If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
та в нея има доста за това как се променя мисленето на хората, когато мислят за пари, когато се споменават пари, когато се вкарат пари в социални отношения, т.е. когато социалните отношения се изтласкат от пазарни.
като цяло идеята е че човек съществува в два модуса на опериране - социален и пазарен. В социалния са важни неща като взаимопомощ, състрадание, спазване на социални правила, справедливост във взаимоотношенията. В пазарния са важни цени, пари, справедливост на размяната. до като двата погледа към нещата са разделени човек няма проблеми. когато обаче човек се опита да вкара парите в социалния си свят и нещата се изкривяват много силно. Горе долу така както си описал.
Но проблема не е в самите пари, а в това че човек може да започне да мисли пазарно и там където трябва да мисли човешки. И съвсем нормално ако мисленето му се забие в тази посока то и действията му ще последват. А този начин на мислене е доста неправилен за останалите хора и като правило не се приема. Следва социална изолация, лишаване от истински човешки преживявания и реално по-нещастен живот, защото човек се чувства щастлив много по-устойчиво когато съпреживява хубави моменти с други хора, а не когато си купува повече нови и по-скъпи джаджи.
парите са една добра почва за щастие-от нас зависи дали ще торим и поливаме правилно
Вкарват се същите критерии и в социалните отношения заради новоустановения статус. Човешкото се приема за слабост макар да е нормално съществуването и в двете- и да си валяк, и да си емпатичен/ "слаб".
Никой не ги вкарва.
Просто някой хора не могат да създават и да живеят в пълноценни човешки отношения и за това решават, че ще ги заместят с нещо ясно, точно, логично и с предсказуем резултат - пазарни отношения. И разбира се се провалят.
та в нея има доста за това как се променя мисленето на хората, когато мислят за пари, когато се споменават пари, когато се вкарат пари в социални отношения, т.е. когато социалните отношения се изтласкат от пазарни.
като цяло идеята е че човек съществува в два модуса на опериране - социален и пазарен. В социалния са важни неща като взаимопомощ, състрадание, спазване на социални правила, справедливост във взаимоотношенията. В пазарния са важни цени, пари, справедливост на размяната. до като двата погледа към нещата са разделени човек няма проблеми. когато обаче човек се опита да вкара парите в социалния си свят и нещата се изкривяват много силно. Горе долу така както си описал.
Но проблема не е в самите пари, а в това че човек може да започне да мисли пазарно и там където трябва да мисли човешки. И съвсем нормално ако мисленето му се забие в тази посока то и действията му ще последват. А този начин на мислене е доста неправилен за останалите хора и като правило не се приема. Следва социална изолация, лишаване от истински човешки преживявания и реално по-нещастен живот, защото човек се чувства щастлив много по-устойчиво когато съпреживява хубави моменти с други хора, а не когато си купува повече нови и по-скъпи джаджи.
Вкарват се същите критерии и в социалните отношения заради новоустановения статус. Човешкото се приема за слабост макар да е нормално съществуването и в двете- и да си валяк, и да си емпатичен/ "слаб".
та в нея има доста за това как се променя мисленето на хората, когато мислят за пари, когато се споменават пари, когато се вкарат пари в социални отношения, т.е. когато социалните отношения се изтласкат от пазарни.
като цяло идеята е че човек съществува в два модуса на опериране - социален и пазарен. В социалния са важни неща като взаимопомощ, състрадание, спазване на социални правила, справедливост във взаимоотношенията. В пазарния са важни цени, пари, справедливост на размяната. до като двата погледа към нещата са разделени човек няма проблеми. когато обаче човек се опита да вкара парите в социалния си свят и нещата се изкривяват много силно. Горе долу така както си описал.
Но проблема не е в самите пари, а в това че човек може да започне да мисли пазарно и там където трябва да мисли човешки. И съвсем нормално ако мисленето му се забие в тази посока то и действията му ще последват. А този начин на мислене е доста неправилен за останалите хора и като правило не се приема. Следва социална изолация, лишаване от истински човешки преживявания и реално по-нещастен живот, защото човек се чувства щастлив много по-устойчиво когато съпреживява хубави моменти с други хора, а не когато си купува повече нови и по-скъпи джаджи.
Медитацията като средство за трансформация и неутрализиране на алчноста, това е успешен метод.
Медитацията е велико нещо и ми се е случвало чрез автосугестия ниво 5а, да сваля повишено кръвно и пулс!
Не това е темата обаче. Според мен изследването е напълно реалистично. Човек се променя с промяната в нивото на консумация.
Интересно е да се коментира българския мутрак! Скоро разбрах от шеф на заложна къща, че някаква мутреса попитала за уникално колие подарено и от известна мутра на цена от 20К евра, колко може да му вземе? Попарил я моят човек с цена на материал
Стремежът към успех и богатство създаде нов вид „вирус“, наречен афлуенца
Терминът „афлуенца“ (affluenza) е ново опасно заболяване, поразяващо младите, богатите и успешните. Думата афлуенца е производна от двете английски думи за охолство (affluence) и грип/вирусно заболяване (influenza).
Терминът обрисува съчетание от работохолизъм, шопинг мания, социално претоварване, упорит стремеж към скъпи вещи в големи количества и т. н. В общи линии този термин описва консуматорското общество, което води до много несправедливости.
Богатите се мислят за по-специални и богоизбрани, спират да се замислят за своите действия, а от там стават и по-склонни към неморално поведение.
Новият филм на Мартин Скорсезе „Вълкът от Уолстрийт“ разглежда тази болест и последствията от нея много точно.
Психолозите, които изучават влиянието на богатството върху човешкото поведение са установили категорично, че парите могат силно да повлияят на мислите и действията на човек и то по негативен начин. В крайна сметка често заболелите от афлуенца се чувстват неудовлетворени и нещастни от живота си, защото парите, всъщност не им носят щастие.
Ето и шест неща, които трябва да знаете за психологията на парите и богатството.
1. Повече пари = по-малко съчувствие.
Няколко изследвания са показали, че богатството може да бъде в противоречие със състоянието на съпричастност. Проучване, публикувано в списание Psychological Science установи, че хората с по-нисък икономически статус са по-състрадателни от по-заможните хора .
Една от възможните причини за това е, че липсата на ресурси, насърчава развитието на емоционалната интелигентност на човек.
2. Богатството може да замъгли морала.
Едно проучване на Университета в Бъркли е установило, че водачите на луксозни автомобили спират на пешеходни пътеки четири пъти по-рядко от водачите на по-евтини автомобили. Първите също така са по-склонни да изпреварват другите шофьори и да се държат по-агресивно и високомерно на пътя като почти никога не дават предимство на другите.
3. Богатството е свързано с пристрастяването.
Редица изследвания са установили, че богатите деца са по-уязвими по отношение на въпроси, свързани със злоупотреба с наркотични вещества, алкохол и др. Една от потенциалните причини за това е, че се чувстват пренебрегнати от родителите си. Богатите хора също по-често излизат извън контрол по отношения на определен тип поведение като склонност към хазартни игри, прекаляване със секса, с храната, шопинга и др. Самите пари могат да се превърнат в зависимост, а стремежът към богатство да стане натрапчиво поведение.
4. Богатите деца са по-проблемни.
Децата, които израстват в богати семейства може на пръв поглед да имат всичко, но то им е поднесено на висока цена. Заможните деца са изложени на висок риск от тревожност, депресия, злоупотреба с вещества, хранителни разстройства, измама и кражба.
5. По-бедните хора възприемат богатите за „лоши“.
Лицата с по-ниски доходи, често са склонни да съдят сурово по-богатите хора, определяйки ги като „въплъщение на злото“. Този наложен стереотип ескалира завистта и недоверието на бедните към богатите. Хората с по-скромни възможности започват да свързват големите печалби с големите социални вреди.
6. Парите не могат да купят щастие (или любов).
Хората искат пари и власт в стремежа си към по-успешен живот, но те забравят, че това, което наистина има значение в живота са щастието и любовта. Обаче няма пряка корелация между доходите и щастието. Според много изследвания богатството не влияе на усещането за благосъстояние. Заможните хора всъщност страдат по-често от депресия, а стремежът към материални придобивки по-често води до нещастие. Материализмът също така вреди и на любовта като води до по-ниска удовлетвореност от връзката като цяло.
Maриане какво става?Да не те е зарязало гаджето?Какви са тия простотии дето си избълвал?Много съм учуден че човек като теб гледа холивудски бичкии и се впечатлява.Сигур гледаш и турски чекии по бтв????Да беше на 20г да се впечатляваш от холивудски бичкии да те разбере човек ама видиш ми се по голям.Да ти припомня че доктор Попова препоръчва следното
1.Спираш Холивудските бичкии и турски чекии
2.Спираш всякакви филми и сериали
3.Спираш телевизията изобщо киното също
4.Спираш вестник Уикенд Шок Трета възраст Минаха години Лична драма и други подобни простотии
5.Изобщо спираш да си купуваш и да четеш вестници
6.Хващаш мотиката за теб специално номер 9 е подходяща.
Това гарантира оздравяване от личен опит ти казвам.При мой много близък роднина оправи нещата.
Стремежът към успех и богатство създаде нов вид „вирус“, наречен афлуенца
Терминът „афлуенца“ (affluenza) е ново опасно заболяване, поразяващо младите, богатите и успешните. Думата афлуенца е производна от двете английски думи за охолство (affluence) и грип/вирусно заболяване (influenza).
Терминът обрисува съчетание от работохолизъм, шопинг мания, социално претоварване, упорит стремеж към скъпи вещи в големи количества и т. н. В общи линии този термин описва консуматорското общество, което води до много несправедливости.
Богатите се мислят за по-специални и богоизбрани, спират да се замислят за своите действия, а от там стават и по-склонни към неморално поведение.
Новият филм на Мартин Скорсезе „Вълкът от Уолстрийт“ разглежда тази болест и последствията от нея много точно.
Психолозите, които изучават влиянието на богатството върху човешкото поведение са установили категорично, че парите могат силно да повлияят на мислите и действията на човек и то по негативен начин. В крайна сметка често заболелите от афлуенца се чувстват неудовлетворени и нещастни от живота си, защото парите, всъщност не им носят щастие.
Ето и шест неща, които трябва да знаете за психологията на парите и богатството.
1. Повече пари = по-малко съчувствие.
Няколко изследвания са показали, че богатството може да бъде в противоречие със състоянието на съпричастност. Проучване, публикувано в списание Psychological Science установи, че хората с по-нисък икономически статус са по-състрадателни от по-заможните хора .
Една от възможните причини за това е, че липсата на ресурси, насърчава развитието на емоционалната интелигентност на човек.
2. Богатството може да замъгли морала.
Едно проучване на Университета в Бъркли е установило, че водачите на луксозни автомобили спират на пешеходни пътеки четири пъти по-рядко от водачите на по-евтини автомобили. Първите също така са по-склонни да изпреварват другите шофьори и да се държат по-агресивно и високомерно на пътя като почти никога не дават предимство на другите.
3. Богатството е свързано с пристрастяването.
Редица изследвания са установили, че богатите деца са по-уязвими по отношение на въпроси, свързани със злоупотреба с наркотични вещества, алкохол и др. Една от потенциалните причини за това е, че се чувстват пренебрегнати от родителите си. Богатите хора също по-често излизат извън контрол по отношения на определен тип поведение като склонност към хазартни игри, прекаляване със секса, с храната, шопинга и др. Самите пари могат да се превърнат в зависимост, а стремежът към богатство да стане натрапчиво поведение.
4. Богатите деца са по-проблемни.
Децата, които израстват в богати семейства може на пръв поглед да имат всичко, но то им е поднесено на висока цена. Заможните деца са изложени на висок риск от тревожност, депресия, злоупотреба с вещества, хранителни разстройства, измама и кражба.
5. По-бедните хора възприемат богатите за „лоши“.
Лицата с по-ниски доходи, често са склонни да съдят сурово по-богатите хора, определяйки ги като „въплъщение на злото“. Този наложен стереотип ескалира завистта и недоверието на бедните към богатите. Хората с по-скромни възможности започват да свързват големите печалби с големите социални вреди.
6. Парите не могат да купят щастие (или любов).
Хората искат пари и власт в стремежа си към по-успешен живот, но те забравят, че това, което наистина има значение в живота са щастието и любовта. Обаче няма пряка корелация между доходите и щастието. Според много изследвания богатството не влияе на усещането за благосъстояние. Заможните хора всъщност страдат по-често от депресия, а стремежът към материални придобивки по-често води до нещастие. Материализмът също така вреди и на любовта като води до по-ниска удовлетвореност от връзката като цяло.
Коментар