Мнението си за настоящото положение с разходите за управление по този вид фондове съм го написал в блога си, но тук не става въпрос за това. Ставаше въпрос защо е необходимо агентите за покупка на земя да работят само за един.
Когато дадеш свобода на един човек той я ползва не така както ти искаш - или перефразирано - когато авансираш голяма част от покупката нямаш гаранция на кого ще се продаде земята, ако агентът има свободата да избира - това е първата причина поради която АДСИЦ предпочитат да работят със само свои агенти.
Второ, малката сестра, както казваш местните имат предимство, защото са известни в района, а фонда не и продавачите отиват при тях с цена Х. След това местният агент прави "малък закрит аукцион" - "Ти колко даваш", "А пък фонд Y ми дава Z цена, така че ако ги искаш ..." и т.н. Затова част от фондовете избягват да имат ценови листи или да казват цените си и реалния модел на ценообразуване на свободните агенти. И без да го примате като заяждане - фондовете превъзхождат местните играчи по поне един показател - имат повече пари :-)
И тъй като така да се каже хляба е в купувачите , те се опитват да ограничат проблемите като изискват лоялност.
Да, на теория конкуренцията подобрява пазара, но в дадения случай не е така - човекът който продава земята винаги получава X, разликата колкото и да е голяма отива при агента, защото обичайно говорим за местен монопол. А монополът е добър само за този който го притежава!
Когато дадеш свобода на един човек той я ползва не така както ти искаш - или перефразирано - когато авансираш голяма част от покупката нямаш гаранция на кого ще се продаде земята, ако агентът има свободата да избира - това е първата причина поради която АДСИЦ предпочитат да работят със само свои агенти.
Второ, малката сестра, както казваш местните имат предимство, защото са известни в района, а фонда не и продавачите отиват при тях с цена Х. След това местният агент прави "малък закрит аукцион" - "Ти колко даваш", "А пък фонд Y ми дава Z цена, така че ако ги искаш ..." и т.н. Затова част от фондовете избягват да имат ценови листи или да казват цените си и реалния модел на ценообразуване на свободните агенти. И без да го примате като заяждане - фондовете превъзхождат местните играчи по поне един показател - имат повече пари :-)
И тъй като така да се каже хляба е в купувачите , те се опитват да ограничат проблемите като изискват лоялност.
Да, на теория конкуренцията подобрява пазара, но в дадения случай не е така - човекът който продава земята винаги получава X, разликата колкото и да е голяма отива при агента, защото обичайно говорим за местен монопол. А монополът е добър само за този който го притежава!
Коментар