NYSE

[Alonso]

И двата коефициента вземат предвид дълговете.
При P/E разходите по дълга (лихвите) са извадени от приходите, така като се плащат лихви знаменателя ти намалява, коефициента расте и става по неизгоден.
При EV/EBITDA, не разходите а целия дълг се добавя в числителя и също вдига коефициента и го прави неизгоден.

Като компенсираш дълга в числител и знаменател се престараваш и ставаш по-малко конкурентно способен спрямо тези които го компенсират веднъж, ограничавайки потенциалните възможностии. Което обяснява защо се надяваш да откриеш компания, която да скочи стотици пъти.

То не е проблема в коефициентите, които и двата нямат никакъв смисъл. Проблема е че за мен е направо скандално че въобще има такива коефициенти и че въобще някой им обръща внимание в този им вид. А ако това е скандално, 5 пъти о-скандално за мен е че науката икономика не вземала предвид факта че дълговете трябвало да се връщат разбираш ли Добре че не съм станал икономист. Нямаше да ме вземат и тоалетните да им мия в банката с тези ми разбирания
То на това ако му викаш престараване не знам Искам да знам всяка бурма във всяка машина дали е наред. Голямо четене пада. поне три дена отиват за една компания докато въобще реша дали има смисъл да мисля за нея. А за стотици пъти не мога и да мечтая. Два пъти за 3-4 години ми стига . Днес ме плясна един бизнес на р/е 2,5 в челото и аз сега мисля дали да го купя или да продължавам да се надявам че ще открия нещо на борсата. Нещо някъде ей така да ми светне ама няма Нищо де. Няма да се предавам я. Дето вика ИВ вярата е всичко

[babaMETZA]

Забелязвате ли на къде върви света?))

За света не знам, ама еврака сякаш тръгна за паритета


Та накъде върви ? /света/

[Анонимен120535]

Пичеове

Забелязвате ли на къде върви света?))

[michaelis21]

Всички тези коефициенти общо взето са за медиите. Да ги дъвчат от време на време. Много трябва да си навътре за да сметнеш някаква стойност.

Така е, един blue chip oт SP500 има армия от счетоводители и финансисти.
Сигурно само главния счетоводител или финансовия директор имат 100% поглед върху стойността на компанията, през призмата на стойността на акцията.

От друга страна, за Голден Сакс сигурно работят хиляди аналисти по света, разпределени по отрасли и пак нямат поглед за пълна финансова картина на СП500.

[Hermes73]

Икономиката се гради на доверието. Докато ти вярват и са убедени, че ще можеш да си върнеш дълга никой няма да ти иска да го изплащаш. Ще можеш да го ролваш до безкрай. Проблема идва когато бизнес модела се счупи. Всички кредитори едновременно го виждат и естествено си искат парите а нови не щат да дават кеш за да заместят старият дълг. Тогава за кратко си заминават империи. Всичко е въпрос на доверие. Загуби ли един бизнес доверието в себе си, пиши го умрял.

++++++++++++++++

[Pronto]

Лв, разбрах, че не четеш. Няма нищо лошо, повечето са чукча-писател, а не читател /и аз/. Ми аз съм писал и за примера с ГС и за това, че често Бъфет казва едно, а прави съвсем друго /игрите му на форекса/, което би трябвало да означава, че е труден за "следване". Последните акции в златни миньори и енергетика, които съм си купил,а някои съм и продал, съм напълно наясно, че Бъфет не би играл,. Но където видиш добра стойност, какво значение имат другите ...
Ми то и кризата 1929г е имало доста спекуланти,,,, както и да е. Щом смяташ, че където 99.9999% са спекуланти /всъщност много се спекулира с този термин, както и с инвестиция/, единственият начин да спечелиш е и ти да си такъв, твоя вола.

[jori]

Та и с прословутото р/е. Излиза че между компания с дълг и без дълг няма разлика. ev/ebitda пък въобше няма да го коментирам. печалба преди данъци, такси и лихви. Сякаш няма да плащам данъците и лихвите

И двата коефициента вземат предвид дълговете.
При P/E разходите по дълга (лихвите) са извадени от приходите, така като се плащат лихви знаменателя ти намалява, коефициента расте и става по неизгоден.
При EV/EBITDA, не разходите а целия дълг се добавя в числителя и също вдига коефициента и го прави неизгоден.

Като компенсираш дълга в числител и знаменател се престараваш и ставаш по-малко конкурентно способен спрямо тези които го компенсират веднъж, ограничавайки потенциалните възможностии. Което обяснява защо се надяваш да откриеш компания, която да скочи стотици пъти.

[Анонимен120535]

Не

В смисъл, че когато обяснявам на моите деца как дядо им е летял на свръхзвуков пътнически самолет, те си мислят, ауу в толкова бавно развиващ свят е живял. Сега какъв бесен темп на развитие, никой не знае. Ми че то Бъркшая е било текстила компания - най-малкото човекът има опит със залязващи бизнеси.

На всички много им се иска , особенно когато не могат по друг начин, да подражават на някой милиярдер. Още Греъм го е казал че всеки ако иска да е успешен трябва да изгради собственна стратегия и поведение. Това е изкуство и бизнес и затова не всеки успява, както и в реалния бизнес. Според мен безсилието да хванеш бика за рогата и да кажеш аз мога по добре, кара милионите спекуланти и инвеститори да подръжават на някой си избран от тях. Това автоматично ги ограничава във собственното им мислене - веднъж повярвали че ако бъдат като Бъфет, мъфет или който и да е задължително ще успеят. Не казвам че е лошо а напротив много добре да се учим от всички успели но решението как ще се държим трябва да е изцяло наше.
Та на въпроса, никой не мисли как всъщност Бъфет е направил кинти в действителност не по легенди. Четат там разни книжки и смятат че това е достатъчно.
Бъфет е имал късмет да бъде ученик на Греъм, тогава стойността е представлявала нещо. Изградил е собственна по различна стратегия ЗАБЕЛЕЖЕТЕ СОБСТВЕННА !!! ( да не изпадам в подробностти ), света е бил различен и инвестирал в компании с конкурентно предимство. Сегашната техническа революция не е била започнала, пазара е бил различен. Имал е късмета да попадне в такъв момент и е бил подготвен за момента. Направил е пари. Имал е винаги много кеш. Покрай кризата когато всички се гърчеха той е имал кеш и съответно е купил без пари куп неща със специални условия по дивидентите - например Голдман Сакс ( той взима много повече дивидент спрямо теб ако имаш ГС ) , развил е и собствен бизнес, освен това Бъфет достатъчно активно продава и купува посотоянно и това че като купи нещо го държи цял живот просто не е вярно. Разбира се това е така за позициите му които са най големи но това се дължи на факта че първо от тях взима специални дивиденти и второ и да иска не може да ги продаде. Бъфет е стигнал момент в който прави неща недостъпни за нормалния инвеститор или хедж фонд.
Но Х години след като той е направил кинти света е коренно различен и всичко това което четете във книгите е просто увлекателно четиво от което може да се научите на нещо но в никакъв случай сляпо да следвате.

Ти смяташ, че примерно преди 20 години е било пълно само с инвеститори? И спекуланти е нямало? Всеки е изчислявал стойността на дот-ком компаниите с химикал на хартия? И инвестирал когато цената на дот-кома е била по-малка от сметката на хартията, т.е стойността?
Или че ония квантови системи, създадени от страшни гении във физиката и математика не бяха подобни на сегашните алгоритмови стратегии като обещания за Свещения Граал . Докато бяха още в начален стадий, правеха пари, когато се разраснаха, вече тези, които залагаха срещу тях правеха пари.
ти ми продай 100 долара за сто лева, па после ми обяснявай, че стойността нямала значение.

Преди 20 години е имало спекуланти разбира се но преди 50 е нямало поне не толкова колкото сега . По времето на Бъфет ( първоначалното натрупване на капитал, защото след като имаш пари нещата се променят коренно ) е нямало такива възможности в такива мащаби. Това стана възможно последните 20-25 години в които компютърната търговия постепенно и почти изцяло измести реалните трейдъри взимащи решения на база на емоция.
И който не вижда "тренда" че мащабите на спекулата и компютърната търговия със всяка изминала година се увеличава - просто е глупав и заблуден.

Всяка идея че можеш да оцениш компанията по реалната и стойностт и е толкова глупава че безмисленно да се коментира. ОБАЧЕ можеш ако си умен да оцениш "стойността и " спрямо държанието и на пазара. Което всъщност има единственно значение при инвестициите и спекулациите на база СТОЙНОСТ.

[Pronto]

Най важното трябва да хванеш, света се променя с бесни темпове.

В смисъл, че когато обяснявам на моите деца как дядо им е летял на свръхзвуков пътнически самолет, те си мислят, ауу в толкова бавно развиващ свят е живял. Сега какъв бесен темп на развитие, никой не знае. Ми че то Бъркшая е било текстила компания - най-малкото човекът има опит със залязващи бизнеси.

При наличието на толкова много спекула, улясняването и чрез навлизането на алгоритмичната търговия, при съвсем различния свят базиран на ниски и отрицателни лихви , при огромното развитие на технологиите дългосрочното инвестиране на Бъфет е просто глупаво.

Ти смяташ, че примерно преди 20 години е било пълно само с инвеститори? И спекуланти е нямало? Всеки е изчислявал стойността на дот-ком компаниите с химикал на хартия? И инвестирал когато цената на дот-кома е била по-малка от сметката на хартията, т.е стойността?
Или че ония квантови системи, създадени от страшни гении във физиката и математика не бяха подобни на сегашните алгоритмови стратегии като обещания за Свещения Граал . Докато бяха още в начален стадий, правеха пари, когато се разраснаха, вече тези, които залагаха срещу тях правеха пари.
ти ми продай 100 долара за сто лева, па после ми обяснявай, че стойността нямала значение.

[Анонимен120535]

Най важното трябва да хванеш

Най-важното е най-отгоре. Дългът нямаше да е проблем, ако Америка беше запазила 3%+ растеж.
Друг е въпросът, че в другите страни, барабар с БРИКСа всъщност регулациите са милиони ^2.
Примерът с Яху е напълно не на мястото си. Най-важният бизнес на Бъфет - застрахователния ще го има още време. А нови железопътища почти никъде не се строят.

А иначе Бъфет си е като стар куцкар - иска да се хареса на всички мацки. Винаги приятел с всички, хвалби до небето и ласкави думи /а, да и няколко майтапа по Уол Стрийт, щото тях никой не ги обича/. Така идват добрите сделки при него
Но с глобалното опростачаване все по-трудно е вече- този път как го емнаха за Кока Кола. Или пък за данъците, все се оплаква как секретарката му плащала повече от него /той може да си доплaти/, ама да не му пипат дупките в закона за неговите компании.

Това да са му кусурите

Най важното трябва да хванеш, света се променя с бесни темпове.
Примерите които е дал човека идват да покажат че никой бизнес не е вечен а при непрекъснатите промени във всякакви области това което сега изглежда топ, след 10 години може да е на дъното поради куп причини които няма как даже да си ги представим.
При наличието на толкова много спекула, улясняването и чрез навлизането на алгоритмичната търговия, при съвсем различния свят базиран на ниски и отрицателни лихви , при огромното развитие на технологиите дългосрочното инвестиране на Бъфет е просто глупаво.
Предните 50 години няма да имат нищо общо със следващите 50 години. Само Господ знае какво ни очаква.
Бъфет е изпята песен. Имал е шанса да започне в свят в който стойността е имала значение и да до живее свят в който стойността има все по малко значение.

Както и да е.
За мен дългосрочното инвестиране е приключило мисля завинаги.
Като ви влече - инвестирайте.

[Pronto]

Да не говорим, че самият факт че ако знаем че бъфет играе срещу мен силно ще се замисля дали да не се откажа от сделката.

Отдавна той не играе срещу другите /в смисъл да търгува акции на пазара и/или долари и марки на Магурата.
Което ми напомня за другия му бъфетизъм, когато беше заложил големи суми на "Форекса", че доларът ще падне преди кризата. И пак така с "Америка е супер. Никой не е спечелил залагайки срещу нея"
Но исках да кажа, че с чара си на добрия дядо, ти не играеш срещу него, а като си закъсал като БофАта или Голдман му звъниш за помощ. Или ако имаш да продадеш компанията си, а той ще ти обещае, че ще е запази цяла и не е някакъв фонд да изволни всичките ти познати /стига да правят пари де, когато нещо губи, играе брадвата/

[bertram]

К'ъв е тоя сток-пикинг баш в май почти на върховете ?!?

[Pronto]

Защо LVNTA ще се представи по-добре? Те всъщност правят доста неща, не са OTA като прайслайн и Експедия.

Те затова имат два тракинг сток-а (QVCA/B i LVNTA/B) - всеки с различен набор от активи и пасиви в една компания.
Та Приключенията са около 50% Експедия (16% от акциите и 52% от гласовете без да ги гласуват), 40% кеш и 25% други бизнеси, растящи по 2х. С тези 40% в кеш, те ще подкрепят голямото обединение на Чартър-Тайм Уорнър Кабела и третия му забравих името. На по-късен етап ще разделят Експедията си в отделна акция, че да не се губят едни 15%. Отделно преговарят с Бари Дилър /който има право сега да им гласува акциите/ да си уредят гласовете. Като се оправят би трябвало да се продават малко по-скъпо от тези 16%, защото ще имат пълен контрол.
Та до три години ще имаш няколко акции: в компания с пълен контрол над Експедията, в Новия Чартър /който ще си уреди отношенията с Либърти Бродбанд дотогава/, който ще бъде и страшно печеливш и то без да плаща данъци с години, и бързорастяща/и/ компания в Б2Б услуги за е-търговия.

[Pronto]

Иначе за икономиката и дълга си е точно така. Опростяват, приемат най-вероятният сценарий, при който всичко е наред, значи дълга не се връща, че даже и нов се взима и така до безкрай.

Бе то че си е така, така е. ама цъфнала държава с опростен дълг или в процес на реструктуриране няма. И Гърция е архетипичният пример - може все още пенсиите и заплатите да са по-големи от Българските, ама това е държава, която гонеше Япония по доходи

[dddd]

Икономиката се гради на доверието. Докато ти вярват и са убедени, че ще можеш да си върнеш дълга никой няма да ти иска да го изплащаш. Ще можеш да го ролваш до безкрай. Проблема идва когато бизнес модела се счупи. Всички кредитори едновременно го виждат и естествено си искат парите а нови не щат да дават кеш за да заместят старият дълг. Тогава за кратко си заминават империи. Всичко е въпрос на доверие. Загуби ли един бизнес доверието в себе си, пиши го умрял.