Какво поскъпване очаквате на жилищните имоти?

[Frosty]

цените на имотите няма да паднат, просто ни чака инфлация

Цените на имотите няма да паднат. Ще почнат да падат самите имоти.
Затова бай Лорд - тухления милионер от Радомир, неговия имот го е подпрял отвсякъде с циментени подпорки...

[bertram]

Всичко това е добре казано като за ChatGPT. Но всъщност това което казва е, че номинално цените на имотите няма да паднат, просто ни чака инфлация със прекомерното харчене от правителството и спад на БВП, или както му казват на запад стагфлация.
А теорията за crowd-out е смешна, ние не сме америка или развита икономика, че да налитат инвеститори да купуват наши ДЦК. Тоест инвеститорите които биха купили български ДЦК, не са същите инвеститори които биха развивали бизнес тук и няма да повлие на преките инвестиции, този crowd-out се получава когато водещите икономики вдигнат лихвите, ние сме капка в морето и няма никакво значение на световната сцена какви са лихвите ни отнесени към чуждестранните инвестиции в страната. Главно значение към преките инвестиции имат данъците, политическата стабилност и пазара на труда. ChatGPT в случая гледа през призмата на западните икономики и най-вероятно САЩ.

Да се поправя малко - теорията за crowd-out не е смешна, просто двигателя не е нашата фискална политика а лихвите в развития свят и естествено боклуците в парламента.

Има логика в твоята аргументация, особено по отношение на спецификите на българската икономика спрямо развитите пазари. Теорията за crowding-out наистина е по-релевантна за икономики с дълбоки капиталови пазари, където държавните дългови емисии могат директно да конкурират частния сектор за ресурсите на инвеститорите. В случая на България, където пазарът на ДЦК е плитък, а основните купувачи са местни институционални играчи (банки, пенсионни фондове), ефектът ще се прояви повече през лихвения канал и банковата ликвидност, отколкото чрез директно изтласкване на частните инвестиции.

Основният натиск върху бизнес инвестициите ще дойде не толкова от конкуренция за капитал, колкото от увеличаване на цената на кредита, ако правителството засили емисиите на ДЦК, принуждавайки банките да пренасочват ликвидността си към сигурни държавни книжа вместо към рисково кредитиране на корпоративния сектор. Това може да доведе до дългосрочен кредитен дефицит, особено за по-малките предприятия, които разчитат на банково финансиране.

Относно стагфлацията – да, тя изглежда като по-реалистичния сценарий, ако държавният стимул продължи без съответен растеж на производителността. Дори при номинално устойчиви цени на активите, реалната им стойност ще ерозира, тъй като инфлацията ще намали покупателната способност и ще направи финансирането по-скъпо.

В крайна сметка, фискалната експанзия сама по себе си не е проблем, ако е насочена към стимулиране на продуктивен капитал, но ако тя се осъществява без структурни реформи и ефективно разпределение на ресурсите, ще доведе до изкривена макроикономическа динамика, при която растежът ще бъде поддържан главно чрез номинална инфлация, а не чрез реални икономически подобрения.

[pwise]

Да погледна в кристалното кълбо....

Ако държавните разходи продължат да нарастват, докато частният сектор изпитва стагнация, ще се наблюдава фискален експанзионизъм с проциклични характеристики, което ще доведе до макроикономически дисбаланси и инфлационна спирала.

Слабата инвестиционна активност в частния сектор ще ограничи капиталовото натрупване и потенциалния БВП, което ще засили структурната безработица и ерозията на производителността. Паралелно с това, пазарът на труда ще изпита несъответствие между предлагане и търсене на квалифицирана работна сила, а растящите държавни разходи ще създадат изкуствено търсене, поддържайки ценови натиск върху стоките и услугите.

Цените на недвижимите имоти ще се формират от два противоположни процеса. От една страна, нарастващата държавна задлъжнялост ще доведе до изтласкване на частните инвестиции (crowding-out effect) и ръст в лихвените проценти, ограничавайки достъпа до ипотечно финансиране. От друга страна, инфлационните очаквания и високата парична маса ще поддържат номиналните стойности на имотите, макар и при намалена ликвидност.

Кредитният пазар ще се свие в резултат на рестриктивна парична политика, при която централната банка ще бъде принудена да стерилизира инфлационния ефект на фискалната експанзия. Това ще доведе до повишена цена на капитала, намален кредитен мултипликатор и затруднен достъп до финансиране за домакинства и предприятия.

Дългосрочно, дисбалансът между публичния и частния сектор ще доведе до фискална ригидност, намалена международна конкурентоспособност и повишена риск-премия върху държавния дълг, което ще ограничи възможностите за устойчив растеж.

Специално за теб съм болднал трудните за осмисляне изрази.

Всичко това е добре казано като за ChatGPT. Но всъщност това което казва е, че номинално цените на имотите няма да паднат, просто ни чака инфлация със прекомерното харчене от правителството и спад на БВП, или както му казват на запад стагфлация.
А теорията за crowd-out е смешна, ние не сме америка или развита икономика, че да налитат инвеститори да купуват наши ДЦК. Тоест инвеститорите които биха купили български ДЦК, не са същите инвеститори които биха развивали бизнес тук и няма да повлие на преките инвестиции, този crowd-out се получава когато водещите икономики вдигнат лихвите, ние сме капка в морето и няма никакво значение на световната сцена какви са лихвите ни отнесени към чуждестранните инвестиции в страната. Главно значение към преките инвестиции имат данъците, политическата стабилност и пазара на труда. ChatGPT в случая гледа през призмата на западните икономики и най-вероятно САЩ.

Да се поправя малко - теорията за crowd-out не е смешна, просто двигателя не е нашата фискална политика а лихвите в развития свят и естествено боклуците в парламента.

[Evgo]

Да погледна в кристалното кълбо....

Ако държавните разходи продължат да нарастват, докато частният сектор изпитва стагнация, ще се наблюдава фискален експанзионизъм с проциклични характеристики, което ще доведе до макроикономически дисбаланси и инфлационна спирала.

Слабата инвестиционна активност в частния сектор ще ограничи капиталовото натрупване и потенциалния БВП, което ще засили структурната безработица и ерозията на производителността. Паралелно с това, пазарът на труда ще изпита несъответствие между предлагане и търсене на квалифицирана работна сила, а растящите държавни разходи ще създадат изкуствено търсене, поддържайки ценови натиск върху стоките и услугите.

Цените на недвижимите имоти ще се формират от два противоположни процеса. От една страна, нарастващата държавна задлъжнялост ще доведе до изтласкване на частните инвестиции (crowding-out effect) и ръст в лихвените проценти, ограничавайки достъпа до ипотечно финансиране. От друга страна, инфлационните очаквания и високата парична маса ще поддържат номиналните стойности на имотите, макар и при намалена ликвидност.

Кредитният пазар ще се свие в резултат на рестриктивна парична политика, при която централната банка ще бъде принудена да стерилизира инфлационния ефект на фискалната експанзия. Това ще доведе до повишена цена на капитала, намален кредитен мултипликатор и затруднен достъп до финансиране за домакинства и предприятия.

Дългосрочно, дисбалансът между публичния и частния сектор ще доведе до фискална ригидност, намалена международна конкурентоспособност и повишена риск-премия върху държавния дълг, което ще ограничи възможностите за устойчив растеж.

Специално за теб съм болднал трудните за осмисляне изрази.

А вие с Кавръков виждали ли сте се на живо? Пишете ли си още?

[bertram]

Няма, нямааа... В темата останаха няколко некачествени понижители. Без колето няма ни революции, ни конфискации. Дори и Тракторян Шипкарян вече престана да ни пуска нови "икономически термини". Скукааа... скука.

Да погледна в кристалното кълбо....

Ако държавните разходи продължат да нарастват, докато частният сектор изпитва стагнация, ще се наблюдава фискален експанзионизъм с проциклични характеристики, което ще доведе до макроикономически дисбаланси и инфлационна спирала.

Слабата инвестиционна активност в частния сектор ще ограничи капиталовото натрупване и потенциалния БВП, което ще засили структурната безработица и ерозията на производителността. Паралелно с това, пазарът на труда ще изпита несъответствие между предлагане и търсене на квалифицирана работна сила, а растящите държавни разходи ще създадат изкуствено търсене, поддържайки ценови натиск върху стоките и услугите.

Цените на недвижимите имоти ще се формират от два противоположни процеса. От една страна, нарастващата държавна задлъжнялост ще доведе до изтласкване на частните инвестиции (crowding-out effect) и ръст в лихвените проценти, ограничавайки достъпа до ипотечно финансиране. От друга страна, инфлационните очаквания и високата парична маса ще поддържат номиналните стойности на имотите, макар и при намалена ликвидност.

Кредитният пазар ще се свие в резултат на рестриктивна парична политика, при която централната банка ще бъде принудена да стерилизира инфлационния ефект на фискалната експанзия. Това ще доведе до повишена цена на капитала, намален кредитен мултипликатор и затруднен достъп до финансиране за домакинства и предприятия.

Дългосрочно, дисбалансът между публичния и частния сектор ще доведе до фискална ригидност, намалена международна конкурентоспособност и повишена риск-премия върху държавния дълг, което ще ограничи възможностите за устойчив растеж.

Специално за теб съм болднал трудните за осмисляне изрази.

[два_таралежа]

Какви са очакванията на експертите за пазара на имоти през 2025?

Статистиката за 2024 г. сочи, че броят на продажбите за цялата страна е почти еднакъв в сравнение с година по-рано или дори с 1% по-малък. Изключение обаче правят големите градове - София, Пловдив, Бургас и Варна, където нарастването е с почти 9%. Това означава, че вътрешната миграция към големите градове продължава. Смятам, че тенденцията ще се запази и през 2025 г. Пазарът, който ще работи ще е този в големите градове, но той ще бъде спокоен без сериозни сътресения. Очкавам и повишение на цените на имотите през 2025 г., но това много зависи от индикациите за приемането на България в еврозоната през 2026 г. Ако това се случи, то също ще повиши цените на имотите, но то ще бъде в рамките на 9-10%, което е същото равнище като през 2024 г.

===2079===

Чакалите ин деЦките и квартирите ще трябва да се примирят с новото чакане до 2079-та.

[два_таралежа]

„Зелената сделка“ неизменно ще доведе до поскъпване на жилищата ᐉ Новини от Fakti.bg - Имоти | ФАКТИ.БГ

===2079===

Аман вече! Сега и това.

[Evgo]

90% от инвестиращите в имоти щяха да умрат от глад, ако не беше бичия им пазар. Чак "акъл да забогатееш" ... продадеш на баба си нивата и на дядо си апартамента, вложиш в тухла, като се качи - купуваш друга, като се качат и двете - трета. Голям акъл се изисква.


Едно време ей така с "акъл" направих добри пари от ПИБ на 7% депозит. Истински Вълк от Уолстрийт съм бил явно.

И аз съм имал 3 -годишни депозити на високи лихви, дори 9 %.

Имах един депозит, държах го 19 години, в периода 1997-2016 г. Гледах да е на високи лихви, почти не съм теглил от него, само 1500 лв един път, че ми трябваха за обзавеждане и нямаше от къде да взема. Парите бяха на баба ми и накрая с тях откупих 1/2 от един апартамент и разбира се додах още пари от мен (1/3 от депозита и 2/3 от мен). И успешно се справихме със задачата.

[два_таралежа]

Тихо, да не почнат земетръси, конфискации, революции и жълти жилетки.

Няма, нямааа... В темата останаха няколко некачествени понижители. Без колето няма ни революции, ни конфискации. Дори и Тракторян Шипкарян вече престана да ни пуска нови "икономически термини". Скукааа... скука.

[ratten]

Тихо, да не почнат земетръси, конфискации, революции и жълти жилетки.

е, то само това остава
и някое големо мяу
и сме дотам

[BONI]

колеги, може ли да спрете да ни вдигате данъците и лихвите по кредитите
не издържам вече

Тихо, да не почнат земетръси, конфискации, революции и жълти жилетки.

[ratten]

колеги, може ли да спрете да ни вдигате данъците и лихвите по кредитите
не издържам вече

[bertram]

Да допуснем, че е "дошло време за повече данъчни приходи". От кое ще има повече приходи - от данък второ/трето/ пето жилище или от данък основно? Кое ще донесе повече - ддс при препродажба на нов имот или данък земеделска земя? Ами вдигане на акцизите колко ще донесе, а? Или 10% данък наследство дори по права линия? Или тол такси за колите? Или осигуровки на държавните служители?

Много пари се събират като обложиш всички (или много хора), а не с големи данъци за малко хора.

не говорим за малко хора - трупането на жилищни имоти е национален спорт и не строителите не спират (все още)

[BONI]

не е до срив или не, а до това, че в България се 'инвестира' основно в тухли
като дойде време за повече данъчни приходи няма да имат много опции какво да обложат с екстра данъци..

тои проект с ДДС-то при препродажба на ново от ФЛ си е стъпка именно в тази посока

Да допуснем, че е "дошло време за повече данъчни приходи". От кое ще има повече приходи - от данък второ/трето/ пето жилище или от данък основно? Кое ще донесе повече - ддс при препродажба на нов имот или данък земеделска земя? Ами вдигане на акцизите колко ще донесе, а? Или 10% данък наследство дори по права линия? Или тол такси за колите? Или осигуровки на държавните служители?

Много пари се събират като обложиш всички (или много хора), а не с големи данъци за малко хора.

[bertram]

Интересна е логиката сривльовците за високи данъци само върху втори+ имот. Да не би първият имот да иска по-малко инфраструктура или чистота?

не е до срив или не, а до това, че в България се 'инвестира' основно в тухли
като дойде време за повече данъчни приходи няма да имат много опции какво да обложат с екстра данъци..

тои проект с ДДС-то при препродажба на ново от ФЛ си е стъпка именно в тази посока