IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg
Контролен панел | Съобщения | Потребители | Търси
  • If this is your first visit, be sure to check out the FAQ by clicking the link above. You may have to register before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages, select the forum that you want to visit from the selection below.

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

До 12.3% от вноските ни за УПФ се удържат на входа

Collapse
X
  • Филтър
  • Време
  • Покажи
Clear All
new posts

  • ето още нещо интересно,не е точно по темата . но има какво да се прочете

    http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=370426


    Станислав Димитров: Вноската за доброволно осигуряване е инвестиция, не само спестяване
    Пенсионните дружества имат проблем с намирането на качествени инвестиции, казва изпълнителният директор на ПОД "ДСК-Родина"
    Автор: Весела НИКОЛАЕВА
    днес, 15:00


    Г-н Димитров, наскоро получихте разрешение от Комисията за финансов надзор за нов фонд за доброволно професионално осигуряване. Какво представлява той и какво е различното от другите доброволни фондове?

    - Осигуряването по професионални пенсионни схеми е нова възможност, която възникна от началото на тази година. На практика текстовете в Кодекса за социално осигуряване (КСО) влязоха в сила от датата на приемането ни в Европейския съюз. Този нов продукт е в съответствие с регулациите на ЕС в областта на доброволното осигуряване за пенсия за сметка на работодателя. При него работодателите имат по-големи права и по-голяма свобода в сравнение с осигуряването в досега съществуващите доброволни фондове. Най-отличителната черта на фонда за осигуряване по професионални пенсионни схеми е, че трябва да има договореност между работодателя и служителите. Двете страни трябва да договорят основните характеристики на т.нар. професионална пенсионна схема като размер на вноската, обхват на осигурените лица, ще има ли ангажимент за лична вноска служителите, какви права ще имат осигурените лица по изтегляне на средствата, по прехвърлянето им евентуално в друг фонд. Другото важно за този фонд е, че той дава възможност на българските пенсионни дружества да управляват средства на чуждестранни компании осигурители. И обратното - професионалните схеми на наши предприятия могат да бъдат управлявани от сходни на нас чуждестранни институции. Очакваме, че това ще даде допълнителни стимули на работодателите да осигуряват служителите си.

    Доколко е подходяща за България системата на мултифондовете?

    - Определено смятаме, че към мултифондовете има интерес от страна на осигурените лица. Хората все повече се интересуват дали техните пари биха могли да се управляват по-различно, съобразно техните очаквания, да могат в известна степен те да определят в кои класове активи да им се инвестират парите и съответно да получават по-висока доходност. Засега става дума за въвеждането на мултифондовете в рамките на доброволния фонд. За мултифондовете имаме създадена работна група между асоциацията на пенсионните фондове (БАДДПО) и Комисията за финансов надзор. Първоначалните разговори и намерения бяха мултифондове да стартират в началото на следващата година, но затова трябва сериозно да се помислят текстовете в КСО, които да ги въведат. Ако те са успешни, по-нататък идеята е да се въведат подобни схеми и в универсалните фондове. Целта е да се постига по-висока доходност при управлението на парите, защото един от основните фактори за размера на пенсията, която зависи от натрупаната сума, е точно доходността.

    Ако се въведат мултифондовете, трябва ли да има и промяна в ограниченията за инвестиции?

    - Промени са необходими не толкова в областта на количествените ограничения, колкото относно реда и начина на функциониране на мултифондовете. През последната година и половина имаме хора с много високи еднократни вноски, от порядъка на 100-200 хил. лв., които много се интересуват от точно такива възможности, защото при тях процент-два разлика в доходността е значителна сума, тъй като в момента доброволният пенсионен фонд не е само форма на спестяване, а и форма на инвестиция. И то инвестиция с доста добри характеристики като данъчно облекчение, като размер на доходността, на практика дружествата напоследък постигат около 20-25% годишна доходност, което за нискорисков портфейл е доста добре. Идеята е пенсионните компании да определят рисковия профил на даден мултифонд. Реално това ще са фондове с различни портфейли в рамките на доброволното пенсионно осигуряване. КФН споделя мнението това да бъдат отделни фондове. Ние, пенсионните дружества, в по-голямата си част искаме различните рискови профили да бъдат обособени като портфейли в рамките на един фонд. Друга част от необходимите промени се отнася до това как ще може да става преместването на осигурените лица от един в друг фонд.

    Говори се, че има възможност да отпаднат данъчните облекчения след въвеждането на плоския данък, какво мислите за това?

    - На практика няма проект за промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, за да може да се прецени какви точно са предложенията. По принцип не е добре да отпаднат облекченията, тъй като, първо, още от началото през 1994 г. за осигуряването в доброволните фондове има данъчни облекчения. Второ, все още е прекалено рано да отпадат облекченията, тъй като това в момента е един от основните стимули за осигуряване. На трето място, през всичките тези години, когато е правено цялото законодателство в областта на доброволното осигуряване, се е стъпвало на това, че ще има данъчни облекчения. Не случайно се стигна до 10%, тъй като идеята е доброволната месечна пенсия да замества 20-30% от последния доход на лицето. Освен това една от целите на облекченията е доброволният фонд да допълни пенсионните доходи по задължителното осигуряване. Ако стъпваме на актюерските изчисления, че задължителното осигуряване - и държавното, и универсалният фонд, ще докарват 50-60% от дохода преди пенсиониране, за да стигнем до 80% именно от тези доброволни фондове, трябва 20-30% да дойдат. А за да стигнем до тях, трябва да има тези данъчни облекчения, иначе само една малка част от хората ще си внасят средства.

    Намалението на задължителните осигурителни вноски ще има ли ефект върху пазара на допълнително осигуряване?

    - В резултат от намаление на задължителните осигурителни вноски би следвало да остават повече средства у хората и работодателите. Това от своя страна е предпоставка за нарастване на склонността за осигуряване в доброволните пенсионни фондове. Действително има хора, особено в групата на самоосигуряващите се, при които ще остава една сериозна сума и те могат да я насочат към лични сметки в доброволни фондове. Клиенти са ни споделяли, че ако нямаше толкова висока осигурителна тежест, биха си правили по-високи вноски в доброволен фонд. Така че определено очаквам, че ще се увеличат и размерите на внасяните суми. Очакваме да се увеличи и броят на лицата, които ще инвестират по лична сметка в доброволен фонд. От друга страна, този въпрос има и такъв аспект, че вноската в универсалния фонд към момента е 5%. Това е малък процент, за да може да се натрупат някакви прилични средства по личните сметки на хората и ние да изплащаме прилични пенсии. И ние сме обсъждали в асоциацията, че е добре да се помисли за увеличаване на размера на тази вноска, тъй като в страните от Централна и Източна Европа процент за нея е между 7 и 10%. Ние смятаме, че е добре размерът на вноската в универсалния фонд да е над 8% още от 2008 г. Трябва да се има предвид, че стартът беше от много ниско - 2%.

    Имаше предложение на депутати и родените преди 1960 г. да се осигуряват за допълнителна пенсия. Доколко един човек на тези години, който сега започне да се осигурява във фонд, ще има полза? Повечето мнения са, че това е безсмислено, защото няма да се натрупат достатъчно средства.

    - Родените преди 1960 г. на практика са ощетени, първо, че бяха изключени от задължителното допълнително осигуряване, второ не им се даде възможност, тъй като те имат по-малко време за пенсиониране и би трябвало да им се даде такава възможност за осигуряване с по-високи данъчни облекчения. Примерно тези 10% облекчение можеха да бъдат 20%. В други страни този проблем е решен по различни начини. В някои на тях се дава възможност да се избере дали съответната вноска да бъде в държавното обществено осигуряване, или да бъде във втория стълб, в случая при нас е универсалният пенсионен фонд. Затова идеята за хората, родени преди 1960 г., която беше лансирана от бившите социални министри Лидия Шулева и Христина Христова, е добра - да се компенсират тези хора по някакъв начин. Тяхното предложение е с 30% от дължимите данъци. Сериозен недостатък на това предложение е, че хората с ниски доходи, които дължат ниски данъци или изобщо не дължат данъци, няма да имат вноска. Иначе предложението им е добро, тъй като на практика източникът на тези средства ще бъде не бюджета на НОИ, тоест държавното обществено осигуряване, а данъците, тоест републиканският бюджет. По този начин няма да се вземат средства от сегашните пенсии. Другото предложение на Икономическия и социален съвет е да се дадат допълнителни данъчни облекчения - към сегашните 10% да се добавят 20%. Едните 10% да са със срок от три години - 2008, 2009 и 2010 г., а другите 10% да са постоянни. Това е добро предложение, но на практика остава рискът, че много от хората пак няма да си правят вноски поради нисък размер на доходите. Това, което асоциацията на пенсионните дружества предлага, е комбинация от тези две предложения. Първо, родените преди 1960 г. да бъдат осигурявани в универсален пенсионен с вноска в процент от осигурителния доход. Второ, тази вноска да се комбинира с допълнителните данъчни облекчения при осигуряване в доброволен пенсионен фонд.

    Малък ли е българският пазар за инвестициите на пенсионните фондове?

    - Малък е на този етап на развитие на финансовия пазар в България. Определено изпитваме проблем да намерим добри инвестиционни инструменти, които да закупим, и все по-често гледаме към международните пазари и на практика ние имаме немалък процент инвестиции извън България.

    От една година насам има голям брой вторични и първични публични предлагания, това успя ли да разшири възможностите ви за инвестиции?

    - Тук е един от недостатъците на законодателството в тази област: пенсионните фондове не могат да участват при някои форми на първично публично предлагане на ценни книжа, тъй като те не се считат за ценни книжа, търгувани на регулирани пазари, а ние можем да инвестираме само в такива. Тоест трябва да изчакаме да се регистрират на фондовата борса и едва тогава да инвестираме. Така че тук може да се мисли и смятам, че Комисията за финансов надзор е на същото мнение - да се даде възможност да участваме при първичното записване, тъй като възможностите за реализиране на печалби са повече и това е от интерес на осигурените лиц

    Коментар


    • проблема с инвестиционните ограничения е споменат в материала
      самите фондове искат лицата да могат да указват в какво да се инвестират парите им, но Държавата трябва да промени законите, а се бави

      Могат да инвестират в чужбина, което вече правят
      могат и да опитат да принудят държавата й да не продава на стратегически инвеститори 100% от предприятията
      разбира се това ще е борба с вятърна мелница, но може и да е успешна

      ето например последната новина
      http://www.investor.bg/?id=54139
      И Е.ОН иска държавния дял в електроразпределителните дружества

      Първоначално изпратено от Чичо Уорън
      Първоначално изпратено от Мариян Йорданов
      Иначе по пенсионната тема. Личния ми избор е да превеждам възможно най-малко осигуровки, включително за ДЗПО (допълнително задължително пенсионно осигуряване), както и да не правя допълнително пенсионно осигуряване, защото нито имам право да избирам в какво влагат личните ми средства, нито мога да приема факта, че с вноската съм 5% назад и после ще ми удържат по 1%, за да инвестират парите ми в ДЦК.
      За това, че парите ти се инвестират в ДЦК се сърди на държавата, а не на фондовете! До преди 1 година дори закона ги задължаваше 50% от активите им да бъдат ДЦК.
      А предвид капиталовия ни "пазар" мислиш ли, че е лесно тези 50% ДЦК да се редуцират съществено?

      Коментар


      • Първоначално изпратено от Мариян Йорданов
        Иначе по пенсионната тема. Личния ми избор е да превеждам възможно най-малко осигуровки, включително за ДЗПО (допълнително задължително пенсионно осигуряване), както и да не правя допълнително пенсионно осигуряване, защото нито имам право да избирам в какво влагат личните ми средства, нито мога да приема факта, че с вноската съм 5% назад и после ще ми удържат по 1%, за да инвестират парите ми в ДЦК.
        За това, че парите ти се инвестират в ДЦК се сърди на държавата, а не на фондовете! До преди 1 година дори закона ги задължаваше 50% от активите им да бъдат ДЦК.
        А предвид капиталовия ни "пазар" мислиш ли, че е лесно тези 50% ДЦК да се редуцират съществено?

        Коментар


        • Първоначално изпратено от Мариян Йорданов
          Първоначално изпратено от val2
          Марияне , нещо си се объркал . Провери си още веднъж писанията , защото ми звучат недостоверно

          Нямам нищо против таксите удържани от банките и пенсионните дружества, просто нека заострим малко вниманието върху този аспект на пенсионната реформа.

          проверих сметките и не забелязвам проблем, в коя част да гледам?

          факт, е че всеки месец с вноската от 11 лв. за ДЗПО отиват и 0.8 лв. за превода, че дори и 2 лв. на гише, както и че от тези 11 лв., 0.55 лв. се удържат на входа от Пенсионните дружества
          Ама ти някава сензация ли видя в тази сметка?!?!? Просто за да си коректен можеше да посмяташ и с максималната сума - 1400. Пенсионните дружаства могат спокойно да намалят и сами таксата си за управление, а не да се чака Държавата да ги принуждава.

          И каква всъшност е идеята на написаното? Да махнем втория осигурителен стълб?!?!? Да се въведе минимална сума?!?!?!??!
          Или просто "Егати Държавата!"

          Коментар


          • И тук нещо не си схванал , но не мога да ти го опиша с думи - много време ще отнеме . Ако те вълнува може вербално

            Коментар


            • Първоначално изпратено от val2
              Марияне ,

              когато внасяш осигуровки на служителите си , РАБОТОДАТЕЛЯ плаща една банкова такса за превода , не поотделно за всеки осигурен .

              Допълнително подава декларация за кого се отнася сумата - списък на лицата , на хартиен и магнитен носител .

              Сметката ти е точна САМО в случай на осигуряване на 1 лице , защото таксата е върху 1 вноска .
              Мерси, като говорих със счетоводителката нещо не съм схванал. Пак говорих и така прав си.

              Иначе по пенсионната тема. Личния ми избор е да превеждам възможно най-малко осигуровки, включително за ДЗПО (допълнително задължително пенсионно осигуряване), както и да не правя допълнително пенсионно осигуряване, защото нито имам право да избирам в какво влагат личните ми средства, нито мога да приема факта, че с вноската съм 5% назад и после ще ми удържат по 1%, за да инвестират парите ми в ДЦК.

              Коментар


              • Марияне ,

                когато внасяш осигуровки на служителите си , РАБОТОДАТЕЛЯ плаща една банкова такса за превода , не поотделно за всеки осигурен .

                Допълнително подава декларация за кого се отнася сумата - списък на лицата , на хартиен и магнитен носител .

                Сметката ти е точна САМО в случай на осигуряване на 1 лице , защото таксата е върху 1 вноска .

                Коментар


                • Първоначално изпратено от val2
                  Марияне , нещо си се объркал . Провери си още веднъж писанията , защото ми звучат недостоверно

                  Нямам нищо против таксите удържани от банките и пенсионните дружества, просто нека заострим малко вниманието върху този аспект на пенсионната реформа.

                  проверих сметките и не забелязвам проблем, в коя част да гледам?

                  факт, е че всеки месец с вноската от 11 лв. за ДЗПО отиват и 0.8 лв. за превода, че дори и 2 лв. на гише, както и че от тези 11 лв., 0.55 лв. се удържат на входа от Пенсионните дружества

                  Коментар


                  • Марияне , нещо си се объркал . Провери си още веднъж писанията , защото ми звучат недостоверно

                    Коментар


                    • До 12.3% от вноските ни за УПФ се удържат на входа

                      http://www.investor.bg/?id=54132

                      До 7,3% от пенсионните ни вноски са разходите само за банкови такси при превода, допълнителни 5% се удържат от пенсионните дружества още при внасянето

                      Към момента, пет години след старта на реформата, българите имат средно по едва 369,81 лв. в пенсионните си сметки от втория пенсионен стълб, който обхваща 2,53 млн. души. Средствата в тези фондове са малки поради ниския процент от осигурителния доход, отделян за универсален пенсионен фонд (5%), ниския размер на осигурителния доход, тъй като повечето българи не се осигуряват върху реалния си доход, както и таксите, събирани от пенсионноосигурителните дружества и банките. Върху ръста на активите пречат и наложените от държавата изисквания средствата да се влагат в нискодоходни книжа, като държавните ценни книжа, които за 2006 г. и досега за 2007 г. носят доходност, по-ниска от инфлацията. Така например при осигурителен доход от 220 лв., за допълнително задължително пенсионно осигуряване се отделят 5% или 11 лв. на месец, като за самия превод банковата система удържа такса за всеки превод в размер на 0,8 лв., тоест допълнителни 7,3% от размера на вноската отиват само за транзакционни разходи преди средствата да са постъпили в държавата и оттам - разпределени към пенсионните фондове.

                      Пенсионно-осигурителните дружества имат разрешението от Кодекса за социално осигуряване да удържат такса за управление в размер до 5% от всяка осигурителна вноска и повечето все още удържат максимално позволените 5%. Тоест от тези 11 лв. на месец сумата намалява до 10,45 лв. Ежегодно пенсионно-осигурителните дружества удържат и инвестиционна такса в размер на 1% от стойността на нетните активи на универсалния пенсионен фонд. Тоест дружествата ще получат близо 20 млн. лв. от инвестиционна такса при текущия размер на активите от 1,97 млрд. лв.

                      Така основни печеливши от осигурителната система са банките и осигурителните компании. Само от вноските за универсален пенсионен фонд банките имат по 2 млн. лв. приход на месец или 24 млн. лв. на година, защото всеки месец за 2,5 млн. лица се правят вноски.

                      За 2006 г., когато активите на пенсионните фондове са чувствително по-ниски от текущите, дейставащите тогава 9 пенсионноосигурителни дружества реализират обща печалба от 10,6 млн. лв., при приходи от такси и удръжки в размер на 32.1 млн. лв.

                      http://www.investor.bg/?id=54132
                      1
                      Да
                      100.00%
                      1
                      Не
                      0.00%
                      0
                      Не мога да преценя
                      0.00%
                      0
                    Working...
                    X