S&P 500 / NASDAQ (инвестиционни стратегии и макро)

[Money]

Като цяло твърдението ти, че Фед по принцип "печата" "пари" като Трежърите му продава ДЦК и после Трежърито депозира парите в банките е невярно. И още по-невярно е, че по този начин през 2008 Трежърито е спасило банките

Ти бъркаш централното банкиране и ликвидността на ТБ с несъстоятелността на ТБ и капитализирането на банките, а това са две доста различни неща и начина да се реши единият и другият проблем също са доста различни

[Money]

Дори и това не е съвсем вярно, защото primary dealers заемат големи спекулативни позиции с облигации. Почти всички primary dealers са всъщност инвестиционните банки.

Виж сега - primary dealer е просто маркет мейкър

Също не е вярно. Не минава през тях "поръчката". Те не са брокери, а дилъри и купуват за своя сметка

Ок минава през него поръчката - но така или иначе ФЕД я купува от ПРАВИТЕЛСТВОТО

При QE това може да мине за вярно, но пак не е съвсем. Централните банки не финансират директно правителствата, освен може би в Зимбабве или Бълагрия преди валутния борд

ФЕД я купува от ПРАВИТЕЛСТВОТО. Просто има посредник по средата. Каква е разликата? Никаква! Няма разлика в това което казваш и това което аз казвам!

[LuckyYou]

Ох, ох, това обикновено не е добро начало...






Няма такова нещо. Трежърито организира ежеседмични търгове на американски ДЦК и на тях участват само т.нар. primary dealers, които са банки като Goldman Sachs, JP Morgan и Deutsche Bank. Федът не купува директно от Трежърито






Три въпроса за 2008: (1) кои са "всички"? (2) кои са "банките"? (3) и как "теглиха"? През 2008 всички бяха money market funds и пенсионни фондове, банките бяха special purpose vehicles, а тегленото беше под формата на спиране на roll over по repo funding-а на SPV-тата. Образно казано това беше като run on the banks, но механиката беше доста специфична. И понеже тогава почти никой не я разбираше... стана каквато стана

Виж сега - primary dealer е просто маркет мейкър. Ок минава през него поръчката - но така или иначе ФЕД я купува от ПРАВИТЕЛСТВОТО. Просто има посредник по средата. Каква е разликата? Никаква! Няма разлика в това което казваш и това което аз казвам!
Ясно е че нещата 2008 са през money market funds и банките са SPV. Също така е ясно че когато се опитваха да изтеглят парите от тях, нещата много загрубяха. Това което се опитвах да обясня, просто беше на много разбираем език, за да може всеки да ме разбере. Защото инвестиционна банка е нещо много непонятно за българина (такова животно у нас няма разбираш ме)...
Извод: Това което съм написал си влияе с пълна сила и е абсолютният механизъм по който се "печатат парите". Просто съм го опростил за да бъде разбрано

[Money]

Ох, ох, това обикновено не е добро начало...

Хайде сега ще ви светна какво точно означава и "печатането на пари", защото отново се бъркат дефинициите.

Няма такова нещо. Трежърито организира ежеседмични търгове на американски ДЦК и на тях участват само т.нар. primary dealers, които са банки като Goldman Sachs, JP Morgan и Deutsche Bank. Федът не купува директно от Трежърито

ПРАВИТЕЛСТВОТО на САЩ емитира облигации - т.е. пуска на пазара определен брой облигации, които трябва да се купят от някой. Този който купи тези облигации, за това че ги е купил получава купон - по-просто казано плаща му се лихва на определен период от време. Накрая на срока на облигацията - правителството изплаща и главницата на облигацията на този който я е купил. Правителството връща парите. Къде е уловката? Този който купува тези облигации е ФЕД - той ги купува, защото може да печата колкото си иска долари. И така създава пари от въздуха. Трябват му облигации за 5 млрд. долара - Правителството на САЩ емитира облигации, а ФЕД ги купува. ТАКА правителството ИМА 5 млрд. с които може да прави каквото си иска. САЩ емитира 5 ТРЛН. ДОЛАРА в облигации - ФЕД ГИ КУПУВА. И ТАКА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА САЩ ИМА ВЕЧЕ 5 ТРЛН. И МОЖЕ ДА ПРАВИ ТЕЗИ 5 ТРЛН. ДОЛАРА КАКВОТО СИ ИСКА.

През 2008 ги депозира в банките... а преди това къде са били? Парите, които създава Фед веднъж стоят като пасив в баланса на Фед и техният "огледален образ" го има като актив в баланаса на банките под названието "резерви във Фед". Това ти е т.нар. М0

Какво прави правителството с тези пари? През 2008 ги депозира в банките.

Три въпроса за 2008: (1) кои са "всички"? (2) кои са "банките"? (3) и как "теглиха"? През 2008 всички бяха money market funds и пенсионни фондове, банките бяха special purpose vehicles, а тегленото беше под формата на спиране на roll over по repo funding-а на SPV-тата. Образно казано това беше като run on the banks, но механиката беше доста специфична. И понеже тогава почти никой не я разбираше... стана каквато стана

Защото всички искаха да си изтеглят парите от банките наведнъж. Но ясно ви е, че няма как банките да изплатят всички депозити веднага, защото те са ги раздали като кредити.

Ох, ох... виж пак за lender of last resort. Направо почни от класиката - Уолтър Баджот е добро начало

Тогава идва правителството, което е взело напечатани пари от ФЕД и ги депозира в банките, за да могат банките да изплатят желаните депозити и да не фалират. Практически повечето големи банки в САЩ бяха спасени по този начин.

LuckyYou, кейнсианец е много разтегливо понятие. Повечето кейнсианци са фенове на една модифицирана версия на неокласическата школа, т.нар. неокласически синтез на Джон Хикс и Пол Самуелсън. Което си е тотално извращение на Кейнс, ако питаш мене

Трябва да отбележa, че лично според мен (аз съм кейнсианец, запознатите с материята знаят какво значи това), хеликоптерните пари имаха НЕВЕРОЯТЕН (TREMENDEOUS) УСПЕХ!

Като цяло ми се струва, че много си се назобал с ECON 101, а там пише доста невероятни небивалици за това как функционират парите. Поинтересувай се малко повече по този въпрос. В нета има доста и повярвай ми, струва си да задълбаеш малко повече в тази материя

[LuckyYou]

Хайде сега ще ви светна какво точно означава и "печатането на пари", защото отново се бъркат дефинициите. Печатане и QE всъщност са едно и също. По същество това е -
ПРАВИТЕЛСТВОТО на САЩ емитира облигации - т.е. пуска на пазара определен брой облигации, които трябва да се купят от някой. Този който купи тези облигации, за това че ги е купил получава купон - по-просто казано плаща му се лихва на определен период от време. Накрая на срока на облигацията - правителството изплаща и главницата на облигацията на този който я е купил. Правителството връща парите. Къде е уловката? Този който купува тези облигации е ФЕД - той ги купува, защото може да печата колкото си иска долари. И така създава пари от въздуха. Трябват му облигации за 5 млрд. долара - Правителството на САЩ емитира облигации, а ФЕД ги купува. ТАКА правителството ИМА 5 млрд. с които може да прави каквото си иска. САЩ емитира 5 ТРЛН. ДОЛАРА в облигации - ФЕД ГИ КУПУВА. И ТАКА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА САЩ ИМА ВЕЧЕ 5 ТРЛН. И МОЖЕ ДА ПРАВИ ТЕЗИ 5 ТРЛН. ДОЛАРА КАКВОТО СИ ИСКА.
ФЕД "печата" тези пари от въздуха, защото е кредитор от последна инстанция (Т.е. той може да печата колкото си иска пари, разбира се той може да печата само американски долари - под печата имам предвид да купи колкото си иска облигации) От там идва и изразът money out of thin air за печатането на пари, което буквално е истината.
Какво прави правителството с тези пари? През 2008 ги депозира в банките. Защото всички искаха да си изтеглят парите от банките наведнъж. Но ясно ви е, че няма как банките да изплатят всички депозити веднага, защото те са ги раздали като кредити. Тогава идва правителството, което е взело напечатани пари от ФЕД и ги депозира в банките, за да могат банките да изплатят желаните депозити и да не фалират. Практически повечето големи банки в САЩ бяха спасени по този начин. Правителството направи и други неща с взетите назаем пари. Какво направи правителството през 2020? Емитира облигации, взе парите от ФЕД и ги направи чекове, които изпрати директно в сметките на абсолютно всеки американец. Всеки, който има Social Security Number, еквивалента на нашето ЕГН, получи по мисля че 1000 долара на месец (в продължение на няколко месеца), а хората с под средните доходи получиха по много повече. Отделно правителството даваше обезщетение за безработица в някои случаи по-голямо от заплатата на хората. Нещо от сорта на 600 долара на седмица (не съм сигурен в точните числа, няма смисъл да ги търся, тъй като в момента обяснявам друго.). След като дойде Байдън имаше също подобни стимули, 2ри рунд. 2рият рунд не беше толкова успешен, защото някои го смятат за прекален, който стимулира въпросната инфлация. Тези стимули са така наречените хеликоптерни пари. Трябва да отбележa, че лично според мен (аз съм кейнсианец, запознатите с материята знаят какво значи това), хеликоптерните пари имаха НЕВЕРОЯТЕН (TREMENDEOUS) УСПЕХ!.
Разбира се всички тези операции имат странични ефекти, инфлацията е един от тях. Има и други, но те са обяснение за друга тема.
Да изчистим дефинициите е много важно, защото особено в макро инвестициите ние трябва да знаем какво точно правят икономическите агенти, за да позиционираме правилно портфейла си. Така че - да, от време на време e нужно да се пише и качествено в този форум.

[terziеv]

За ПИЧ, не знам, но аз Между другото мисля, че схванах, защо говорите за хиперинфлация Въпроса е в тайминга

Аз говоря за хиперинфлацията, но повтарям, че причините за нея са извън финансите и монетарната политика. Отговори си на въпроса - кога по време на златен, биметален, железен, дървен стандарт или дори при бартерна търговия имаш инфлация. Разбери защо 1923та в Германия е тази пословична инфлация и ще разбереш какво имам предвид.

[Money]

Това, че сега в момента има хиперинфлация аз не го разбирам по друг начин освен, че казващият го е абсолютен лаладжия

Или може би е консуматор само на дърво и втора ръка автомобили, но то и при дървения матрял от хиперинфлация вече сме в хипердефлация

За ПИЧ, не знам, но аз Между другото мисля, че схванах, защо говорите за хиперинфлация Въпроса е в тайминга

Те и тогава не са имали обезпечение в злато. Хартиениете пари са били обещание да получиш определено количество злато, но златото никога не е стигало за всички напечатани пари. Реално златото е било ирелевантно, защото е стояло затворено в сейфове. Само по време на паника е възниквал въпросът има ли аджеба злато. През 1907г. Ню Йоркската Клиърингова къща напечатва хартиено злато, за да успокои пазарите. Т.нар. clearing house gold sertificates. Даже на тези сертификати са почнали да гледат като на нещо по-добро от златото... такива ми ти работи

До 1971 година US доларът е бил фиксиран към златото. В днешно време те нямат обезпечение, демек са фиатни пари. Те нямат обезпечение в злато, а са създадени от въздуха. Т.е."Напечатани".

***

За другото после ще коментирам, че май много дълго ще стане. Но с една дума, Федът "купува" активи и в замяна дава новонапечатани пари и по точка 1, 2 и 3. Повечето "покупки" са с repurchase agreement (repo), т.е. са по-скоро заеми. Едниственият случай, в който Фед създава числа от въздуха и ги дава без обепечение са daylight и overnigh overdraft-тите на търговски банки. Като за overnigh overdraft ТБ плащат fed funds rate + 100bcp, т.е. това е кофти сделка за ТБ. Това са краткосрочни заеми без обезпечение, които траят часове, понякога минути

Ти малко бъркаш контрола върху overnight лихвата по "федералните фондове" и самия механизъм на печатането

А напечатаните от Феда "пари" в по-голямата си част седят в баланса на Фед като пасив и не мърдат от там. Както казваш, ТБ печатат другите пари, т.е. депозитите. Парите, които Фед дава на ТБ са резерви на ТБ във Фед и се ползват за сетълмънт между банките

[antani]

За ПИЧ, не знам, но аз Между другото мисля, че схванах, защо говорите за хиперинфлация Въпроса е в тайминга

До 1971 година US доларът е бил фиксиран към златото. В днешно време те нямат обезпечение, демек са фиатни пари. Те нямат обезпечение в злато, а са създадени от въздуха. Т.е."Напечатани".

Реално съществуват 3 начина за печатане на пари:

1 начин : The FED на САЩ могат да "печатат пари", когато им потрябват. Парите се "печатат" от търговските банки, когато издават заем(било то, потребителски кредит, било то ипотека). Контрола на печатането става, чрез контрол на лихвата.
При издаването на ипотека, банката напечатва да речем 100 000 долара. Те се вливат директно в икономиката.
Дотук добре, когато кредитирането позамре, The FED на САЩ намаля лихвата и кредитирането по естествен път започва да се увеличава.

2 начин: Лихвата вече е 0 и не може да бъде смъкната от The FED на САЩ(Това вече се случи 2008). Тогава се появява QE.
Тук общо взето The FED на САЩ прави същото като от т.1 само, че се закупуват US T-Bills и реално сделката е с банка,а не с частно лице или фирма. The FED на САЩ реално увеличава порфейла на частната банка, наречен bank reserve, депозирайки допълнително пари в тази сметка. Частната банка отива и закупува US T-Bills от open market. После FED ги закупува от търговските банки. Така реално емитираният дълг на правителството е изкупен(US T-Bills) от FED, а в банката е останал един резерв, който може да започва да го използва за отдаване под заеми.
Реално FED закупува правителствен дълг само с матуритет до 6 месеца или 1 година.

3 начин: От миналата година правитеството на САЩ по повод на кризата, започна да раздава директно вливане на пари в американската икономика. Така наречените стимули.

Така съм го разбрал аз, малко е непълно и неточно, но толкова разбирам.

[Money]

ПИЧ, ти как точно си представяш т.нар. "печатане" на пари? Можеш ли за опишеш какво точно се случва?

Мисля, че трябва от там да започнем

Не одобрявам политиките на централните банки за борба с някаква криза, чрез дълго време печатане на пари. Разбирам да влезенеш на пазара в някакъв момент, да подкрепиш ликвидността - месец, два, три. Но със месеци и години да печаташ, това вече е кражба на пари от нетните кредитори, в полза на длъжниците. Кражба от хората. А компаниите ще отчетат по-добри резултати - номинално по-високите цени дават по-високи обороти, а също им се качва оценката на стоковите(и материалните) запаси. Един търговец на ламарина (която е струвала 500$ преди година, а сега е 1000 $), той вече е спечелил двойно от стоковите си запаси, след като ги превърти.
Другото което може да се мисли - печатане докато се обезценят дълговете. След това компаниите и държавите (с намалял реално дълг) отново ще могат да вземат нови заеми и ще завъртят фаза на растеж. Но това ще е с цената на обезценка на спестяванията на огромни групи от хора. Освен това се преобръща философията и морала във финансите. Вече не е ценност да спестяваш, не е ценност да водиш благоразумна финансова политика, да имаш резерви. Седем пъти да мериш преди да отрежеш. Намалява се значението на финансовите и инвестиционни анализи на даден проект - какво ще му смятам, утре инфлацията ще ни извади от всяка не добра инвестиция(ще покачи цената и).
Въпреки многобройните пример за висока инфлация - не чуваме някой да каже - ей май прекалихме, да вземем поне да спрем печатането.
И един друг аспект - обзсмисля се борбата с бедността в световен мащаб, в Африка, в Азия, в Латинска и Южна америка. Ще продължи живота в калта, в колибите, липса на инфраструктура, липсата на вода, на канализация, Те тръбите от полипропилен и те поскъпнаха двойно, Поливинилхлорид-а също.

[terziеv]

Но със месеци и години да печаташ, това вече е кражба на пари от нетните кредитори, в полза на длъжниците.

И въпросът за първо място е "кой е най-големият длъжник"?

... но отново е хубаво да се повтори - НЕ Е проблемът в печатането, то е следствие.

[jori]

Така е. Сега си представи, че ти дадат да управляваш печатница за легални пари за 4 години. Какво ще правиш - ще я държиш затворена или ще печаташ на 3 смени? Какъв е полезния ти ход?

Не одобрявам политиките на централните банки за борба с някаква криза, чрез дълго време печатане на пари. Разбирам да влезенеш на пазара в някакъв момент, да подкрепиш ликвидността - месец, два, три. Но със месеци и години да печаташ, това вече е кражба на пари от нетните кредитори, в полза на длъжниците. Кражба от хората. А компаниите ще отчетат по-добри резултати - номинално по-високите цени дават по-високи обороти, а също им се качва оценката на стоковите(и материалните) запаси. Един търговец на ламарина (която е струвала 500$ преди година, а сега е 1000 $), той вече е спечелил двойно от стоковите си запаси, след като ги превърти.
Другото което може да се мисли - печатане докато се обезценят дълговете. След това компаниите и държавите (с намалял реално дълг) отново ще могат да вземат нови заеми и ще завъртят фаза на растеж. Но това ще е с цената на обезценка на спестяванията на огромни групи от хора. Освен това се преобръща философията и морала във финансите. Вече не е ценност да спестяваш, не е ценност да водиш благоразумна финансова политика, да имаш резерви. Седем пъти да мериш преди да отрежеш. Намалява се значението на финансовите и инвестиционни анализи на даден проект - какво ще му смятам, утре инфлацията ще ни извади от всяка не добра инвестиция(ще покачи цената и).
Въпреки многобройните пример за висока инфлация - не чуваме някой да каже - ей май прекалихме, да вземем поне да спрем печатането.
И един друг аспект - обзсмисля се борбата с бедността в световен мащаб, в Африка, в Азия, в Латинска и Южна америка. Ще продължи живота в калта, в колибите, липса на инфраструктура, липсата на вода, на канализация, Те тръбите от полипропилен и те поскъпнаха двойно, Поливинилхлорид-а също.

[LuckyYou]

Да се спори дали има или няма хиперинфлация е все едно да спорим дали водата е мокра.

https://www.federalreserve.gov/monet...centtrends.htm

Имаш проблем с дефинициите. Прочети внимателно какво означава точно хиперинфлация. Колко % трябва да е инфлацията за да се окачестви като хиперинфлация. Ще ти помогна защото няма да го провериш - Инфлацията, за да се окачестви като хиперинфлация трябва да бъде над 50% на месец! Това е над 1000% на година!
Да, няма смисъл да спорим - в момента няма хиперинфлация. Всъщност US са на светлинни години от хиперинфлация. Не виждам и начин как те ще достигнат до такива нива, тъй като те печатат зелените гущери и могат да си ги печатат колкото искат и да си покриват дълговете с тях, защото това е световната резервна валута.
Ако много те бъркат дефинициите, спомни си какво беше 1997 в БГ и ще видиш разликите. Ако въобще го помниш, може да си много млад и да няма как да го помниш...

[ПИЧ]

Не одобрявам политиките на централните банки за борба с някаква криза, чрез дълго време печатане на пари. Разбирам да влезенеш на пазара в някакъв момент, да подкрепиш ликвидността - месец, два, три. Но със месеци и години да печаташ, това вече е кражба на пари от нетните кредитори, в полза на длъжниците. Кражба от хората. А компаниите ще отчетат по-добри резултати - номинално по-високите цени дават по-високи обороти, а също им се качва оценката на стоковите(и материалните) запаси. Един търговец на ламарина (която е струвала 500$ преди година, а сега е 1000 $), той вече е спечелил двойно от стоковите си запаси, след като ги превърти.
Другото което може да се мисли - печатане докато се обезценят дълговете. След това компаниите и държавите (с намалял реално дълг) отново ще могат да вземат нови заеми и ще завъртят фаза на растеж. Но това ще е с цената на обезценка на спестяванията на огромни групи от хора. Освен това се преобръща философията и морала във финансите. Вече не е ценност да спестяваш, не е ценност да водиш благоразумна финансова политика, да имаш резерви. Седем пъти да мериш преди да отрежеш. Намалява се значението на финансовите и инвестиционни анализи на даден проект - какво ще му смятам, утре инфлацията ще ни извади от всяка не добра инвестиция(ще покачи цената и).
Въпреки многобройните пример за висока инфлация - не чуваме някой да каже - ей май прекалихме, да вземем поне да спрем печатането.
И един друг аспект - обзсмисля се борбата с бедността в световен мащаб, в Африка, в Азия, в Латинска и Южна америка. Ще продължи живота в калта, в колибите, липса на инфраструктура, липсата на вода, на канализация, Те тръбите от полипропилен и те поскъпнаха двойно, Поливинилхлорид-а също.

[terziеv]

IN JANUARY AN inhabitant of a midwestern city—Cleveland, say—could buy a three-year-old Toyota Camry for about $18,000 and fill up its 60 litre petrol tank for about $28. By May, the car would have cost them 22% more and the 16 gallons of gas 27% more. As the American economy has risen from its pandemic slumber, the prices of durable goods and commodities have soared.

Къш, бе мираж!

[Money]

Това не е съвсем така, защото през 1970-те Федът леко изпуска нещата от контрол. Но точно тогава сигналите от Фед са били, че те не могат да контролират и няма дори да се опитват да обуздаят инфлацията. И като добавиш към това пълното излизане от златния стандарт и несигурността, което това предизвиква, дигането на петрола и това, че в края на 1960-те капацитета (potential output) е на около 100%, високата инфлация е била съвсем логичен резултат от цялата работа

Разбира се нито един от 2ма ви не е прав. Инфлация ще има, но тя няма да бъде нито много висока, нито много ниска. Инфлацията ще бъде точно толкова, колкото иска ФЕД. Както от момента на създаването си до сега, те имат достатъчно пътища и средства да моделират нещата както си искат и както на тях им изнася.