If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Кремиковци (4KW / KREM) - архив до 01.09.11 (тема 2)
Стига ривали с тоз Кремиковци пичоее Темата се изтърка вече... Нали казаха по новините, че държавата се е ангажирала да върне на работниците около 50 млн за неизплатени заплати... Да се надяваме, че държавата ше го направи ...
Държавата не трябва да плаща за чужди грехове а трябва да следи за спазване на законите и когато има сделка е и продадено нещо, при определени условия тя трябва да следи стриктно, дали тези условия са изпълнени и ако е необходимо се разваля сделката, когато това не се изпълнява примери има достатъчно около нас - Сърбия е най красноречивия пример, как трябва да се действа когато не и се спазват законите на дадена държава!
Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово ...
17:11 - 07.04.11
400 лева минимална заплата в металургията
автор: Соня Гълъбарова
Минималната заплата в металургичния бранш става 400 лв. от 1 януари догодина при 350 лв. сега. Това се договориха социалните партньори от Българска асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) и синдикалните федерации “Металици” и “Металургия” на КНСБ и на КТ “Подкрепа”.
Новият браншови колективен трудов договор (КТД) ще бъде подписан в четвъртък в присъствието на социалния министър Тотю Младенов. Той предвижда още парите за безплатна храна да бъдат увеличени от 4 на 4,50 лв. на ден. Заплащането на нощния труд ще се повиши от 0,50 лв. на час на 0,60 лв. на час.
Ако годишната инфлация надмине 8%, доходите на металурзите да бъде задължително компенсирани. В случаи на съкращения с подбор на персонала ще бъде осигурена синдикална закрила на хората.
В документа е заложена клауза, според която отделните фирми от бранша ще определят в своя КТД задължителна вноска за присъединяване към него на работници, които не членуват в синдикати.
От предимствата на споразумението ще се ползват около 10 000 души, които работят в металургичния сектор.
Сред най-големите фирми, за които ще важи новият браншови КТД, са “Промет” - Бургас, “Аурубис” - Пирдоп, КЦМ - Пловдив, “Тепрометал”, “Алумина - Шумен, “Софиямет” и др.
“С колективния трудов договор не само се запазват социалните придобивки за металурзите, но договорихме и по-високи нива”, каза Людмил Павлов, председател на федерация “Металургия”.
Според колегата му Васил Яначков независимо от тежката икономическа ситуация в страната и сътресенията в металургичните предприятия, породени от кризата, социалните партньори са успели да намерят баланс на интересите в полза на успешния бизнес и на работниците.
Стига ривали с тоз Кремиковци пичоее Темата се изтърка вече... Нали казаха по новините, че държавата се е ангажирала да върне на работниците около 50 млн за неизплатени заплати... Да се надяваме, че държавата ше го направи ...
абре вие продължавате ли да чепкате темата кремиковци... ) Не ви ли омръзна? квото и да дискутираме се получава нещо средно между: късно е либе за китка и пееш ли пенкеле, кой ли ми те слуша ...
Властва безразличие за предизвестената смърт не само на бившия индустриален гигант "Кремиковци", но и на цялата ни индустрия
5. Май 2011, брой 102
Д-р Радослав РАДОСЛАВОВ
Сделката с "Кремиковци" вече е минало. Страстите поутихнаха. И като че ли всички са доволни. Държавата, защото ще получи някакво заплащане, макар и малко, но не символично като единия лев по времето на Иван Костов. Новите собственици, за които тази сделка е повече от добра. Еколозите и маниакалните политически противници на социалистическата тежка металургия също вече спят спокойно.
Едва ли обаче оцелелите след многобройни съкращения работници и служители са доволни. Защото на всички е ясно, че те едва ли някога ще получат неизплатените си заплати. Но днес кой го е грижа за такива дреболии? Да продадеш "Кремиковци" на фирма за скрап, която е представена от никому неизвестна фирма със светкавично появил се нов милионер, е все едно да продадеш родилен дом на погребално бюро. Но абсурдите в България са навсякъде. Оказа се, че онези стопански дейци, които се мъчеха да възстановяват производството в комбината под някаква съвременна форма, в новите икономически условия бяха и са подложени на невиждан психологически и медиен тормоз, на съдебна разправа, а тези, които публично и легитимно ще осъществят окончателния акт на ликвидацията, получават похвали. Ужасяващото в случая е властващото безразличие в обществото и политическата класа към предизвестената смърт не само на бившия индустриален гигант, но и на цялата ни индустрия. Политическата върхушка е заета с много по-важни неща, като реденето на листи и разпределението на бъдещата власт. Ситуацията би била комична, ако все пак имаше някаква светлина в тунела. В непрогледната мъгла, обгръщаща България, няма никаква спасителна индустриална алтернатива. Утре, когато световната икономическа криза приключи, ситуацията най-вероятно ще се окаже трагична. България става все по-неразбираема не само от политическа, но и от икономическа гледна точка.
Какво бъдеще може да има една страна, която няма индустрия, няма селско стопанство, няма развита инфраструктура и туризъм? Държава, която кротко дояжда остатъците от натрупаното икономическо богатство на близкото си минало без никаква визия, масова вяра в успеха, морални ценности и управленска воля за движение напред. Каква участ, освен трагичната, може да има политико-икономическа общност, устремно превръщаща се в географско понятие, която живее ден за ден, създавайки все по-малко и по-малко принадена стойност?
Въпреки всекидневното казионно рязане на ленти на успеха, България все повече прилича на асансьор със скъсани въжета, който лети стремително надолу в пропастта, а хората в него отдавна са се предали.Някъде дълбоко в тях е спотаена тиха и смътна надежда, че той все някога ще спре, най-после достигайки дъното.
Жестоката и горчива истина е, че за предалите се духом дъно няма, нито път напред и нагоре!
Много тъжна статия с доста песимистични прогнози и депресантски коментари. Дано наистина не сме се устремили надолу, дано все пак някой ни изстреля нагоре... Шепата млади хора, които останахме в България, останахме, не защото не можем или нямаме нужните квалификации за чужбина, а защото таим до последно надежда за по-добро бъдеще за нас и поколенията след нас тук. И все пак си мисля, че новият купувач най-вероятно няма да остави нещата така и ще обезпечат по някакъв начин работниците за неизплатените заплати. Дано голяма част от тях бъдат върнати на работа или пък компенсирани...И все пак нека не гледаме назад, каквото станало, станало, за добро или лошо, все някога това щеше да стане, въпросът е оттук нататък какво ще стане
Фонда е към НОИ и се нарича "Фонд за гарантирани вземания при несъстоятелност" .За да се кандидатства пред този фонд има определени критерии ,които трябва да са изпълнени ,освен това има и срокове за кандидатстване .За Кремиковските служители сроковете са безвъзвратно пропуснати ,преди ок 2,5 г .Тъпите синдикати не направиха нищо ,когато му беше времето ,за да може всеки работник тогава да получи % от последните си 3 начислени ,но неполучени заплати .Човек не може да знае и да се интересува от всичко ,но задължение на синдикатите беше да свършат тази работа .И сега неполучената сума от заплати за всеки щеше да е по-малка .И освен това преди ок 2,5 г ,когато беше доста тежко и не бяха получавани заплати с месеци ,всеки един малко или много щеше да закърпи положението .Синдикално малодушие и престъпно поведение спрямо тези ,които им вдигаха рейтинга и правеха митингите .
Имаше там някакъв фонд в който фсички фирми внасяха вноски и ако изпадне фирма в несъстоятелност то работниците трябваше да се обозщетяват от този фонд но на кой му дреме нали са прибрани парите!
Над 500 хил. лв. са към момента неразплатените заплати, казва пред “Дума” Валентин Никифоров, вицепрезидент на КНСБ. Сред работниците и служителите, неполучили възнагражденията си, са тези от "Кремиковци", от воненноремонтни заводи, от строителството и пр. Минималната заплата за страната трябва да остане, защото все още в много браншове няма договорени минимални възнаграждения, категорчини са от синдиката. За работниците в тези браншове трябва да има гаранция, че ще получават поне минимална заплата, особено във време на криза. В същото време трябва да остане и договарянето на минималните осигурителни прагове, категоричен е Никифоров.
Властва безразличие за предизвестената смърт не само на бившия индустриален гигант "Кремиковци", но и на цялата ни индустрия
5. Май 2011, брой 102
Д-р Радослав РАДОСЛАВОВ
Сделката с "Кремиковци" вече е минало. Страстите поутихнаха. И като че ли всички са доволни. Държавата, защото ще получи някакво заплащане, макар и малко, но не символично като единия лев по времето на Иван Костов. Новите собственици, за които тази сделка е повече от добра. Еколозите и маниакалните политически противници на социалистическата тежка металургия също вече спят спокойно.
Едва ли обаче оцелелите след многобройни съкращения работници и служители са доволни. Защото на всички е ясно, че те едва ли някога ще получат неизплатените си заплати. Но днес кой го е грижа за такива дреболии? Да продадеш "Кремиковци" на фирма за скрап, която е представена от никому неизвестна фирма със светкавично появил се нов милионер, е все едно да продадеш родилен дом на погребално бюро. Но абсурдите в България са навсякъде. Оказа се, че онези стопански дейци, които се мъчеха да възстановяват производството в комбината под някаква съвременна форма, в новите икономически условия бяха и са подложени на невиждан психологически и медиен тормоз, на съдебна разправа, а тези, които публично и легитимно ще осъществят окончателния акт на ликвидацията, получават похвали. Ужасяващото в случая е властващото безразличие в обществото и политическата класа към предизвестената смърт не само на бившия индустриален гигант, но и на цялата ни индустрия. Политическата върхушка е заета с много по-важни неща, като реденето на листи и разпределението на бъдещата власт. Ситуацията би била комична, ако все пак имаше някаква светлина в тунела. В непрогледната мъгла, обгръщаща България, няма никаква спасителна индустриална алтернатива. Утре, когато световната икономическа криза приключи, ситуацията най-вероятно ще се окаже трагична. България става все по-неразбираема не само от политическа, но и от икономическа гледна точка.
Какво бъдеще може да има една страна, която няма индустрия, няма селско стопанство, няма развита инфраструктура и туризъм? Държава, която кротко дояжда остатъците от натрупаното икономическо богатство на близкото си минало без никаква визия, масова вяра в успеха, морални ценности и управленска воля за движение напред. Каква участ, освен трагичната, може да има политико-икономическа общност, устремно превръщаща се в географско понятие, която живее ден за ден, създавайки все по-малко и по-малко принадена стойност?
Въпреки всекидневното казионно рязане на ленти на успеха, България все повече прилича на асансьор със скъсани въжета, който лети стремително надолу в пропастта, а хората в него отдавна са се предали.Някъде дълбоко в тях е спотаена тиха и смътна надежда, че той все някога ще спре, най-после достигайки дъното.
Жестоката и горчива истина е, че за предалите се духом дъно няма, нито път напред и нагоре!
По план Жеваго ще изкупи дяловете на новия собственик няколко дни след като сделката бъде вписана в Софийския градски съд. Това се очаква да стане в края на май. Тогава младият купувач Лъчезар Варнаджиев ще продаде фирмата „Елтрейд къмпани” на фирма на Жеваго и украинецът ще поеме контрола. Той имал грандиозни планове за бъдещето на комбината и земята под него. Щяло да остане само малко бутиково производство, съобразено с всички еконорми. По-голямата част от соцгиганта ще бъде нарязана на скрап. В този процес ще бъде използван основно ресурсът на „Надин металс”, която също е в играта със сделката. Украинецът смятал да изнася продукцията в своята страна и тя да бъде преработвана в заводите му, собственост на компанията „Ворскла стийл”. Така едновременно щял да си осигури евтина суровина и в същото време добри печалби. Очаква се този процес да продължи поне три години.
Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово ...
Коментар