NYSE

[the architect]

айде дакса 10358 и да падаме

[Tkilata]

Нещо ме гложди и човръка тази заран от тъмно.
И ми е празно.
Е ли щото нямам къси в Насдак?

[the architect]

Нервен си Моше знаеш какво ще ви се случи .Наааааадувааааай.абе много слабо бе мухо

[Haho333]

не само чакаме той идва ,
гледай ги от сутринта и първа новина речта на негрото , няма такива купеняци като българските медии

Мълчи Мишкар !!!

РЪСТ

[the architect]

не само чакаме той идва ,
гледай ги от сутринта и първа новина речта на негрото , няма такива купеняци като българските медии

[Jay Gould]

Чакате ли още мечи пазар и край на света

[orakula]

Оптимизъм изграден на смелост човек да се възползва от възможностите, които му дава живота. Възможностите са непредсказуеми, те просто се появяват и изчезва, ако човек не се възползва. Колкото по в защита живее човек, толкова по-малко възможности ще използва. Толкова по-скучен ще е живота му. Ще е едно голямо повторение на днес. Ден след ден все днес. И ако днес не му харесва, и за това се страхува за утре, то този нехаресван днес ще се повтаря до безкрай.

Човек ще потъва в битовизми, в сметки, в цената на салама и киселото мляко,някакви дребни интриги, някакви нщожни проблеми на работа, в някакви такива дреболии, които придобиват грандиозен мащаб когато се повтарят ден, след ден, след ден. Хората не могат да възприемат че когато се страхуват от възможностите, когато се крият от бъдещето, то в живота им всяка такава дреболия придобива грандиозна тежест. Повтарящият се днес им смакчва настоящето.

А колко е лесно да се излезе от това. Трябва само малко импулсивност. Малко вяра в утре. Малък кредит за задоволяване на малка мечта. И когато хората си правят живота по интересен и икономиката живва и утре става по хубаво. Още повече малки мечти могат да се задоволяват. Ама не някой хора искат да са нещастни днес, за да не бъдат по нещастни утре. И си прецакват живота, а покрай него и бичия пазар

+1
Браво Равен...страхотни коментари прочетени с интерес от мен.....малко психоанализа никога не е излишна......
пък туко виж и някой се зачете и замисли по сериозно върху написаното и утре бичетата не можем да ги укротим

[Fiscalist]

Бате не се притеснявай, важното е да мачкам. Аз казвам време е за победа. Нямам търпение пазарът да се отвори да ги разгромим!! ПоБЕДА!

[ravnovesie]

Оптимизъм изграден на смелост човек да се възползва от възможностите, които му дава живота. Възможностите са непредсказуеми, те просто се появяват и изчезва, ако човек не се възползва. Колкото по в защита живее човек, толкова по-малко възможности ще използва. Толкова по-скучен ще е живота му. Ще е едно голямо повторение на днес. Ден след ден все днес. И ако днес не му харесва, и за това се страхува за утре, то този нехаресван днес ще се повтаря до безкрай.

Човек ще потъва в битовизми, в сметки, в цената на салама и киселото мляко,някакви дребни интриги, някакви нщожни проблеми на работа, в някакви такива дреболии, които придобиват грандиозен мащаб когато се повтарят ден, след ден, след ден. Хората не могат да възприемат че когато се страхуват от възможностите, когато се крият от бъдещето, то в живота им всяка такава дреболия придобива грандиозна тежест. Повтарящият се днес им смакчва настоящето.

А колко е лесно да се излезе от това. Трябва само малко импулсивност. Малко вяра в утре. Малък кредит за задоволяване на малка мечта. И когато хората си правят живота по интересен и икономиката живва и утре става по хубаво. Още повече малки мечти могат да се задоволяват. Ама не някой хора искат да са нещастни днес, за да не бъдат по нещастни утре. И си прецакват живота, а покрай него и бичия пазар

[Fiscalist]

Е*ати. Тази тема за акции ли беше или за лайфстайл Апропо по темата, за го давам силно рали по земята за утре. ^^^ ====>>>> >1%


Няма препоръка.

[77]

Тези разбирания са заложени във всеки един човек. Оптимизмът е това което прави живота на човек добър, кара го да се движи напред. Да очаква че утре ще е по-добре от днес. Когато човек е оптимист за утре, той не се притеснява да потребява днес. Дори и на кредит.

Песимизмът от друга страна е страх от живота. Човек не смее да се отпусне, защото смята че утре ще е по-зле. Страхът му от утре се превръща в страх да живее. И води до пропиляване на живота в защита. Защита от едно утре което може и да е по-зле. А ако не е по-зле а човек си е прекарал живота в чакане на по зле, накрая почва да се надява на апокалипсиса. Само сриването на системата може да му оправдае пропиления живот.

Защото колкото ще човек да си мисли че постъпва разумно като действа предпазливо, вътре в съзнанието му нещо му нашепва че времето лети. Че животът не е безкраен и че той сам е виновен за това че живота му е толкова скучен и скапан. Че не живее живота който иска, който си е представял за себе си.

Та така - съдбата обича смелите, а живеят щастливо само тези дето не се страхуват от утре. Или мисля на Цезар имаше една мисъл - смелия умира само веднъж, страхливеца хиляди пъти.

Не трябва нито да си оптимист, нито песимист.
Нужно е просто да си реалист.
Да виждаш реалните опасности и възможности.
Просто е.
А да си застанал на място където има голяма вероятност да те помете лавина не е смелост , а обикновена глупост.
Е, трудно е винаги да се преценява обективно и точно всичко, но е добра цел.
За оптимизма си прав.
Ама е интересно оптимизма ти на какво е основан.
Аз например съм оптимист за себе си, като не съм затънал в дългове и не съм финансов донор на нечия финансова схема.
Е, ти явно си друга бира човек. Карай си както си знаеш.
Оптимист съм като знам, че имам и продължавам да формирам свои житейски знания , умения и опит, които ще ми позволят на се справя с житейските предизвикателства напред във времето.
Оптимист съм като ежемесечво отава приличен процент от бюджета ми за инвестиряне..
А не да се надявам на светло и розово бъдеще просто ей така, щото някой ми го обещава по тиви-то.
....
Да -времето лети. Прав ти.
Ама не чак толкова.
Има време бол както и да копаш, така и след време да береш плодовете от труда си.
Ако си го правил свястно разбира се.
Е , един по-бързо си изкопава необходимото, друг по-бавно.
Нормално. Трябва и търпение.
Няма как да имаш всичко веднага тук и сега, освен ако не си удаарил някой джакрот.

И накрая да ти кажа една сентенция.
"Има стари пилоти, има и смели пилоти. Но няма стари смели пилоти:-)

[ravnovesie]

Много хубав диалог са заформили Равния и 77. Аз категорично съм човек като от примера на 77 /планиращ, без рискове, без кредити и т.н./, но и Равния е прав, че един глас постоянно ми нашепва, че животът лети, а аз греба от него много по-малко отколкото дори може да си позволя!!! Това все-повече ми писва, но човек трудно се променя, мнооооого трудно.

Равния, изненадан съм да чуя от теб положителни коментари - все съм си те представял като песимист

Аз не влагам емоции в разбирането ми за пазара. Мога да съм оптимистично настроен и когато пада борсата и когато се качва. Или с други думи дори и да смятам че всичко ще се срива пак съм оптимист - просто ще пусна къси на маржин за надолу

[15%]

Много хубав диалог са заформили Равния и 77. Аз категорично съм човек като от примера на 77 /планиращ, без рискове, без кредити и т.н./, но и Равния е прав, че един глас постоянно ми нашепва, че животът лети, а аз греба от него много по-малко отколкото дори може да си позволя!!! Това все-повече ми писва, но човек трудно се променя, мнооооого трудно.

Равния, изненадан съм да чуя от теб положителни коментари - все съм си те представял като песимист

[ravnovesie]

Тези разбирания са заложени във всеки един човек. Оптимизмът е това което прави живота на човек добър, кара го да се движи напред. Да очаква че утре ще е по-добре от днес. Когато човек е оптимист за утре, той не се притеснява да потребява днес. Дори и на кредит.

Песимизмът от друга страна е страх от живота. Човек не смее да се отпусне, защото смята че утре ще е по-зле. Страхът му от утре се превръща в страх да живее. И води до пропиляване на живота в защита. Защита от едно утре което може и да е по-зле. А ако не е по-зле а човек си е прекарал живота в чакане на по зле, накрая почва да се надява на апокалипсиса. Само сриването на системата може да му оправдае пропиления живот.

Защото колкото ще човек да си мисли че постъпва разумно като действа предпазливо, вътре в съзнанието му нещо му нашепва че времето лети. Че животът не е безкраен и че той сам е виновен за това че живота му е толкова скучен и скапан. Че не живее живота който иска, който си е представял за себе си.

Та така - съдбата обича смелите, а живеят щастливо само тези дето не се страхуват от утре. Или мисля на Цезар имаше една мисъл - смелия умира само веднъж, страхливеца хиляди пъти.

[77]

А германците са скапани мазохисти. С едни от най-ниските заплати, от които спестяват най-много, за да го натъпчат в банките с най-ниски лихвени проценти. Мазохисти от всякъде. Трябва им на тях една хубава висока инфлация да се научат да живеят, а не да си пропиляват живота с този невротизъм дето ги владее.

Ееее що слагаш всички германци в един кюп.
Някой може да са си хеджнали имането срещу инфлация.
А ти ?
Хеджнал ли си се?
Аааа, ти си затънал в кредити, щото така трябва да се живее:-)