Нищо не разбирам от банки и финанси, но за останалия банков сектор ме вълнува, банка по банка:
.... върху колко лица и фирми са пръснати кредитите?
Колко % са глътнали най-големите отпуснати кредити (ако над 10 -15 % от кредитите са в 1-2 % от фирмите и лицата, това за мен е лош знак ).
Колко % са лошите кредити, колко % са потребителските кредити и колко дадените за бизнес развитие.
Другото което ме притеснява в банковия сектор като цяло, е една проста сметка.
Много от кредитите са дългосрочни, а депозитите краткосрочни. Това е в разрез с най-елементарната банкерска логика и мерки за безопасност.
На БНБ и на резерва в случай на криза да се разчита е наивно. Историята ни погледната 100 години назад, никога не е показала справяне на централната ни банка с проблемите и адекватна монетарна политика.
Една банкова криза неминуемо ще повлече и валутна такава, и бай-бай борд, стабилен лев и растеж, а депресията след кризата, ако има такава криза въобще, ще е сериозна като тази в края на 90 те години.
Облагането на парите на моряците (повечето под флаг на някоя държава с либерално данъчно законодателство, а не под флага на държава членка на ЕС), бе много лош сигнал и за българите работещи в чужбина.
Имам съмнения, че голяма част от тях ще ограничат поточетата пари стичащи се досега насам и попълващи външно търговския ни дефицит и липсата на чужди инвестиции. Сега хора вкарващи в страната всяка година по 10-100 000 EUR биха се замислили, струва ли си да харчат парите си тук и да откриват депозити в български банки при условие, че още на влизане в България ще им се търси висок данък за 7 години назад.
От цялото това данъчно недомислие ще пострадат главно банкерите, но те са толкова самодоволни в момента, че не виждат по напред от носа си, и никой от тяхното лоби не възропта, сякаш потоците пари не ги касаят.
.... върху колко лица и фирми са пръснати кредитите?
Колко % са глътнали най-големите отпуснати кредити (ако над 10 -15 % от кредитите са в 1-2 % от фирмите и лицата, това за мен е лош знак ).
Колко % са лошите кредити, колко % са потребителските кредити и колко дадените за бизнес развитие.
Другото което ме притеснява в банковия сектор като цяло, е една проста сметка.
Много от кредитите са дългосрочни, а депозитите краткосрочни. Това е в разрез с най-елементарната банкерска логика и мерки за безопасност.
На БНБ и на резерва в случай на криза да се разчита е наивно. Историята ни погледната 100 години назад, никога не е показала справяне на централната ни банка с проблемите и адекватна монетарна политика.
Една банкова криза неминуемо ще повлече и валутна такава, и бай-бай борд, стабилен лев и растеж, а депресията след кризата, ако има такава криза въобще, ще е сериозна като тази в края на 90 те години.
Облагането на парите на моряците (повечето под флаг на някоя държава с либерално данъчно законодателство, а не под флага на държава членка на ЕС), бе много лош сигнал и за българите работещи в чужбина.
Имам съмнения, че голяма част от тях ще ограничат поточетата пари стичащи се досега насам и попълващи външно търговския ни дефицит и липсата на чужди инвестиции. Сега хора вкарващи в страната всяка година по 10-100 000 EUR биха се замислили, струва ли си да харчат парите си тук и да откриват депозити в български банки при условие, че още на влизане в България ще им се търси висок данък за 7 години назад.
От цялото това данъчно недомислие ще пострадат главно банкерите, но те са толкова самодоволни в момента, че не виждат по напред от носа си, и никой от тяхното лоби не възропта, сякаш потоците пари не ги касаят.
Коментар