Адванс Терафонд АДСИЦ (ATER / ATERA)

[Гари]

След 2-3 месеца.

[Billy]

Я ме светнете след колко време закупени акции от новото увеличение с права ще могат да се търгуват на борсата?!

Thanks

[Гари]

Ако се успи някой брокер в понеделник сутринта ще стане голям майтап. Я да им пратим по някоя бутилка в неделя вечер.

[SOFIX]

Кви интересни оферти а

[Z]

Онези 500 000 бр. на 1.50 преди 2 дена видяхте ли ги
ПОК Доверие ги купи за информация, значи вече стават 1 000 000 като запишат и новите акции.

[Макиавели]

След по-задълбочено четене прочетох ето това:

(11) Не повече от 5 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в инвестиционни имоти по чл. 176, ал. 1, т. 15.

Освен това като се позамисли човек то тези 5% са башка онези 5%. Сиреч ако имат повечко пари и повечко желание да инвестират сигурно ще ръснат и в двете посоки. Хем в АДСИЦ хем пряко в недвижима собственост.
За жокера мерси, полезен е.

[Здравко]

[Макиавели]

След 15. Март Пенсионите фондове ще могат да инвестират до 5% от парите си в АДСИЦ. Как мислите тези 10 милиона акцийки за къде ще стигнат по напред. Другата нова екстра е, че ще могат да пазаруват и права.

[22]

Така е, Гари!

[Гари]

Гари - дори да ги забравят, за какво да им продадем акции в понеделник, като можехме тези дни, че дори днес, на по-високи цени?
По-добре да изчакаме още 2 дена и да участваме в увеличението на капитала и/или да продадем правата си.
Прогноза за цена на правата имате ли?

Защото ще им ги продадеш без правата естествено. Те ще си останат за тебе. Аз лично ако има кой да ми купи на 1,49 в понеделник, ще му продам. Но мисля, че ще паднат котировките поне до 1,40. А правата едва ли ще продват за повече от 0,15 лв.

[La Costa]

От доста време следя всичките писания по въпросите за земеделските АДСИЦ. И ми се натрапва невероятно големия оптимизим на участниците.

Така е, Здравко, може би наистина оптимизмът относно подобни дружества да е по-голям от реалностите /по-точно малко преждевременен - чаканите от всички нас печалби от подобна инвестиция ще дойдат, но вероятно малко по-късно/, но това може би се дължи по-скоро на липсата на други толкова добри възможности за инвестиции при подобен риск.

Само ще отбележа няколко пункта:
- рентата от декар земя (и то високо качество, от окрупнен масив) е в порядъка на 8 - 12 лева на година.

Според Министерството на земеделието и горите, обаче, "Плащането на рента е в ценовия размер от 10 до 30 лв./дка, като тя зависи от региона и отглежданите култури."
http://<a href="http://investor.bg/a...p?id=33605</a>
Но дори и да приемем посочената от тебе рента, това пак прави 5-7,5% доходност годишно, което не е никак лошо за един нискорисков актив, който постоянно поскъпва. Само за сравнение - през 2002-2005 г. масово се "инвестираше" в жилища, при все че наемът от тях беше около 2-4% годишно. Това обаче не смущаваше никой, защото се очакваше поскъпване, което се и случи.
Съгласен съм, че тази рента е много ниска дори и за нискоефективно земеделие като нашето. Но защо се стигна до тук? Защото цената на земята е много ниска и никой не вижда смисъл да я продава /няма да спечели кой знае какво/, а пък като си я държи няма разходи за земята, а и един ден може да я продаде по-скъпо. При това положение на собственика не му остава нищо друго освен да я даде на някой да я обработва и каквото даде насреща все ще е файда /нали за земята не е броил пари на ръка/. Така се стига до там, че арендаторът дава колкото да не е без хич.
Това ще се промени с поскъпването на земята и с нарастването на доходността от нея /най-малкото заради помощите от ЕС и България/.
Много добра стъпка в тази насока е и въвеждането на данък върху земеделската земя. Ако събраните по този начин пари се раздават на обработващите земя или пък се въведе данък само върху необработваемите площи, ще се стигне до подпомагане на развиващите земеделие за сметка на държащите пустеещи земи и ще се стимулира обработването на земята.

- закупуването на 1 декар окрупнена земя е средно 250 лв и нагоре, а на дребни разпокъсани парцели е 160 лева и нагоре.

В случая сам показваш каква е печелившата стратегия - закупуване и окрупняване на парцелите. Точно това правят те. Ето какво се съдържа в едно от съобщенията на Инвестор:
"Средната големина на закупените /от АТЕРА/ парцели е над 11 декара при средна цена 165 лв. Намаляването на средната големина на парцелите е вследствие на масовото изкупуване на дребни парцели в определени землища на страната с цел последващо окрупняване, обясниха от компанията."
http://<a href="http://investor.bg/a...p?id=34388</a>
Дори ще те допълня, че на парцели над 500 дка цената стига до към 500 лв/дка, тъй като подобни парцели са голяма рядкост. Всеки сам може да си направи изводите какъв е потенциалът пред подобна дейност.

Според проспекта, Адванс терафонд ще разчитат на доход от ренти, а не от продажба.

Това въобще не е вярно. Ако погледнеш в прогнозния отчет за приходите и разходите на дружеството в регистрационните документи на АТЕРА, ще видиш, че са заложени прогнозни приходи за 2006 г. в размер 1,3 млн лева, като 300 хил са от рента, а 1 млн от продажба на имоти. И тези разчети са направени при капитал на дружеството 10,65 млн. При двойно по-големия капитал може да се очакват и двойно по-големи приходи.

Освен това дружеството е с неограничен срок за съществуване...За разлика - Елана, която на седмата година трябва да разпродаде активите си. Така тя гарантира печалба (поне след продажбата)...

Това не ти гарантира никаква печалба, а единствено и само, че след 7 години повече няма да може да печелиш от инвестицията си в ЕЛАРГ. И защо си мислиш, че като нямат намерение да разпродадат активите си в обозримо бъдеще АТЕРА няма да носи доходност на акционерите си? А Адванс Инвест как носи доходност на акционерите си? При това най-добрата доходнст от колективна инвестиционна схема за 2005 г. Другите инвестиционни дружества как могат да носят доходност без да разпродават активите си?

Пък и като знам и те как работят - само хранят Управляващото си Дружество и въобще не бързат да инвестират...

Много точно казано.

Иначе АДСИЦ, на запад са най-печалившите инвестиционни схеми. Ама тука си е България.

За сега имаме всички основания да считаме, че и в България ще бъдат много успешна схема, /въпреки че някои от АДСИЦ може да хвърлят сянка на съмнение върху всички като цяло/, още повече че активите, в които те инвестират, бележат в България много голям ръст на цените.

[La Costa]

Данък върху земята от 2007 г.?
Министър Нихат Кабил предлага всички собственици да плащат между един и пет лева на декар

Идеята за въвеждане на данък върху земята се възражда с всяко ново правителство, след като то се сблъска с проблемите, последвали реституцията - неуредена и раздробена собственост, липса на пазар на земеделски земи. Най-често досега се говореше за символичен данък върху пустеещите земи - нещо като напомняне на собствениците, че притежават имот. Очаква се в резултат те да се идентифицират, да разпределят нивите помежду си и може би да започнат да ги обработват, да ги продават или да ги отдават под наем. Така земята ще получи реалната си цена, пазарът ще се оживи, инвеститорите ще влязат в земеделието и то ще потръгне. В тези аргументи има логика. Идеята за данъка обаче и досега се дискутира само на теоретично равнище. Това е обяснимо - облагането на земята е твърде непопулярна мярка, която беше отлагана на няколко пъти с гратисни периоди досега, и нито една политическа сила не желае да се ангажира с въвеждането и прилагането й.
Вярно на традицията, Министерството на земеделието и горите (МЗГ) при кабинета „Станишев“ също подхвана идеята за поземлен данък. Нещо повече - сега тя изглежда по-радикална от всякога. Вероятно защото България е на пет минути от Европейския съюз, а земеделието й е поне на половин век от европейския пазар и европейските фондове.

Данък за всеки земеделски декар

Идеята е да се обложат с данък всички собственици на земеделска земя, независимо дали тя се обработва, и данъкът да е еднакъв по размер - между един и пет лева за декар, каза за “Капитал” земеделският министър Нихат Кабил. Той поясни, че ставката ще е минимална, за да изиграе ролята на стимул и да принуди собствениците да потърсят земята си и ако имат интерес, да я обработват, а ако не - да я продават. „Обмислят се и възможности за преференции за хората, които, освен че обработват земята, инвестират и в подобряване на плодородието й. “, добави Кабил. Тези въпроси засега се дискутират в работна група и още няма конкретен проект.
В самото земеделско министерство още тече дискусия по обхвата на данъка и размера на ставката. Вероятно заради това ведомството не излезе с готова концепция в края на февруари, както се очакваше, а срокът беше отложен. Светла Бъчварова, зам.-министър на земеделието от квотата на БСП, смята, че данъкът трябва да е само за пустеещите земи и да е символичен като размер. „Така той ще изиграе ролята на стимул, който да принуди хората да потърсят земята си. Ако се тръгне към въвеждането на данък върху цялата обработваема земя, той може по-скоро да окаже негативни ефекти“, смята Бъчварова. “Основният въпрос, който трябва да се реши с данъка, е собствениците най-накрая да се идентифицират, да се уредят отношенията между наследниците и да се улеснят процедурите по придобиване на земята и възможностите за нейното уедряване”, коментира още зам.-министърката.
Министерството предлага приходите от данъка да се събират на местно ниво, да остават в общините и да се харчат за съфинансиране на проекти за развитие на селските райони и други проекти в земеделието. “Не става дума за кой знае какви суми.
При данък от един лев на декар годишно приходите ще са около 50 млн. лв.“ (земеделската земя в страната е общо 57 млн. дка), обясни Нихат Кабил. Земеделското министерство чака становище от Министерството на финансите за данъка, механизма за събирането му и разходите за администрирането му.

Финансовото министерство обмисля идеята

“До момента са водени само предварителни разговори между финансовия министър Пламен Орешарски и Нихат Кабил, но няма конкретен проект, който да се дискутира. Затова позиция на министерството по въпросите, касаещи данъка, вероятно ще има към средата на март”, обясниха от пресцентъра на финансовото ведомство. Не е ясно дали идеята ще бъде подкрепена от ведомството на Орешарски, като се имат предвид и споровете, които двете министерства водят за субсидиите за земеделието след 2007 г.
Един от проблемите за усвояване на средствата от структурните фондове на ЕС е липсата на готовност за осигуряване на съфинансиране по проектите от българска страна. Основно изискване при отпускането на финансиране от еврофондовете е получаващата страна да осигури определен процент от необходимата инвестиция със собствени средства. Това може да бъде собствен капитал, кредити или субсидия (вкл. заем с преференциална лихва) от държавата. Според финансовото министерство държавният бюджет не разполага с достатъчен финансов ресурс, за да доплаща по проектите, които кандидатстват за еврогрантове.
За периода 2007 - 2013 г. България е договорила с ЕС около 500 млн. евро за субсидиране на българските производители. Извън тази сума за същия период България се очаква да получи и общо около 2.3 млрд. евро по проекти за развитие на селските райони.
При изискване за 50% съфинансиране е ясно, че петдесетте милиона лева приход от данъка върху земята едва ли ще имат съществено значение. Не е изключено, след като се изчислят разходите за администрирането на самия данък, да излезе, че от него ще остават съвсем малко средства, които да се използват за съфинансиране на проекти, коментираха финансови експерти.

Фермерите за и против

Идеята за данъка върху земята има опоненти в средите на бизнеса основно сред големите фермери от Добруджа, които вече са успели да окрупнят земите си основно чрез аренда. “Ако данъкът е само върху пустеещите земи, това ще е добро дотолкова, че ще принуди някои от собствениците да продават. Веднага обаче ще се измислят хитрини, така че данъкът да не се плаща. Ако се тръгне към данък върху цялата земеделска земя обаче, това ще има много негативен ефект върху производителите и ще ги направи още по-неконкурентни”, коментира Божидар Митов, един от най-големите арендатори в Добруджа с наети над 80 хил. декара зърнени площи. “Подобна мярка е меко казано неудачна. След като собствеността не е разпределена между наследниците, значи няма да има кой да го плаща този данък, особено ако е символичен”, смята Теодор Иванов, агробизнесмен за 2005 г. За фермерите, които инвестират големи суми в многогодишни култури като лозя или овощни градини обаче, въпросът със собствеността върху земята е ключов и сегашната разпокъсаност спъва бизнеса им. (Виж карето)

20 хил. собственици с по парче нива

Основен аргумент срещу данъка върху земята е, че с подобна мярка държавата би ограничила правата на собственост. От друга страна обаче фактът, че собствеността върху сгради или автомобили се облага, а върху земеделска земя - не, поставя в неравностойно положение различните категории собственици. Освен в резултат на сгрешения модел на поземлената реформа сега земята е в ръцете на над 20 хил. притежатели и въпросът с уедряването й започва да става неотложен. Заради малките си ниви голяма част от българските производители губят възможността да печелят от икономия на мащаба и рискуват да останат не само извън европейския пазар, но и извън финансирането от ЕС след 2007 г. Изобщо в колебания по въпроса правителствата загубиха твърде много време.


Радослав Манолов, изпълнителен директор на „Адванс Tерафонд“*
Въвеждането на данък върху земеделската земя не е причина човек да я продава. Не виждам връзка, особено ако данъкът е символичен. Това, че плащате данък сгради за апартамента си, не ви кара да го продадете. Средната големина на парцелите в страната е от шест-осем декара, върху които, ако данъкът е символичен и сумата ще бъде такава. Това едва ли ще накара хората да продават. А който има големи парцели, вероятно ги обработва и съвсем няма причини да продава. Естествено една категория хора, които не получават никакъв доход, ще започнат да имат разходи и може би ще решат да се разделят със земеделските си имоти. Очакваният ефект от данъка е да бъдат стимулирани хората да отдават земята си под аренда или самите те да я обработват. Ще има раздвижване и това ще стимулира пазара. Сега хората разсъждават - имам тази земя - държа я. Нито пари иска, нито вода. Но това, че той я държи и не я използа за земеделие, води до ощетяване на аграрния бизнес в България. Данъкът ще осигури допълнителни доходи на хазната. Сега земеделието се субсидира основно от държавата и от европейски програми за финансиране. Чрез данъка част от парите ще се връщат обратно. От гледна точка на собствениците на земя естествено, че въвеждането му е негативно. Но данъкът трябва да бъде калкулиран в самите аренди и те вече няма да са символични, а осъвременени според пазарните конюктури. Данъкът категорично трябва да е върху цялата земя, защото, ако се въведе само върху необработваемата, ще се намерят начини всички земи в страната да станат обработваеми, макар и в голяма степен фиктивно.

*Акционерно дружество със специална инвестиционна цел, което инвестира в земя




Светла Костадинова, старши икономист, Институт за пазарна икономика
Не би трябвало да се наказва с данък човек, който отлага продажбата на земята си, защото очаква покачване на цените, след като България стане членка на ЕС.
Въвеждането на данък върху земята е опит да се определя поведението на собствениците чрез закон, а това е ограничаване на правото на собственост. Една от целите на подобна мярка е фискална - приход за държавата. Размерът на този данък може да е или символичен, или значителен. В първия случай ще се наложат по-големи разходи по администрирането, контрола и събирането му. Във втория той ще изпълнява с пълна сила предназначението си „да наказва”.
Ако пазарът се либерализира, ще има повече инвестиции в селското стопанство и ще се създадат нови работни места. Затова е неразбираемо защо управляващите отлагат този процес.
Единствените мерки, които трябва да предприеме държавата, са тези, които ще доведат до естествена комасация (уедряване) на земята и развитие на пазара, а именно:

Пазарът незабавно да се либерализира, като забраната чужденци да купуват земя в България се отмени. Така ще се създаде по-активен пазар, ще се повишат цените в определени райони и ще се създаде доход за много от малките собственици, които нямат намерение и възможност да обработват сами земята си.
Трябва да се създадат публичен поземлен регистър и електронен кадастър на земята, както и да се ускорят процедурите за издаване на документи за собственост върху земята. Така пазарът на земя ще се активизира и ще се увеличи кредитоспособността на земеделските стопани.
Трябва да се осигури достъп до регистрите на недвижимата собственост - само тогава всички, желаещи да закупят земя и да инвестират в нейното подобрение, ще са сигурни за какво плащат.




Борислав Недялков, главен агроном на винарна „Дамяница“
Създаването на един лозов масив струва към 4 хил. лева и ако решите да инвестирате в такъв, трябва да имате минимум за 30 години аренда на земята. Все пак най-добрият вариант си остава да си собственик на земята. Когато искаш да купиш или да работиш земя обаче, срещаш проблеми от типа, че тя се води на много наследници. За да стане сделка, трябва съгласие от всичките. Те са разпилени по страната, а ако някой е в чужбина, е почти невъзможно да се осъществи сделка. Той може да изпрати пълномощно, заверено от чужд нотариус или посолството, но в много случаи (особено в по-бедните райони) хората работят незаконно в чужбина и не могат да изпратят такива. Това оскъпява много земята, защото купувачът хвърля много разходи да събере информация за наследниците. Освен това той принципно плаща всичко, което официално трябва да плати продавачът, с цел сделката да стане - разходи по изготвянето на документите за прехвърлянето на земята, нотариални разходи, данъци. Ако трябва продавачът да плати всички тези неща, той обикновено се отказва. Така, ако купуваме земя по 300 лева декара, разходите по документалното оформяне на сделката са пак 300 лева, и то за един декар. Това е неатрактивна земя, защото купувачът сам трябва да я комасира. Трябва да предложиш на собствениците варианти - от покупко-продажба и замяна до аренда за дълъг период. И пак няма гаранция, че те ще се съгласят, защото земята не им пречи в този вид. Нищо не плащат, че я притежават. Тя не служи нито на собственика, нито на държавата, но той не я дава на този, който има нужда. Очаква, че ще дойдат чужденците и ще я купят на много високи цени, което засега не се оказва вярно. Не е за вярване, че според земеделското министерство само 15% от земите в България са пустеещи. По скоро само толкова се обработват. България например официално има национален резерв за лозя 1.2 млн. дка, от които реално съществуват 500 хил. дка. Останалите се водят лозя по статут на земята, но собствениците са ги изоставили или са ги дали на кооперации за жълти стотинки.

[22]

И моите сметки са по-близо до тези на Z.
Разбира се няма да се сърдя и на повече, защото мисля да продавам права, но не го вярвам много.

[karlson]

Аз очаквам 20-25 стинки , ама нямам нищо против и по- скъпи да са

[Z]

По мои сметки трябва да са 0.15 лв.