още по-добре.
И още нещо. Ние печелим от относителните промени а не от абсолютното състояние. Предполагам повечето от пишещите и четящите хора разчитат на доход основно от активи а не от труд, който ще продължи да се обезценява спрямо капитала в цял свят.
Лека и доходна.
Начев, Харесва ми начина ти на анализ и опита ти да се дистанцираш от предубежденията и пропагандните клишета.Аз лично приех тези твърдения като предупреждения да се спре с дефицитите и вземането на нов дълг, за да не се навлезе в опасна рискова зона..Не познавам автора, но той цитира С.Ханке и негови изказвания.Въпроса допълнително се усложнява и от наличието на валутен борд.До каква степен на задлъжнялост може да издържи Борда без последици..Тук също може да се изследват паднали бордове..Трябва да се има предвид, че колкото е по- голям дълга, толкова е по трудно вземането на още в нашето положение и мащаби..Едва ли в ЕС биха допуснали втора Гърция, а и те са в Еврозоната, а ние не.Сравнението с Испания, Франция , Италия , които са с големи дългове е неуместно и неверно..
Интересно ще ми е теоретичното мнение на 4Д , както и на други колеги..
Сега се сещам - Не знам дали знаете но основната причина за фалита на банките през 1996г. и после Валутния борд според много икономисти е отказа за финансиране от чужди банки и забавената приватизация..Ние нямаме рейтинг и икономика за финансиране до 50-60-100% дълг..Докога имаме лимит според вас..
И накрая- Срив от близо 60% за 2016 спрямо 2015 година отчита БНБ в преките инвестиции в България...
А за фискалния резерв, който е рекордно висок. Теглят при ниска лихва и трупат резерв. Няма толкова лошо. Ако сега не теглим на ниски лихви, кога?
Тази тема по-скоро не исках да я подхващам, но не е редно да оставя без поне кратък ремарк.
На БойкоГорановците не вярвам за нищо.
Темата с резервите, всъщност по-подходящо е да се говори за брутните монетарни разерви, има пряко отношение към борда, но там навлизаме в една паралелна и също доста обемиста тематика, която буквално няма време да се обсъжда точно тук в тази тема.
Има един принципен въпрос: само и единствено ниската лихва е ли достатъчно основание и убедителен мотив за трупане на дълг.
От другата страна като идеи за оползотворяване на парите на обществената ръка стоят мероприятия от рода:
- стиропорни мерки,
- пълнене на дупки всякакви (от ктб тип),
- самолети,
- кораби,
- неустойки,
- огради,
и др. подобни на горните.
Не твърдя, че всичко от изброеното е дефектно и ненужно
Апропо, както тук във форума, така и в специализираната литература нееднократно през годините е поставян един деликатен въпрос.
С оглед на особеностите и даденостите на нашето стопанство и финансова система, кое е подходящото ниво на задлъжнялост, което гарантира безпроблемно обслужване и не води след себе си риск от спирала.
В отговора на този въпрос по естествен начин биха се срещнали и известни спекулативни елементи, но съобразявайки и мнението на други колеги, които сега мълчат или просто не са прочели вчерашната дискусия, аз субективно за себе си съм заложил една марка от около 35 %.
Никого с нищо не ангажирам.
Гледам, че Иванов е отишъл директно на 40 % и начинът му на третиране на информацията и числата ми подсказва, че този човек не бива просто ей-така да бъде подценяван и вероятно зад тези 40 % се крие някакво изследване и анализ.
Горното е субективно наблюдение и не представлява никаква препоръка за нищо.
Пак замина недовършен постът (((
-правителствени разходи,
- нето износ,
Данните по основни компоненти със сигурност вече са налични дори за 2016 г. и анализът може да се направи.
Не ме е вълнувал и не съм го търсил.
За мен е важна изключително много синтезирана и обобщена информация.
Та тук идваме до най-невралгичната част от изказването на Иванов.
Това е 40 % граница, която той е заложил като някаква марка, от която нататък се случват в задължителен порядък някакви крайно нежелателни последици. Изборът на думата фалит е крайно неудачен, но това е друга тема. Популярно тезата му се разбира.
Не съм сигурен за причините за избор на точно тази граница, както не съм сигурен и за причините, поради които някои колеги възразяват срещу избора на тази граница.
Дано основният аргумент против 40 % не са критериите от Маастрихт!
Размерът на дълга и отношението му към БВП би следвало да се разглежда и като функция и последица на типа стопанство и неговите основни характеристики, тип, структура, добавена стойност и доста други неща.
Дълг от 60 % би бил напълно приемлив и лесно обслужваем, особено пък при настоящите лихвени нива, за едно стопанство и напълно непосилен за други стопанства.
Едва сега се запознах с постнатия вчера от Киро материал н а В. Иванов и на преобладаващо негативните реакции от страна на колегите от форума по повод на твърденията на автора.
Очевидно във фокуса на вниманието стоят дефицититие, нивото на държавния (и гарантиран) дълг и деликатният въпрос с борда.
Струва ми се, че по отношение на числата не може да има спор
" 2013 г. излязохме с 0.5% бюджетен дефицит и дълг под 16%,
- В края на 2014 г. държавният дълг беше 22100 млн. лева, в края на 2015 г. по последни данни е бил 22800 млн. лева.
- Спад на резерва близо 740 млн. лева, увеличение на дълга 700 млн. лева
- Касов дефицит в бюджета за 2015г. - 2287 млн. лева
- Дълг/БВП за 2015 - около 26.5%
- Само за сравнение - през 2013 г. излязохме с 0.5% бюджетен дефицит и дълг под 16% от брутния вътрешен продукт. Сега имаме 30% дълг и 2-2.5% дефицит."
Може би към последния ред би могло да има известни забележки, въпреки че самият аз не се наемам да твърдя нещо категорично, но последната информация, която прегледах през края на април (според НСИ) беше за ниво на дълга от 29,4 % към 31.12.16
Има основание да се твърди, че от страна на икономиката в момента идват предимно позитивни новини.
Тук би било подходящо да се постави един въпрос: За последните 3 години държавният дълг като процент от БВП е нараснал почти двойно или с около 15 проц. пункта и се пита каква е причинно следствената връзка между този ръст на дълга и реализираните и очакваните ръстове на БВП?
Още по-добре ще е при наличие на систематичен анализ по фактори, да се запознаем с него. И, разбира се, при използване на съпоставими цени!
потребление,
инвестиции
А за фискалния резерв, който е рекордно висок. Теглят при ниска лихва и трупат резерв. Няма толкова лошо. Ако сега не теглим на ниски лихви, кога?
Айде, айде. Изказването му е в Букурещ. Като дойде в София ще се прегръща с Бойко и ще говори същите неща за нас. А и фактор знаем кой подкрепят и как Бойко им изпи гласовете на последните избори.
Едва сега се запознах с постнатия вчера от Киро материал н а В. Иванов и на преобладаващо негативните реакции от страна на колегите от форума по повод на твърденията на автора.
Очевидно във фокуса на вниманието стоят дефицититие, нивото на държавния (и гарантиран) дълг и деликатният въпрос с борда.
Струва ми се, че по отношение на числата не може да има спор
" 2013 г. излязохме с 0.5% бюджетен дефицит и дълг под 16%,
- В края на 2014 г. държавният дълг беше 22100 млн. лева, в края на 2015 г. по последни данни е бил 22800 млн. лева.
- Спад на резерва близо 740 млн. лева, увеличение на дълга 700 млн. лева
- Касов дефицит в бюджета за 2015г. - 2287 млн. лева
- Дълг/БВП за 2015 - около 26.5%
- Само за сравнение - през 2013 г. излязохме с 0.5% бюджетен дефицит и дълг под 16% от брутния вътрешен продукт. Сега имаме 30% дълг и 2-2.5% дефицит."
Може би към последния ред би могло да има известни забележки, въпреки че самият аз не се наемам да твърдя нещо категорично, но последната информация, която прегледах през края на април (според НСИ) беше за ниво на дълга от 29,4 % към 31.12.16
Има основание да се твърди, че от страна на икономиката в момента идват предимно позитивни новини.
Тук би било подходящо да се постави един въпрос: За последните 3 години държавният дълг като процент от БВП е нараснал почти двойно или с около 15 проц. пункта и се пита каква е причинно следствената връзка между този ръст на дълга и реализираните и очакваните ръстове на БВП?
Още по-добре ще е при наличие на систематичен анализ по фактори, да се запознаем с него. И, разбира се, при използване на съпоставими цени!
потребление,
инвестиции
Депутатът от ДПС Делян Пеевски ще бъде член на икономическата комисия в парламента. Това гласува парламентът. Депутатите днес ще одобрят състава на всички комисии. 178 депутати подкрепиха решението, против нямаше, а 1 се въздържа... клуб Зет
Eeee това безобразие с шишо на нищо не прилича. Станишев още искаше да го слага на топ-позиция, сега и тези. А нали имаше патриотичен фрон при сегашните какво стана с националната кауза!??!!? Кире, дано не изкарат целия мандат а да си ходят по-добре ако ще продължават пак по старому. То май ще се окаже че по-добре бсп да идва поне махнаха гергов, а ако махнат и някои други лапачи - като нищо може да се окажат по-добър вариант, включително и за бфб, но как ще се пре тази парламентарна корупция незнам. Надеждата умира последна, дано случим на нещо по-добро, пък ако ще и да ги сменяме по-често.
Не е препоръка... !!!
"Най-сигурната спирачка на дивия спекулативен бяс е загубата." - A. Kostolany
Коментар