Съвет за дългосрочна пасивна инвестиция

[ravnovesie]

Недвижимите имоти са друга работа. За мене те са цикличен сектор и като цяло имат ниска и лимитирана възвръщаемост. Когато човек е в бизнеса с циклични активи основната му работа е да преценява, кога да влезе и кога да излезе. За себе си съм решил, че това не ме кефи много. Но не го изключвам като възможност да се правят пари. Самият аз се набутах с американски банки през 2013-2015 в очакване на вдигане на лихвите, което си беше цикличен залог.

Илюзията при тях идва от приказки от типа, баба ми е купила къща за 3 000 лв през 1946г. пък виж сега колко струва.

Всеки залог е цикличен. Икономическия цикъл повдига всички лодки, но и ги сваля когато отмине. Реално секторите които са слабо циклични или не са циклични са изключително малко на брой. Алкохол, храни, цигари, лекарства, битова химия, телекоми, ютилитис. Но пък при тях влият циклите при инфлацията и държавното регулиране. Чисто нециклични и с минимум държавно регулиране са реално само храни и битова химия. Но това са пет компании на кръст в целия свят. Които почти винаги са доста скъпи и с малък потенциал за растеж на цената на акциите.

[Misho ILIEV]

Недвижимите имоти са друга работа. За мене те са цикличен сектор и като цяло имат ниска и лимитирана възвръщаемост. Илюзията при недвижимите имоти идва от приказки от типа, баба ми е купила къща за 3 000 лв през 1946г. пък виж сега колко струва.

Когато човек е в бизнеса с циклични активи основната му работа е да преценява, кога да влезе и кога да излезе.

А това, че хората не продават недвижимите имоти е отчасти, защото им служат като жилище, отчасти защото са по-неликвидни и е голяма дандания да се разправяш да продадеш на добра цена и отчасти, защото хората, които взимат имоти искат да избегнат риска и манталитета им не е такъв, че да влизат и да излизат.

За себе си съм решил, че цикличните активи не ме кефят много. Но не го изключвам като възможност да се правят пари. Самият аз се набутах с американски банки през 2013-2015 в очакване на вдигане на лихвите, което си беше цикличен залог. Освен това при банките очаквам един възходящ суперцикъл, което повече пасва на моя начин на мислене.

[needtoknowmore]

Да продадеш "надценена" компания с фантастичен фундамент при 30г. хоризонт е възможно най-тъпото, което можеш да направиш. Единстеваната валидна причина да я продадеш е ако прецениш, че губи конкурентно предимство.

Ти мислиш краткосрочно и от там идва проблемът.

Също така емпирично погледнато, като продадеш защото си мислиш, че е надценена и ще падне, най-вероятно няма да падне точно когато на тебе ти се иска, а ще си продължи нагоре години наред. И като падне, ще стигне дъно, което е значително над твоето "надценено" ниво.

Хората обикновено продават "надценени" добри компании за 5лв. (които реално струват 25лв. при 30г. хоризонт), за да купят някакъв шит за 2лв., за който човек със здрав разум при 30г. хоризонт не би дал и 1лв.

Защо да е тъпо, след като ще го купя отново при балансирането цена-фундманет?

Да, прав си краткосрочно е мисленето спрямо твоите 30 години.

Прав си, че от мен не зависи движението на пазара, но аз не говоря ей така да се продава просто щото хвърлям на боб, а просто защото си има реални оценки. Давам ти прост пример 2007-8 г. в БГ НИ бяха с брутна доходност под 3%, а 2001-2 съм засичал средна доходност над 10%, да не кажа, че в някои квартали и според сегмента е имало над 15% доходност. За милиони/милиарди хора по света и у нас НИ си е може би е с най-най-силния фундамент - по сигурен от фундамента на Гугъл и Епъл взети заедно. Така след като имаш супер фундманет, но имаш и дисбаланс на пазара за теб е нелогично да продадеш? Знаеш какво стана 2009/10 спад от 50% и текущите цени са все още доста под нивата от 2007.

Да, ако продам надцененост има вероятност и да бъркам, макар че стъпвам на реални оценки, може цената да се покачи маргинално с няколко процента, примерно мога да изтърва още 20-30%, но ако дойде Видов ден и се срине актива с 50% за кратко време то излиза, че при кешираното и пропуснаите 20-30% ще съм едно 40% по-добре спрямо Buy and hold-a. За мен риск да държа надценен продукт е реален.

Да кажеш, че имаш дисконтирана бъдеща стойност от 25 лв(за след 30 години), при текуща пазарна оценка от 5 лв е също толкова тъпо, след като всичко, което правиш е твои лични допускания за бъдеща стойност, която са фунция на отминала такава. Да друг начин за оценка нямаме, но колко по-дълг е периода в години, толкова е по-голямо става и отклонението ни в нашата оценка и тези 25 лв, могат да се окажат примерно 10 лв текуща стойност, а и нула - виж компании с фундамент стил Кодак, Яху ... или ритейл-а в лицето на Сиърс.

Съгласен съм с теб за дивидентните компании - трябва да са стабилни компании, ако ще се гледа лонг терм пасивност.

[Misho ILIEV]

Ако наистина ще се гони лонг терм и си говорим за човек, който не е врял и кипял на пазарите, то такъв човек буквално трябва да отреже всякакви
канали на информация идващи от пазарите, а това как ще стане само той си знае. Относно въпросът на автора на този етап най-доброто решение в контекста на бъдещо сговнясване на фин. пазари е да има значителна част в реални активи - 60/40 акции/към реални активи, като дивиденти акции да са поне 50%. След това да инвестира време и ресурс в собствени знания и сам да решава след време как ще ребалнсира към бъдещ момент.

Внимавай с дивидентните акции. Т.нар. bond proxies се търгуват на исторически високи множители, заради ниските лихви. Лихвите като тръгнат нагоре дивидентните ще вървят надолу, точно като облигации.

Дивидентни е готино ако са large cap growth комапнии, с високо ROE и ROIC, добър capex и плащат постоянно растящ дивидент. Тези ще прокопсат в условията на увеличаващи се лихвени проценти.

[Misho ILIEV]

P.S. Винаги ми е било чудно защо хората знаейки, че дадена акция вече е силно надценена продължават да я държат, само защото имала стабилен фундамент - кило качествено домати, ако един ти го дава за 3 лв, а друг същото за 5 лв, на дали си купуваш 2-рото просто щото имало добър фундамент и си склонен да дадеш 2 кинта отгоре А колко стабилен има в ерата на disruptive бизнес моделите е друга бира, но дори и дори и да има добър фундамент, защо по дяволите не капитализираш този ценови-фундаментен дисбаланс и след време отново да си вземеш добрия фундамент, на много по-добри нива.

Да продадеш "надценена" компания с фантастичен фундамент при 30г. хоризонт е възможно най-тъпото, което можеш да направиш. Единстеваната валидна причина да я продадеш е ако прецениш, че губи конкурентно предимство.

Ти мислиш краткосрочно и от там идва проблемът.

Също така емпирично погледнато, като продадеш защото си мислиш, че е надценена и ще падне, най-вероятно няма да падне точно когато на тебе ти се иска, а ще си продължи нагоре години наред. И като падне, ще стигне дъно, което е значително над твоето "надценено" ниво.

Хората обикновено продават "надценени" добри компании за 5лв. (които реално струват 25лв. при 30г. хоризонт), за да купят някакъв шит за 2лв., за който човек със здрав разум при 30г. хоризонт не би дал и 1лв.

[needtoknowmore]

С това, което си написал съм съгласен, проблемът наистина идва от всичката информация идваща от медиите и глупостите, изписвани и казвани всеки ден. Елилминирането на така наречения white noise не е маловажно и помага в определени случаи. Последните два такива бяха при Брексит и изборите в САЩ. Много хора се понаиграха тогава. Затова освен white noise трябва да се неглижира и high pitched noise.

"60/40 акции/към реални активи" според мен си е супер решение, като разпределението на акциите и другите финансови инструменти във вече споменатите 60% е също въпрос на личен избор. По-скоро 60% могат да бъдат съставени от различни финансови инструменти, които зависят от съответния индивид. А вече в тия 60% какво ще правиш вътре, според цикъла на пазара, си е личен избор.

Напълно съм съгласен с шума - но пък нали и темата е лонг терм, т.е. по дефиниция шума е аут. Въпросът е как сам успяваш да се контролираш спрямо шума.

Иначе да в тези 60% може да влезе всякакъв фин. инструмент и всякакво разпределение - просто писах възможно най-близкото до пасивен(колкото може) лонг терм портфолио. При наличието на кеш флоу от фин. активи, то си е някакъв малък буфер при тежки времена - ако човек все пак реши да инвестира на кап. пазар.

[Minka]

Направо ми е чудно какви писания пишат някой хора - как ще правите лонг терм прогноза за каквото и да е след като най-важния фактор, цената на парите е на исторически минимум спрямо времето оно ... не е случайно защо P/E гони стратосферата.

Ако ще гоним лонг терм пасивно инвестиране, то трябва да има некорелиращи активи, като под това влизат дори и самите инвестиционни класове - колкото и да въртиш и сучеш диверисификация само с капиталови активи няма стане ..... НОООО ако си говорим за активен трейдинг в частност position trading/средно срочно инвестиране - от месеци/до няколко години с цел търсене на стойност/продаване на ненадейност + хеджиращи техники + кешов буфер + ясен план и собствен инвестиционен компас, то спокойно ще се случат нещата.

Ако наистина ще се гони лонг терм и си говорим за човек, който не е врял и кипял на пазарите, то такъв човек буквално трябва да отреже всякакви
канали на информация идващи от пазарите, а това как ще стане само той си знае. Относно въпросът на автора на този етап най-доброто решение в контекста на бъдещо сговнясване на фин. пазари е да има значителна част в реални активи - 60/40 акции/към реални активи, като дивиденти акции да са поне 50%. След това да инвестира време и ресурс в собствени знания и сам да решава след време как ще ребалнсира към бъдещ момент.

С това, което си написал съм съгласен, проблемът наистина идва от всичката информация идваща от медиите и глупостите, изписвани и казвани всеки ден. Елилминирането на така наречения white noise не е маловажно и помага в определени случаи. Последните два такива бяха при Брексит и изборите в САЩ. Много хора се понаиграха тогава. Затова освен white noise трябва да се неглижира и high pitched noise.

"60/40 акции/към реални активи" според мен си е супер решение, като разпределението на акциите и другите финансови инструменти във вече споменатите 60% е също въпрос на личен избор. По-скоро 60% могат да бъдат съставени от различни финансови инструменти, които зависят от съответния индивид. А вече в тия 60% какво ще правиш вътре, според цикъла на пазара, си е личен избор.

Между другото, не знам другите как са, но в портфейла не е лошо да се обърне внимание на диверсификцията по отношение на политически, валутен , географски и икономически (съответната индистрия и цикличността й) риск.

[needtoknowmore]

Направо ми е чудно какви писания пишат някой хора - как ще правите лонг терм прогноза за каквото и да е след като най-важния фактор, цената на парите е на исторически минимум спрямо времето оно ... не е случайно защо P/E гони стратосферата.

Ако ще гоним лонг терм пасивно инвестиране, то трябва да има некорелиращи активи, като под това влизат дори и самите инвестиционни класове - колкото и да въртиш и сучеш диверисификация само с капиталови активи няма стане ..... НОООО ако си говорим за активен трейдинг в частност position trading/средно срочно инвестиране - от месеци/до няколко години с цел търсене на стойност/продаване на ненадейност + хеджиращи техники + кешов буфер + ясен план и собствен инвестиционен компас, то спокойно ще се случат нещата.

Ако наистина ще се гони лонг терм и си говорим за човек, който не е врял и кипял на пазарите, то такъв човек буквално трябва да отреже всякакви
канали на информация идващи от пазарите, а това как ще стане само той си знае. Относно въпросът на автора на този етап най-доброто решение в контекста на бъдещо сговнясване на фин. пазари е да има значителна част в реални активи - 60/40 акции/към реални активи, като дивиденти акции да са поне 50%. След това да инвестира време и ресурс в собствени знания и сам да решава след време как ще ребалнсира към бъдещ момент.

P.S. Винаги ми е било чудно защо хората знаейки, че дадена акция вече е силно надценена продължават да я държат, само защото имала стабилен фундамент - кило качествено домати, ако един ти го дава за 3 лв, а друг същото за 5 лв, на дали си купуваш 2-рото просто щото имало добър фундамент и си склонен да дадеш 2 кинта отгоре А колко стабилен има в ерата на disruptive бизнес моделите е друга бира, но дори и дори и да има добър фундамент, защо по дяволите не капитализираш този ценови-фундаментен дисбаланс и след време отново да си вземеш добрия фундамент, на много по-добри нива.

[Misho ILIEV]

kubrat, ravnovesie


Гедам, че анализаторите вече правят предвиждания за растежа на печалбите на СиП за 2019. Предвиждат около 10% ръст на EPS.

Вие си знаете, ама най-добре да излезете от късите за момента. Поне докато не дойдат по-мрачни новини. Бикът няма никакъв проблем да си продължи така до Коледа.



стр. 22
https://insight.factset.com/hubfs/Re...ght_102717.pdf

[Misho ILIEV]

Добре си говорите тук.
Но човека пита за дългосрочна пасивна инвестиция, защо не му предложите например зърнени храни? Хем е пасивна, хем дългосрочна.

Той иска ЕТФ, мисля.

А ние му използваме темата за лафче

[Лоцман]

Добре си говорите тук.
Но човека пита за дългосрочна пасивна инвестиция, защо не му предложите например зърнени храни? Хем е пасивна, хем дългосрочна.

[ravnovesie]

Явно е въпрос на психика, на разбирания, на стил на инвестиране... Много неща са. Но аз след няколкото корекции и видяното от 2000 г. насам, роб на акция не ставам. Както имаше една приказка: "Има инвеститори, които по-скоро биха се развели, отколкото да продадат акция, в която са се врекли." Е аз не съм от тях.

Случвало ми се е сутринта да не мисля да правя нищо, вечерта да съм 50% кеш ако не ме накефи как върви пазара и след две седмици пак да съм си с нормалните съотношения. Макар че последната една година е ама наистина адски скучна. За последната една година съм направил по-малко сделки от това което понякога съм правил за ден.

[Misho ILIEV]

Не се чувствам роб, а по-скоро собственик на дял от компания (макар и миниатюрен). Това се отнася особено за неща които съм държал няколко години, те са се преставили добре и имат силно конкуренто положение на пазара. Мен самото това усещане ме кефи.

В някои случаи съм минал и през доста голяма волатилност, като при Адидас. И когато една компания изпитва затруднения естествено чета, за да разбера за какво става дума и дали има изгледи да вървят напред.

[Minka]

Аз гледам дали остават силно конкурентни на пазара. И ако да, цената не ме интересува чак толкова.

Забелязъл съм, че подобни тактически излизания най-често водят до много напрежение (до продам ли, да не продам ли, сега ли или след малко, ей защо не изчаках още малко и т.н.) и до пропускане на лъвския пай от печалбата.

Явно е въпрос на психика, на разбирания, на стил на инвестиране... Много неща са. Но аз след няколкото корекции и видяното от 2000 г. насам, роб на акция не ставам. Както имаше една приказка: "Има инвеститори, които по-скоро биха се развели, отколкото да продадат акция, в която са се врекли." Е аз не съм от тях.

[Misho ILIEV]

Не съм го и разбрал така. Просто едни стратегии работят в даден момент други в друг момента. И е доста трудно да се ловят достатъчно добри начини за отиграване, а докато човек не си строши главата няколко пути му се играе. Но и аз самия се замислям при следващата криза просто да си направя един портфейл 60/40 и да не се занимавам с глупости. Но на ПЕ 26 ще си държа късите

Сега и за не бих се набутал в СиП.

(Това, че в петък взех малко Виза е друго нещо. Планирам да ги държа доста години. Освен ако не им се спихне бизнес моделът.)