От АЕЦ Козлудуй заявяват ,че на тяхната площадка има възможност за построяване на два блока по 1000МВт.Защо тогава се строи БЕЛЕНЕ,като се има впредвид,че всичко построено там в момента се разрушава и ще се почва отначало.Освен блокове трябва да се построят далекопроводи до новата АЕЦ,подстанции,а е нужен и персонал. Това всичко го има в Козлудуй.Според мен БЕЛЕНЕ е политическа авантюра,която ще плащаме всички потребители.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Изгодни ли са за Б-я проектите Б-с-Александропулис и БЕЛЕНЕ
Collapse
X
-
Бургас-Александрополис е изгодна сделка,след като предприятието е съвместно и си плащат за транзита какво?...,Но АЕЦ'Белене' си е чиста проба порнография и веднага следващото правителство трябва да е откаже,а днешното и президента да бъдат съдени,за национално предателство,и корупция в особенно гплеми размери!Казвате високотехнологични производства-такива руски няма!Не се учудвайте,че Ктитаи е отказал,не само,че е скъпа,неефективна,но и опасна руката ядрена технология!Много опасна!Има доста по модерни и безопасни Френски,Канадски,Американски,Японски,Германски и други алтернативи!Когато КГБ дойде на гости на УБО и на чашка решиха да подпишат договорите с личната заитересованност на Путин(Зщото именно негови,части фирми,чрез подставени лица,ще изпълняват тези проекти),а правителството и президента продадоха националните интереси,защото визши държавни служители получиха крупни суми,трябва да има съд!Днешното правителство и президента водят много опасна политика за България,която може отново да ни постави извън Европа!Българинът вече направи своя избор.
Коментар
-
Първоначално изпратено от експерт-строителНе, не са изгодни според мен. Аргументите са много, но аз ще спомена само някои:
-Китай не пожела тази руска ядрена технология /очевидно е неизгодна/
-Обвързването с Русия на база енергетика е толкова голямо, че утре ще бъдем принудени и френска лщбов да и правим , ако пожелае.
-Ползата от петролопровода ще е 27млн. годишно, загубите ще са стотици пъти повече.
...........................................
По принцип съм русофил.
"...ДПС отказа да подкрепи договореностите с Москва, постигнати от БСП, а вчера депутатите на Доган демонстративно напуснаха парламентарната зала, когато Станишев пристигна да обяснява плюсовете на договора с Русия...."
http://www.novinar.bg/?act=news&act1...r=MjUyODszMDA=
,си променям мнението на 180 градуса /и си посипвам главата с пепел/
След като Доган е против този договор, значи той е изгоден за България. Може би икономически - не, но политически.....
Коментар
-
Re: Изгодни ли са за Б-я проектите Б-с-Александропулис и БЕЛ
Vsashtnost Rusiya e vaznameryavala da prisaedini Bulgariya kam sebe si. Za tova ne osvobozhdava zyalata teritoriya kato nachalo i ostavya iztochna Rumeliya. Pri tova plashta na nyakoi bulgari oportyunisti da pravyat ґvuzstanieґs zel prisaedinyavane kam Rusiya, kato im e obeshtano te da rakovodyat Bulgariya, kogato tova se sluchi.
Tova go chetoh kato studentka v Amerika, kogato vzeh edin kurs Independent study posveten na Bulgarskata istoriya ot gledna tochka na ruskiya imperializam i na malcinstvenite problemi v Bulgariya. Kursat si go izmislih az sama i si namerih neobhodimata literatura.
Drugoto, koeto e potresavashto e ganocidat predi i sled 9ti septemvri. Predi tazi data Stalin privikva bulgarski komunisti na ґobuchenieґ v Rusiya i tezi koito ne mu haresvat sa eliminirani bukvalno. Taka BKP stava edna poslushna partiya. Sled 9ti cveta na naciyata e zhestoko iztreben, a ostataka zatochen v gluhata provinciya. Sled 9ti naprimer Bulgariya e dlazhna da prodava na bezceniza rozovoto si maslo na Rusiya, koyato go prodava mnogo po-skupo na svetovniya pazar, dava i vlakove na bezzeniza i t.n. Sled smartta na Stalin, razbira se neshtata se promenyat, no do togava se izvarshvat red bezchinstva. Tova e istoricheskata istina. Za sazhalenie kolzina sa bulgarite, koito poznavat istoriyata si?
Първоначално изпратено от MILOMЩе ви помоля да дадете мнение за тези проекти.Молбата ми е породена от прочетеното по-долу.Дали след 100г. няма да има подобни писания за "Проектите на века" Публикуваме този документ, защото, по думите на покойния проф. Николай Генчев, детайлите в историческата наука са най-важната основа за верни интерпретации.
ЦЕНАТА НА БЪЛГАРСКОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ ПРЕДИ 130 ГОДИНИ
На 24 декември 1883 г. в своя дворец княз Александър I Батенберг подписва Указ № 1144, с който се утвърждава конвенцията за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските императорски войски, съгласно с определенията на Берлинския договор. Указът е публикуван в брой 2 на "Държавенъ вестникъ" от 10 януари 1884 година. Неговият Член I гласи: "Княжеското Българско Правителство припознава да дължи на Руското Императорско правителство за разходите, по окупацията от Императорските Руски войски, съгласно с определенията на Берлинский договор, сумата от десет милиона, шестотин осемнадесет хиляди, двеста петдесет книжни рубли и четиридесет и три копейки". Тези 10 618 250 рубли и 43 копейки са договорени от упълномощените Кириак А. Цанков и Николай Гирс, министри на Външните дела на Княжество България и Руската империя.
По-нататък в член II на договора четем: "Княжеското Правителство задължава се да изплати този дълг, както следва: На 1/13 септемврий 1883 г. четиристотин хиляди рубли; в разстояние на дванадесет години от 1884 до 1895, всяка една година по осемстотин хиляди рубли, които ще се плащат в два срока, 1/13 януарий, на 1/13 юлий всяка година, сиреч на всяки от тези два срока, по четиристотин хиляди рубли. На 1/13 януарий 1896 г. четиристотин хиляди рубли и на 1/13 юлий същата година остатъкът, двеста осемнадесет хиляди двеста петдесет рубли и четиридесет и две копейки". Член IV уточнява, че Руската империя няма да изисква изплащането на каквато и да е лихва върху количеството на въпросния дълг.
Този документ никога не е бил използван и огласяван от българската историческа наука (от Симеон Радев до Илчо Димитров) и поради това е неизвестен на широката общественост. Запознаването с него е могло (и може) сериозно да пропука митологемата "освободителна война", изкована в Санкт Петербург върху приповдигнатите славянофилски призиви на Аксаков от втората половина на ХIХ век. Те създават първоначалната представа за "българина като в пазвата на Христа". Но руско-турската война от 1877/1878 г. съществено коригира романтичните настроения, прорязвайки ги с грубата истина на фактите. Още през 1887-а в своя "Дневник на писателя" Фьодор Михаилович Достоевски констатира промяната на настроенията (главата "Най-лакейския случай, какъвто само може да има") в столицата на империята, макар личният му патос да продължава да се излива в руслото на славянофилския романтизъм. Той пише: "Помните ли, господа, как още през лятото, още недълго до "Плевен", ние неочаквано влязохме в България, явихме се зад Балканите и онемяхме от негодувание.(…) Още до обявяването на войната аз помня, четох из най-сериозните от нашите вестници при разчета за шансовете на войната и необходимите предстоящи издръжки, че, разбира се, "встъпвайки в България, ще ни се наложи да храним не само нашата армия, но и българското население, умиращо от глад".(…) Неочаквано ние видяхме прелестни български къщици, наоколо тях градинки, цветове, плодове, добитък, обработена земя, раждаща едва ли не стократно и, в завършек на всичко, по три православни църкви на една джамия.(…) "Как те смеят?" разгоря се мигновенно в сърцата на някои освободители и кръв от обида заля техните страни. "И при това пък ние да ги спасяваме дойдохме, значи те биха били длъжни да ни срещнат на колене. Но те не стоят на колене, те се мръщят и даже като да не ни се радват! Това нам! Хляб-сол изнасят, това е истина, но се мръщят, мръщят се…"
Ако тогава българският народ не е паднал на колене, малко по-късно, та до днес, това правят нашите историци, а през последните 64 години - политиците и държавниците. Публикуваме този документ, защото, по думите на покойния проф. Николай Генчев, детайлите в историческата наука са най-важната основа за верни интерпретации.
(Б)
http://www.banker.bg/?Issue=762&Sect...&Article=32134Мнението е лично - не препоръчвам нищо.
Коментар
-
Negramoten
Първоначално изпратено от bate GoikoПървоначално изпратено от NegramotenПървоначално изпратено от експерт-строител-Китай не пожела тази руска ядрена технология /очевидно е неизгодна/
Коментар
-
Negramoten
Първоначално изпратено от експерт-строител-Китай не пожела тази руска ядрена технология /очевидно е неизгодна/
Коментар
-
Не, не са изгодни според мен. Аргументите са много, но аз ще спомена само някои:
-Китай не пожела тази руска ядрена технология /очевидно е неизгодна/
-Обвързването с Русия на база енергетика е толкова голямо, че утре ще бъдем принудени и френска лщбов да и правим , ако пожелае.
-Ползата от петролопровода ще е 27млн. годишно, загубите ще са стотици пъти повече.
...........................................
По принцип съм русофил.
Коментар
-
Изгодни ли са за Б-я проектите Б-с-Александропулис и БЕЛЕНЕ
Ще ви помоля да дадете мнение за тези проекти.Молбата ми е породена от прочетеното по-долу.Дали след 100г. няма да има подобни писания за "Проектите на века" Публикуваме този документ, защото, по думите на покойния проф. Николай Генчев, детайлите в историческата наука са най-важната основа за верни интерпретации.
ЦЕНАТА НА БЪЛГАРСКОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ ПРЕДИ 130 ГОДИНИ
На 24 декември 1883 г. в своя дворец княз Александър I Батенберг подписва Указ № 1144, с който се утвърждава конвенцията за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските императорски войски, съгласно с определенията на Берлинския договор. Указът е публикуван в брой 2 на "Държавенъ вестникъ" от 10 януари 1884 година. Неговият Член I гласи: "Княжеското Българско Правителство припознава да дължи на Руското Императорско правителство за разходите, по окупацията от Императорските Руски войски, съгласно с определенията на Берлинский договор, сумата от десет милиона, шестотин осемнадесет хиляди, двеста петдесет книжни рубли и четиридесет и три копейки". Тези 10 618 250 рубли и 43 копейки са договорени от упълномощените Кириак А. Цанков и Николай Гирс, министри на Външните дела на Княжество България и Руската империя.
По-нататък в член II на договора четем: "Княжеското Правителство задължава се да изплати този дълг, както следва: На 1/13 септемврий 1883 г. четиристотин хиляди рубли; в разстояние на дванадесет години от 1884 до 1895, всяка една година по осемстотин хиляди рубли, които ще се плащат в два срока, 1/13 януарий, на 1/13 юлий всяка година, сиреч на всяки от тези два срока, по четиристотин хиляди рубли. На 1/13 януарий 1896 г. четиристотин хиляди рубли и на 1/13 юлий същата година остатъкът, двеста осемнадесет хиляди двеста петдесет рубли и четиридесет и две копейки". Член IV уточнява, че Руската империя няма да изисква изплащането на каквато и да е лихва върху количеството на въпросния дълг.
Този документ никога не е бил използван и огласяван от българската историческа наука (от Симеон Радев до Илчо Димитров) и поради това е неизвестен на широката общественост. Запознаването с него е могло (и може) сериозно да пропука митологемата "освободителна война", изкована в Санкт Петербург върху приповдигнатите славянофилски призиви на Аксаков от втората половина на ХIХ век. Те създават първоначалната представа за "българина като в пазвата на Христа". Но руско-турската война от 1877/1878 г. съществено коригира романтичните настроения, прорязвайки ги с грубата истина на фактите. Още през 1887-а в своя "Дневник на писателя" Фьодор Михаилович Достоевски констатира промяната на настроенията (главата "Най-лакейския случай, какъвто само може да има") в столицата на империята, макар личният му патос да продължава да се излива в руслото на славянофилския романтизъм. Той пише: "Помните ли, господа, как още през лятото, още недълго до "Плевен", ние неочаквано влязохме в България, явихме се зад Балканите и онемяхме от негодувание.(…) Още до обявяването на войната аз помня, четох из най-сериозните от нашите вестници при разчета за шансовете на войната и необходимите предстоящи издръжки, че, разбира се, "встъпвайки в България, ще ни се наложи да храним не само нашата армия, но и българското население, умиращо от глад".(…) Неочаквано ние видяхме прелестни български къщици, наоколо тях градинки, цветове, плодове, добитък, обработена земя, раждаща едва ли не стократно и, в завършек на всичко, по три православни църкви на една джамия.(…) "Как те смеят?" разгоря се мигновенно в сърцата на някои освободители и кръв от обида заля техните страни. "И при това пък ние да ги спасяваме дойдохме, значи те биха били длъжни да ни срещнат на колене. Но те не стоят на колене, те се мръщят и даже като да не ни се радват! Това нам! Хляб-сол изнасят, това е истина, но се мръщят, мръщят се…"
Ако тогава българският народ не е паднал на колене, малко по-късно, та до днес, това правят нашите историци, а през последните 64 години - политиците и държавниците. Публикуваме този документ, защото, по думите на покойния проф. Николай Генчев, детайлите в историческата наука са най-важната основа за верни интерпретации.
(Б)
http://www.banker.bg/?Issue=762&Sect...&Article=32134http://milom.blog.bg/Тагове: Отмаркиране на всички
Коментар