Изгодни ли са за Б-я проектите Б-с-Александропулис и БЕЛЕНЕ

[MILOM]

България се отказва от проекта "Бургас - Александруполис"

[Jay Gould]

"Ако обаче се върви по втория сценарий, в който отново средногодишното потребление расте с 1.4% и АЕЦ Белене се включва в системата през 2018 - 2020 година, то страната ще има възможност за износ на 8 000 до 12 000 гМВтч годишно...

Ок, но ние какво печелим от всичко това?! Нищо! Ще платим с данъците си и сметките си за ток, някой горе да прибира кеша. Ако всеки си зададе въпроса, каква му е далаверата от централата, то 99 % от българите ще са против. Ни най-малко не ме вълнува някой си какъв износ щял да прави, като за мен няма нищо и не само това ами ще ми бъркат и в джоба. За това ако някой няма пряка полза от тази централа, но е за нейното строителство, не е нищо повече от наивен глупак. По-добре да излезе на улицата и да си раздава парите на минувачите, поне някой може и мерси да му каже

[Minavast]

"Ако обаче се върви по втория сценарий, в който отново средногодишното потребление расте с 1.4% и АЕЦ Белене се включва в системата през 2018 - 2020 година, то страната ще има възможност за износ на 8 000 до 12 000 гМВтч годишно

."

Много полезен документ! Когато се говори за износ от Белене,той е безусловен-реакторите работят само на 100%,11 месеца в годината.Има начални опити за регулирането им "ден-нощ" в рамки на 20%,но пада ресурс и расте риск.И се забавя изплащането. Ако се построи и Белене,балансирането,особено и с доста ВЕЙ,ще е много скъпа задача.

[MILOM]

4 ГОДИНИ СЛЕД КАТО ПУСНАХ ТЕМАТА
НАЙ-НАКРАЯ
АЕЦ Белене има икономически смисъл единствено ако преди изграждането му се сключат договори за износ на електроенергия към съседните балкански страни. Освен това трябва да се изградят и допълнителните възможности за пренос на генерирания ток, защото той е излишен на потребителите в България.

Това става ясно от десетгодишния план на Електроенергийния системен оператор ЕСО до 2020 година, публикуван на сайта на институцията. От заключението на експертите е видно, че Втора атомна не е нужна на България, която ще разполага с достатъчно мощности за производство на ток, които да покриват потреблението. То ще нараства с 1.4% годишно, като единствената опасност е да се наложи внос в порядъка на 2 000 - до 3 000 гВтч в годините след 2015 година, когато ще бъде извършено планираното извеждане на блокове от ТЕЦ-овете.

Тази ситуация обаче ще бъде временна, тъй като паралелно върви изпълнението на проектите за въвеждане в експлоатация на централи, генериращи ток от възобновяеми източници. Така експертите, които имат наблюдение върху производството, потреблението, преноса и системите за диспечиране на товарите, са готови за два сценария на развитие на сектора. В единия от тях Белене е излишен.

Ако енергетиката на страната се развива по първия сценарий със средногодишен ръст на потреблението от 1.4% и без изграждането на АЕЦ Белене, то до 2015 година не се очакват затруднения в електроснабдяването поради наличието на достатъчно мощности, пише в анализа. След 2015 година обаче когато ще бъде извършено планово извеждане на термични блокове, е възможно да се появи дефицит от 2 000 до 3 000 гВтч годишно, който може да бъде покрит с внос на електроенергия.

Ако обаче се върви по втория сценарий, в който отново средногодишното потребление расте с 1.4% и АЕЦ Белене се включва в системата през 2018 - 2020 година, то страната ще има възможност за износ на 8 000 до 12 000 гМВтч годишно. Централата не е необходима за покриване на вътрешното потребление и има смисъл единствено при наличие на дългосрочни междудържавни договори за доставка на ток за страни от балканския регион. В този случай е нужно да се осигури допълнителна преносна способност на междусистемните електропровод. В противен случай Белене ще бъде изложен на пазарна конкуренция на останалите регионални проекти, които неминуемо ще увеличат финансовия му риск.

Прогнозата за развитие на потреблението на електроенергия се базира на данни за Брутния вътрешен продукт, броя на населението, цената на електроенергията и тенденциите в развитието на на електроенергийната ефективност.

Така според модела през 2013 година ще има спад на потреблението с 1.23% до 37 986 гВтч, а през следващите години ще има ръстове, като най-рязко се очаква да скочи потреблението през 2015 година, когато изменението спрямо предходната ще е с 2.47% до 39 113 гВтч. През 2020 година България ще потребява 42 090 гВтч електроенергия, което е с 4 651 гВтч повече, отколкото се очаква да бъдат потреблени до края на настоящата година.

Върху потреблението влияние ще оказва евентуалното влизане на страната в еврозоната и стартиране на търговията с емисии на парникови газове. Тези обстоятелства ще оказват възпиращ ръста ефект, но след 2015 година потреблението отново ще започне да се увеличава.

Към момента индустрията е намалила потреблението с 30%. Най-голям принос за този резултат имат секторите черна и цветна металургия, химическата промишленост и добивна промишленост. Трябва да се има предвид обаче, че през последните години цели видове производства в индустрията спряха работа, което обяснява защо е постигната толкова впечатляваща икономия. При домакинствата намалението на потреблението е пренебрежително малко, става ясно от анализа на ЕСО.

Според прогнозата на специалистите след планираното извеждане на термични централи до 2015 година сумарната мощност на изведените от експлоатация ТЕЦ ще достигне 2 175 MW.

През това време ще продължи изграждане на голям обем електроцентрали от възобновяеми източници, които са стимулирани от преференциалните изкупни цени на електроенергията. От ЕСО са категорични, че до 2020 година потреблението на електроенергия, добита от ВЕИ ще достигне 16.13%, колкото е и ангажиментът на България пред останалите страни - членки на Европейския съюз.

За да се гарантира качеството на управление и сигурността на електроенергийните доставки до 2020 година е необходимо инсталираната мощност от вятърни електроцентрали да не надвишава 1 800 MW, а тази във фотоволтаични централи - 600 MW, обръщат внимание от ЕСО.

Без Втора атомна централа и без Каскада Горна Арда сумарната мощност на планираните за въвеждане в експлоатация конвенционални производствени мощности в ТЕЦ до края на 2015 година е 980 MW.

При управлението на товарите вариантите, които в ЕСО разглеждат, също са два и отново зависят от АЕЦ Белене. Без нея в периода до 2020 година ще бъдат изградени 3 050 MW нови мощности, а ако се добави и 2 000 MW от АЕЦ Белене, прогнозиран за 2017 - 2018 година, мощностите ще достигнат до 5 050 MW.

[Jay Gould]

Бургас – Александруполис, слон за кокошка! http://borsi.blog.bg/novini/2011/11/...okoshka.846570

Предвиждат нефтопроводът Бургас-Александруполис да е готов до 2015 г.: http://www.investor.bg/news/article/126562/332.html

Според плановете капацитетът на съоръжението ще е с възможност да достигне 50 млн. тона годишно, пише в доклада по ОВОС на проекта

Тия тонажи никога няма да бъдат стигнати и наполовина и са само във фантазиите на някой, а доклада не става дори за тоалетна хартия

[MILOM]

Руската държавна компания ОАО Холдинг МРСК е проявила огромен интерес към 33%-ия дял на държавата в E.ON България, е научил сайтът LiveBiz от източници в Москва.

Компанията вече е купила тръжна документация. Нейните шансове са доста големи, тъй като държавните акции ще се продават на отделни лотове и ще бъдат купени от онзи, който предложи най-висока цена. В същото време обаче няма гаранции, че един и същ купувач ще може да се сдобие с целия пакет от 33% и в двете дружестав, тъй като е възможно в някой отделен лот друг кандидат да предложи по-висока цена.

Според източниците на LiveBiz, Холдинг МРСК се очаква да се сблъска със сериозни конкуренти, които вече не са нови на българския пазар – чешката държавна енергийна компания CEZ, която контролира чрез ЧЕЗ България 67% от електроразпределителните мрежи в Западна България и държавната Национална електрическа компания (НЕК), която е част от Българския енергиен холдинг (БЕХ) и се подчинява на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ).

В днешния брой на руския в. Коммерсант се казва, че миналата седмица е бил уволнен гереналният директор на МРСК Северен Кавказ, Магумед Каитов, защото не е декларирал, че има акции в компанията. Уволнението е част от реформите на премиера Владимир Путин и вицепремиера, отговарящ за енергетиката Игор Сечин, които искат да забранят на всички топмениджъри да притежават дялове в енергийната мрежа на Русия.

ОАО Холдинг МРСК е създаден сравнително скоро - през 2007 г., като компанията е отделена в отделно дружество от държавния руски гигант ОАО РАО ЕЭС России. Според сайта на компанията тя контролира основно регионалните електроразпределителни мрежи на Русия чрез 56 дъщерни дружества и работи по общи проекти с други руски и европейски електроенергийни компании. Навлизането на пазара в България ще означава за руската електроенергетика пробив в ЕС и по-нататъшна експанзия на вътрешните енергийни пазари в страните от общността. Това ще е и втората по размер руска инвестиция в енергийния сектор у нас в последните години, след направеното по проекта за изграждане на АЕЦ Белене.

Плановете на държавата са дяловете й в Е.ОН България да са първите от трите пакета в електроразпределителни предприятия (ЕРП) у нас, които да бъдат продадени през борсата. Вчера стана ясно, че акциите на Е.ОН България Мрежи АД и Е.ОН България Продажби АД са били регистрирани в Централен депозитар (ЦД).

Все още не е ясно кога ще започне публичната продажба на дяловете в другите две ЕРП-та, в които държавата държи по 33%. В средата на август първи бяха регистрирани в ЦД акциите на държавата в австрийските ЕВН България Електроразпределение АД и ЕВН България Електроснабдяване АД. За инвестиционен посредник по продажбата на държавните дялове беше избран Булброкърс. Акциите в чешките дружества ЧЕЗ Електро България и ЧЕЗ Разпределение България бяха регистрирани в ЦД преди седмица. Посредник по сделката ще бъде Централна кооперативна банка (ЦКБ).

[Jay Gould]

Подробности за нападението над шефа на АЕЦ "Козлодуй"
http://gikotev.blog.bg/drugi/2011/11...odui-qu.854687

Георги Котев - Тази вечер 22 ноември 2011 г., от 20:00 часа по bTV Action, в предаването "Код криминално" ще ми бъде дадена думатз, за да Ви разкажа своята версия за причините, за нападението. Поне така ми е обещано.
Утре, 23 ноември 2011 г., от 11:00 часа сутринта давам съвместна пресконференция с журналиста г-н Иво Инджев, в агенция "София пресс". Желаещиде да присъстват са добре дошли.

[Jay Gould]

Радиацията от Фукушима е засегнала доста повече райони, отколкото се смяташе http://www.spekulanti.com/novini-inc...o_se_smiatashe

[MILOM]

Европейският парламент, по настояване на неправителствените организации „Прозрачност без граници“ и ALTER-EU подготвя поправка в регламентите си, с която да забрани на бившите еврокомисари да заемат 2 или 3 години постове, съвпадащи или свързани с дейността им в ЕК, стана ясно вчера.

Справка на BNews показва, че още на 12 май 2010 г. организацията "Прозрачност без граници ("Transperancy International") алармира за нарушаване на Етичния кодекс на ЕК от бивши еврокомисари в случаи на конфликт на интереси, а пример за порочната практика е Миглена Кунева.
Редом с нейното име е и това на еврокомисаря Ферхойген. Неслучайно, разбира се.
Гюнтер Ферхойген - еврокомисарят по присъединяването на България в ЕС, особено нашумя у нас в средата на 2007 година във връзка с официалната справка, че (обратно на твърденията му), ЕК няма решение с искане за затваряне на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй”.
Алармата от Брюксел за конфликта на интереси във връзка с бившия еврокомисар Меглена Кунева днес отново ни връща именно към тази болна за българите тема -
спирането на АЕЦ „Козлодуй”, връзката с присъединяването на България към Европейския съюз и „приноса” на еврокомисаря по разширявянето Гюнтер Ферхойген.
Не е трудно да се проследни нишката на събитията.
"Прозрачност без граници" започва критиките си към Кунева след като "Ройтерс" предава новината, че тя е назначена на "доходна позиция" в борда на френската банка „Париба".
Какво знаем за „Париба”?
Тази френска банка и приватизацията й през 1987 г. се свързва с името на Жак Ширак, още докато е кмет в Париж. По времето на преговорите за приемането на България в ЕС, водени от Кунева, Ширак е вече президент на Франция. Във финансовите среди името му се свързва с лобирането на френски интереси при строителството на атомна централа в Румъния.
У нас от години е ясно, че проектът за румънска АЕЦ е една от големите причини за последвалото затваряне на АЕЦ „Козлодуй”. Страната ни била притискана да затвори атомната си централа като условие за влизане в ЕС, а Кунева е трябвало да държи истината в затъмнение. Развръзката я знаем всички:
България отстъпи пред еврокомисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген, като допусна неизвестни технически експерти да дават мнение на ЕК за състоянието на централата.
Мнението е на президента на Световния съвет на ядрените работници професор Андре Майсьо, който ще през 2002 г. заяви: „АЕЦ “Козлодуй” трябва и ще работи, защото е безопасна и сигурна". Тогава той увери, че няма никакви технически причини за искането от страна на Европейската комисия за затварянето на малките блокове на атомната ни централа.
Същевременно проф. Майсьо уточни, че е имало „скрити обстоятелства” около решението за затварянето на АЕЦ-а. Според него в дъното на построяването на атомната централа в Румъния стоят френски интереси.
Всичко започва по времето на преговорите за присъединяване на България към ЕС, когато
се оформя своеобразен кръг „Анти-Козлодуй”: Гюнтер Ферхойген, Меглена Кунева и бившият министър на енергетиката от правителство на Сакскобургготски Милко Ковачев.
След като бившият еврокомисар Меглена Кунева се качва на борда на „Париба”, Ковачев е назначен за директор в софийския офис на същата банка. Той освен това мистериозно посещава заинтересованата от затварянето на АЕЦ „Козлодуй” канадска компания „Канду”, строяща с френски протекции атомната централа в Румъния.
По-късно ексминистърът Ковачев е преместен в по-изгодния офис на Европейската банка за възстановяване и развитие в Лондон.
Малко по- на юг, в Брюксел днес вече тече разследване за дейността на няколко бивши еврокомисари в противоречие с етичните правила на ЕК.
Такова разследване може би очаква и Меглена Кунева.
Като член на борда на "Париба" Кунева е приела етичен кодекс, според който не трябва да се обвързва с политически партии - нещо, което може би обяснява стремежа й да се изхлузи от всякаква партийна подкрепа на изборите или да основе своя собствена партия.
Етичният кодекс на Еврокомисията пък задължава бившите еврокомисари да „са почтени и сдържани по отношение на приемане на определени постове или облаги".
...Същите универсални правила важат и за българските политици.
Вероятно затова този път инстинктът на българския гласоподавател не го излъга.
В крайна сметка, в надпреварата за президентския пост на България дворцовата дама бе надскочена дори от един обикновен Скакауец.

[fant0mas]

Не разбрах обаче Гърция с какво ще строи нейната част от петролопровода.Кинта откъде????

хаха. Аве кво става, тези хора слепи ли са. Или някой просто държи да си вземе хонорара. Твърдо против тръбопровода. Били обсъждали и варианта за строене на пристанище. Това за замазване на очите ли.

[Jay Gould]

Бургас – Александруполис, слон за кокошка! http://borsi.blog.bg/novini/2011/11/...okoshka.846570

Реализирането на „Бургас-Александруполис“ крие рискове за българската икономика и околна среда.
Доминиращото руско участие прави страната ни силно зависима в икономическо отношение, не е уточнен и въпросът с транзитните такси. Икономическата обосновка на проекта издиша напълно, ако махнем фантазиите, добрите намерения и желанието на някой комисионери да се облажат.

Следва ли да сме практици и реалисти?

Цените и печалбите:

Стойността на Бургас - Александруполис е 800 € млн. по цени от 2005 г.
Евентуалната печалба от превоза на руски нефт, до гръцките танкери в Александруполис ще бъде около 20-28 $ млн. годишно (не ми е ясно как са изчислени, след като дори транзитните такси не са преговаряни, но да ги приемем на доверие).

Така, ако вземем цена на проекта от 800 € млн., то нашия дял в разходите е 24,5%, или ще бъдат в размер минимум на 192 € млн. + инфлацията от 2005 г. насам и то ако, тези разходи не нарастват в процеса на строителството, което е напълно вероятно. Почти няма бизнес в света който да не е надскочил поне с 25 % първоначалните си планове за разходи, било от забавяне, съдебни спорове, защото не са взети предвид някой пречки или просто заради инфлацията.

Към тези разходи не са добавени стойността на земите през която ще минава петролопровода, както и стойността на обезщетенията които ще се плащат на някой собственици на земя, през чиито земи ще мине тръбата и прилежащата и структура.
За да изплатим нашата част от петролопровода и за да заработим на печалба ще са ни нужни около минимум 12 - 15 години, след които може би, ще започнем да печелим по 20-28 $ млн. годишно, но ако ......... не възникнат нови и непредвидени разходи, както и ако ......... не влагаме нито лев в поддръжка и охрана при експлоатация на петролопровода, а тъй като, той ще минава основно през наша територия, то разходите по поддръжка, както и евентуалните ремонти по трасето, ще се падат основно на нас, дори да не желаем това, а за всеки лев отгоре може да се налага да се съдим с другите партньори. Тъй като, има корозия, дефекти за отстраняване, вложения за охрана на обекта и т.н., разходите са едно неизвестно перо, което поставя още много въпросителни и би удължило първоначалните инвестиции с години и десетилетия напред.

И най-вече, ако мажоритарният собственик на компанията реши да раздава дивиденти, защото, той може и да не ги раздаде, след като притежава контролния пакет от акциите! В самото дружество делът на руските компании е 51% което моментално предоставя неоспоримо право на Русия като на мажоритарен собственик да разполага с печалбите както намери за добре. Това обаче не означава, че ние няма да платим голямата част от разходите. Гърция в случая също е печеливша, защото дори да не получава приходи от дела си в компанията, или ако те са малки, то нейни танкери ще поемат руския петрол.

Тръбопроводът ще мине през 155 км българска територия през природен парк Странджа

Във връзка с това в момента остро стои и проблема за аварийни разливи на петрол, при транспорта по тръбопровода. Причина за многобройните аварийни разливи на петрол е корозията на тръбите и износването на използваното оборудване.

Няколко големи аварии в света:

Exxon-Valdez се сблъсква с Prince William Sound
Загуба през 1989: 4.4 млрд. долара
През 1989 г. танкер на Exxon, пътуващ за Калифорния, се сблъсква с друг близо до бреговете на Аляска. Изливат се 760 000 барела петрол във водата. Оказва се, че капитанът на кораба Джон Хейзълууд е бил пиян по време на инцидента.

Потъването на танкер Prestige - Загуба през 2002: 5.7 млрд. долара
През 2002 г. танкер Prestige потъва край крайбрежието на Испания, като излива 63 000 тона петрол в океана. Загиват над 300 000 птици и се стига до сериозна екологична катастрофа в региона.

На 03.07.2011 петролен разлив Йелоустоун, едноименния национален парк в САЩ. Причината за екологичната катастрофа е спукан петролопровод. Размера на щетите още се оценява.

Списъка с катастрофи или инциденти както и причинените щети е прекалено голям за да ги описваме, но дори без тях щетите за България пак ще са колосални, защото течове и малки грешки винаги има. Който живее край морето, или е ходил на море и е стъпил върху мазут по плажа знае, че замърсяване винаги има, а когато това са танкери които се разтоварват в открито море и то в море известно със своята непредвидимост и опасностите които създава?

За България загуба от евентуална катастрофа ще е с няколко милиарда € повече, защото към екологичните щети ще добавим и загубите за туризма, но дори без катастрофа и без нито един инцидент ще имаме около 1 милиард € загуба годишно, само от отлива в туризма и от малките, но досадни разливчета на по няколко литра петрол, но достатъчни да създадат име на плажовете ни като мръсни. Дори без изобилие от танкери, плажовете ни се замърсяват от мазут и баластни води от преминаващи кораби, а какво би станало, ако тяхното количество не само се увеличи, но и са натоварени с петрол?! Преобладаващото количество малки разливи се осъществяват при товаро-разтоварни операции.

Разходи при малки и големи разливи:

През 2007, 2008 или 2009 (не помня точно) теч от само един тон край плажа на Кабакум, предизвика загуби за туризма в района от 8-9 милона лева, или 4-4.5 € млн. Щетите за следващото лято и сезон не са оценявани.

Да вземем обаче само щетите за 1 туристически сезон, от само 1 тон петрол:

Загуба от разлив 1 тон - 4-4,5 € млн.

(Това е приблизителната оценка от разлива край плажа на Кабакум, за който така и не се намери виновник.. За бургаския залив, щетите може и да са по-големи ако имаме предвид, че въобще не може и дума да става за сравнение между Кабакум и Слънчев Бряг, Созопол, Несебър и туристическия бизнес въобще, между Емине и Царево)

Вземайки обаче за основа загуба при разлива край Кабакум, може да сметнем:

Загуба от разлив 1 тон - 4-4,5 € млн.
Загуба от разлив на 2 тона петрол - 8 - 9 € млн.
Загуба от разлив на 5 тона петрол - 20 - 22,5 € млн.
Загуба от разлив на 10 тона петрол - 40 - 45 € млн.

Това са щетите само върху туризма, без в тях да влизат тези причинени на екологията и парите вложени за тяхното отстраняване.

Само с разлив от 3-5 тона петрол, ние губим цялата годишна чиста предполагаема печалба от "Бургас-Александруполис", която ще е не повече от в най-добрия случай 20-30 $ млн. И то печалбите ще са такива, ако петролопроводът работи целогодишно и при пълна заетост, което е невъзможно, предвид зимното време, вятъра и щормовете в Черно море, едно от най-опасните за корабоплаване морета в света.

А aко не дай боже се случи голяма авария? Има ли България 1-2-3-5-7.. € милиарда, за да отстрани щетите и в такъв случай колко пари ще ни струва Бургас – Александруполис и за колко столетия ще си избием вложените в него пари?

http://borsi.blog.bg/novini/2011/11/...okoshka.846570

[MILOM]

НЕК преговаря за дълг към BNP Paribas. Борчът от €250 млн. е изтеглен за „Белене”. НЕК не разполага с нужните пари http://www.monitor.bg/article?id=313353

Много интересно, при абсолютен монопол, при разходи за труд и заплати, в пъти по-ниски отколкото западните си аналози, при абсолютно евтин ток от Козлодуй и при цени на тока, вече равни някой западни страни (а разходи като в Африка) - тоест, висока норма на печалба, как така НЕК няма едни 250 млн. евро, а ако е нямала пари, за какво е теглила заеми?!

тоя заем го тегли заради Беле-не-предсТави си нямаш 250млн евро,а ще правиш централа за 7-8милиарда.
зАРАДИ ТОВА НАПРАВИХА И БЕХ-ДА ГО ЗАЛОЖАТ ЗА ЗАЕМ И КАТО НЕ МОГАТ ДА ГО ВЪРНАТ-ЦЯЛАТА ЕНЕРГЕТИКА В РУСКИ РЪЧИЧКИ.

[Бате Пешо]

Не разбрах обаче Гърция с какво ще строи нейната част от петролопровода.Кинта откъде????

[Jay Gould]

НЕК преговаря за дълг към BNP Paribas. Борчът от €250 млн. е изтеглен за „Белене”. НЕК не разполага с нужните пари http://www.monitor.bg/article?id=313353

Много интересно, при абсолютен монопол, при разходи за труд и заплати, в пъти по-ниски отколкото западните си аналози, при абсолютно евтин ток от Козлодуй и при цени на тока, вече равни някой западни страни (а разходи като в Африка) - тоест, висока норма на печалба, как така НЕК няма едни 250 млн. евро, а ако е нямала пари, за какво е теглила заеми?!

[коки]

Сагата с подмененото гориво на АЕЦ „Козлодуй“ пред развръзка?
http://www.eurochicago.com/2011/11/aec-politkovskaya/

Ново потвърждение за подменено гориво в АЕЦ „Козлодуй“

Повече инфо тук http://www.bivol.bg/podmeneno-gorivo-aec.html

По -долу чета нещо касаещо защо токът е скъп.Много скоро сметките ни ще се завишат заради сключените преди 10 г. дългосрочни договори за изкупуването на тока от ТЕЦ „AES Гълъбово” („Марица - изток 1”) и „Контур Глобъл Марица - изток 3”. И двата договора са 15-годишни, а цената на енергията по тях е многократно по-висока от тази на АЕЦ „Козлодуй” и на държавната ТЕЦ „Марица - изток 2”.