Политика (архив до 19.10.2013 г.)

[OMG]

Ами то министерството си оцелява и без това. Вотът на недоверие се провали, поради липса на кворум. И само поради очевиден пропуск в правилника на парламента това не е обявено официално.

Аз предлагам относно вотовете на недоверие правилника да се промени така.

При разискванията на вот на недоверие и при гласуването на вот на недоверие отпада изискването за наличие на кворум. По искане на която и да е парламентарна група разискванията и гласуването на вота се предават пряко по БНТ и БНР.

По този начин се защитават правата на опозицията да представи тезите си пред обществото, без да има възможност това да бъде блокирано от мнозинството.

Има ли някой несъгласен?

Хихих, това прилича на стъкмяването на закона за ДАНС по калибъра на ДелянчУ! Сигурна съм, че в движение и според движенията на Герб ще се сещаш и за още удобни промени по законодателството. Непременно да ги споделиш.

[коки]

Оставката на Орешарски - Ко? Не!
Вълна от слухове и неофициални сведения за оставката на премиера Пламен Орешарски и цялото правителство заля в петък социалната мрежа Фейсбук(...)Точно в 16.00 часа потребители на Фейсбук масово започнаха да съобщават за оставката на кабинета "Орешарски", сочейки различни причини за решението(...) Тук можете да прочетете пълния текст на писмото, с което протестиращите организират акцията в социалните мрежи "Орешарски подаде оставка":...http://daniivanov.blogspot.com/2013/...-post_210.html

Втора част на акцията "Орешарски подаде оставка"Хиляди благодарят с СМС на Орешарски за оставката

Нова акция започна час след масовия слух, че премиерът Пламен Орешарски е подал оставка.

Хората, които разпространяваха съобщението за падането на кабинета, вече пускат СМС-и на премиера на личния му номер 0889099666, с които му благодарят за подадената оставка.

Хората, които в личните си профили във фейсбук декларират, че вече са изпратили СМС на Орешарски вече са неизброимо много.

СМС-акцията е втора час на започналата точно в 16 часа атака, според която всеки, подкрепящ протеста трябваше от личния си профил да разпространи съобщение, че отнякъде е чул, че Орешарски е подал оставка.

Акцията бе замислена късно снощи в една от многото фейсбук групи като отговор на контролираните от правителството медии за “гьобелсовата им пропаганда”.

Редица от новинарските сайтове се вързаха на слуха и така го направиха още по-мощен.

Междувременно българската версия на Уикипедия също бе променена и световната енциклопедия обяви краят на правителството на БСП-ДПС и Атака. Това обаче продължи едва няколко минути, след което статията беше редактирана.

http://offnews.bg/index.php/247730/h...i-za-ostavkata

[Стамболов]

Хиляди благодарят със СМС на Орешарски за оставката
Хората, които разпространяваха съобщението за падането на кабинета, вече пускат СМС-и на премиера на личния му номер 0889099666...http://daniivanov.blogspot.com/2013/09/2_27.html

+1000

[Стамболов]

Ами то министерството си оцелява и без това. Вотът на недоверие се провали, поради липса на кворум. И само поради очевиден пропуск в правилника на парламента това не е обявено официално.

Аз предлагам относно вотовете на недоверие правилника да се промени така.

При разискванията на вот на недоверие и при гласуването на вот на недоверие отпада изискването за наличие на кворум. По искане на която и да е парламентарна група разискванията и гласуването на вота се предават пряко по БНТ и БНР.

По този начин се защитават правата на опозицията да представи тезите си пред обществото, без да има възможност това да бъде блокирано от мнозинството.

Има ли някой несъгласен?

Естествено че ще направиш предложение което директно нарушава Конституцията

Независимо че БСП е приела тази Конституция

[vbvb]

Хиляди благодарят със СМС на Орешарски за оставката
Хората, които разпространяваха съобщението за падането на кабинета, вече пускат СМС-и на премиера на личния му номер 0889099666...http://daniivanov.blogspot.com/2013/09/2_27.html

[gigow]

Защо Волен не пожела да подкрепи кворума, за да оцелее Министерство на инвестиционното проектиране

Ами то министерството си оцелява и без това. Вотът на недоверие се провали, поради липса на кворум. И само поради очевиден пропуск в правилника на парламента това не е обявено официално.

Аз предлагам относно вотовете на недоверие правилника да се промени така.

При разискванията на вот на недоверие и при гласуването на вот на недоверие отпада изискването за наличие на кворум. По искане на която и да е парламентарна група разискванията и гласуването на вота се предават пряко по БНТ и БНР.

По този начин се защитават правата на опозицията да представи тезите си пред обществото, без да има възможност това да бъде блокирано от мнозинството.

Има ли някой несъгласен?

[vbvb]

Оставката на Орешарски - Ко? Не!
Вълна от слухове и неофициални сведения за оставката на премиера Пламен Орешарски и цялото правителство заля в петък социалната мрежа Фейсбук(...)Точно в 16.00 часа потребители на Фейсбук масово започнаха да съобщават за оставката на кабинета "Орешарски", сочейки различни причини за решението(...) Тук можете да прочетете пълния текст на писмото, с което протестиращите организират акцията в социалните мрежи "Орешарски подаде оставка":...http://daniivanov.blogspot.com/2013/...-post_210.html

[Стамболов]

Грузия дава уроци на България


Николай Флоров
http://www.svobodata.com

Никой не се учуди, когато оня ден руската делегация стана и си излезе от Общото събрание на ООН като протест срещу речта на грузинския президент Саакашвили.

За цели двадесет минути руснаците не вярваха на ушите си това, което сипеше върху главите им грузинеца. Той обаче направи това, което отдавна се очакваше.

Какво каза Саакашвили? Нищо повече от обобщена картина на путинската политика в района на бившите съветски републики. Той започна речта си с остра критика на руските власти, които подлагат на постоянен натиск и заплахи граничещите с Русия народи. Саакашвили нарече Русия «стара империя, която се опитва да се върне в предишните си граници».

Той описа Русия като страна, която преднамерено създава конфликти и страда от пост-имперски синдром, неспособна да приеме, че вече не е империя, че външната й политика се основава на колониализъм и на принципа «разделяй и владей».

След това Саакашвили безмилостно размаза руската инициатива за така наречения «Евразийски съюз», тоест политическо-икономическо творение, създадено в лабораториите на путинското КГБ специално за предишните съветски републики, чиято цел, както казва Саакашвили, е «да поддържа нетолерантност, дирижирана от стари КГБ-структури и оформена да поднови старата империя».

Водачът на руската делегация Чуркин веднага окачестви речта като «русофобска», а останалите членове на делегацията бяха видимо помръкнали от тия изявления.

Да граничиш директно с агресивна държава като Русия без съмнение не е за завиждане и България има късмета да не попада в тая цифра. Наистина ли обаче това е така?

От двадесет и пет години в България протича странен и особено труден процес, който трудно може да се нарече демократизиране. Свидетели сме на особено нагъл комунистически отпор на всичко, което прилича на реформа във всички основни институции на една демокрация.

Особената упоритост, с която десарските структури задържат процеса на реформиране води и най-непредубедения българин към чувството за предначертан план, координиран с Русия. Такъв план се свежда до постепенното обедняване на България и нарочно създаване на объркване и несигурност в нейното бъдеще, за да бъде тя превърната в лесна руска плячка в удобния за това момент.

Такъв момент може да е осъществяването на проект като АЕЦ Белене, който може да направи неспасяема самата страна. Пред очите ни е осъществена централизация на правителствените финанси, политически дирижирано правораздаване и безизходно манипулирана преса.

Особено помагат в тая подлост слабото чувство на българите за национална принадлежност, както и годините на промиване на мозъци за пословичната принадлежност на БКП към сталинския комунистически интернационал.

България без съмнение не е Грузия. В нея още не се е родил човека, който да заклейми Русия като империя на злото от трибуната на ООН. Нито българите ще излезат на протест с 400,000 както например каталунците, когато става въпрос за тяхната независимост.

Колкото повече време минава, толкова повече шансовете за включването ни в евразийската общност на Путин стават по-реални, но този път – може би - завинаги.

[Kiro]

НЕ на харизмите, ДА на идеите
сеп. 27 Интересни Новини no comments Прочетена 176 пъти





През последния близо четвърт век сякаш живеем в сюжет на Кафка. Правим демокрация, а излиза авторитаризъм. Приобщаваме се към Европа, а ежедневно усещаме отдалечаване от онова, което е на запад от Виена. Непрекъснато говорим за човешки права, а почти няма как да ползваме такива.

Перфидното разминаване между лозунги и реалност, между политика и ежедневие на българина са парадоксални. Навсякъде по света има известни резерви към политиците в обществото. Дори може да се каже, че политиците като цяло не са сред любимците на хората. Но в България е страшно. Политическата класа от последните 23 години е образец на негативизъм. Онези, които ни управляват и се наричат политически елит, всъщност са подставени лица на олигархията. Те са високо платени политически наемници. Те са политически пролетариат, който паразитира на гърба на нацията. Нашите правителства от ерата така наречената демокрация не са правителства, а компрадорска администрация, за която са важни потупванията по гърба от Брюксел и Вашингтон, одобрението на олигархичните им господари и разбира се – нарастването на банковите сметки, натрупани на гърба на прогресивно обедняващия народ.

Всичко това можем да наречем с една дума – статукво. Това статукво има своите пароли и кодове, като конкретните имена онези, които припознаваме като управляващи- настоящи или бивши. Всички те са основната причина за онова, от което искаме да избягаме. Борисовци, Станишевци, Местановци, Волен-Сидеровци, царски недоразумения, Костовци и пр. техни ерзац -парадигми, които ежедневно нагло ни напомнят за себе си от медиите и за които е аксиоматична истина, че са просто плевели в здравото тяло на нацията. Партии, движения за права, свободи, граждани, развития, алтернативи и пр. празни приказки. Докога?

Очевидно, докато не се изкорени и унищожи досегашната практика да вярваме на харизми, празни обещания, неадекватни лозунги и обикновени лъжи. Крайно време е да потърсим работещи идеи иконструктивни личности, готови да отидат докрай в реформирането на нашата политическа и социална реалност. Ето защо принципът следва да бъде-не на на онези, които вече са били във властта. Те показаха какво могат.

Крайно време е да пробваме с идеи, а не с харизми.

[Kiro]

Дневникът на Бойко Борисов



3.30 след полунощ. Станах от леглото. Всъщност, въобще не бях спал, защото дори когато лежа, аз работя. Измих четката в моите зъби. Огледалото не можеше да говори, но си личеше, че ме харесва, въпреки, че не съм спал от как станах главен секретар на МВР... има няма 10 години. Плиснах две шепи в очите и осветих водата. Време беше за сутрешното ми разсънване - първо лицеви опори, естествено с една ръка. С другата разлиствах пресата и отпивах от кафето. 15 000 стигат. Малко бокс. Другите окачват боксов чувал, аз не - ползвам един провесен сейф от половин тон. Скоро трябва да го сменя, защото е заприличал на изнасилена от цигани боклукчийска кофа. Тежка ми е десницата, спор няма. 50 дължини в басейна ми в Банкя - струва ми се, че всяка сутрин подобрявам световните рекорди на Фелпс. Трябва да събудя някоя сутрин Свилен, да дойде да ми засича - за какво съм го направил спортен министър, ако не може с един хронометър да се оправя. Министрите - трябва да ги постегна, нещо са се разпищолили и ме излагат, а аз не прощавам. В преносен и буквален смисъл. Буквално ще ги анихилирам, преносно ще ги уволня... или беше обратното?!



Как лети времето обаче, кога стана 7:00, кога дойде време за сутрешните блокове... ммм, така ... по телефона за битиви, по телефона за бенете, на живо в нова. Там трябва на живо, защото ми закачат брадясали снимки - нека народа види, че ходя опрятен, както си му е реда - дънки, риза и тен. Безупречен дрес код, посланието е ясно - хем съм от вас, хем не сте като мен.

Мина добре - по битиви обясних, че прехода започва с мен, до преди сме вървели назад. По бенете си задавах въпроси и сам си отговарях - нормално, жените ме харесват и онемяват. В нова ме фотографираха избръснат, да не се оправдават следващия път - Вито ме пита дали да рамкира снимката с бяло злато или обикновена платина. Отвърнах му, дали това има значение за Мона Лиза? Оставих го да асимилира информацията и се качих в служебната кола - така де, всеки знае, че шедьоврите красят рамката, не обратното.

И днес ме чака тежък ден - три прерязвания на ленти, четири първи копки и разговори с Меркел, Путин и Обама. Вова и Барак ще почакат, дамите са с предимство. Първо обаче да открием селския път между Мариновци и Млечево. Да му мислят журналята, аз отивам с хеликоптер.



Полетът беше скучен и накарах пилота да направи няколко лупинги. Аню оповръща всичко. Егати военния министър - вече се чудя, защо го взех? Ето, секретарката смени три цвята - от зелен патладжан, през узряла джанка до клишираното "бяла като платно", обаче се оказа мъжко момиче. Казах и да ме подсети, да и вдигна заплатата. Трябваше и известно време, очевидно борейки се с поривите на стомашно чревния тракт, да обясни, че разбира трудностите на прехода, жертвите които прави народа и всеобщата бедност, в името на което, предпочита да кацнем час по скоро и да спестим излишни разходи на бюджета, оставяйки възнаграждението й на сегашното ниво. Права е. Добри аргументи - от утре почвам да ги повтарям като мантра... а който не е съгласен, с мен в хеликоптера.

Пристигнахме - много хубав път съм направил. Аню дъвче "Орбит". Въпреки това, му казах да ме заговаря от пет метра и да стои срещу вятъра.



Както си му е реда, вече ме чакаха - признателните жители на Мариновци и Млечево, всичко на всичко 11 броя, 2-ма кметски наместника, бодигардовете от НСО - 15 броя, моите момчета от ИПОН - 6 броя, секретарки, протокол, танцов състав, инвеститор, работниците му, кметовете на Севлиево, Габрово, Троян, Ловеч и Велико Търново, плюс областните управители на Габрово, Ловеч и Търново, техните шофьори и секретарки - всичко 47 броя плюс 95 журналисти... и Аню. Май мернах Румен Петков и Богдан Николов - искат да ползват построения от мен път Мариновци - Млечево, за левия завой на пистата за Формула 1 която ще правят в Севлиево. Щели да го кръстят на мое име. Прецакват се - всеки знае, че няма как да съм завой, защото аз съм пътят, истината и... ако ще има писта, цялата ще е на мен, не някакъв си прост завой. Гран При на Бойко Борисов. Как звучи само - Люис Хамилтън спечели Гран При на Бойко Борисов. Прекалено е мащабно за Севлиево, не съм в унисон с този край - не че искам да обидя хората, ето, Сашо Диков е роден наблизо... Аню ме пита къде да стои, вятърът духал от всички посоки. Веднага познах какво е закусвал. Казах му да се прибира в хеликоптера. "Не може ли в служебния мерцедес гусин Премиер - за какво е харчил бензин до тук" – пита Аню с надежда и ме гледа с поглед на отровена кошута, само сълза му липсва и ще влезе във филм на Дисни. Наистина приличаше на изтормозена Бамби, чак ме напуши на смях, добре че дъхът му ме секна. "Аню, без превземки, марш в хеликоптера. След половин час идвам. И не ми полягай, при полета до София искам доклад за реформата в армията до 2045-та година... и на - подхвърлих му пакетче на изпроводяк, вземи от моите "Ментос"- след пет минути ще имаш дъх на девствен минзухар".



Така, да свърша работата за която бях дошъл - ножица, лента, хляб и сол, момичета. Тези ленти ме депресират - всеки може да клъцне 5 см плат с остра ножица - дори Станишев. Адски немъжествено е за мачовското ми излъчване - да имаше как вместо засукани девойки, момчетата от ИПОН да държат символично пет 10-метрови чамови дъски и аз прааас... дет се вика, така ще вдигна летвата, че дори самбиста Вова Путин ще позеленее от завист.



Отчупвам залък хляб като за моята уста, топя в шарената сол и го набутвам в гърлото на момичето с питата. Фоторепортерите щракат, тя се дави, очите и стават като Дънкин донътс, дробовете и панически се борят за въздух - ще оцелее, няма страшно, мъжко момиче - през цялото време се усмихва с отработена физономия. Потувам я по бузата - жените ме харесват и е толкова очевидно. Кълцам лентата с нежелание и се отправям към следващия рубеж. Бутилката с шампанско. Засилка, мощно хвърляне и сблъсък - почти като в големия адронен колайдер - сто на сто произвеждам божествени частици при всяко откриване на обект. Тия в ЦЕРН са големи будали - потрошиха десетина милиарда, за нещо което мога да свърша с един полет до Швейцария. Полета ще е без Аню естествено. По лопатата на багера се стича шампанско, а инвеститора се кръсти позеленял - сега видях, че 40-тонната машина се е отместила с 15 см. Разбирам го - багера струва повече от пътния участък. Шампанско се стича и по лицата на 6-те баби от Мариновци и петимата дядовци от Млечево - фоторепортерите ги бяха курдисали на заден план, за да им се композират снимките. Хубави хора - старците, не фоторепортерите. Мисля, че ще им отива един пенсионерски клуб, някъде по средата на пътя - за какво иначе съм го построил, нали трябва да го ползват. Това означава още едно откриване, но като съм поел този тежък кръст, ще го нося докрай.



Верно съм видял Румен обаче, току що излезе от храстите - пак е пикал някъде. Въпреки че е комунист му съчувствам - в тази дива местност ни един шадраван. Сигурно много е страдал.

[Стамболов]

"Атака" договорили с БСП и ДПС режисираното си отсъствие от НС, но оставали четирима депутати за "резерв"

Волен Сидеров стана за смях в Брюксел, където никой не е пожелал да се срещне с групата му

http://www.mediapool.bg/ataka-dogovo...ews211624.html

Волен Сидеров обяви, че предстои такава "предварително планирана" визита малко след като ГЕРБ внесоха вота на недоверие (19 септември).



Защо Волен не пожела да подкрепи кворума, за да оцелее Министерството на инвестиционното проектиране (краденето) на ДПС

[съни(тя)]

Въпроси към тези, които твърдят, че не са ГЕРБерасти:

Ако утре има избори
• За кого ще гласувате?

• Има ли други играчи на хоризонта, освен тези, които и днес са вътре в Парламента?

• Има ли шанс, новия Изборен кодекс, който видимо ГЕРБ не желае да се гласува следващия месец, да промени нещо?

• Ще гласувате ли?

[Kiro]

Tania Kodjabasheva
Архивите са живи

125 години СУ - по пътя към знанието. Честит празник!
Боко едва ли ще ги поздрави , вече изпрати всички студенти да пасат овцете.

[Kiro]

ДЕЗИНФОРМАЦИЯ

Дейвид Камерън
Контрол
Власт
Свобода
Дезинформация

Всичко това е събрано в едно в световната мрежа. Мнозина си мислят, че никой не може да контролира интернет. Но това е вярно само частично. Невъзможно е да контролираш глобално мрежата. Но не е и необходимо. За да контролираш хората и за да променяш поведението им, не е нужно да залагаш на стария тип тоталитарна агитация. Забрави за въздействащите пропагандни реч. Търси не умовете, а чувствата на хората. Докосни ги там, където ще предизвикаш най-бърза и най-остра реакция. Накарай ги да мислят, че някой крие нещо от тях. Че са активно заблуждавани от властите и ще събудиш спонтанното чувство за справедливост у всекиго. Добави към това измамното уверение за достоверност и дезинформацията е вече налице. Готова да свърши опасната си работа.
Казвам това, защото се страхувам, че има два пресни примера за дезинформация, и защото съм сигурен, че примерите само ще се умножават във времето. Дано да греша!
Първият пример е с министър-председателя на Великобритания, който уж възкликнал пред Меркел: „Моля ви, не ми давайте за пример българите!“ Цялото приписвано на Дейвид Камерън изказване плъзна активно в мрежата, но обърнете внимание как – по неофициалните канали или като добавени от хората коментари към официално публикувани от ключовите медии текстове. Любопитното е, че никой не задава въпроса за първоизточника на информацията: от къде е взето изказването на Дейвид Камерън, кога го е направил, кой го е публикувал първоначално, къде се съхранява в пространството текстът на това изказване, кой е превел изказването на български. Тези въпроси дори не възникват в съзнанието ни, защото спонтанно вярваме, че всеки, който уж разкрива нещо скрито, казва истината. А дали е така?
Другият фрапиращ за мен пример е с интервюто на Умберто Еко за „Дарик радио“ по повод на излизането на книгата му „Парижкото гробище“ в България. Интервюто е изпъстрено с наблюдения на Умберто Еко за България, които е повече от странно да принадлежат на известния учен и писател. И отново текстът на това интервю не се среща в официалната медия, към която уж интервюто е поръчано, а се разпространява чрез знайни и незнайни блогове и социални мрежи.
Опасно е!
Това е много опасно!
Хората вече знаят достатъчно за хората.
Знаят как да контролират дистанционно поведението ни, така че емоциите и мислите, на които сме подвластни, да са си нашите, т.е. тези, в които вярваме безприкословно, но които всъщност невидимо са ни внушени отвън.
И когато подобно знание попадне в ръцете на хора без морал за самоусъвършенстване в доброто – уви, става по-страшно от кризата на световната икономика.
Защото няма по-страшна криза от кризата на хуманността.

[Стамболов]

ако падне днес, ти 'утре' за Борисов ли ще гласуваш?

Хайде Съни да си спомним старите времена...

Новият имперски проект на Путин - време е всичко това да приключи

От речта на грузинския президент Михаил Саакашвили пред Общото събрание на ООН
http://www.capital.bg/politika_i_iko...eme_e_vsichko/

Ако Западът е демоде, тогава защо милиони поляци, чехи, румънци и други народи празнуваха, когато влязоха в НАТО? Защо милиони украинци, грузинци, молдавци и други отчаяно чукат на вратите на ЕС? Ако свободата вече не е на мода, как да обясним, че самоубийството на един неизвестен младеж в отдалечен град в Тунис промени картата на света?

Не. Историята не свърши през 1989 г., както се твърдеше, и никога няма да свърши. Свободата все още е нейният двигател и хоризонт. Навсякъде хората, които искат да живеят в свобода, са пресрещани от силите на тиранията. Въпросът е дали ще сме зрители или актьори в този сблъсък.

Източноевропейски държави, желаещи да се присъединят към европейското семейство на свободните и демократични страни, са подложени на постоянен натиск и заплахи. Армения беше притисната в ъгъла и принудена да подпише митническо споразумение (т.нар. Евразийски съюз), което не е в неин интерес, нито в интерес на района ни. Молдова е в блокада, Украйна е под атака, Азербайджан е под изключителна преса, а Грузия е окупирана.

Не граници, а предели
Защо? Защото една стара империя се опитва да си върне стари граници. И граници не е най-точната дума, доколкото тази империя - било Руската, Съветският съюз или Руската федерация, никога не е имала граници. Тя е имала само предели.

За разлика от повечето държави Русия няма интерес около нея да има стабилни страни. Това, което желае Кремъл, е съседи в непрекъснат смут и размирици. Русия не желае силни правителства в тях, най-малко такива, които се придържат към националните си интереси.

Руските власти знаят прекрасно, че колкото по-скоро в тези страни бъдат изградени силни институции, това ще подсили волята на хората да станат напълно независими и да се приближат към Европа. Усилята да са заличи постигнатият с желанието на нашите народи напредък по пътя към ЕС и НАТО стават все по-интензивни. Тези усилия си имат име: Евразийският съюз.

Призлява ми, когато офицерът от КГБ Владимир Путин поучава света за свободата, ценностите и демокрацията. Но идеята за евразийски съюз е много по-опасна от неговите уроци. Тя е оформена като алтернатива на ЕС и представяна от Путин като основния проект на новия му мандат в новата руска империя.

Избор "на живот и смърт"
И защото европейската и евроатлантическата интеграция изискват много време и огромни усилия, защото в нея има моменти, в които може да ви се стори, че преследвате мираж, защото заплахите и натискът станаха толкова силни, а целта изглежда далечна, някои хора в нашия район под тежестта на умората започнаха да се питат: "Ами защо пък не?".

Евразийският съюз е едновременно нашето минало и бъдеще, начертано за нас от няколко бивши офицери от КГБ в Москва. От другата страна са нашите съживени традиции и вековните ни стремежи, водещи ни към Европа.

Това е повече от избор на външна политика или международни съюзи. Нашите страни са изправени пред избор на живот и смърт. Народите ни трябва да решат дали да приемат да живеяг в един свят на страх и престъпления, в който различията се представят като заплаха, а малцинствата се използват за боксова круша, в който към опонентите се прилага избирателно правосъдие и който познаваме много добре, защото сме били вече в него.

Европейските общества са далеч от съвършенството - и там също има страх, съмнения, гняв, омраза. Но там меритокрацията (управление на тези, които имат заслуги и способности - бел.ред.) доминира над непотизма (връзкарството), толерантността е фундамент на публичния живот, в който днешните опоненти са бъдещи министри, а не бъдещи затворници или мишени за побой.

Запомнете думите ми: след няколко години Владимир Путин ще си тръгне от Кремъл, ще изчезне от руската политика. Руските граждани ще си спомнят за него като за призрак от миналото, от времената на корупцията и тормоза. Никой не знае дали този процес ще бъде мирен или насилствен, или и двете. Но по-важното е, че Русия ще престане да бъде империя с предели и ще стане нормална държава с граници.

Затова правителствата в Източна Европа трябва да останат единни, включително и в разделения Кавказ. Време е всичко това да приключи.