Оптимизъм на БФБ !!! архив 16

[wannarock]

kato se sabudish ili se varnesh ot kracmata ste spresh da iskash

a i problema e che na horata v bg makar da sa nedovolni i da psuvat vsicki nared taka im haresva i iskat da prodalzavat da sa si nedovolni i psuvasti

az sasto predpocitam da mi se usmihvat licmerno otkolkoto da me psuvat ot dusha no za sazalenie bolshestvoto sa na drugo mnenie

uspeh!

[jays]

a tova za darzavata e tipicno mislene na betonna komunisticeka glava

.........vij nestava vaprosa za moiata naglasa<az sym ia izraziaval-----div kapitalizam s golemi pe4albi i zagubi i pensionera umirast ot glad>

..............stava duma za set-vane na novata ideia.........kriza ot takav mastab ste dokara socialni nastroenia......ve4e go pravi btw

[jays]

ама jays това не е ли на чобанина? ти ще изкараш, че научните работници в бг плагиатстват да не би Стиглиц да е изплагиатствал някой съветски учен?!

..........ne ama analiz kato toia sym 4el v FT oste noemvri ........samo ne raziram tova za problema dali danakoplateca da poeme 4ast ot tejesta sto ne sa si go update-nali stoto nastroeniata ve4e sa drugi

ne stiga, che sa go preveli i sa si slozili imeto, che tiahno, ami sega ste gi karash i da go updatetvat. ti mai ne ziveesh v bg?

......ne ama iskam da sym v BG....v BG koiato pove4eto ot horata sa podobni ot teia vav toia forum .........znam 4e imate li4ni vrajdi tuk no kato cialo pove4eto sa cool ..........iskam da spirat na pe6ehodna pateka,iskam vsi4ki da kazvat mersi i iskam licemernata usmivka da se vazpriema kato 4ustvo za takt ............... da prodaljavam li >? iskam Sofix da e goliam kato dupeto na Maria Ilieva ...Dogan da se omaji za Azis i vsi4ki da se puknat ot smiah .........Pensionera da e lider v mesnata kra4ma a ne v polit4eskia jivot .........lellelele uvliakoh se mai ve4e sym za Temata Virtualna Kra4ma.............Cheers

[wannarock]

a tova za darzavata e tipicno mislene na betonna komunisticeka glava

[wannarock]

ама jays това не е ли на чобанина? ти ще изкараш, че научните работници в бг плагиатстват да не би Стиглиц да е изплагиатствал някой съветски учен?!

..........ne ama analiz kato toia sym 4el v FT oste noemvri ........samo ne raziram tova za problema dali danakoplateca da poeme 4ast ot tejesta sto ne sa si go update-nali stoto nastroeniata ve4e sa drugi

ne stiga, che sa go preveli i sa si slozili imeto, che tiahno, ami sega ste gi karash i da go updatetvat. ti mai ne ziveesh v bg?

[jays]

ама jays това не е ли на чобанина? ти ще изкараш, че научните работници в бг плагиатстват да не би Стиглиц да е изплагиатствал някой съветски учен?!

..........ne ama analiz kato toia sym 4el v FT oste noemvri ........samo ne raziram tova za problema dali danakoplateca da poeme 4ast ot tejesta sto ne sa si go update-nali stoto nastroeniata ve4e sa drugi

[wannarock]

ама jays това не е ли на чобанина? ти ще изкараш, че научните работници в бг плагиатстват да не би Стиглиц да е изплагиатствал някой съветски учен?!

[jays]

Не искам да съм песимист, но въпреки това ще сложа този анализ на ИПИ. Е, малко е дългичък.

Кризата и икономиката
Автор: Димитър Чобанов
Дата: 25.04.2008 година

Световната финансова криза е предмет на множество коментари напоследък, тъй като се очаква тя се отразява във все по-голяма степен върху развитието на международните пазари. Очакваното забавяне на растежа на основните икономики като Съединените щати и Еврозоната се разпространява и върху останалата част от света по линия на търговията и движението на капитали. Засилващата се интеграция на българската икономика с европейските обаче я прави по-уязвима към неблагоприятните развития в тях и поражда въпроси относно ефектите от текущата конюнктура.

Важен проблем в случая е как възниква финансовата криза. Основен фактор за това е паричната политика на най-големите централни банки в света, която за продължителен период след 2000 г. е насочена към поддържане на ниски лихвени проценти. В Съединените щати основната лихва на Федералната резервна система спада до 1%, а в Еврозоната до 2%. Ниските лихвени проценти означават на практика по-бърз растеж на паричната маса. В такъв случай паричното предлагане надвишава търсенето на пари, което води до нарастване на цените. Нещо повече - цените на някои активи се повишават значително, като се образуват т.нар. балони.

Когато растежът в икономиката е породен от нарастването на спестяванията, тогава той е устойчив. При съвременните условия обаче това не винаги се случва. Паричната система, доминирана от централните банки, позволява емисията на пари, които не са покрити със стоки и услуги и на практика се появяват от нищото. Предприемачите получават погрешни сигнали вследствие от по-високите цени в някои сектори, които са резултат от допълнителната ликвидност в икономиката. Първоначалният ефект е подобен на този при увеличаване на спестяванията, но по-дългосрочните последствия са различни.

Инвестициите в икономиката зависят от търсенето и предлагането на заемни средства. Увеличаването на предлагането на заемни средства натиска лихвените проценти надолу и повишава инвестиционното кредитиране. Когато нарастват спестяванията, това означава, че хората са склонни да се откажат от текущото си потребление за сметка на бъдещото. Тоест в един последващ момент те ще търсят повече стоки и услуги, което трябва да бъде удовлетворено чрез по-голямо производство. Основен момент е, че по-високите спестявания водят до по-високи инвестиции, чрез които се увеличава производственият капацитет и икономиката расте.

Ефектът от паричната и кредитната експанзия е по-различен. Инжектирането на повече пари понижава лихвените проценти, инвестициите нарастват, но спестяванията фактически спадат поради по-ниската възвръщаемост. В такъв случай лихвеният процент се отклонява от т.нар. естествено равнище. По тази причина поддържането му може да се извършва единствено чрез по-нататъшно вливане на пари. Възниква несъответствие между спестявания и инвестиции и по тази причина временно се стимулира растеж, но той не е устойчив и неминуемо е следван от спад, тъй като инвестициите трябва да се приспособят към нивото на спестяванията.

Инвестициите обаче представляват многостепенен процес. Лихвеният процент управлява не само нивото на инвестиции, но и разпределението на ресурсите при инвестирането. Отделните инвестиции се отнасят по различен начин към потребителските стоки. Изследванията и развитието например са по-отдалечени във времето от производството на крайните потребителски стоки. Чувствителността към лихвения процент обаче нараства с отдалечаването във времето от крайното потребление.

При понижение на лихвите се стимулират инвестициите в по-траен капитал, като по този начин се променя структурата на производство. Ако е резултат от паричната експанзия обаче, то не съотвества на предпочитанията на потребителите. Следователно полученият сигнал е погрешен при липсата на нарастване на спестяванията. Несъотвествието между производството и разпределението на средствата води до спад. Изкуствено поддържаният нисък лихвен процент се заменя с висок реален лихвен процент, тъй като ресурсите намаляват. Спадът води до ликвидация и преструктуриране на капитала, чрез които производствените дейности се привеждат в съответствие с предпочитанията на потребителите.

Идентифицирането на погрешното разпределение на ресурсите във времето трябва да са основата за определянето на подема и спада в икономиката. Фактически периодът, през който се натрупват погрешните инвестиционни решения, не би трябвало да се определя като подем, а последващото преструктуриране и ликвидация като спад. Вторият период на практика представлява корекция на изкривяванията на пазарите на труд и капитал. По време на изкуствения бум безработицата е ниска, но когато той приключи работниците биват освободени и заетостта се понижава.

Подобно развитие може да се очаква и в България. Макар че паричният режим в страната е максимално ориентиран към предпочитанията на потребителите, валутният борд все пак в основата си е изграден върху политиката на Европейската централна банка. Следователно когато ЕЦБ поддържа ниски основни лихви това се пренася и в България. Това допринася за бърз растеж на паричната маса и на кредитирането, повишава се инфлацията, работните заплати растат бързо, дефицитът по текущата сметка рязко се увеличава. Това са симптоми, че паричното предлагане надвишава търсенето на пари, което поражда описаните по-горе ефекти.

Следователно може да се очакват и всички негативни последствия от изкуствения бум. Стопанският растеж вероятно ще се забави поради ликвидирането на непродуктивните инвестиции, което ще доведе и до по-ниска инвестиционна активност. Заетостта ще се понижи и ще се създават по-малко нови работни места. Възможно е да възникнат ликвидни затруднения за някои търговски банки, което ще повлияе и върху склонността им да отпускат кредити. Лихвените проценти ще продължат да се покачват, което ще увеличи разходите за обслужване на кредитите.

Последствията за държавния бюджет също ще са негативни. От една страна ще се засили натискът за по-високи социални разходи, а от друга страна е възможно приходите да се понижат поради по-ниската икономическа активност. Един от факторите за това е забавянето на темпа на нарастване на вноса поради по-ниското търсене.

Като цяло перспективите пред икономиката на Еврозоната не са положителни. Това неминуемо влияе и върху България, като ще наложи преструктуриране на инвестициите. Спадът в цените на финансовите активи ще послужи като урок за инвеститорите, че трябва да преценяват добре своите действия. В случая е важно да се поеме отговорност за собствените постъпки и да не се разчита на държавата да компенсира допуснатите грешки. Това се отнася и за търговските банки, които трябва да бъдат особено предпазливи по отношение на управлението на възникващите рискове.

....dobar prevod 4el sym go ve4e, samo da s e mahne abzaca za BG i tova poslednoto za bankite i darjavata i otgovornosta
...........baloniia cikal be6e set-nat predi mnogo vreme v Anglia .......bankite niamaha izbor,....te si znaeha kraia no niamaha izbor.......togava be6e ili raste6 ili umira6 sega ili si v kriza posle

[wannarock]

wannarock, ето ти още един чобанин!

според теб тези двамата сравними ли са???

[diletant]

wannarock, ето ти още един чобанин!

Според Джоузеф Щиглиц САЩ са в “най-лошата рецесия от дълго време”

25 април 2008 | 19:47 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Според нобеловия лауреат по икономика Джоузеф Щиглиц САЩ са в “най-лошата рецесия от дълго време”, предаде днес АФП. В интервю за американската телевизия Си Ен Би Си той оцени настоящето развитие на като “един от най-тежките спадове от времето на Голямата депресия” през 30-те години. Ситуацията се различава от кризите в икономическото развитие през последните десетилетия, тъй като тя засяга преди всичко банките като най-важните финансови източници на икономиката. “Досега правителството на Джордж Буш направи малко и действа прекалено късно”, разкритикува бившия главен икономист на Световната банка.

[diletant]

Е,е, дайте по-сериозно! wannarock, моля те, не говори така за добри икономисти. Leeson, прав си, но пък Мерцедес-Бенц още не са гушнали букета!

[wannarock]

diletant

двете индустрии с невероятен профит за XX век са автомобилната и самолетната и въпреки това 90% от предприемачите фалират

този Чобанов да ходи да работи като чобанин някъде

[alex2511]

Хе хе, ми те да не са прошляци като теб с 10К че да скочат неусетно, само Алианц го направиха и то по нареждане от централата . Ама ко да ти разправяме на теб като те знам какъв си Анал-изатор !!!

Ми хайде да съпоставим моите анализи с твоите.Аз от 6м. казвам, че пазара е надолу, а ти казваш че е нагоре - кой ли е прав???

Объркал си се малко Петре, покажи ми къде съм казал че пазара е нагоре, напротив, но не съм апокалиптик като теб и още 10ина "играчи" . Казвал съм и преди че и 500 да стане Софикса само ще спечелим !!! Въпроса е ти да изкараш някой лев от това че като те гледам доста има да наваксваш. А едно време имаше някой лев ама пуста алчност , надявам се че си научил урока ...

[Nick Leesоn]

diletant

двете индустрии с невероятен профит за XX век са автомобилната и самолетната и въпреки това 90% от предприемачите фалират

[diletant]

Не искам да съм песимист, но въпреки това ще сложа този анализ на ИПИ. Е, малко е дългичък.

Кризата и икономиката
Автор: Димитър Чобанов
Дата: 25.04.2008 година

Световната финансова криза е предмет на множество коментари напоследък, тъй като се очаква тя се отразява във все по-голяма степен върху развитието на международните пазари. Очакваното забавяне на растежа на основните икономики като Съединените щати и Еврозоната се разпространява и върху останалата част от света по линия на търговията и движението на капитали. Засилващата се интеграция на българската икономика с европейските обаче я прави по-уязвима към неблагоприятните развития в тях и поражда въпроси относно ефектите от текущата конюнктура.

Важен проблем в случая е как възниква финансовата криза. Основен фактор за това е паричната политика на най-големите централни банки в света, която за продължителен период след 2000 г. е насочена към поддържане на ниски лихвени проценти. В Съединените щати основната лихва на Федералната резервна система спада до 1%, а в Еврозоната до 2%. Ниските лихвени проценти означават на практика по-бърз растеж на паричната маса. В такъв случай паричното предлагане надвишава търсенето на пари, което води до нарастване на цените. Нещо повече - цените на някои активи се повишават значително, като се образуват т.нар. балони.

Когато растежът в икономиката е породен от нарастването на спестяванията, тогава той е устойчив. При съвременните условия обаче това не винаги се случва. Паричната система, доминирана от централните банки, позволява емисията на пари, които не са покрити със стоки и услуги и на практика се появяват от нищото. Предприемачите получават погрешни сигнали вследствие от по-високите цени в някои сектори, които са резултат от допълнителната ликвидност в икономиката. Първоначалният ефект е подобен на този при увеличаване на спестяванията, но по-дългосрочните последствия са различни.

Инвестициите в икономиката зависят от търсенето и предлагането на заемни средства. Увеличаването на предлагането на заемни средства натиска лихвените проценти надолу и повишава инвестиционното кредитиране. Когато нарастват спестяванията, това означава, че хората са склонни да се откажат от текущото си потребление за сметка на бъдещото. Тоест в един последващ момент те ще търсят повече стоки и услуги, което трябва да бъде удовлетворено чрез по-голямо производство. Основен момент е, че по-високите спестявания водят до по-високи инвестиции, чрез които се увеличава производственият капацитет и икономиката расте.

Ефектът от паричната и кредитната експанзия е по-различен. Инжектирането на повече пари понижава лихвените проценти, инвестициите нарастват, но спестяванията фактически спадат поради по-ниската възвръщаемост. В такъв случай лихвеният процент се отклонява от т.нар. естествено равнище. По тази причина поддържането му може да се извършва единствено чрез по-нататъшно вливане на пари. Възниква несъответствие между спестявания и инвестиции и по тази причина временно се стимулира растеж, но той не е устойчив и неминуемо е следван от спад, тъй като инвестициите трябва да се приспособят към нивото на спестяванията.

Инвестициите обаче представляват многостепенен процес. Лихвеният процент управлява не само нивото на инвестиции, но и разпределението на ресурсите при инвестирането. Отделните инвестиции се отнасят по различен начин към потребителските стоки. Изследванията и развитието например са по-отдалечени във времето от производството на крайните потребителски стоки. Чувствителността към лихвения процент обаче нараства с отдалечаването във времето от крайното потребление.

При понижение на лихвите се стимулират инвестициите в по-траен капитал, като по този начин се променя структурата на производство. Ако е резултат от паричната експанзия обаче, то не съотвества на предпочитанията на потребителите. Следователно полученият сигнал е погрешен при липсата на нарастване на спестяванията. Несъотвествието между производството и разпределението на средствата води до спад. Изкуствено поддържаният нисък лихвен процент се заменя с висок реален лихвен процент, тъй като ресурсите намаляват. Спадът води до ликвидация и преструктуриране на капитала, чрез които производствените дейности се привеждат в съответствие с предпочитанията на потребителите.

Идентифицирането на погрешното разпределение на ресурсите във времето трябва да са основата за определянето на подема и спада в икономиката. Фактически периодът, през който се натрупват погрешните инвестиционни решения, не би трябвало да се определя като подем, а последващото преструктуриране и ликвидация като спад. Вторият период на практика представлява корекция на изкривяванията на пазарите на труд и капитал. По време на изкуствения бум безработицата е ниска, но когато той приключи работниците биват освободени и заетостта се понижава.

Подобно развитие може да се очаква и в България. Макар че паричният режим в страната е максимално ориентиран към предпочитанията на потребителите, валутният борд все пак в основата си е изграден върху политиката на Европейската централна банка. Следователно когато ЕЦБ поддържа ниски основни лихви това се пренася и в България. Това допринася за бърз растеж на паричната маса и на кредитирането, повишава се инфлацията, работните заплати растат бързо, дефицитът по текущата сметка рязко се увеличава. Това са симптоми, че паричното предлагане надвишава търсенето на пари, което поражда описаните по-горе ефекти.

Следователно може да се очакват и всички негативни последствия от изкуствения бум. Стопанският растеж вероятно ще се забави поради ликвидирането на непродуктивните инвестиции, което ще доведе и до по-ниска инвестиционна активност. Заетостта ще се понижи и ще се създават по-малко нови работни места. Възможно е да възникнат ликвидни затруднения за някои търговски банки, което ще повлияе и върху склонността им да отпускат кредити. Лихвените проценти ще продължат да се покачват, което ще увеличи разходите за обслужване на кредитите.

Последствията за държавния бюджет също ще са негативни. От една страна ще се засили натискът за по-високи социални разходи, а от друга страна е възможно приходите да се понижат поради по-ниската икономическа активност. Един от факторите за това е забавянето на темпа на нарастване на вноса поради по-ниското търсене.

Като цяло перспективите пред икономиката на Еврозоната не са положителни. Това неминуемо влияе и върху България, като ще наложи преструктуриране на инвестициите. Спадът в цените на финансовите активи ще послужи като урок за инвеститорите, че трябва да преценяват добре своите действия. В случая е важно да се поеме отговорност за собствените постъпки и да не се разчита на държавата да компенсира допуснатите грешки. Това се отнася и за търговските банки, които трябва да бъдат особено предпазливи по отношение на управлението на възникващите рискове.