Първоначално изпратено от psycoholic
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Лоши банки - Добри банки
Collapse
X
-
А сега за тези които четат английски, щатско банкиране
My credit-card statement showed an interest rate change from 7.49 percent to 19.99 percent and they said they are changing from the prime rate to the Libor rate. I tried to opt out of accepting the new rate and was told, "We do not have an opt-out clause." Do I have any recourse? — L.S., Sapulpa.
Коментар
-
Ахой, въпросче малко встрани от темата -> имам 3-4 празни сметки в ПИБ и искам да ги разкарам, някой постигал ли го е това (имам електронно баМкиране) и как?! Преди години питах една от ПИБските гише-мацки и тя ми каза, че нищо им нямало и да си стоели така, аз пък желая да ги поразкарам, така че, споделете моля!BULL MARKET -- A random market movement causing an investor to mistake himself for a financial geniu
Коментар
-
Последната седмица салдото по разплащателната ми сметка разбираемо с оглед на месечната такса намаля от 0.27 лв на 0.07 лв. Такова бе до вчера. Днес с изненада установявам, че вече съм на - 0.05 лв. Естествено разликата от 0.12 лв е начислена лихва овърдрафт, които аз и в този момент не виждам като движение по сметката. Просто "фантомно" са изчезнали до този момент тези 12 ст.. Както и предположих банката отново (мисля за втори или трети път се сблъсквам с този проблем, като преди дори ми бе блокирана сметката) е начислила неправомерно лихва за овърдрафт. Макар и предходните пъти когато съм говорил със служители от кол-центъра да съм уверяван, че не е възможно в крайна сметка се случва подобно на последния случай. Конкретно случая е следния : след вноска на банкомат на 12.08.2009 г. в 20.42 ч. и при положително салдо по сметката след около половин час влизам в онлайн банкирането и виждам внесената сума вече налична по сметката ми. Следват разплащания и преводи в размер естествено под наличността по сметката. Предполагам само, че системата не позволява при налични 20 лв да извърша плащания за 200. Проблемът идва главно от необходимото на банката технологично време за осчетоводяване на вноската. Аз внасям сумата в 20.42 и на момента я виждам налична в сметката си през банкирането. Това дали банката ще я осчетоводи днес, утре или след месец не би следвало да ме касае. Предал съм парите си на банката в този ден и час и докато имам макар и минимални средства по сметката би следвало лихвата да е в посока банката към мен, а не обратното. Което например не се случи след двуседмичното "потъване" на 400 лв прибрани от банкомата, но не и осчетоводени от последния и бяха нужни две седмици на банката да изчисти проблема, но лихва в моя полза незнайно защо не бе начислена. В крайна сметка внасям сума Х в ден У, след 20 минути решавам да похарча сума Х, а дори и Х - 1 лв дори да е, банката я осчетоводява минимум в ден У + 1 и излиза, че плащам лихва затова, че съм имал благоразумието да внеса собствените си пари, т.е. аз плащам на банката лихва за моите внесени пари, игнорираме факта, че не ангажирам банкови служители за "услугата".
Коментар
-
Не мога да не споделя "очарованието" си от Цветелинината банка. Звъня, че нещо закъсняват бая с наем на рекламата на входа ( уж голяма фирма, пък и те закъсали с големите бирени производители да си вземат парите) и да проверя да не са пратили парите по старата сметка демек там. Оказа се, че сметката била блокирана след като я оставих с двайсетина лева, защото съм вече на -12 лв
Хем не съм юридическо лице, хем съм етажна собственост, хем била специална сметка, ама ме цакат от половин година с такси за юридическо при положение. Да не говорим, че няма движение. Иначе могат да ми пращат писма да усвоявам евросубсидии за земеделие с получател "Етажна собственост", но не могат да кажат, че почвало товарене. ДСК мисля на третия месец като няма движение и си на минус закриват служебно. Тия обаче да съм съберял 50 апартамента, да се разпишат да я закрием иначе дълга се трупал.
В крайна сметка ги поканих да дойдат да си вземат я стълби, я партер, което им харесва.
Коментар
-
Сезонът на промоциите
Dnevnik.bg - 24 Август 2009, 07:08
Общата сума, която българските банки са вложили в реклама на депозитни услуги в преса и в телевизия, е в размер на 13.31 млн. лв. за първото шестмесечие на 2009 г., показват данните от рекламния мониторинг на маркетинговата агенция TNS/TV Plan. Или това са средствата, с които бяха реализирани рекламните кампании в разгара на т.нар. депозитна война, по време на която банките агресивно маркетираха висока доходност срещу спестяванията на потребителите, при това с акцент върху рекордните лихви. Според статистиката на БНБ от началото на годината до края на юни "сезонът на промоциите" е привлякъл 1.5 млрд. лв., тоест срочните депозити са се увеличили с 10.5% за шест месеца и достигат 15.64 млрд. лв. При това положение няма как банките да не са доволни от привлечения ресурс, а директорите на маркетинг отделите, до които "Дневник" се допита, са единодушни, че кампаниите за промотиране на депозитни услуги са били повече от успешни. "Разглеждайки резултатите от първото шестмесечие на 2009 г., няма как да не сме доволни от ефективността на нашите рекламни кампании", каза Мария Чалиева, началник-отдел "Реклама" в Първа инвестиционна банка.
Тя обясни, че оценяват ефективността като съотношение на вложените ресурси към постигнатия резултат и с оптимизиран бюджет реклама и по-прецизно медия планиране са успели да реализират успешно целите си. Кой колко е вложил? ПИБ, която традиционно е един от големите рекламодатели на българския пазар, е свила бюджета си за телевизия със 72%, а инвестициите й в преса са намалели с 37% спрямо първите шест месеца на 2008 г. Въпреки това банката беше една от най-активните в промотирането на депозити през първата половина на годината, като е вложила общо 2.1 млн. лв. в тв и прес реклама на депозитни продукти според мониторинга на TNS/TV Plan. Тяхната рекламна кампания с участието на актьорите Тончо Токмакчиев и Мартина Вачкова, превъплътени в популярното семейство от 90-те години на шоуто "Каналето" - "Кирето и Сийка", имаше за цел да адресира банковите послания до много по-широк кръг от хора. "Решихме да рискуваме и да излезем от рамката на безличните и студени банкови послания. Вместо това показваме банката като приятел, като банката на съседа, банката на Кирето и Сийка", обяснява стратегията на кампанията Мария Чалиева. Най-много средства за реклама на депозитните си услуги са инвестирали от Уникредит Булбанк - като 1. 978 млн. лв. са инвестициите им в телевизия, а 456 хил. лв. са вложили в пресата. И докато конкурентите им намаляват значително средствата си за маркетингови активности, те ги увеличават - рекламният им бюджет им в телевизия расте с 9% за първите шест месеца, но в пресата спада почти наполовина. Банката е и на първо място по размера на привлечените депозити на граждани и фирми според статистиката на БНБ към 31 юни 2009 г. с годишен ръст от 6.4% и пазарен дял от 15.1%. С по-активна комуникация през второто тримесечие на годината е и Пощенска банка, чиято кампания е вдъхновена от баснята на Лафонтен за мравката и щуреца. За периода януари - юни финансовата институция е инвестирала 951 хил. лв. в тв и прес реклама. "Залагаме на откритост и ясни послания в комуникацията с клиентите ни, тъй като желаем да поддържаме дългосрочна връзка с тях и да бъдем техния предпочитан финансов партньор", коментира Светлана Фотева, началник на отдел "Маркетинг" в Пощенска банка. Тя обърна внимание, че въпреки силната конкуренция и наситеността на пазара в този момент последните им кампании за депозитни продукти са постигнали добри резултати. Посланията С тон на умерен оптимизъм и акцент върху възможностите за добра доходност се отличават и кампаниите на Българско-американската кредитна банка (БАКБ), чиято бизнес стратегия доскоро не включваше промотирането на спестовни продукти. В края на първото тримесечие обаче институцията обяви, че започна да предлага активно депозити, като започна и да рекламира активно в пресата този тип услуги. С бюджет от 344 хил. лв., от който 320 хил. са вложени в промоции на депозити, банката се появи за пръв път в класацията на топ 50 на най-големите рекламодатели в пресата според мониторинга на TNS/TV Plan.
Любомира Накова, мениджър "Човешки ресурси и комуникации" в БАКБ, обясни пред "Дневник", че основното им послание към потребителите е, че кризата им предоставя възможност да спечелят от парите си, като ги поверят на професионалистите в сектора и то дава добри резултати досега. "Ако ние знаем къде ги криете, значи всеки знае...", гласеше пък рекламното послание на депозит "Премия" на Обединена българска банка, която ориентира комуникацията си от гледна точка на сигурността на спестяванията в среда на икономическа нестабилност. "Повечето реклами ви карат да харчите, тази предлага да спестите!" беше слоганът на рекламната й кампания по четиримесечния депозит в левове и евро. "ОББ постави фокуса на маркетинговите си усилия върху атрактивните лихвени условия по депозитите", обясни стратегията на банката Людмил Каравасилев, мениджър "Връзки с обществеността", и добави: "Обърнахме и специално внимание на оптималните срокове по своите депозити от гледна точка на това, че по-дългият срок до падежа не е атрактивен за клиентите, защото отлага момента, в който те могат отново да ползват парите си, без да изгубят от предсрочното теглене." Според данните на TNS/TV Plan ОББ е инвестирала 945 хил. лв. в телевизия и още 56 хил. лв. в преса, за да рекламира депозитните си продукти през първото шестмесечие. Банката разчиташе и на спонсорските си ангажименти, за да промотира депозитните си продукти. Така например ОББ комуникираше лихвените проценти от 6 и 8% по четиримесечния си депозит чрез спонсорските си заставки в началото на всяка прожекция на българския филм "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде". В последното издание "Икономически преглед" на БНБ се прогнозира, че в следващите месеци лихвите по депозитите ще се стабилизират и дори ще започне плавен спад. Ако съдим и по отшумяването на рекламните кампании с рекордните лихвени проценти, то май сезонът на промоциите на депозити е вече към края си. При това успешен край за банките и техните маркетингови отдели.
Коментар
-
В Американския КАТ обслужват по-добре от банките тук, да не говорим пък за ресторанти, хотели, магазини и прочие....
Първоначално изпратено от turandotХм, сега ми стана ясно защо в ПИб се усмихват любезно.....
http://www.monitor.bg/article?id=208354
Водещият американски експерт по клиентско обслужване Линда Дренан: Обслужването в София по-добро, отколкото по морето
- Госпожо Дренан, бихте ли сравнила обслужването в различните сектори в България с това в САЩ и Европа?
- През моя десетгодишен опит България се промени драматично. Част от тези промени в обслужването могат да се припишат на присъствието на международни компании като McDonald's, Sheraton, Radisson, GAP. В тях стандартите за обслужване на клиенти са еднакви за всички места, където веригата присъства. Преди 10 години повечето компании не обучаваха служителите си. Всеки път когато идвам в София, отивам в ЦУМ и влизам във всеки магазин. Преди служителите не ми обръщаха никакво внимание - сякаш не ме виждаха. Сега всички ме питат с какво могат да ми помогнат.
- Много често се казва, че обслужването по българските морски курорти е по-лошо от това в съседните държави. Какви са вашите наблюдения?
- В продължение на десетина години прекарвах доста време на Черно море. Опитът ми показва, че обслужването там не беше на така висока ниво, както в столицата София.
- Има ли нещо, с което българските банкови служители да се отличават от всички останали? Какво е специфично за тях?
- Всичко, което мога да кажа, е позитивно. Опитът ми показва, че имат голямо желание да учат, да се променят и да стават все по-големи професионалисти в банкирането и обслужването на клиенти. Това се отнася с още по-голяма сила за младия персонал.
- Какви според вас са спецификите на българския клиент и във връзка с това какви подходи бихте препоръчала в процеса на продажбено и следпродажбено обслужване?
- Има много видове клиенти и всички те са с различни нужди. Някои са индивидуални - млади професионалисти, млади семейства, предприемачи и пенсионери. Има и корпоративни - компании, които имат български и международни клиенти. Най-добрата продажба означава да посрещнеш нуждите на клиента с подходящ продукт и обслужване.
- Банковите служители от фронт офиса работят с много хора. Имат ли специална подготовка как да отговорят на различните настроения на клиентите?
- Ежедневно служителите от фронт офиса на банките се срещат с много хора. Всеки клиент има особености на характера - някои са учтиви, други са избухливи, трети се държат арогантно. Затова служителите трябва да могат да се справят с емоциите на клиентите и да им отговорят по подходящ начин. Това умение се овладява с много работа и желание.
- Кои са най-лошите клиенти?
- Няма лоши клиенти. Има такива, които са трудни, но лоши няма. Трудни за обслужване са клиентите, които не разговарят и не си взаимодействат с банкера.
- Как трябва да се държи служител с клиент, който е афектиран, арогантен и се държи грубо?
- Служителят винаги трябва да умее да изслушва. Това е особено важно когато срещу него стои афектиран клиент. Активното слушане означава да разбереш емоциите на клиента, да успееш да му обясниш в какво се състои проблемът по начин, по който той да разбере. Много важно е служителят да обещае и след това задължително да даде отговор на клиента - да му обясни откъде идва проблемът и как ще се справят с него.
- Взискателни ли са банковите клиенти към външния вид и облеклото на служителите? Какво е забранено за служителите от фронт офиса във външния вид и облеклото?
- Облеклото на служителите от фронт офиса изгражда очакванията на клиента. Всички банкови служители, които имат пряк контакт с клиентите, трябва да бъдат с официално, а не с ежедневно облекло. Често разказвам една история за служителите на една банка в Чехия, които бяха облечени като за парти. Това не би могло да се случи в САЩ.
- До момента кои български компании сте консултирали? Случвало ли се е да обучавате служителите на една компания по няколко пъти?
- През десетгодишния ми опит в България съм работила с повечето банки в страната. В много случаи съм имала по няколко договора с една и съща банка. Напоследък често обучавам служителите на ПИБ, където се държи изключително много на професионалното обслужване на клиента. С радост разбрах, че банката е спечелила и награда в престижен конкурс, като за ПИБ са гласували значителен брой клиенти и тя е станала “Банка на клиента”.
Коментар
-
Първоначално изпратено от 000ДСК-незнам дали е лоша банка ,но служители и с които работя...нямам думи.Разказвам- от около 16 г съм и клиент.Винаги съм имал големи кредити които редовно съм обслужвал.Преди около 1 год. рефинасирах кредит и покрих задълженията си на стокова карта,върнах им носителя/картата/ и я анулирахме "уж".След няколко месеца получавам препоръчено писмо да се явя в банката.Отива и..дължа такса за обслужване на картата за тези месеца около 13 лв.Обеснявам,че съм и предал картата ,че служителят каза,че всичко е ок.Но ....платих си ги. Преди 2 месеца исках да рефенансирам кредит.Сметнаха доходи,разходи-казаха ставаш -подготвяй документи.Изготвих всичко неоходимо-след седмица ми се обажда кредитния инспектор-"от Сф не те одобриха" питам -Защо? Отговор-излезе новата ти заплата и е по-ниска от другите.Казвам им -Бъркате тя е дори по-голяма от другите.Скоро пак реших да повтора упражнението.Покрих си един лизинг предсрочно да ми намалеят задълженията.Смятаме за нов кредит-казаха ставаш подготвям документи,нося ги и при служителката е шефа -намеси се в разговора-''ама ти си на тавана на кредитите-не може нов кредит."Въртяхме ,смятахме и решихме как да дръпна малка сума.Преди 1 седм. подадох документите.Днес проверявам какво става,че нямам отговор.Ами -инспекторката и другият служител който ги замества излязоха отпуск и няма кой да предвижи документите ми.Така ще ги чакам още 20 дни да се върнат и евентуално....БЕСЕН СЪМ.Be sure the sun is coming soon or late!
So invest, don't spend...
Коментар
-
ДСК-незнам дали е лоша банка ,но служители и с които работя...нямам думи.Разказвам- от около 16 г съм и клиент.Винаги съм имал големи кредити които редовно съм обслужвал.Преди около 1 год. рефинасирах кредит и покрих задълженията си на стокова карта,върнах им носителя/картата/ и я анулирахме "уж".След няколко месеца получавам препоръчено писмо да се явя в банката.Отива и..дължа такса за обслужване на картата за тези месеца около 13 лв.Обеснявам,че съм и предал картата ,че служителят каза,че всичко е ок.Но ....платих си ги. Преди 2 месеца исках да рефенансирам кредит.Сметнаха доходи,разходи-казаха ставаш -подготвяй документи.Изготвих всичко неоходимо-след седмица ми се обажда кредитния инспектор-"от Сф не те одобриха" питам -Защо? Отговор-излезе новата ти заплата и е по-ниска от другите.Казвам им -Бъркате тя е дори по-голяма от другите.Скоро пак реших да повтора упражнението.Покрих си един лизинг предсрочно да ми намалеят задълженията.Смятаме за нов кредит-казаха ставаш подготвям документи,нося ги и при служителката е шефа -намеси се в разговора-''ама ти си на тавана на кредитите-не може нов кредит."Въртяхме ,смятахме и решихме как да дръпна малка сума.Преди 1 седм. подадох документите.Днес проверявам какво става,че нямам отговор.Ами -инспекторката и другият служител който ги замества излязоха отпуск и няма кой да предвижи документите ми.Така ще ги чакам още 20 дни да се върнат и евентуално....БЕСЕН СЪМ.
Коментар
-
Първоначално изпратено от 4ubakaПървоначално изпратено от blah blahДнес от ДСК са отказали да изплатят пенсията на майка ми и са и отказали обяснения защо. Не са изплащали пенсии и на останалите хора в клона. Преди няколко месеца си беше загубила дебитната карта и не може да тегли с нея. Това ми напомни, че миналата година в клона на ДСК на Витошка нямаха достатъчно евро, което да ми обменят за малко по - гояма сума и ме посъветваха да отида в централния им клон при бившото американско посолство. Коментари?
Прочети си договора на кредитната карта. Там ще видиш, че има клауза според която при необслужване на кредита те имат право да използват други твои активи в банката като покритие на вземанията.
И ти си се съгласил с това условие когато си се подписал.
Коментар
-
Хм, сега ми стана ясно защо в ПИб се усмихват любезно.....
http://www.monitor.bg/article?id=208354
Водещият американски експерт по клиентско обслужване Линда Дренан: Обслужването в София по-добро, отколкото по морето
- Госпожо Дренан, бихте ли сравнила обслужването в различните сектори в България с това в САЩ и Европа?
- През моя десетгодишен опит България се промени драматично. Част от тези промени в обслужването могат да се припишат на присъствието на международни компании като McDonald's, Sheraton, Radisson, GAP. В тях стандартите за обслужване на клиенти са еднакви за всички места, където веригата присъства. Преди 10 години повечето компании не обучаваха служителите си. Всеки път когато идвам в София, отивам в ЦУМ и влизам във всеки магазин. Преди служителите не ми обръщаха никакво внимание - сякаш не ме виждаха. Сега всички ме питат с какво могат да ми помогнат.
- Много често се казва, че обслужването по българските морски курорти е по-лошо от това в съседните държави. Какви са вашите наблюдения?
- В продължение на десетина години прекарвах доста време на Черно море. Опитът ми показва, че обслужването там не беше на така висока ниво, както в столицата София.
- Има ли нещо, с което българските банкови служители да се отличават от всички останали? Какво е специфично за тях?
- Всичко, което мога да кажа, е позитивно. Опитът ми показва, че имат голямо желание да учат, да се променят и да стават все по-големи професионалисти в банкирането и обслужването на клиенти. Това се отнася с още по-голяма сила за младия персонал.
- Какви според вас са спецификите на българския клиент и във връзка с това какви подходи бихте препоръчала в процеса на продажбено и следпродажбено обслужване?
- Има много видове клиенти и всички те са с различни нужди. Някои са индивидуални - млади професионалисти, млади семейства, предприемачи и пенсионери. Има и корпоративни - компании, които имат български и международни клиенти. Най-добрата продажба означава да посрещнеш нуждите на клиента с подходящ продукт и обслужване.
- Банковите служители от фронт офиса работят с много хора. Имат ли специална подготовка как да отговорят на различните настроения на клиентите?
- Ежедневно служителите от фронт офиса на банките се срещат с много хора. Всеки клиент има особености на характера - някои са учтиви, други са избухливи, трети се държат арогантно. Затова служителите трябва да могат да се справят с емоциите на клиентите и да им отговорят по подходящ начин. Това умение се овладява с много работа и желание.
- Кои са най-лошите клиенти?
- Няма лоши клиенти. Има такива, които са трудни, но лоши няма. Трудни за обслужване са клиентите, които не разговарят и не си взаимодействат с банкера.
- Как трябва да се държи служител с клиент, който е афектиран, арогантен и се държи грубо?
- Служителят винаги трябва да умее да изслушва. Това е особено важно когато срещу него стои афектиран клиент. Активното слушане означава да разбереш емоциите на клиента, да успееш да му обясниш в какво се състои проблемът по начин, по който той да разбере. Много важно е служителят да обещае и след това задължително да даде отговор на клиента - да му обясни откъде идва проблемът и как ще се справят с него.
- Взискателни ли са банковите клиенти към външния вид и облеклото на служителите? Какво е забранено за служителите от фронт офиса във външния вид и облеклото?
- Облеклото на служителите от фронт офиса изгражда очакванията на клиента. Всички банкови служители, които имат пряк контакт с клиентите, трябва да бъдат с официално, а не с ежедневно облекло. Често разказвам една история за служителите на една банка в Чехия, които бяха облечени като за парти. Това не би могло да се случи в САЩ.
- До момента кои български компании сте консултирали? Случвало ли се е да обучавате служителите на една компания по няколко пъти?
- През десетгодишния ми опит в България съм работила с повечето банки в страната. В много случаи съм имала по няколко договора с една и съща банка. Напоследък често обучавам служителите на ПИБ, където се държи изключително много на професионалното обслужване на клиента. С радост разбрах, че банката е спечелила и награда в престижен конкурс, като за ПИБ са гласували значителен брой клиенти и тя е станала “Банка на клиента”.
Коментар
-
Първоначално изпратено от Jay GouldНякой знае ли от коя банка са изтеглени парите преди този обир? - http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2341671
Коментар
-
Първоначално изпратено от Jay GouldНякой знае ли от коя банка са изтеглени парите преди този обир? - http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2341671Къртици в банките зад обирите на бизнесмени
06 август 2009 / Varna24.bg
Три дни след дръзкия обир във Варна на над 100 хиляди лева под дулото на автомати все още няма задържани извършители.
Разследването е засекретено. Наблюдаващият прокурор Росен Радев категорично заяви, че няма да каже и дума по делото. Изтече ли информация, цялата работа отива по дяволите. Бандитите също четат вестници, отсече обвинителят, съобщава в. “Стандарт“.
Апаши с къртици в банките. Тази версия за трите обира на огромни суми от различни бизнесмени във Варна, Обзор и Стара Загора, проверява МВР, пише още изданието. От понеделник до вчера сутринта трима баровци изгоряха с над 250 бона. Бизнесмените нямат нищо общо един с друг. Въпреки това криминалисти подозират, че бандата, извършила обирите, е една и съща. Въпросът е откъде апашите имат информация за големите суми пари, които са били носени в брой, и точния маршрут на автомобилите, които са ги пренасяли. Според криминалистите отговорът е в теча на информация от банкови служители.
Разследващите проверяват версия, според която обирджиите са получили вътрешна информация за сумите, които бизнесмените са пренасяли. И в трите случая откраднатите пари не са били съхранявани кеш, а са теглени от различни банки десет дни преди обирите. Сумите над 5000, които всеки собственик иска да изтегли, се заявяват ден по-рано в банката. Така по веригата информацията за много пари на ръка могат да имат поне няколко души. Криминалистите не се ангажираха да посочат кои точно служители могат да знаят за пачките, напускащи банката в точно определен ден. Но прецизното изпълнение на операцията не става без вътрешен човек, категорични са те.
Коментар
Коментар