Тоталният срив в образователната система вече дава своите плодове. Проучване на агенция "Мандей инсайд" сред българските студенти показва, че те владеят зле компютрите, не владеят добре езици, а голям процент завършват без ден трудов стаж . В същото време бъдещите висшисти желаят да се реализират в области, за които битуват легенди, че падат бързи пари (банкерство, туризъм), или които дават сигурност (като държавната служба например). По ирония на съдбата и в трите сектора знанието на езици и компютърните умения са сред задължителния минимум от качества, които се изискват. И това илюстрира типичното за България разминаване между желания и възможности, за което немалка е заслугата и на образователната ни система. Парадоксът е, че вместо амбиция за ярка изява и риск днешните младежи мислят как да се уредят на държавна служба и да кротуват на нея - стремеж, който повече би подхождал на хора, които скоро ще се пенсионират.
Работодателите сигурно ще изпаднат в отчаяние от извода на изследването, който гласи, че най-подготвените според системата всъщност се чувстват най-неподготвени за бъдещето си. Те впрочем от доста време вече са потърпевши от тази грешна преценка, благодарение на която пазарът на труда е порядъчно изкривен заради големия недостиг на качествени работници. Липсата на реформи в образователната система превръща този процес в трайна тенденция, чиито последици икономиката ще търпи и в бъдеще.
Работодателите сигурно ще изпаднат в отчаяние от извода на изследването, който гласи, че най-подготвените според системата всъщност се чувстват най-неподготвени за бъдещето си. Те впрочем от доста време вече са потърпевши от тази грешна преценка, благодарение на която пазарът на труда е порядъчно изкривен заради големия недостиг на качествени работници. Липсата на реформи в образователната система превръща този процес в трайна тенденция, чиито последици икономиката ще търпи и в бъдеще.
Коментар