Адванс Терафонд АДСИЦ (ATER / ATERA)

[Alonso]

Ръководството бе сменено началото на 2010 като още от края на 2009 се вървеше към това. Решението за ликвидация бе взето по-късно. 2009 и началото на 2010 земята бе на дъното. Една от причините за ликвидация бе точно защото земята поскъпна доста в следващата година, година и половина.

http://www.elarg.bg/assets/files/doc....82b_ZPPCK.pdf

QVT продаде 49,5% от ЕЛАРГ ФЗЗ по цена 0,68 лв. за акция*
28.06.2011 12:12
Цената на сделката е по текущата пазарна и няма премия за контролен пакет, общата платена сума е 20,1 млн. лв.
http://www.investor.bg/novini-i-anal...akciia,119179/
Както виждаш става дума за средата на 2011-та
Цялата работа свърши Данев. Да използвам повода да му благодаря публично !Перфектен мениджър от където и да го погледнеш. Бих инвестирал във всяко негово ново начинание.
Не е трудно да се сети човек например, че като продаваш земя на 800 лева както правеха тогава Атера, вместо да купуваш с парите земя на 550-600, можеш да купуваш собствените си акции, където земята излизаше по 180-200. Данев правеше точно това. Заменяше земя срещу собствени акции. Продава примерно 10% от земята срещу 20% от акциите и така успя да докара тази висока ликвидациоона стойност. И то го правеше не само за себе си. Всички акционери спечелиха от перфектното му управление

[ravnovesie]

Знам по колко я купуваха, защото и аз тогава купувах моята земя по 200-300 лева. Нещата с Еларг обаче се развиха по късно. В края на 2011-та.

ЕЛАРГ ФЗЗ предлага самоликвидация, за да получат акционерите му повече 13
23.11.2011 22:05 - ето кога излезе новината

Ръководството бе сменено началото на 2010 като още от края на 2009 се вървеше към това. Решението за ликвидация бе взето по-късно. 2009 и началото на 2010 земята бе на дъното. Една от причините за ликвидация бе точно защото земята поскъпна доста в следващата година, година и половина.

http://www.elarg.bg/assets/files/doc....82b_ZPPCK.pdf

[Alonso]

Лесно може да се види от отчетите на Атера на колко са купували земята 2009 и началото на 2010 http://www.advanceterrafund.bg/filea..._Report-bg.pdf

Така че ако си продал на 600 лева просто си продал два пъти над средното.

Знам по колко я купуваха, защото и аз тогава купувах моята земя по 200-300 лева. Нещата с Еларг обаче се развиха по късно. В края на 2011-та.

ЕЛАРГ ФЗЗ предлага самоликвидация, за да получат акционерите му повече 13
23.11.2011 22:05 - ето кога излезе новината

[ravnovesie]

Не е вярно Даже бих казал, че когато се случи цените бяха почти на върха. Сигурен съм, защото продадох земя на 600 лева и с парите купувах еларг на 60-70 стотинки. А Атера порасна до някаква степен благодарение на Еларга. Покрай ликвидацията на Еларг, много хора осъзнаха колко всъщност струва земята и че е ликвидна и почнаха да купуват атера и агрофинанс.
Та замислете се има ли логика аз да знам колко върви земята и че е ликвидна а стария менижмънт на Еларг да не знае и да не се възползва от ситуацията

Лесно може да се види от отчетите на Атера на колко са купували земята 2009 и началото на 2010 http://www.advanceterrafund.bg/filea..._Report-bg.pdf

Така че ако си продал на 600 лева просто си продал два пъти над средното.

[Alonso]

Което все пак се случи когато цените на земята бяха на дъното. И да не беше се случило това пак щеше да порасне, също както и Атера.

Не е вярно Даже бих казал, че когато се случи цените бяха почти на върха. Сигурен съм, защото продадох земя на 600 лева и с парите купувах еларг на 60-70 стотинки. А Атера порасна до някаква степен благодарение на Еларга. Покрай ликвидацията на Еларг, много хора осъзнаха колко всъщност струва земята и че е ликвидна и почнаха да купуват атера и агрофинанс.
Та замислете се има ли логика аз да знам колко върви земята и че е ликвидна а стария менижмънт на Еларг да не знае и да не се възползва от ситуацията

[ravnovesie]

Еларг стана гот за миноритарите, едва след като бе превзет и Елана бе изтикана от там.

Което все пак се случи когато цените на земята бяха на дъното. И да не беше се случило това пак щеше да порасне, също както и Атера.

[Батя]

Не познавам Камен Колчев, но това което е показвал е че има добри идеи, Еларг е добър пример и е изключително коректен.

Еларг стана гот за миноритарите, едва след като бе превзет и Елана бе изтикана от там.

[fortiss]

Всичик мнения на колегите до тук ми се струват много конструктивни.
Ще обсъждаме и ще гледаме как си движат бизнеса.

[Van Basten]

Какво очаквате - да подаряват пари ли?
Който е запознат с банковите процедури, знае, че те са максимално прости. Трябва да се има предвид и рискът, който се поема за документална измама. Отделен е въпроса за платежоспособността.
Дружеството няма как да е много на + с този нищожен портфейл.
За мен бизнес моделът е неработещ по много други причини.
КК явно пак цели меко казано врътки - както при Елана.
Ако беше много сигурен в този бизнес, щеше да вложи свои пари /ако има от къде де/ и тогава да опитва лостове с чужд капитал. А тя работата допира направо до комисионните.
За земеделците това дружество, а и други подобни няма да имат никакво значение.
Т.е. - за мен е неработещ модел от гледна точка на акционерна възвръщаемост. Ще работи за управляващия.

Fortiss,

Тук специално не съм съгласен с теб. Колкото и да са сравнително прости банковите процедури, знаеш че понякога Банките не са чак толкова лесен партньор. Давам примери в сравнение с този нов Елана Агрофонд:
1.) Времето за вземане на решение за кредит от банките в повечето случаи е по-дълго – често може да опъне нервите на даден клиент, особено ако е съпроводено с ред глупави въпроси и искания (при Елана се цитират от 1 до 3 дни).
2.) Банките са склонни да налагат дразнещи условия като задължително насочване на обороти, ангажименти за неразпределение на печалба, съгласуване на други инвестиции, изискване за поддържане на някои финансови коефициенти и др. (тук съм убеден че за земеделеца няма да има никакви такива главоболия)
3.) В повечето случаи банките налагат собствените си виждания за погасителни планове, като невинаги се покриват с потребностите и исканията на земеделците (убеден съм че всеки би предпочел едната вноска на 15 септември която от Елана изтъкват вместо изплащане на равни вноски)
4.) При банките анализа на риска е много по-задълбочен, като очаквам предвид по-слабите резултатите на сектора („Земеделие”) през годината, в бъдеще банките да станат още по-рестриктивни. (при „Елана” очаквам да се фокусират само върху обезпечението). Накратко ще има земеделци, които не биха били одобрени за банков кредит.

Сега, не казвам че тази форма на финансиране ще замести изцяло банковото, но си мисля че и за този вид бизнес ще си има клиентела. Топ земеделците с перфектни кредитни рейтинги и добра „финансова култура” едва ли стигнат до това финансиране на Елана, но според мен ще има и такива по-слаби земеделци, които може да се възползват.

P.S. Аз за това ново дружество чух още миналата седмица именно от земеделец, които ми обясняваше колко добро било предложението (малко по-скъпо, но доста по-лесно и бързо за решаване) спрямо банков кредит. Просто, чак сега разбрах от статията, че дружеството ще става публично…. пак казвам – едва ли стане заместител на банките, но съм убеден че ще си има клиенти – особено ако предложи на по-късен етап и т.нар. „обратен лизинг”.

[ravnovesie]

В интервюто не се ли обещаваше даже 12% дивидентна доходност?

дивидентната доходност реално ще зависи от нивото от нелихвените разходи. 12% може да бъде постигната ако тези разходи са под 1% от активите. Което ако се запише цялата сума може и да е достижимо. Но все пак на мен по-вероятно ми се вижда да са по-висок процент.

[ravnovesie]

+1
ти разгледа много подробно нещата, нещо, което аз не направих
изцяло съм съгласен с теб, може би аз малко по-песимистично бих погледнал през твоите обяснения
но управляващият - там е едно от слабите места - това си забравил да напишеш

Не познавам Камен Колчев, но това което е показвал е че има добри идеи, Еларг е добър пример и е изключително коректен.

[dex]

В интервюто не се ли споменаваше даже 12% дивидентна доходност?

- Планирате годишна дивидентна доходност от капитала от 12%, но ще бъде ли разпределян дивидент?

Съгласно Устава на дружеството, минимум 90% от годишната печалба се разпределят като дивидент. Не виждаме смисъл от натрупване на големи резерви.

I.

[fortiss]

IPO то от друга страна е също доста логичен вход в този пазар. Реално за да е печелившо дружеството се нуждае от достатъчен капитал защото икономиите от мащаба са значителни. Както що се отнася до нелихвените разходи, така и що се отнася до разпределение на риска. Реално за да се развива успешно дружеството се нуждае от голямо количество раздадени кредити, всеки с относително нисък дял към общите активи. Тъй като очевидно има долна граница на кредита, който да има смисъл за отделен кредитополучател, то нуждата от диверсификация налага голям капитал. В същото време очевидно растежа на този бизнес няма как да е много голям ако се разчита на собствени парични потоци - разпределянето на голяма част от печалбата като дивидент също го показва. Така че реално растежа може да се получи само чрез външен ръст на активите. което може да стане чрез увеличаване на ливъриджа - т.е. на риска или чрез пласирания на акции и след това съответното увеличаване на дълга, но без промяна на нивото на ливъридж.

Лично за мен това е леко скучен бизнес, риска в него ми се струва твърде нисък, но за инвеститори целящи дивидентна доходност не е никак зле и реално е сходен с покупка на обезпечени със земя облигации на ливъридж.

+1
ти разгледа много подробно нещата, нещо, което аз не направих
изцяло съм съгласен с теб, може би аз малко по-песимистично бих погледнал през твоите обяснения
но управляващият - там е едно от слабите места - това си забравил да напишеш

[ravnovesie]

IPO то от друга страна е също доста логичен вход в този пазар. Реално за да е печелившо дружеството се нуждае от достатъчен капитал защото икономиите от мащаба са значителни. Както що се отнася до нелихвените разходи, така и що се отнася до разпределение на риска. Реално за да се развива успешно дружеството се нуждае от голямо количество раздадени кредити, всеки с относително нисък дял към общите активи. Тъй като очевидно има долна граница на кредита, който да има смисъл за отделен кредитополучател, то нуждата от диверсификация налага голям капитал. В същото време очевидно растежа на този бизнес няма как да е много голям ако се разчита на собствени парични потоци - разпределянето на голяма част от печалбата като дивидент също го показва. Така че реално растежа може да се получи само чрез външен ръст на активите. което може да стане чрез увеличаване на ливъриджа - т.е. на риска или чрез пласирания на акции и след това съответното увеличаване на дълга, но без промяна на нивото на ливъридж.

Лично за мен това е леко скучен бизнес, риска в него ми се струва твърде нисък, но за инвеститори целящи дивидентна доходност не е никак зле и реално е сходен с покупка на обезпечени със земя облигации на ливъридж.

[ravnovesie]

Какво очаквате - да подаряват пари ли?
Който е запознат с банковите процедури, знае, че те са максимално прости. Трябва да се има предвид и рискът, който се поема за документална измама. Отделен е въпроса за платежоспособността.
Дружеството няма как да е много на + с този нищожен портфейл.
За мен бизнес моделът е неработещ по много други причини.
КК явно пак цели меко казано врътки - както при Елана.
Ако беше много сигурен в този бизнес, щеше да вложи свои пари /ако има от къде де/ и тогава да опитва лостове с чужд капитал. А тя работата допира направо до комисионните.
За земеделците това дружество, а и други подобни няма да имат никакво значение.
Т.е. - за мен е неработещ модел от гледна точка на акционерна възвръщаемост. Ще работи за управляващия.

Ако земеделието върви нагоре то земеделците ще си връщат заемите - дружеството ще печели. Ако наистина успяват да се финансират на 5% а да взимат по 10% и държат нелихвените разходи под контрол - което всъщност ще е основната краткосрочна трудност, то ще печелят да кажем около 1% върху активите, ако задържат ниско ниво на активите, но ако активите им се разрастнат бързо то лесно може да достигнат и до 2,5-3% от активите. При ливъридж 1/2 това прави реално между 7,5 и 9% възвращаемост към собствения капитал. Ако разпределят по 90% от печалбата това прави дивидентна доходност между 6+ и 8% което не е никак зле.

Ако земеделието върви надолу дружеството всъщност ще прибира земята на относително ниска цена - защото все пак някакви вноски по тази земя ще са правени. И в последствие отново ще може да я продаде. Така че всъщност моделът си му е ок.

Двете слаби страни са цената на финансиране - ако не успява да се финансира на достатъчно ниска цена това може да създаде проблеми.
Другата трудност е пряко свързана с цената на финансиране, а именно нивото на ливъридж се налага да е изключително добре избрано. Ако е прекалено високо и при наистина лоши години за земеделието дружеството може да глътне доста сериозно вода. Ако нивото на ливъридж е прекалено ниско няма да прави достатъчна доходност за акционерите си.

И разбира се нелихвените разходи, които могат да бъдат проблем особено в началото, докато не разполага с достатъчно икономии от мащаба.