IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Контролен панел | Съобщения | Потребители | Търси
  • If this is your first visit, be sure to check out the FAQ by clicking the link above. You may have to register before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages, select the forum that you want to visit from the selection below.

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Сменят състава на КФН, намаляват го от 7-на на 5-ма

Collapse
X
  • Филтър
  • Време
  • Покажи
Clear All
new posts

  • И още

    Коментар


    • Няма ли да се сложи край на ЕВТИНИТЕ и БЕЗПЛАТНИ манипулации на ИНДЕКСИТЕ

      ако ЖЕЛАЯТ ПРОМЯНА на ИНДЕКС или цена акция ,да си е платят по ОБЩИТЕ ПРАВИЛА ,без да ощетяват останалите участници в търговията , в останалите случаи ГЛОБА от 300 до 1200лв (за физ, или юр, лице), и освобождаване на потърпевшата страна от задължения към БФБ и ИП по сделката!
      Last edited by inta53; 20.07.2011, 21:17.

      Коментар


      • Вместо да пействаш някакви избрани неща, направо кажи, че КФН е една от темите на новия брой на Капитал за да знаят хората къде да четат.

        А като си помисля, че Мавродиев имаше претенциите да става финмин...

        Нали ви казах, че ръководството на КФН не е нищо повече от типичните държавни служителчета, които не пускат кокала и си пазят службичката? Поне Мавродиев изглежда да е такъв.
        Last edited by Tiki; 16.10.2010, 09:02.

        Коментар


        • Продължение

          Големите надежди

          Другите, по-официални цели обаче далеч не са постигнати. С промените в закона на петия член на комисията, за какъвто беше избрана сравнително неизвестната юристка Антония Гинева, беше вменена специална отговорност за защита на потребителите, разглеждане на постъпилите жалби, както и анализ на рисковете на финансовите пазари. "Изгражда се специализирано звено, което да работи за защитата на потребителите, свързано с изготвянето на по-мащабен и амбициозен план за действие в тази насока", твърди Стоян Мавродиев в интервю за "Капитал". Според служители на КФН обаче досега нито има приет нов правилник, съобразен с новата структура на комисията, нито има назначени хора към Гинева. Със законовите промени беше въведен двумесечен срок от избора на новите членове за изграждането на новата структура, който изтече в средата на септември.

          Другото ключово нововъведение беше проверката за реалните собственици на над 5% от капитала на инвестиционни посредници, застрахователи, пенсионни, взаимни и здравни фондове. КФН публикува през седмицата резултати или по-скоро статистика от свършената досега работа, която показва, че повечето поднадзорни лица са подали исканите справки. Те обаче ще бъдат публикувани чак след като КФН приключи с насрещна проверка и получи допълнителни сведения от част компаниите. Според експерти от регулатора обаче едва ли ще се получи нещо повече от по-подробен списък и трудно ще се стигне до реално разкриване на произход на капитали.

          Още при представянето на новата комисия Мавродиев обеща да има готови стратегии в трите основни направления - инвестиционния, застрахователния и осигурителния надзор. Документите наистина са готови, като оценките са противоречиви - включени са належащи промени, които се обсъждат в браншовите организации от години, но има и ексцентрични идеи и пропуски (виж стр. 56). Всъщност голяма част от предложенията надхвърлят правомощията на КФН и се нуждаят или от инициатива от правителството, или от законови промени. А предвид факта, че по някои от тях сама комисия тепърва чака становища и идеи от бизнеса, необходимите промени едва ли скоро ще бъдат приети. Така шансовете важни неща, като въвеждането на мултифондове при пенсионните фондове например, да се случат от началото на следващата година за пореден път се изпаряват.

          Под похлупака

          За липсата на активност може да има напълно валидни обяснения - например липсата на ресурс и капацитет. Ако това е така обаче, не е ясно защо той се пилее. Според служител в КФН основната работа на част от колегите му е да пишат доноси. Енергията на самия председател, изглежда, също е фокусирана не толкова към дейността на регулатора, колкото към концентрирането на повече власт около него. Няколко източника от комисията обясниха, че е имало заповеди със забрани за медийни изяви по различни теми, а дори и заповед, с която всички решения на ресорните заместник-председатели да се съгласуват с него. Това освен обсебване на правомощията им е и нарушение на Закона за КФН.

          Разбира се, парите са проблем - когато 5-10 нископлатени експерти трябва да прегледат всяко тримесечие отчетите на над 400 емитента, нормално се стига до чисто формална проверка. Не е ясно обаче защо след като с актуализацията на бюджета Министерството на финансите върна издръжката на миналогодишните нива (т.е. преди орязването наполовина), в комисията това не се усеща по никакъв начин. Нито заплатите, нито щатът са върнати на предишните нива. Така остава въпросът за какво ще бъдат изразходвани допълнителните отпуснати средства - около 4 млн. лв., които ако не бъдат усвоени, ще бъдат върнати на финансовото министерство. Засега единственият отговор, който се откроява, е за външни услуги. Планира се новата структура, изграждането на системи и въобще всичко възможно да се възложи на консултанти. Дори има и сключен договор с агенция "Фокус" за медийно отразяване на дейността на КФН.

          И ако за тази година проблемът е как да се усвои бюджетът на ведомството, за догодина въпросителната е как да се увеличи. Първоначално Мавродиев поиска субсидията от държавата да се увеличи на 9.6 млн. лв., но предложението във внесения от Министерския съвет проектобюджет в парламента е тя да се запази колкото и след актуализацията на тазгодишния - 5.3 млн. лв. Източник от финансовото министерство потвърди, че намерението им е да запазят субсидията непроменена, като ако КФН иска да харчи повече, трябва сама да си осигури приходи. Досега комисията не е представила в министерството тарифите си за таксите за следващата година, въпреки че сроковете за това изтекоха. Причината е, че Мавродиев се опасява да не получи още по-малък бюджет и съответно се опитва да прокара увеличение в пъти на таксите за поднадзорните лица. Това обаче може да се окаже непосилно, особено за по малките участници на пазара, чиито приходи и без това са критично свити от кризата и всяко покачване на разходите може да е фатално за тях.

          Председателят на КФН не отговори на допълнително зададените въпроси на "Капитал" относно издаваните от него заповеди и намеренията на регулатора за промяна на таксите. Интересно е, че такова увеличение не присъства никъде в стратегиите на надзора. Това не е обсъждано и с бизнеса, макар че през седмицата комисията се среща с браншовите асоциации и в трите сектора, където лансира идеята да се създаде консултативен съвет към председателя. "Важно е да зачитаме мнението на бизнеса и заедно в конструктивен диалог да формираме определени политики, които са обществено значими за развитието на сектора като цяло", е казал Мавродиев, но, изглежда, покачването на разходите им до потенциално непосилни нива не попада в тази графа.

          При толкова хвърлена енергия в политиканстване на всички нива в надзора качеството нормално страда. Естествено е проблем, че никой не е проследил дали "Мостстрой" разкрива адекватно информация за задълженията си в отчетите. Естествено е проблем и че може да има още няколко такива случая. Истинският проблем обаче е, че и новото ръководство на КФН продължава съзнателно да не вижда далеч по-организирани и хронични измами. Като фиктивно надуване на печалби на дружества, счетоводния инженеринг, който докарва нужната капиталова адекватност на застрахователи и посредници, и източването на пенсионни фондове с инвестиции в кухи свързани дружества. Ако там нещо изгърми, вече можете да се облегнете и да гледате истинския многоизмерен апокалипсис. В реално време.http://www.capital.bg/biznes/finansi...534_subudi_se/

          Коментар


          • Събуди се! Българският финансов регулатор вече две години си затваря очите и проблем

            Холивудското клише се базира на съвсем реална човешка психология. Затова е цяло чудо, че чак сега се появи наистина сериозен проблем в небанковия финансов сектор, след като вече близо две години регулаторът, отговарящ за фондовата борса, застрахователите и пенсионните фондове - Комисията за финансов надзор (КФН), практически не работи.

            "Почти няма финансов отчет, чието съдържание да се проверява по същество. Особено ако е заверен от сравнително реномиран одитор - тогава компанията може да предаде едва ли не и вчерашния вестник", коментира експерт в институцията. При тази стряскаща информация вече едва ли може да е изненада, че КФН беше хваната със свален гард от финансовите трудности, неадекватното им разкриване пред инвеститорите и подозренията в източване на контролираните от Васил Божков публични пътностроителни компании "Мостстрой" и "Холдинг пътища". Сринаха се не само цените на акциите им, а и малкото останало доверие в регулатора.

            Неадекватната реакция на надзорната институция обаче е просто най-видимото проявление на сложна плетеница от липса на капацитет, визия и воля. Част от проблемите са наследени, но според източници от регулатора под ръководството на новия председател на КФН Стоян Мавродиев те се изострят. Той пое поста през юни чрез законови промени, прокламиращи засилена защита на потребителите и прозрачност на собствеността в небанковия финансов сектор (заедно с целите да се смени ръководството, назначено от предишните управляващи и да се отнемат един-два застрахователни лиценза).

            Засега по-големите обещания няма особен напредък, но за сметка на това надзорът остава на (и под) санитарния минимум, а новият председател се е заел сериозно да концентрира цялата власт в комисията около себе си чрез заповеди, забраняващи медийни изяви и задължаващи всички решения на заместниците му да се съгласуват с него. А също и с планове за драстично вдигане на таксите на комисията, които да му осигурят независимост от финансовото министерство.

            Къде изчезна надзорът

            Причините надзорът сега да вегетира са много и разнообразни, но ако нещо седи в основата им, то не е пазарът, а политиката. В началото на 2009 г. мандатите на част от членовете на КФН вече бяха изтекли, а на останалите изтичаха, така че още по това време усърдието чувствително намаля. Същевременно свършваше и управлението на тройната коалиция, която видя шанс да окопае свои хора с многогодишни и несменяеми мандати във всевъзможни институции, като така едновременно си запазят лостове за влияние и раздадат награди на заслужили кадри. Така в последните дни преди разпускането на парламента беше избрано ново ръководство на КФН начело с икономиста Петър Чобанов. То беше реваншистки бламирано и бойкотирано от ГЕРБ, включително и чрез орязването на бюджета на ведомството наполовина, а съответно и намаляване на заплатите и персонала. Дали само заради липса на ресурс и капацитет или заради липса на воля, но бяха спрени плановите проверки на поднадзорните лица, бавеха се срокове, допускаха се съмнителни практики и въобще качеството на надзора се влоши.

            Това беше добре използвано от ГЕРБ. "Въпреки широките си законови правомощия за последната година е налице тенденция на абдикиране от ефективен надзор и формализиране на контролната дейност във всички сектори", каза тогава за "Капитал" Стоян Мавродиев в качеството си на депутат от управляващата партия, вносител на промените в Закона за КФН, с които членовете на регулатора бяха намалени от седем на пет и сменени. Това накара Европейската комисия да започне проверка дали не е потъпкана независимостта на регулатора, но така или иначе целта беше постигната.

            Коментар


            • Мавродиев-добре, ще представлява целите , на правитвлството. Богоев- силен избор- има и опит и контакти с посредниците.Той си е човек от пазара. За Ранкова нямям думи- нали тя с А. А. с редица решения показаха предпочитанията си за мажоритарните акционери, за сметка на миноритарните.Нали под тяхно давление се подготвяше да се отпишат над 200 компании и да се обезсилят акциите на миноритарите без обратно изкупуване.Много лош знак,че порочните практики ще продължават.Някои хора не проумяха- Без миноритарни акционери с права пред законите и практиката- няма да има борса.Олигарсите отново имат човек в КФН.Новите членове имат теоретична подготовка, но нямат опит- да се стараят да наваксат.

              Коментар


              • Първите идеи на новите членове на КФН

                Заместник-председателят на КФН с ресор инвестиционна дейност
                Димана Ранкова: Трябват спешни мерки за съживяване на капиталовия пазар

                Какво ще промените в сектора, който ще наблюдавате?
                Капиталовият пазар е моята първа професионална любов и цялата ми биография от 1996 г. досега го показва. И макар че бях една година извън комисията, признавам, не престанах да следя какво се случва. Познавам развитието на сектора през годините, така че този опит ще ползвам и доразвивам, като за изминалата една година извън комисията направих своя анализ и изводи. На първо място бъдещата ни работа трябва да е в посока силен и ефективен регулатор. Под това разбирам прозрачен
                и предвидим регулатор, което се постига чрез ясни практики и еднозначни сигнали към регулирания бизнес, активна и адекватна надзорна политика. Струва ми се, че в последната една година бяха забелязани тревожни и противоречиви сигнали от страна на регулатора, като например сагата за сваляне от борсата на 200-те публични дружества, случаят с "Енергони", липсата на законодателни инициативи.

                Трябва ли да бъдат взети бързи мерки, които да помогнат евентуално за излизане от кризата?
                Известно е състоянието на капиталовия пазар, особено в последната година и половина. Причините за това са обективни. Но трябва да се предприемат бързи мерки, защото една година беше пропуснато време. На първо място трябва да бъдат предприети най-разнообразни инициативи за повишаване ликвидността на пазара - например увеличаване на свободно търгувания дял на дружествата (free float), намаляване на транзакционните разходи, подобряване на вариантите за интернет търговия, скъсяване сроковете по произнасяне от страна на регулатора по редица административни производства и множество други, които, разбира се, едва ли могат в момента да се обобщят изчерпателно. Това са мерки, които не трябва да дойдат само от комисията, но тя трябва да бъде водеща в тях заедно с представителните организации на инвестиционната общност. Защото разбирането ми е, че регулаторът следва да е основен гарант за финансовата стабилност на българския капиталов пазар въз основа на градивен и професионален диалог с общността.

                Има ли нужда от законови промени и какви могат да бъдат те?
                Да, необходими са. Плюсовете на последните години беше, че нашата нормативна рамка е хармонизирана и отговаря на европейското законодателство. Но така или иначе с практиката се натрупват проблеми и те трябва своевременно да бъдат ревизирани. Но конкретно в Закона за публично предлагане на ценни книжа може да се работи за разширяване на правните възможности за финансиране на публични дружества; създаване на правни възможности за издаване на акции и опции
                върху тях за работници, служители и мениджъри на публични дружества; ревизиране режима на търговите предлагания, тъй като той е много тромав и неадекватен към ситуацията; облекчаване на условията за разпоредителните сделки и др. През 2002 г., когато се създаде този режим, той беше удачен, но вече се натрупа достатъчно практика и процедурите могат да бъдат подобрени.
                Същото трябва да се случи и при корпоративното управление. През 2002 г. бяха извършени сериозни законодателни промени именно в тази част на закона, но все още има какво да се желае. Трябва да се мисли и за въвеждането на нови колективни инвестиционни схеми. В ход са няколко европейски директиви, които влизат в сила скоро, и дават нови инвестиционни възможности. Всъщност за жалост българският капиталов пазар сега предлага слаба гама от инвестиционни продукти и техники, така че трябва да се търси тяхното разширяване.
                Не е за пренебрегване и уредбата на дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ). Бяха правени не един и два опита за промени в уредбата още през 2007 г., по-късно през 2009 г., а впоследствие и още веднъж, но така или иначе и трите опита бяха безуспешни по най-различни причини. А е необходима корекция – отново в резултат на натрупана практика и за постигане на съответствие със ситуацията на пазара.
                Частта за клиринг и сетълмент е също изключително важна тема за инвестиционната общност. Имаше един съгласуван проект, който за жалост беше замразен без аргументи от страна на предходния състав на Комисията за финансов надзор. А това е сфера, която е абсолютно задължително да бъде развита и най-сетне да се случи.

                http://www.capital.bg/biznes/finansi...lenove_na_kfn/

                Коментар


                • ГЕРБ успя да подреди състава на КФН

                  С 97 гласа "за", 23 "против" и 17 въздържали се парламентът избра Димана Ранкова, Борислав Богоев и Ангел Джалъзов за зам.-председатели на Комисията за финансов надзор (КФН). Те ще оглавят съответно инвестиционния, застрахователния и осигурителния надзор на институцията.
                  Като шеф на застрахователния надзор Богоев ще следи дейността и на частните здравни фондове. КФН регулира почти целия финансов сектор извън банките и контролира активи за над 8 млрд. лв. Антония Гинева ще е четвъртият, т.нар. независим, член на комисията, който ще отговаря за оценките на риска и защитата на инвеститорите и потребителите на финансовите услуги.
                  Подкрепата дойде от ГЕРБ, "Атака" и "Синята коалиция", докато против новите членове гласуваха основно депутати от опозицията в лицето на БСП и ДПС.
                  "Доволен съм от екипа. Това са качествени експерти", коментира пред "Дневник" председателят на КФН Стоян Мавродиев, който беше избран на поста преди близо месец. Новите членове от своя страна се въздържаха от коментар, преди да имат поне няколко дни, за да навлязат в ресорите си.

                  Антония Гинева

                  39-годишната правистка е най-слабо познатата в публичното пространство от новите членове на КФН. През последните две години е работила като адвокат. През периода 2006-2008 г. е завеждала отдел "Предварителен контрол" в Централното звено за финансиране и договаряне на Министерството на финансите - звеното, което заедно с агенция ФАР към регионалното министерство остана без акредитация и възможност да сключва договори за проекти по предприсъединителната програма на ЕС през 2008 г. Гинева е работила като юрисконсулт на "Национални дистрибутори" (търговските вериги "Бонжур" и "Ив Роше") и е ръководила правния отдел на "ХИТ хипермаркети" . Новата работа на Гинева ще се състои в това да подпомага политиката на КФН по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита интересите на инвеститорите и потребителите на финансови услуги.

                  http://www.dnevnik.bg/pazari/2010/07...ustava_na_kfn/

                  Коментар


                  • крайно време беше! по некомпетентни от сегашните не можеш да намериш!!! САМО СЕ ЧУДЯ КВО ГИ ТЪРПЯХА ТОЛКОВА! ЕДИНСТВЕНО ШЕФА НА ЗАСТРАХОВАНЕТО СТАВА ЗА НЕЩО!

                    Коментар


                    • Сменят състава на КФН, намаляват го от 7-на на 5-ма

                      В. Стоянов: Акцентът в новия закон за КФН е промяна в състава й

                      На този етап има оттегляне от идеята за сливане на банковия и небанковия финансов надзор

                      http://www.investor.bg/?cat=107&id=97026
                    Working...
                    X