Д. Горчева: БСП е единствената партия, която успява да ни обедини
- Горещото политическо лято на 2013 може да е изненадало само лидера на т.нар. Българска социалистическа партия (БСП) Сергей Станишев, който си мисли, че наглостта – неговата собствена и на цялата им комунистическа камарила - може се разтваря до безкрайност в българското общество. Е, има един предел, една точка на насищане и ако Сергей Дмитриевич имаше поне малко здрав разум, щеше да знае, че не бива да прекалява. Станишев е уплашен и с европейската му кариера е свършено. Затова може да приказва, каквото си иска, но реалността го опровергава всеки ден и истината се видя, включително от чуждите кореспонденти. Месец и половина всеки ден протестираха хиляди и хиляди души в София, в някои дни броят на протестиращите достигаше 30, 40 и дори 50 хиляди души. При това в различните дни протестираха различни хора, защото не всеки може да отдели време всеки ден, за да участва в протестите. На протестите всеки от нас вижда кажи-речи всичките си познати, роднини и приятели. Аз видях не само цели групи съмишленици, с които от години имаме общи каузи, но и бивши съученици, състуденти, бивши мои преподаватели от Софийския Университет, бивши мои ученици, кого ли не. Стари и млади, цяла София беше там... И не е истина, че по-голямата част от обществото подкрепя този кабинет, след като за двете партии общо са гласували по-малко от 20% от хората, които имат право на глас в България. Сегашното правителство на БСП и ДПС няма нито парламентарна, нито международна, нито вътрешна обществена подкрепа.
- От БСП настояват, че София не е България и в провинцията хората подкрепят кабинета на Орешарски.
- От БСП не са ли твърде нахални? Какво искат да кажат с това? Че хората в провинцията са по-глупави от тези в София ли? Че са слепи и глухи, че не четат и не мислят? Че не виждат какво става? Интересно кои са тези нормално мислещи хора, които ще подкрепят политици – марионетки, чиито конци се дърпат от невидимите ръце на неизвестни кукловоди. Ами че това е зловещо само като си го помисли човек! А опитът да бъде назначен един меко казано съмнителен медиен магнат за председател на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) говори точно за това. Освен това имаше протести и в няколко от големите градове – Пловдив, Варна и т.н. На протестите в София имаше и много хора от Пловдив, Велико Търново, Варна, от Благоевград и къде ли не. Да не говорим за протестите на българите в чужбина. Проблемът е, че в провинцията има натрупани (и то не без основание) доста страхове, защото там всеки познава всекиго.
- Станишев и Орешарски се разкаяха за това, че назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС е било политическа грешка и няма нужда от такава свръх реакция.
- Не беше никаква грешка, а беше част от пъклен план, чието осъществяване българските граждани предотвратиха. Всичко говореше за дълго и добре обмисляно решение – вкл., че законът за ДАНС бе специално променен, за да бъде назначен тъкмо Пеевски. Няма никакво, ама никакво прилично обяснение защо опитаха да назначат за председател на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) човек, който няма нито ден юридически стаж, който макар и едва 32 годишен, незнайно как (но със сигурност не чрез почтен труд!) е станал собственик на голяма част от медиите в България и който вече е бил разследван за престъпления от същата тази ДАНС. И при това специално променят закона, за да може да го назначат. Това не е грешка, това е нагъл опит да бъде овладяна ДАНС и сигурен знак, че заради нечисти задкулисни интереси днешните управляващи са готови да изложат националната сигурност на България на риск. Това беше опит за посегателство срещу свободата на българските граждани. В БСП си мислеха, че ще стане както обикновено: „кучетата си лаят, керванът си върви“ и ... „всяко чудо за три дни“. Само че трябваше с изненада да разберат, че този път са си направили сметката без кръчмаря. И че днешното българско общество вече не е онова апатично общество, което най-много да попита дали всеки да си носи въжето за бесене от вкъщи или ще ги раздават даром от ОФ.
- Наричат се социалисти...
- Те могат да се наричат и марсианци, но това не значи, че са паднали от Марс. Истината е, че нито са, нито ще станат социалисти. Поне не и с този криминален багаж, който натрупаха за 23 години престъпен преход, преливайки политическата си власт в икономическа и обратно в политическа. Така както навремето не бяха антифашисти, а примитивни сталинисти, които през 1940 г. посрещаха съветския комисар Соболев с позиви, пръснати из цяла София: „Искаме съюз със СССР! Искаме съюз с героична и социално-справедлива Германия!“. Всъщност, даже и комунисти не са, а най-обикновени опортюнисти. Почтените комунисти отдавна се покаяха за комунистическите престъпления, а много от тях станаха антикомунисти, когато се сблъскаха с комунистическите практики. В крайна сметка всеки има право на политически възгледи или на свои си идеологически пристрастия, както и право да греши и да промени възгледите си. Но тези нашите не са дори комунисти, а комуняги, тоест бандюги, обединени в престъпна комуна. Това, което ги обединява, са кражбите в особено големи размери, лъжите и цинизма им. Уж довчерашни върли атеисти, днес – смирени богомолци. Уж яростни борци против капитализма, пък се самоназначиха за ... капиталисти. И то с нашите пари! Нека да припомним къде, как и от кого бе учреден Българският съюз на частните предприемачи „Възраждане“ на 21 декември 1989 година.
- Къде е учреден?
- Ами в залата на Съюза на активните борци против капитализма (АБПФК) на ул. „Позитано“ 20... В залата на тия, които бях непримирими противници на частната собственост и бяха превърнали думата „частник“ в мръсна дума. На „Позитано“, където днес е централата на БСП.
И кой му става председател на този „Съюз на частните предприемачи“? Някой си проф. Борис Димитров от фирма „Експерт“, който се оказва преподавател в партийната им Академия, т.нар. АОНСУ. С други думи – здрава червена номенклатура. А въпросната фирма „Експерт“ пък е създадена още през август 1989 и се представлява от споменатия професор Димитров и ... от Добромир Гущеров. Впрочем, говорител на новосъздадения Съюз на частните предприемачи става тъкмо Гущеров, който днес е печално известен като кредитен милионер. Ето къде се излюпват българските т.нар. капиталисти – в инкубатора на „Позитано“ 20! Че и веднага си създават „конкуренция“. Един ден по-късно, с благословията на Андрей Луканов е учреден Съюзът за стопанска инициатива на гражданите (ССИГ). Негов председател пък става Валентин Моллов. И той „честен частник“ с вече регистрирана фирма още през март 1989. Няколко месеца по-късно Моллов вече е член на фондация „Еврика“, получила правото да се разпорежда с 41 милиона лева държавни пари – един милион от фонд ТНТМ при ЦК на Димитровския комунистически младежки съюз(ДКМС) и 40 милиона по сметка от Минералбанк. Тия пари бяха набирани задължително с вноски от предприятията, от работещите и учащите. Всички задължително влизаха в ДКМС и плащаха задължителен членски внос за Комсомола. Смелите частни „предприемачи“, предприели „бизнес“ с нашите пари! Направо да се разплаче човек от умиление. Социалисти били! Един колега ги нарича саркастично цоциалисти. Понеже не спряха да цоцат от общите пари. А и това е само крайчецът на върха на айсберга! Трябва да се прочете великолепното журналистическо изследване на Крум Благов „Първият милион“, изд. Репортер, 2011. Фактите говорят достатъчно.
- Горещото политическо лято на 2013 може да е изненадало само лидера на т.нар. Българска социалистическа партия (БСП) Сергей Станишев, който си мисли, че наглостта – неговата собствена и на цялата им комунистическа камарила - може се разтваря до безкрайност в българското общество. Е, има един предел, една точка на насищане и ако Сергей Дмитриевич имаше поне малко здрав разум, щеше да знае, че не бива да прекалява. Станишев е уплашен и с европейската му кариера е свършено. Затова може да приказва, каквото си иска, но реалността го опровергава всеки ден и истината се видя, включително от чуждите кореспонденти. Месец и половина всеки ден протестираха хиляди и хиляди души в София, в някои дни броят на протестиращите достигаше 30, 40 и дори 50 хиляди души. При това в различните дни протестираха различни хора, защото не всеки може да отдели време всеки ден, за да участва в протестите. На протестите всеки от нас вижда кажи-речи всичките си познати, роднини и приятели. Аз видях не само цели групи съмишленици, с които от години имаме общи каузи, но и бивши съученици, състуденти, бивши мои преподаватели от Софийския Университет, бивши мои ученици, кого ли не. Стари и млади, цяла София беше там... И не е истина, че по-голямата част от обществото подкрепя този кабинет, след като за двете партии общо са гласували по-малко от 20% от хората, които имат право на глас в България. Сегашното правителство на БСП и ДПС няма нито парламентарна, нито международна, нито вътрешна обществена подкрепа.
- От БСП настояват, че София не е България и в провинцията хората подкрепят кабинета на Орешарски.
- От БСП не са ли твърде нахални? Какво искат да кажат с това? Че хората в провинцията са по-глупави от тези в София ли? Че са слепи и глухи, че не четат и не мислят? Че не виждат какво става? Интересно кои са тези нормално мислещи хора, които ще подкрепят политици – марионетки, чиито конци се дърпат от невидимите ръце на неизвестни кукловоди. Ами че това е зловещо само като си го помисли човек! А опитът да бъде назначен един меко казано съмнителен медиен магнат за председател на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) говори точно за това. Освен това имаше протести и в няколко от големите градове – Пловдив, Варна и т.н. На протестите в София имаше и много хора от Пловдив, Велико Търново, Варна, от Благоевград и къде ли не. Да не говорим за протестите на българите в чужбина. Проблемът е, че в провинцията има натрупани (и то не без основание) доста страхове, защото там всеки познава всекиго.
- Станишев и Орешарски се разкаяха за това, че назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС е било политическа грешка и няма нужда от такава свръх реакция.
- Не беше никаква грешка, а беше част от пъклен план, чието осъществяване българските граждани предотвратиха. Всичко говореше за дълго и добре обмисляно решение – вкл., че законът за ДАНС бе специално променен, за да бъде назначен тъкмо Пеевски. Няма никакво, ама никакво прилично обяснение защо опитаха да назначат за председател на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) човек, който няма нито ден юридически стаж, който макар и едва 32 годишен, незнайно как (но със сигурност не чрез почтен труд!) е станал собственик на голяма част от медиите в България и който вече е бил разследван за престъпления от същата тази ДАНС. И при това специално променят закона, за да може да го назначат. Това не е грешка, това е нагъл опит да бъде овладяна ДАНС и сигурен знак, че заради нечисти задкулисни интереси днешните управляващи са готови да изложат националната сигурност на България на риск. Това беше опит за посегателство срещу свободата на българските граждани. В БСП си мислеха, че ще стане както обикновено: „кучетата си лаят, керванът си върви“ и ... „всяко чудо за три дни“. Само че трябваше с изненада да разберат, че този път са си направили сметката без кръчмаря. И че днешното българско общество вече не е онова апатично общество, което най-много да попита дали всеки да си носи въжето за бесене от вкъщи или ще ги раздават даром от ОФ.
- Наричат се социалисти...
- Те могат да се наричат и марсианци, но това не значи, че са паднали от Марс. Истината е, че нито са, нито ще станат социалисти. Поне не и с този криминален багаж, който натрупаха за 23 години престъпен преход, преливайки политическата си власт в икономическа и обратно в политическа. Така както навремето не бяха антифашисти, а примитивни сталинисти, които през 1940 г. посрещаха съветския комисар Соболев с позиви, пръснати из цяла София: „Искаме съюз със СССР! Искаме съюз с героична и социално-справедлива Германия!“. Всъщност, даже и комунисти не са, а най-обикновени опортюнисти. Почтените комунисти отдавна се покаяха за комунистическите престъпления, а много от тях станаха антикомунисти, когато се сблъскаха с комунистическите практики. В крайна сметка всеки има право на политически възгледи или на свои си идеологически пристрастия, както и право да греши и да промени възгледите си. Но тези нашите не са дори комунисти, а комуняги, тоест бандюги, обединени в престъпна комуна. Това, което ги обединява, са кражбите в особено големи размери, лъжите и цинизма им. Уж довчерашни върли атеисти, днес – смирени богомолци. Уж яростни борци против капитализма, пък се самоназначиха за ... капиталисти. И то с нашите пари! Нека да припомним къде, как и от кого бе учреден Българският съюз на частните предприемачи „Възраждане“ на 21 декември 1989 година.
- Къде е учреден?
- Ами в залата на Съюза на активните борци против капитализма (АБПФК) на ул. „Позитано“ 20... В залата на тия, които бях непримирими противници на частната собственост и бяха превърнали думата „частник“ в мръсна дума. На „Позитано“, където днес е централата на БСП.
И кой му става председател на този „Съюз на частните предприемачи“? Някой си проф. Борис Димитров от фирма „Експерт“, който се оказва преподавател в партийната им Академия, т.нар. АОНСУ. С други думи – здрава червена номенклатура. А въпросната фирма „Експерт“ пък е създадена още през август 1989 и се представлява от споменатия професор Димитров и ... от Добромир Гущеров. Впрочем, говорител на новосъздадения Съюз на частните предприемачи става тъкмо Гущеров, който днес е печално известен като кредитен милионер. Ето къде се излюпват българските т.нар. капиталисти – в инкубатора на „Позитано“ 20! Че и веднага си създават „конкуренция“. Един ден по-късно, с благословията на Андрей Луканов е учреден Съюзът за стопанска инициатива на гражданите (ССИГ). Негов председател пък става Валентин Моллов. И той „честен частник“ с вече регистрирана фирма още през март 1989. Няколко месеца по-късно Моллов вече е член на фондация „Еврика“, получила правото да се разпорежда с 41 милиона лева държавни пари – един милион от фонд ТНТМ при ЦК на Димитровския комунистически младежки съюз(ДКМС) и 40 милиона по сметка от Минералбанк. Тия пари бяха набирани задължително с вноски от предприятията, от работещите и учащите. Всички задължително влизаха в ДКМС и плащаха задължителен членски внос за Комсомола. Смелите частни „предприемачи“, предприели „бизнес“ с нашите пари! Направо да се разплаче човек от умиление. Социалисти били! Един колега ги нарича саркастично цоциалисти. Понеже не спряха да цоцат от общите пари. А и това е само крайчецът на върха на айсберга! Трябва да се прочете великолепното журналистическо изследване на Крум Благов „Първият милион“, изд. Репортер, 2011. Фактите говорят достатъчно.
Коментар