Пак искат да ограничат допълнително плащанията в брой

[vstoykov]

Законопроектът мина на първо четене в Парламента.

[SPART]

Стойков,предложенията ти са резонни.Имай предвид обаче,че от края на 2015 - началото на 2016 започна "Б" Вълна на Кризата в БГ (отскок от Дъното на 2009),която Тълпата и Лобитата погрешно разчитат като Възстановяване и път нагоре.А цялата еуфория скоро ще приключи на около 1/3 от предишния връх след което тръгваме пак Надолу за Ново дъно.Нещо подобно се случва в момента на бфб-то,но малцина вдяват идеята да се предпазят(за което разбира се ще си платят...)

С други думи,ограничаването на кеша е резултат и от обективни събития, а не случаен комплод на политици и банкери.Които обаче по линията на Хранителната Верига, по презумпция са след Тълпата.

Или ако ти харесва - ограничаването на кеша е замислено отдавна като вид Бушон .Но ако Ударът е прекалено силен или продължителен изгаря всичко тотално!

[vstoykov]

да започнат отново да събират по едрите камъни по улиците (за всеки случай да са им подръка) !

Не смятам, че подобен примитивен метод за протест ще е ефективен. Предлагам друго.

Какво да бъде наказанието за тези, които се предполага, че плащат за лобизма?

Тези, които плащат за лобизъм го правят, защото смятат, че имат полза от това. Може да ги накажем по законосъобразен начин без да се минава през съдебната система. Директно от гражданите.

Разбира се, нямаме доказателства за лобизма. Не сме видели как се плаща за лобизъм. Но дори и да грешим (случайно да накажем невинни) от това ще има полза, защото ще дадем сигнал, че не толерираме лобизма в полза на тесен кръг лица.

Ако от даден закон полза имат тесен кръг лица, според вас какъв е шансът тези лица да са наели лобисти?

По-малко транзакции с карти

От няколко години спрях да плащам с дебитната си карта в магазини (ползвам я много рядко за покупки онлайн). Защото се запознах с банково-картовия лобизъм по света и последствията от него. И това е моят начин да протестирам и да накажа тези, които според мен са виновни.

По-малко кредити

Съветвам да избягвате задължаването към банки. Тегленето на кредит за бизнес цели може да има редица предимства. Но кредитите за потребление, които много често хората теглят, обикновено са за неща, от които нямат реална нужда (не са най-добрия начин да си изхарчат парите).

Помислете си – този потребителски кредит за извършване на показно потребление ли го теглите? (Показното потребление е потребление на стоки и услуги с цел демонстрация на висок социален статус или богатство. След като се запознахте с дефиницията на понятието вероятно се досещате за недостатъците от извършването му.)

По-малко депозити

Съветвам гражданите да не си държат всички пари в банката. Не бива да се разчита на банковата система, трябва да имате пари извън банките, които да ви стигнат поне за няколко месеца в случай, че има проблем. При банкирането с частичен резерв винаги има някакъв риск от ликвидна криза, който не може да се предотврати (капиталовите контроли – т.е. ограниченията или забраната да се теглят пари от банковата система със закон – имат редица недостатъци). Питайте пребиваващите в Кипър и Гърция – те в съвсем близкото минало имаха сблъсък именно с подобна ситуация.

Вашата дебитна или кредитна карта може да спре да работи по различни причини – не само в резултат на банкова ликвидна криза (банкова ваканция). Може да има технически проблеми (природни бедствия, кракерски атаки, блокиране на картата заради опити за източване от крадци на самоличност, кражба на фирма, отнемане на недвижимо имущество и пари по банкови сметки от съдебен изпълнител по схемата с фалшивите записи на заповед и други).

При пътувания в чужбина също не трябва да се разчита на дебитни и кредитни карти, има много случаи когато те не работят (поради погрешно задействане на защитата от източване или друга причина). Винаги пътувайте с резерви в брой (освен дебитни и кредитни карти от няколко банки, за предпочитане издателите на картите да не са български банки).

Ефективен метод на наказателен протест

Банките и операторите на картови платежни мрежи (Visa, MasterCard и други) печелят от таксите по транзакциите. Банките печелят и от депозитите и кредитите. Операторите на картови платежни мрежи печелят и от кредитите, отпускани чрез кредитни карти.

Ако намалим транзакциите (плащанията с карти и банков превод), депозитите и кредитите – печалбите им ще намалеят.

Протестите от типа "събират се много хора и скандират" никого не впечатляват. Трябва действия, които да засягат интересите на тези с власт.

В случай, че приемането на подобни закони продължи предлагам да пристъпим към протестно теглене на депозити в по-големи размери. Да ги ударим там, където ги боли най-много - по портфейла.

Друг добър начин да засегнем интересите на хора с власт е да ограничим данъците и осигуровките, които плащаме. Това може да стане напълно законно.

По този начин ще ударим печалбите на обръчите от фирми, които усвояват пари от държавния бюджет и от събраните пари за осигуряване (пенсионни фондове).

Как да намалим дължимите данъци с цел да ударим обръчите от фирми, усвояващи бюджета?

Любителите на почивките в чужбина може да си вземат неплатена отпуска от няколко месеца и да отидат на почивка извън държавата (където оперират българските обръчи от фирми). Така ще си харчат парите в друга държава, където ще си плащат данъкът върху потреблението (ДДС) – българските обръчи от фирми няма да получат нищо от това.

Аз лично не съм фен на пътуванията в чужбина, по-скоро предпочитам по-консервативен подход в стил Via negativa (решаване на проблеми чрез премахване на нещо, а не чрез добавяне) – ограничаване на доходите и потреблението.

Окончателното „бягане“ в чужбина също е решение – така перманентно българските обръчи от фирми губят от това, че няма да си плащате данъците и осигуровките в държавата, от бюджета на която те усвояват средства.

Няма нищо по-лесно от това да спрете да печелите пари и да ограничите потреблението си. Това със спирането на приходите е по-лесната част – ако нямате приходи не дължите и данъци (върху тези приходи). Може да спрете или ограничите временно бизнеса си.

Можете също да си преместите бизнеса в друга държава (в днешно време лесно се отваря фирма в чужбина). Бизнесът ви пак може да работи (в друга държава), но ако не си поискате дивидентите няма да дължите данъци като физическо лице. Естония има интересно предложение – данъкът върху печалбата на фирмата в Естония се плаща само ако си поискате дивидента.

За съжаление не всички дейности позволяват да бъдат преместени лесно в друга държава. Но ако е така – попитайте вашия консултант по данъчно планиране, може да ви предложи интересни планове за действие.

Ограничаването на разходите е малко по-сложно, но не чак толкова. Просто не си купувайте неща, от които нямате наистина нужда. Не извършвайте показно потребление. Не е чак толкова страшно да ви помислят за бедни, показното потребление е твърде надценено.

Когато сте "безработни" (нямате доходи, които се облагат с данъчно-осигурително облагане на труда) дължите само здравна осигуровка, питайте счетоводителя си за сроковете за подаване на декларацията образец 7, защото много често безработните забравят да я подадат в срок и после дължат глоби.

Ограничаването на приходите чрез намаляване на работното време, по-малко работни дни и по-дълги неплатени отпуски може да има здравословни ползи, поради намаляването на стреса.

Тегленето на по-малко кредити или избягването на задлъжняване също може да допринесат за намаляване на стреса.

Намаляването на стреса може да доведе до подобряване на здравословното ви състояние – т.е. да ви подобри живота.

Така има двойна полза от наказателния протест – хем наказваме тези, които плащат за лобизма, хем си подобряваме живота.

(Пратил съм на всички народни представители тази статия по електронната поща. Не могат да се оправдават "ама никой не ми каза какво може да стане". Предупредени са за рисковете от това да действа закон за ограничаване на плащанията в брой в условия на банкова ваканция.)

[Дядо Коледа]

Българско либертарианско общество и Експертен клуб за икономика и политика категорично се противопоставят на предложението за изменение на Закона за ограничаване на плащанията в брой което предвижда въвеждането на горен праг на плащанията в брой от 5 000 лв., поради следните доводи:

1. Налагането на допълнителни ограничения върху разплащанията в брой няма да намали размера на сивата икономика, или поне не до такава степен, че да оправдае ощетяването на правата и свободите на гражданите. Няма ясно установена зависимост между нивото на разплащания в брой и размера на сивата икономика. В държави като Германия и Австрия където размерът на сивата икономика е един от най-малките в цяла Европа, няма никакви ограничения върху разплащанията в брой. От друга страна, в държава като Гърция, която е първенец по стриктност на ограниченията върху разплащанията в брой, размерът на сивата икономика е един от най-високите в целия Европейски съюз. Всички данни и изследвания по темата индикират, че нивото на корупция е далеч по-определящ фактор за размера на сивата икономика и съответно в тази сфера следва да са съсредоточени усилията на държавните власти в България;

2. В някои от най-развитите икономики в Европа като Германия, Швейцария и Австрия не съществуват каквито и да е лимити върху плащанията в брой. В най-голямата и развита икономика в ЕС, която е Германия, над 70% от плащанията се осъщестяват в брой. Това ясно демонстрира, че ограничаването на плащанията в брой далеч не е практика на "развитите икономики";

3. Не са представени каквито и да било оценки на въздействието на ограниченията върху разплащанията в брой до този момент. Разплащанията в брой вече са били ограничавани на два пъти – веднъж при въвеждането на първоначалния таван от 15 000 лв. и още веднъж при свалянето на този таван до 10 000 лв. през 2015 г. Министерството на финансите не е представило оценка на въздействието на нито една от двете мерки. Не са представени никакви данни за това дали тези мерки са постигнали търсените цели, т.е. ограничаване на размера на сивата икономика и повишаване на данъчната събирателност. Освен това, МФ дори не представя прогноза за това какво ще постигне въвеждането на последно предложения лимит от 5000 лв.;

4. Затягането на ограниченията върху плащанията в брой ще създаде ненужни затруднения за малкия и среден бизнес. Честа практика при малките и средни бизнеси е да се плаща в кеш за покупки на стока на едро, защото това е най-практичното и евтино решение. Ако малките и средни бизнеси са принудени вече да използват банкови услуги за тези разплащания, това би довело до изкуствено завишаване на техните административни и финансови разходи, което от своя страна ненужно би затруднило техните операции. Малкият и среден бизнес е част от двигателя на българската икономика, където се генерира голяма част от заетостта в страната, както и важна част от брутния вътрешен продукт на страната. Именно затова регулациите върху този сектор от икономиката на България следва да са сведени до абсолютен минимум и да не се налагат ненужни такива;

5. Налагането на все по-стриктни ограничения върху разплащанията в брой се явява субсидия за банковата система, която носи със себе си сериозни макроикономически рискове. Принуждавайки гражданите да ползват електронни банкови услуги за всички по-големи разплащания може да доведе до оскъпяване на банковите услуги, в ситуация, в която държавата принуждава своите граждани да ги използват за всяко по-голямо разплащане. Освен това, приливът на ликвидност предизвикан по напълно изкуствен път, в резултат на повишената употреба на банкови депозити и услуги, носи редица макроикономически рискове. Този прилив на ликвидност може да доведе до формирането на балони в икономиката, подобни на този, който доведе до кризата през 2008/2009 г. Изкуственият прилив на ликвидност означава изкуствено намаляване на лихвите, което може да доведе до предприемането на инвестиционни проекти от бизнеса, в дългосрочен план не са рентабилни;

6. Налагането на допълнителни ограничения върху разплащанията в брой е грубо нарушение на финансовите права и свободи на гражданите. В една държава където цари върховенство на правото гражданите не бива да бъдат третирани от властите като престъпници по презумпция. Основно финансово право на всеки гражданин е да се разпорежда със своята собственост както намери за добре, стига да не нарушава правата и свободите на своите съграждани. Ограничаването на това право е форма на недопустим финансов тоталитаризъм, който освен правото на свободен избор, нарушава и правото на финансова поверителност.

Общо взето съм съгласен с написаното и особенно с т.6, сега остава и повече хора да влезнат в темата и да прочетат и най-вече осъзнаят какво са им намислили и да започнат отново да събират по едрите камъни по улиците (за всеки случай да са им подръка) !

[vstoykov]

Българско либертарианско общество и Експертен клуб за икономика и политика категорично се противопоставят на предложението за изменение на Закона за ограничаване на плащанията в брой което предвижда въвеждането на горен праг на плащанията в брой от 5 000 лв., поради следните доводи:

1. Налагането на допълнителни ограничения върху разплащанията в брой няма да намали размера на сивата икономика, или поне не до такава степен, че да оправдае ощетяването на правата и свободите на гражданите. Няма ясно установена зависимост между нивото на разплащания в брой и размера на сивата икономика. В държави като Германия и Австрия където размерът на сивата икономика е един от най-малките в цяла Европа, няма никакви ограничения върху разплащанията в брой. От друга страна, в държава като Гърция, която е първенец по стриктност на ограниченията върху разплащанията в брой, размерът на сивата икономика е един от най-високите в целия Европейски съюз. Всички данни и изследвания по темата индикират, че нивото на корупция е далеч по-определящ фактор за размера на сивата икономика и съответно в тази сфера следва да са съсредоточени усилията на държавните власти в България;

2. В някои от най-развитите икономики в Европа като Германия, Швейцария и Австрия не съществуват каквито и да е лимити върху плащанията в брой. В най-голямата и развита икономика в ЕС, която е Германия, над 70% от плащанията се осъщестяват в брой. Това ясно демонстрира, че ограничаването на плащанията в брой далеч не е практика на "развитите икономики";

3. Не са представени каквито и да било оценки на въздействието на ограниченията върху разплащанията в брой до този момент. Разплащанията в брой вече са били ограничавани на два пъти – веднъж при въвеждането на първоначалния таван от 15 000 лв. и още веднъж при свалянето на този таван до 10 000 лв. през 2015 г. Министерството на финансите не е представило оценка на въздействието на нито една от двете мерки. Не са представени никакви данни за това дали тези мерки са постигнали търсените цели, т.е. ограничаване на размера на сивата икономика и повишаване на данъчната събирателност. Освен това, МФ дори не представя прогноза за това какво ще постигне въвеждането на последно предложения лимит от 5000 лв.;

4. Затягането на ограниченията върху плащанията в брой ще създаде ненужни затруднения за малкия и среден бизнес. Честа практика при малките и средни бизнеси е да се плаща в кеш за покупки на стока на едро, защото това е най-практичното и евтино решение. Ако малките и средни бизнеси са принудени вече да използват банкови услуги за тези разплащания, това би довело до изкуствено завишаване на техните административни и финансови разходи, което от своя страна ненужно би затруднило техните операции. Малкият и среден бизнес е част от двигателя на българската икономика, където се генерира голяма част от заетостта в страната, както и важна част от брутния вътрешен продукт на страната. Именно затова регулациите върху този сектор от икономиката на България следва да са сведени до абсолютен минимум и да не се налагат ненужни такива;

5. Налагането на все по-стриктни ограничения върху разплащанията в брой се явява субсидия за банковата система, която носи със себе си сериозни макроикономически рискове. Принуждавайки гражданите да ползват електронни банкови услуги за всички по-големи разплащания може да доведе до оскъпяване на банковите услуги, в ситуация, в която държавата принуждава своите граждани да ги използват за всяко по-голямо разплащане. Освен това, приливът на ликвидност предизвикан по напълно изкуствен път, в резултат на повишената употреба на банкови депозити и услуги, носи редица макроикономически рискове. Този прилив на ликвидност може да доведе до формирането на балони в икономиката, подобни на този, който доведе до кризата през 2008/2009 г. Изкуственият прилив на ликвидност означава изкуствено намаляване на лихвите, което може да доведе до предприемането на инвестиционни проекти от бизнеса, в дългосрочен план не са рентабилни;

6. Налагането на допълнителни ограничения върху разплащанията в брой е грубо нарушение на финансовите права и свободи на гражданите. В една държава където цари върховенство на правото гражданите не бива да бъдат третирани от властите като престъпници по презумпция. Основно финансово право на всеки гражданин е да се разпорежда със своята собственост както намери за добре, стига да не нарушава правата и свободите на своите съграждани. Ограничаването на това право е форма на недопустим финансов тоталитаризъм, който освен правото на свободен избор, нарушава и правото на финансова поверителност.

[orelov]

Този път искат да смъкнат тавана от 10 000 лева на 5 000 лева.

"Скрили" са проекта за промени на закона в проектозакон със съвсем друго заглавие. Небанковите плащания са важен резервен метод за плащане при банкови кризи

Плащанията, които се случват без банки (каквото е плащането с банкноти) са важен резервен метод за плащане, който може да се ползва по време на банкови ваканции (банкова ваканция се нарича затварянето на банките поради извънредни обстоятелства – да не се бърка с почивните дни и официалните празници).

Когато по време на евентуална банкова ваканция икономическите субекти могат да се разплащат в брой, кредитополучателите е по-вероятно да продължат да плащат вноските по кредитите в срок, което може да намали продължителността на банковата ваканция (ако е предизвикана от ликвидна криза) и капиталовите контроли (обикновено в случай на банкова ваканция се въвеждат и капиталови контроли с цел да се защитят интересите на банките: капиталовите контроли ограничават изтичането на капитали извън държавата, което не е изгодно на банките в държавата, от която капиталите бягат).

Банкова ваканция може да настъпи не само в резултат на ликвидна криза и банкова паника (паническо теглене на депозити, известно като "bank run").

Съществуват и други възможни причини за настъпването на банкова ваканция: терористичен акт (разрушаване на инфраструктурата), слънчево изригване (като това, което се случи през 1859 година и наруши работата на телеграфната система) , технически проблеми, незаконно източване (като това, което се твърди, че се е случило с КТБ), други природни катаклизми.

Банкова ваканция може да настъпи и в резултат от ликвидна криза, причинена от критична маса граждани, които са решили да изразят гражданската си позиция относно банковото законодателство като гласуват с портфейлите си (изтеглят парите си от банките). Ние, от Гражданска инициатива за хуманно отношение към банкерите смятаме, че това не е хуманно и следва да се ползва само като крайна мярка в случай, че разумният демократичен дебат не даде желания резултат. Предлагаме и компромисен закон, който да замени сегашния (ние разбираме желанието на банките да се борят за своето право на печалба и предлагаме друг по-добър закон, който да замени сегашния Закон за ограничаване на плащанията в брой).


Ограничаването на извънбанковите плащания по време на банкови ваканции може да задълбочи последствията от евентуалната банковата ваканция (сегашният Закон за ограничаване на плащанията в брой не предвижда временно разрешаване на плащанията в брой при банкови кризи):

• Рафтовете в магазините за хранителни стоки ще се опразнят и цените на тези стоки ще се повишат (включително и на храните за бебета, детски храни, бебешки пелени, пелени за старци).
• В аптеките ще има недостиг на лекарства, включително и лекарства за деца.
• Болниците ще спрат плановите операции, а може и да имат проблеми с извършването и на животоспасяващи операции заради липса на консумативи.
• Тоалетната хартия на достъпни цени ще свърши и спекулантите ще продават само скъпа тоалетна хартия на тези, които могат да си позволят. Същото ще се случи и с мокрите кърпички.

Не могат ли търговците на храни, аптеките и болниците просто да разбият плащанията на по-малки части за да спазят закона?

Законът е написан така, че да е трудно да се заобиколи. Обикновено търговците сключват договори за 10 000 лева или повече (колкото е прага в закона) и законодателите са написали, че плащането трябва да стане по банка, ако общата сума по договора надвишава лимита (независимо, че отделните плащания може да са по-малки). Ако народните представители гласуват новия по-нисък лимит това ще направи подобен метод за заобикаляне на закона още по-труден.

Основната цел на този закон беше да се гарантира правото на банките за реализиране на печалби. Ако го няма този закон ще трябва банките да разчитат на лоялността и гражданската съвест на търговците да не заобикалят банковата система чрез плащания с банкноти. Банковата система е твърде важна за демокрацията и стабилността за да се остави без законодателна подкрепа.

Съгласно Закона за ограничаване на плащанията в брой държавните фирми (включително и болниците) са задължени да си държат парите в банките. Тоест, при една евентуална банкова ваканция няма да имат пари за консумативи и заплати. Тоалетните в държавните болници ще останат без тоалетна хартия. Това ще засегне ли народните представители и банкерите?

Народните представители и банкерите също имат нужда от храна, от лекарства, от тоалетна хартия и мокри кърпички, с които да си бършат дупетата. Те също ще усетят на гърба си нежеланите последствия от Закона за ограничаване на плащанията в брой.


Техните близки и деца – също. Нека помислим за децата на банкерите и народните представители и в случай на банкова криза споделим с тях запасите си от тоалетна хартия. Не може ли просто да изчакаме банковата ваканция да свърши и тогава да правим плащанията?

Ако действа Закон за ограничаване на плащанията в брой при банкова ваканция това допълнително ще наруши функционирането на икономиката. Което не е в интерес на банкерите и обръчите от фирми, които усвояват пари от държавния бюджет. За тях е изгодно икономиката да работи добре, държавата да събира данъци, кредитополучателите да си плащат вноските по кредитите навреме.

Освен това хората имат физиологични нужди непрекъснато, не може просто да спрем да се храним и да ходим до тоалетната – трябва ни ежедневен достъп до храна, пелени, тоалетна хартия и мокри кърпички.

Банкерите и народните представители вероятно ще успеят да си купят тоалетна хартия и мокри кърпички (след като цените им се вдигнат от алчните спекуланти), обаче това няма да е така за обикновените хора. Не е приятно да ти мирише когато те обслужват в ресторанта, нали?
Но нали ограничаването на плащанията в брой ще накара хората да вкарат повече пари в банковата система? Това не е ли добре за интересите на банките?

Икономистът Георги Вулджев, който е член на управителния борд на БЛО и главен редактор на ЕКИП, в статията си „3 причини защо НЕ трябва да се ограничават разплащанията в брой“ пише, че субсидирането на банковата система носи със себе си сериозни макроикономически рискове:

(...) изкуственият прилив на ликвидност предизвикан от по-строгите ограничения върху плащанията в брой може да доведе до формирането на балони в икономиката, подобни на този, който доведе до кризата през 2008/2009 г. Изкуственият прилив на ликвидност ще доведе до изкуствен спад в лихвите по кредитите, което от своя страна стимулира бизнесите да предприемат инвестиционни проекти, които в дългосрочен план са нерентабилни, и които не биха предприели, ако лихвите не бяха изкуствено занижени. Това ще доведе до формирането на дисбаланси в икономиката, и в дългосрочен план – криза.

А икономическите кризи не са изгодни нито за банкерите, нито за народните представители. Нека помислим за техните интереси. Банкерите печелят повече когато икономиката работи добре и кредитополучателите си плащат вноските по кредитите редовно. По време на криза този процес се нарушава и банките може да реализират големи загуби, което да причини стрес на банкерите, което не е хуманно.

Нека се отнасяме хуманно към банкерите и не им причиняваме подобен стрес.