Веселин Стойнев
ГЕРБ, или политиката като телодвижения 3 1354
25.09.2013 20:20 | Анализи
СВЪРЗАНИ ТЕМИ
ГЕРБ ще участва в заседание по вота само при завръщане на "Атака" в парламента 4
ГЕРБ внася нов вот на недоверие след 2 месеца 4
Миков прикани Борисов с писмо за решение за вота на недоверие 2
Във вторник 42-рият парламент за пореден път доказа пълната си несъстоятелност. Дебатите по вота на недоверие на правителството не се състояха, защото за пръв път в демократичната ни история вносителите на вота не пожелаха да участват в парламентарното заседание. 93-ма от 97-те депутати на ГЕРБ влязоха в залата, но не се регистрираха и провалиха кворума.
Партиите от управляващото мнозинство също дадоха своя принос да няма кворум. Цели 20 депутати от БСП воглаве с лидера им Станишев не дойдоха навреме на работа, 7 липсваха от ДПС, плюс цялата група на “Атака”, за която предварително се знаеше, че този ден ще е в Брюксел. Управляващите разчитаха ГЕРБ да осигури кворума, но Борисов ги удари в сметката като келнер на “Балкантурист”.
Въпреки това всички в кулоарите бяха щастливи като циркаджии, които добре са си изиграли номера. Бойко Борисов обяви вота за вече успял, защото ГЕРБ показали, че правителството зависи от “Атака” и че БСП и ДПС дори не могат да си съберат депутатите. Сергей Станишев се усъмни дали Борисов наистина иска кабинетът да падне, или най-малкото се страхува от дебата. А Лютви Местан изобличи тоталния деструктивизъм на ГЕРБ, способен да унищожи и най-силното оръжие като опозиция - вота на недоверие.
Парадоксалното поведение на ГЕРБ е просто начинът му на живот. Напускане на парламента, връщане в парламента. Заявка за искане на вот за цялостна политика, внасяне на вот само за инвестиционната политика. Нищо нетипично за този модус вивенди няма да има, ако след проваления кворум във вторник депутатите от ГЕРБ се регистрират в сряда. Партията винаги е действала на принципа “проба-грешка” и винаги се е водила от максимата “всеки ден е сам за себе си”.
А Борисов умее да прикрива тоталната си липса на стратегия с тотална тактика. И да следва надеждата, че в хаоса от повратливи и бляскави изненади тефлоновата му звезда, върху която противоречивост не се лепи, ще го изведе на верния път.
Но дали самоцелната тактика на Борисов е подмяна на политиката с тарикатлък, по думите на Лютви Местан? Не, защото при Борисов политиката няма същност. Той е екзистенциалист в политиката, при него съществуването предхожда същността. Той няма предопределеност, далечна цел или единствен избор - има само телодвиженията на политическо животно, с които изнамира ниши за засада, дупки за криене и поляни за припек. Телодвиженията са политически тактики, но политика като цел няма. Политиката е самото съществуване на политическото животно. Ако Борисов правеше същинска политика, нямаше да оцелее политически толкова дълго.
Политическото животно се стреми да не остане натясно и да маркира максимално широка територия. Борисов иска да е и в парламента, и при протестиращите. Това не е стратегия, а инстинкт за живот. Часове след нерегистрираната си визитация в парламента Борисов призова през фейсбук “нашите симпатизанти и всички протестиращи - нека да запазим протеста като най-добрия образ на събуденото гражданско съзнание и смелост, нека не го делим и политизираме, а да работим успоредно и заедно, всеки според възможностите, които има, за оставка на правителството, избори до края на годината и политика на “чисти ръце” след тях”.
Ареалът обаче е доста широк и налага причудливи телесни гърчове. ГЕРБ е опозиция, но за много от протестиращите е част от статуквото, затова трябва да е нестандартна опозиция. И да е не с един крак, а само с опашката в парламента. Ако е в сградата, няма да работи. Ако ще иска недоверие - няма смисъл и от дебат, нали и без това всичко е ясно, а още по-ясно е, че и вотът няма да мине.
В същото време ГЕРБ не може да е и с четирите крака на площада. Едно, защото не е радушно приет. Друго, защото не прилича на първата политическа сила, признала изборите, да не признава висшия законодателен орган в държавата и да не се възползва от политическите възможности, които му осигурява. Включително единствената възможност за сваляне на правителството и насрочване на избори.
С една лапа ГЕРБ крепи и управлението, нищо че продължава да говори за избори до края на годината. Защото пиковият момент за свалянето на кабинета отмина, зимата като следваща добра възможност още не е дошла, а Реформаторският блок като бъдещ управленски партньор още не се е поддал на ухажването.
Така от ГЕРБ не може да се очаква нищо определено. Нито да върви твърдо напред, нито сериозно да отстъпва. А само да обикаля с горда грива околовръст, да маркира всеки храст, да се озъбва тук-там и да маха дружелюбно с опашка. Във всеки отделен момент това ще прилича на истински жива, природно достоверна политика. Политическото животно няма друга политическа същност.
бкп- дс- герб- сик
ГЕРБ, или политиката като телодвижения 3 1354
25.09.2013 20:20 | Анализи
СВЪРЗАНИ ТЕМИ
ГЕРБ ще участва в заседание по вота само при завръщане на "Атака" в парламента 4
ГЕРБ внася нов вот на недоверие след 2 месеца 4
Миков прикани Борисов с писмо за решение за вота на недоверие 2
Във вторник 42-рият парламент за пореден път доказа пълната си несъстоятелност. Дебатите по вота на недоверие на правителството не се състояха, защото за пръв път в демократичната ни история вносителите на вота не пожелаха да участват в парламентарното заседание. 93-ма от 97-те депутати на ГЕРБ влязоха в залата, но не се регистрираха и провалиха кворума.
Партиите от управляващото мнозинство също дадоха своя принос да няма кворум. Цели 20 депутати от БСП воглаве с лидера им Станишев не дойдоха навреме на работа, 7 липсваха от ДПС, плюс цялата група на “Атака”, за която предварително се знаеше, че този ден ще е в Брюксел. Управляващите разчитаха ГЕРБ да осигури кворума, но Борисов ги удари в сметката като келнер на “Балкантурист”.
Въпреки това всички в кулоарите бяха щастливи като циркаджии, които добре са си изиграли номера. Бойко Борисов обяви вота за вече успял, защото ГЕРБ показали, че правителството зависи от “Атака” и че БСП и ДПС дори не могат да си съберат депутатите. Сергей Станишев се усъмни дали Борисов наистина иска кабинетът да падне, или най-малкото се страхува от дебата. А Лютви Местан изобличи тоталния деструктивизъм на ГЕРБ, способен да унищожи и най-силното оръжие като опозиция - вота на недоверие.
Парадоксалното поведение на ГЕРБ е просто начинът му на живот. Напускане на парламента, връщане в парламента. Заявка за искане на вот за цялостна политика, внасяне на вот само за инвестиционната политика. Нищо нетипично за този модус вивенди няма да има, ако след проваления кворум във вторник депутатите от ГЕРБ се регистрират в сряда. Партията винаги е действала на принципа “проба-грешка” и винаги се е водила от максимата “всеки ден е сам за себе си”.
А Борисов умее да прикрива тоталната си липса на стратегия с тотална тактика. И да следва надеждата, че в хаоса от повратливи и бляскави изненади тефлоновата му звезда, върху която противоречивост не се лепи, ще го изведе на верния път.
Но дали самоцелната тактика на Борисов е подмяна на политиката с тарикатлък, по думите на Лютви Местан? Не, защото при Борисов политиката няма същност. Той е екзистенциалист в политиката, при него съществуването предхожда същността. Той няма предопределеност, далечна цел или единствен избор - има само телодвиженията на политическо животно, с които изнамира ниши за засада, дупки за криене и поляни за припек. Телодвиженията са политически тактики, но политика като цел няма. Политиката е самото съществуване на политическото животно. Ако Борисов правеше същинска политика, нямаше да оцелее политически толкова дълго.
Политическото животно се стреми да не остане натясно и да маркира максимално широка територия. Борисов иска да е и в парламента, и при протестиращите. Това не е стратегия, а инстинкт за живот. Часове след нерегистрираната си визитация в парламента Борисов призова през фейсбук “нашите симпатизанти и всички протестиращи - нека да запазим протеста като най-добрия образ на събуденото гражданско съзнание и смелост, нека не го делим и политизираме, а да работим успоредно и заедно, всеки според възможностите, които има, за оставка на правителството, избори до края на годината и политика на “чисти ръце” след тях”.
Ареалът обаче е доста широк и налага причудливи телесни гърчове. ГЕРБ е опозиция, но за много от протестиращите е част от статуквото, затова трябва да е нестандартна опозиция. И да е не с един крак, а само с опашката в парламента. Ако е в сградата, няма да работи. Ако ще иска недоверие - няма смисъл и от дебат, нали и без това всичко е ясно, а още по-ясно е, че и вотът няма да мине.
В същото време ГЕРБ не може да е и с четирите крака на площада. Едно, защото не е радушно приет. Друго, защото не прилича на първата политическа сила, признала изборите, да не признава висшия законодателен орган в държавата и да не се възползва от политическите възможности, които му осигурява. Включително единствената възможност за сваляне на правителството и насрочване на избори.
С една лапа ГЕРБ крепи и управлението, нищо че продължава да говори за избори до края на годината. Защото пиковият момент за свалянето на кабинета отмина, зимата като следваща добра възможност още не е дошла, а Реформаторският блок като бъдещ управленски партньор още не се е поддал на ухажването.
Така от ГЕРБ не може да се очаква нищо определено. Нито да върви твърдо напред, нито сериозно да отстъпва. А само да обикаля с горда грива околовръст, да маркира всеки храст, да се озъбва тук-там и да маха дружелюбно с опашка. Във всеки отделен момент това ще прилича на истински жива, природно достоверна политика. Политическото животно няма друга политическа същност.
бкп- дс- герб- сик
)
: 
Коментар