Знаете ли че в човека съществуват два вида страх.
Единият е инстинкта страх който е естествен и го има във всеки жив организъма,а другото е чувството страх което съществува само при човека.
Страхът като чувство е възникнал при смесването на физичния и метафизичния свят.
За разлика от инстинкта страх който ни предпазва от това да не се нараним,да не си изгорим ръката в огъня например има го и чувството страх.
Само че,докато инстинкта страх е моментно изживяване,то чувството страх стои дълбоко загнездено в сърцето ни и постоянно ни тормози.Страхът какво ще ядем днес,утре,след една година;страхът дали ще имаме покрив над главата си и топлина под този покрив;страхът дали другите ще ни оценят такива,каквито сме;дали ще оценят нашите способности за достатъчно добри за да ни приемат.
Страхът дали ще има някой на този свят,който истински да ни обича.
Този страх съществува във всеки човек и единствено самият човек може да го контролира.
Това означава,че хората нямат вина,че този страх е в тях.Това просто е странична реакция от смесването на двата свята,физичен и метафизичен.Физичният свят в който действат инстинктите и в който инстинктът за самосъхранение е един от най-силните и метафизичният,или светът на чувствата.
При смесването на тези два свята/което го има само при човека в толкова висока степен/е възможно да се получат изкривявания.
Така е възникнал този особен страх който не е инстинкт,а е чувство.Чувство което в нормални обстоятелства не съществува.
Хората не само,че нямат вина,че този страх е в тях,но са обречени цял живот да водят борба с него.
Защото да пребориш този страх и по този начин да живееш пълноценен живот е най-важното нещо за всеки човек.Само тогава човек може да бъде щастлив!
Единият е инстинкта страх който е естествен и го има във всеки жив организъма,а другото е чувството страх което съществува само при човека.
Страхът като чувство е възникнал при смесването на физичния и метафизичния свят.
За разлика от инстинкта страх който ни предпазва от това да не се нараним,да не си изгорим ръката в огъня например има го и чувството страх.
Само че,докато инстинкта страх е моментно изживяване,то чувството страх стои дълбоко загнездено в сърцето ни и постоянно ни тормози.Страхът какво ще ядем днес,утре,след една година;страхът дали ще имаме покрив над главата си и топлина под този покрив;страхът дали другите ще ни оценят такива,каквито сме;дали ще оценят нашите способности за достатъчно добри за да ни приемат.
Страхът дали ще има някой на този свят,който истински да ни обича.
Този страх съществува във всеки човек и единствено самият човек може да го контролира.
Това означава,че хората нямат вина,че този страх е в тях.Това просто е странична реакция от смесването на двата свята,физичен и метафизичен.Физичният свят в който действат инстинктите и в който инстинктът за самосъхранение е един от най-силните и метафизичният,или светът на чувствата.
При смесването на тези два свята/което го има само при човека в толкова висока степен/е възможно да се получат изкривявания.
Така е възникнал този особен страх който не е инстинкт,а е чувство.Чувство което в нормални обстоятелства не съществува.
Хората не само,че нямат вина,че този страх е в тях,но са обречени цял живот да водят борба с него.
Защото да пребориш този страх и по този начин да живееш пълноценен живот е най-важното нещо за всеки човек.Само тогава човек може да бъде щастлив!
Коментар