„Новите демони на България” – помните ли тази книга на немския разследващ журналист Юрген Рот? Няколко неща ме карат да пиша за нея сега, доста време след софийската й премиера. Първо: фактът че българските следователи, прокурори и висши полицейски служители, съгласили се да разговарят с нейния автор, са поискали да останат анонимни и са уреждали срещите си на тайни места, от страх да не пострадат.
Този страх продължава.
Второ: песимизмът на журналиста и неговите събеседници. Според него до такава степен България се е мафиотизирала, щото освен заплаха за самата себе си, тя вече е заплаха и за останалия свят.
Този песимизъм продължава.
Трето: омразата, която немецът срещна в България от страна на министри и журналисти. Нарекоха го „нагъл лъжец” и „безгръбначно мекотело” (думите са на бивш вътрешен министър, прославил държавата с тежкия си махмурлук). Дотам го възненавидяха, че от няколко места дори го заплашиха със съд.
Тази омраза продължава.
Нека си припомним част от „Новите демони на България”:
- По време на комунистическия режим различните полицейски и разузнавателни служби в България изграждат мрежа от над 250 000 агенти и събират документи за над 450 000 души. Няма представител на българската политическа върхушка, който да не е обременен от комунизъм......................................... ................................
.................................................. .................................................. ....................
Когато писах горния текст, летните протести 2013 още ги нямаше. После те се появиха и аз си казах: ето, народът наистина надигна глава! Българите наистина поеха риск! Революцията наистина стана! Сега под натиска на хората българската лустрация, която дефинираните като „демократични” правителства на Филип Димитров и Иван Костов не успяха да осъществят, най-сетне ще се състои. Оттук нататък младите поколения ще са наясно с престъпленията на комунизма и никога повече няма да допуснат комунистическа партия, зад каквито и имена да се е скрила, да получи власт.
Казах си: ето, край на бившите сътрудници на ДС, организирани в спретнатите редици на престъпни групировки, които през свободното си време работят като политици, депутати, съдии и прокурори (цитатът е от анализ на Клаус Шрамайер, бивш дипломат на Германия в България.)
Край на властта на партизанските фамилии, окопали се при големите пари и постове. Край на капитулацията пред мафията. Край на конформизма, който обезличи нацията ни. Край на държавата, наричана „най-тъжното място на света”...
Така ли е обаче? Иска ли улицата от управляващите публично да се извинят за това, че са на път да унищожат духовно нацията?
Има ли улицата ясно изречени желания, като първото от тях да е съд и присъда за извършителите на престъпления, без право на давност?
Настоява ли улицата комунистическите тайни служби да бъдат веднъж завинаги лишени от власт и влияние върху обществения живот и това да стане основно послание не само на протестите, но и на обявилия се за „десен” Реформаторски блок?
Ще ми се да кажа „да”, но виждам, че протестите все повече заприличват на карнавални шествия и забавления на открито – за радост на агентите. А те са тук, под ръка със съпругите си, омешали са се с народа, ни лук яли, ни лук мирисали и подвикват „оставка”, верни на своята наглост и дебелоочие.
Затова се връщам на началото: Революция, Лустрация и Трибунал, докато не бъде отметната една от най-тъмните страници в българската история. След това нека се забавляваме.
http://www.fakel.bg/index.php?t=2945
Този страх продължава.
Второ: песимизмът на журналиста и неговите събеседници. Според него до такава степен България се е мафиотизирала, щото освен заплаха за самата себе си, тя вече е заплаха и за останалия свят.
Този песимизъм продължава.
Трето: омразата, която немецът срещна в България от страна на министри и журналисти. Нарекоха го „нагъл лъжец” и „безгръбначно мекотело” (думите са на бивш вътрешен министър, прославил държавата с тежкия си махмурлук). Дотам го възненавидяха, че от няколко места дори го заплашиха със съд.
Тази омраза продължава.
Нека си припомним част от „Новите демони на България”:
- По време на комунистическия режим различните полицейски и разузнавателни служби в България изграждат мрежа от над 250 000 агенти и събират документи за над 450 000 души. Няма представител на българската политическа върхушка, който да не е обременен от комунизъм......................................... ................................
.................................................. .................................................. ....................
Когато писах горния текст, летните протести 2013 още ги нямаше. После те се появиха и аз си казах: ето, народът наистина надигна глава! Българите наистина поеха риск! Революцията наистина стана! Сега под натиска на хората българската лустрация, която дефинираните като „демократични” правителства на Филип Димитров и Иван Костов не успяха да осъществят, най-сетне ще се състои. Оттук нататък младите поколения ще са наясно с престъпленията на комунизма и никога повече няма да допуснат комунистическа партия, зад каквито и имена да се е скрила, да получи власт.
Казах си: ето, край на бившите сътрудници на ДС, организирани в спретнатите редици на престъпни групировки, които през свободното си време работят като политици, депутати, съдии и прокурори (цитатът е от анализ на Клаус Шрамайер, бивш дипломат на Германия в България.)
Край на властта на партизанските фамилии, окопали се при големите пари и постове. Край на капитулацията пред мафията. Край на конформизма, който обезличи нацията ни. Край на държавата, наричана „най-тъжното място на света”...
Така ли е обаче? Иска ли улицата от управляващите публично да се извинят за това, че са на път да унищожат духовно нацията?
Има ли улицата ясно изречени желания, като първото от тях да е съд и присъда за извършителите на престъпления, без право на давност?
Настоява ли улицата комунистическите тайни служби да бъдат веднъж завинаги лишени от власт и влияние върху обществения живот и това да стане основно послание не само на протестите, но и на обявилия се за „десен” Реформаторски блок?
Ще ми се да кажа „да”, но виждам, че протестите все повече заприличват на карнавални шествия и забавления на открито – за радост на агентите. А те са тук, под ръка със съпругите си, омешали са се с народа, ни лук яли, ни лук мирисали и подвикват „оставка”, верни на своята наглост и дебелоочие.
Затова се връщам на началото: Революция, Лустрация и Трибунал, докато не бъде отметната една от най-тъмните страници в българската история. След това нека се забавляваме.
http://www.fakel.bg/index.php?t=2945
.
Коментар