Политика (архив до 1.08.2013)

[Бързоходко]

Аз и ГЕРБ не ги броя за опозиция. Те правят всичко възможно да подпомогнат урпавляващите

Да забелязва се че БСП+ДПС се чувстват доста комфортно напоследак.

[Kiro]

https://www.facebook.com/photo.php?f...type=1&theater

ПРИ НАС И МУТРИТЕ СА КОМУНИСТИ

[vinkel]

14:59. МФ ревизира в негативна посока БВП на България за 2013 г. с - 1,5 млрд. лева и приходите с -1 млрд. лева. dir.bg
Чакаме и над 50 000 нови безработни вместо обещаните 250 000 работни места.
Спрян е и строежа на пътя магистрала Тракия Разлог. От месец вече не се работи по него.

Златен Винкел за Дянков .
Разходите да бъдат ревизирани с 3 милиарда надолу за сметка на бездарната мързелива администрация , охраната на БОКО , Цецо от НСО

[4ono]

Обещания Седянкови-търчи лъжи.

http://web.hit.bg/josifgurbov/FUNN/2...OR-BBRNQ21.pps

[Kiro]

Дилемата на протестиращия, или как да махнем БСП и ДПС, без да връщаме ГЕРБ



Росен Плевнелиев: Изборът на шеф на ДАНС е ярка демонстрация на политика на задкулисие и сделки, а не на политика на принципност - 15 юни

Политолози и социолози за избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС (допълнена) - 14 юни

Огнян Минчев: Мафията триумфално пое държавата - 14 юни
Съдейки по решението на лидерите на БСП и ДПС да се опитат да назначат за председател на ДАНС Делян Пеевски, виждаме, че българските политически лидери за пореден път са се озовали в свят, съвършено различен от този, в който се намират големи, прогресивни и цивилизовани групи от обществото. В конкретния случай най-важна не е нито политическата грешка, нито цивилизационното разминаване, въпреки че и двете са налице.

Политическата грешка се състои в объркването, че БСП и ДПС са спечелили изборите и като победители имат правото на няколко месеца безопасно разместване на властовите постове поради обществения кредит на доверие. Истината е, че такава възможност не стои пред управляващата коалиция.

Цивилизационното разминаване също е ясно откроимо – по всичко личи, че личните кариерни цели на Сергей Станишев (и може би за щастие) не са локализирани в България. Личните му цели са за развитие на терена на европейската политика. И само преди седмица г-н Станишев имаше всички шансове да се изкачва стремглаво по пътеката на европейската си кариера. След решението за назначаване на Пеевски ясно се видя и силно се изказа от евроатлантически партньори, че лидерът на БСП и ПЕС се намира в съвсем различно, неевропейско цивилизационно пространство. Въпреки че може и да не го осъзнава все още, за негово огромно лично съжаление, бъдещата му европейска политическа кариера се изпари за точно 15 минути парламентарни обсъждания.

Най-голямото разминаване

обаче е другаде. Най-голямото разминаване е във времето, в което политическите лидери живеят. Явно невслушвайки се в патетичната и почти предсмъртна политическа реч на Ахмед Доган, лидерите на парламентарно представените партии не разбраха, че се намират в един свят, в който информацията се движи по правилата на постмодерното общество – общество, в което централните структури губят своето влияние и стават изцяло зависими от мрежовите конструкции. В такъв свят обществото може да организира протести, достигащи практически пълния максимум на гражданска енергия за точно 6 часа.

Абсолютно същата грешка направиха преди време политическите върхушки в арабските общества, които и до днес не разбират, че не бяха премахнати нито от западния заговор, нито от мюсюлманските братя, а от най-обикновените и нормални млади граждани, които имаха нужда само от

силата на социалните мрежи

на блоговете и директната онлайн комуникация, за да свалят иначе несваляемите си диктаторски режими. Същата грешка направи само седмица преди Станишев, Местан и Орешарски и значително по-ловкият и по-едър, световен политически играч Реджеп Ердоган. Самият той все още не разбира, че "Туитър" не е клетка на терористична организация, а съвременният еквивалент на атинянската агора.

Същата грешка направи и Борисов преди месеци – не разбра, че тези, които "идват да му протестират", не са докарани с автобуси от БСП, не са организирани от профсъюзите или събрани от камарите и съсловните организации. Не разбра, че те са най-обикновени активни граждани, които не са доволни от начина, по който обществото им се развива. Тогава обаче имаше сериозни разлики. Тогава само ако Борисов беше разбрал какво се случва, можеше дори да се измъкне от ситуацията – да обяви, че е сгрешил, и отново да подмени публичния си образ, този път от "Строителя" към "Защитника на обикновените хора".

Управляващото мнозинство днес обаче не е в такава ситуация. Орешарски не може да щракне с пръсти и да реши, че трябва да замени образа си на "Олигархски" с този на "Организаторски". Затова и

първата голяма грешка вероятно ще остане и последната

на Станишев, Местан и премиера. Ако по силата на чудото и летните месеци правителството оцелее през следващите няколко седмици, то всеки следващ грешен ход със сигурност ще го събори за минимално време – или по-точно за толкова време, колкото е нужно на хората да се самоорганизират в социалните мрежи.

Поглеждайки към неизбежността на бъдещето, достигаме и до дилемата на протестиращия. Наблюдавайки посланията, които интелигентните протестиращи отправят на улиците на централна София, виждам, че до нея са достигнали и те – как да свалим БСП и ДПС, без да връщаме ГЕРБ.

Това е въпросът

на седмицата, след като въпросът на миналата седмица беше "как да не позволяваме на Пеевски да стане шеф на ДАНС". А отговорът се крие точно там, където се криеше и новооткритата сила на гражданите – първо на гражданите на арабските страни, после на Турция и накрая на България.

Отговорът е модернизацията на партийните субекти в дясното пространство чрез използването на гражданските енергии в социалните мрежи.

Голямото израстване на новата десница ще мине точно през способността й по съвършено модерен и съвременен начин да агрегира обществените настроения и да ги канализира на политическата арена. Това е и единственият път Станишев и Местан да бъдат свалени, без на тяхно място да се върнат Борисов и Цветанов. Това е и

голямата кауза на новото и модерното дясно

– да живее в света, в който живеят неговите бъдещи избиратели, да обединява, а да не разделя, и в крайна сметка по един естествен начин да дефинира новата дясна мечта на България.

Това, по всичко личи, биха искали и гражданите, протестиращи през последните дни в София и другите големи градове в страната. Това намекват чрез своите плакати от типа на "ГЕРБ=БСП=ДПС=Атака=Мафия".

Стои въпросът ще имат ли политиците на новото дясно пространство визията и възможностите, за да постигнат този синхрон между себе си и гражданите, които ще представляват, или отново масови, прогресивни и цивилизовани граждански групи ще останат в съвършено различен свят от хората, които ще избират за свои политически представители.

[ravnovesie]

Партия ЮРУШ за опозиция ли я броите? Може ама след 10 милиона евра.

Аз и ГЕРБ не ги броя за опозиция. Те правят всичко възможно да подпомогнат урпавляващите

[Kiro]

http://lubamanolova.info/analizi/201...s-nashite-pari

Полегнали са от ГЕРБ... с нашите пари!
PostDateIconСряда, 19 Юни 2013г. 10:30ч. | PostAuthorIconАвтор: Люба МАНОЛОВА | Печат

Българинът плаща на депутатите по 17 000 на калпак, плюс заплата всеки месец!

[4ono]

Берем първите плодове на "експерта" Орешарски

14:59. МФ ревизира в негативна посока БВП на България за 2013 г. с - 1,5 млрд. лева и приходите с -1 млрд. лева. dir.bg
Чакаме и над 50 000 нови безработни вместо обещаните 250 000 работни места.
Спрян е и строежа на пътя магистрала Тракия Разлог. От месец вече не се работи по него.

[Shar]

Какво извинение, какво покаяние, какъв "катарзис" бе хора.
Ето я следващата серия:

"Нагласиха Сидеров за бос на "Антикорупция""

[Kiro]

http://senzacia.net/%D1%81%D0%BA%D0%...B8%D0%BD-47051

Цветанов праща тъста и тъща си в чужбина, за да не пропеят пред данъчните

БРАВО НА ЦУЦИЛАН

[Бързоходко]

Стамболов - защо ГЕРБ не иска вот на недоверие

Партия ЮРУШ за опозиция ли я броите? Може ама след 10 милиона евра.

[ravnovesie]

Стамболов - защо ГЕРБ не иска вот на недоверие

[Стамболов]

Лицемерен опит за извинение


Kafene.net

Многото извинения, които прозвучаха в парламента при отмяната на решението за избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, изглежда няма да са достатъчни за успокояване на общественото напражение. Не само защото идват чак на шестия ден от протестите, а защото БСП и ДПС не намериха сили да се разделят окончателно с човека, който изкара хиляди на протести. Лидерите им предпочетоха да прехвърлят казуса с връщането на Пеевски като депутат от ДПС на Конституционния съд с ясното съзнание, че това ще бъде дълга и спорна процедура.

Големият въпрос с какво толкова Пеевски е важен, че двете партии са готови да го носят като воденичен камък месеци наред, с ясното съзнание, че им вреди, така и не намери отговор.

В пърия час след обсъжданията в парламента БНР интервюира няколко наблюдатели, които също бяха стъписани от липсата на адекватно политическо поведение.

"Наблюдаваме изключително лицемерен опит за подмяна на онова, което взриви хората и което няма да ги успокои, една морална риторика, с която всички, които застанаха на трибуната, се опитаха да подменят един неморален казус", смята журналистката Еми Барух. Според нея от парламентарната трибуна не е прозвучало извинение.

"Извинение би означавало ние да научим истината, да ни се каже: този човек бе предложен от еди-кои си структури, защитава еди-какви си интереси, беше предложен с еди-какви си мотиви. Извинявайте! Беше грешка. Няма да се подчиним. Ще разкъсаме този октопод, който ни превръща в изпълнители на тези неясни за обществото центрове на олигархична власт. Аз съм всеки ден на площада. В българското общество се направи важна крачка напред в чувството ни за свобода – хората престанаха да се страхуват. Колко време може да удържи сегашното статукво зависи от това дали хората ще продължат да не се страхуват. В момента отвоюваме собственото си достойнство", подчерта Барух.

Тя не вярва, че хората ще повярват на този опит за извинение. "Виждам народни представители, които избраха за по-малко от 15 минути Делян Пеевски. Отне им 1 час и 15 минути да обяснят защо това е грешно, но го направиха по такъв начин, който да скрие от обществото причините за този избор. Същевременно на Пеевски е бил даден най-високият достъп с гриф "Строго секретно". Той даде и интервю от кабинета на председателя на ДАНС. Много важно е какво е свършило лицето Пеевски с този достъп в тези няколко дни, в които улицата не можа да понесе тази гавра с елементарното чувство за приличие", коментира журналистката.

По думите й прехвърлянето на топката към Канституционния съд фактически е едно позорно пилат-понтийско измиване на ръцете. Ако следим внимателно процесите в съдебната система през последните месеци, конституционните съдии не са ни убедили в чистотата и законосъобразността във вземането на решения, а не в правните хватки, които са възможни в тази материя, напомни Барух.

За бившия депутат от Великото народно събрание и публицист Михаил Неделчев прехвърлянето на казуса с Пеевски към КС е нормално. "Трябваше да се очаква, че нито една от политическите сили, които подържат кандидатурата му, няма да тръгне да защитава казуса, че той трябва да остане депутат. По този начин никой не поема отговорност", обясни той.

Неделчев коментира и зараждащата се нова сюжетна линия около Пеевски чрез тиражираните от медиите му информации, че президентът Росен Плевнелиев е участвал в схема за прехвърляне на големи суми в офшорни сметки с цел неплащане на данъци, докато е бил бизнесмен.

"Ние имаме пълна непоносимост към това непрестанно бълване на всякакви компромати от БСП. Не може непрекъснато от трибуната на Народното събрание да се говори за престъпници, престъпления, канали и апокалиптични неща. Ако наистина има такива, нека Станишев и Местан да поискат от главния прокурор установяването им. На фона на всичко случило се от петък те морализаторстват. Какво означава този тон? Къде живеят тези хора въобще?", каза Неделчев.

Журналистът Димитър Новков коментира, че през последната седмица се наблюдава противопоставяне на социални мрежи, интернет и телевизии и съответно вестници на определени групировки. Той даде пример с информацията за офшорните сметки на Плевнелиев, която бе пусната от анонимен сайт и светкавично тиражирана от всички медии на Пеевски.

[ravnovesie]

В момента "опозицията" в парламента е с 1 човек повече от управляващите.

Но "опозицията" удобно не иска да гласува вот на недоверие

[Kiro]

КАК НЕ ДАЖЕ БУДА Е БОГ НА БОГОВЕТЕ, А ЦУЦИ Е ДЕМОКРАТ И ЗАТОВА СЛЕДИ ВСИЧКИ, А ПАШАТА И КАРАТИСТА СА ВЪРХОВНИ БИЗНЕСМЕНИ И ЗАТОВА ИЗНУДВАТ И ИМАТ КОНТРАБАНДНИ КАНАЛИ
ВИЕ ПЪК НЕ СТЕ МУТРЕНСКИ ТРОЛОВЕ, А СУПЕР ИНТЕЛИГЕНТНИ ИКОНОМИСТИ И ФИНАНСИСТИ

Кажете истината, г-н президент!

Обама е в Берлин, германците от дни са в очакване на речта му. Какво биха искали да чуят те от американския президент? Истината и само истината, пише германският публицист Щефан Кузмани в отворено писмо до Обама.

Многоуважаеми г-н президент, скъпи Барак Обама,

не можете да си представите с какво нетърпение очакваме речта Ви пред Бранденбургската врата. Вие знаете, че всички американски президенти, посещавали Берлин, носят някакво великолепно послание. Надали има някой, който да не е чувал за прословутата фраза, изречена от Джон Ф. Кенеди "Ich bin ein Berliner!" ("Аз съм берлинчанин"). Роналд Рейгън пък насърчи повторното обединение на Германия с изречението "Tear down this wall!" ("Разрушете тази стена!"). Думите на бил Клинтън "Alles ist möglich! Berlin ist frei!" (Всичко е възможно! Берлин е свободен!) са в сърцата ни. Речта на Джордж Буш младши може и да сме я позабравили, но и той е бил в Берлин... Сега е Ваш ред, г-н Обама. А нашите очаквания са огромни.

"Очакваме речта Ви с нетърпение, г-н президент"

Каква надежда ни носите този път?

Вие събудихте нашите надежди, г-н президент. Последния път, когато бяхте в Берлин през 2008, още като кандидат за президентския пост, не говорихте пред Бранденбургската врата, а пред Колоната на победата. Тогава Вие казахте: "People of Berlin, people of the world - this is our moment. This is our time" (Граждани на Берлин, граждани на света, това е нашият момент, това е нашето време). Звучеше прекрасно - като надежда и начало, съвсем в стила на Вашия предизборен слоган "Yes we can" (Да, ние можем).

Вече сте президент от почти пет години. Каква надежда ни носите този път? Какво искате да ни кажете днес? Не е лесно да се отговори на този въпрос. Студената война отдавна е отминала, така че не си мислете, че ще спечелите точки с изрази на солидарност. "Аз съм берлинчанин" днес ще предизвика по-скоро страхове, отколкото възхита. Хората ще си кажат: О, Боже, да не би пък Обама да си е купил жилище в Берлин? Тогава наемите и цените на недвижимите имоти биха скочили още повече. Тъй че по-добре не го казвайте.

Едва ли проблемите на този град и тази държава Ви засягат дълбоко. Сигурно сте безразличен към нашия провал с летището Берлин-Бранденбург, нали? А що се отнася до еврокризата, най-вероятно смятате, че за нея първо трябва да се погрижат европейците. Така ли е? Едва ли някой ще Ви го каже открито, но Вие пристигате в една страна, която в момента няма истински проблеми. Във всеки случай не такива, които не биха могли да бъдат решени с пари и добра воля. Ние живеем в мир със съседите, с нашето евро все още можем да си купим хляб и автомобили, а и казахме "не" на лошия атом. Всичко това звучи добре, нали? Но някак не пасва за Вашата реч. Защото там, където няма нищета и копнеж, там където всички доволно се наслаждават на лятото, няма нужда и от големи думи.

"Днес сме приятели, които нямат какво да си кажат"

За Бога, не се опитвайте да бъдете забавен!

И още нещо. Предполагам няма да отречете, че въпреки цялото приятелство през последните години ние малко се раздалечихме. Вие, американците, ни освободихте от нацистите през Втората световна война. Научихте ни какво е свобода. И ние ще Ви бъдем вечно признателни. Днес обаче не се нуждаем един от друг като съюзници срещу лошите комунисти. Г-н президент, на нас ни липсва голямата обща тема. Ние седим един до друг като приятели, които нямат какво да си кажат. Няма нищо лошо, приятелите могат и да помълчат заедно. Но не и днес. Днес Вие ще говорите пред нас. Какво искате и какво можете да ни кажете днес в тази нова отрезвителна фаза на нашето старо приятелство?

Моля Ви, не произнасяйте нeщо банално от рода на "I like Berlin" (Харесвам Берлин). Ще бъде смешно. Вие не сте турист. Не казвайте и "We can do it" (Ще се справим), още по-малко пък "Together we can do it" (Ще се справим заедно), защото ние недоверчиво ще се запитаме дали това послание не е покана за участие във война в Сирия или Иран. И, за Бога, не се опитвайте да бъдете забавен и не се оправдавайте за скандала с подслушването. Просто кажете най-важното изречение, което можете да споделите като президент на САЩ за отношението Ви към Берлин, Германия, Европа и останалия свят. Изправете се пред Бранденбургската врата и кажете истина: "Аз съм американец!"

АГ, ДПА, ШО, К. Цанев/Редактор: М. Илчева