Време разделно. Отново
http://reduta.bg/v2/article/%D0%B2%D...BE%D0%B2%D0%BE
Управленията на БСП винаги носят тежки геополитически дилеми и този път няма по никакъв начин да бъде по-различен. За вплътнение на всичко това служеше нарочното профанизиране на пазарната идея чрез престъпна трансформация на собственост и използването на югоембаргото като хранителна среда за повсеместна криминализация. Уродливата България от средата на миналото десетилетие бе крайния продукт на всички тези процеси.
Това политическа тяло нямаше как да влезе в Европейския съюз и НАТО. И нямаше, ако не беше 1997-а и управлението на ОДС. Ако не беше собственото безумие на БСП, за да срине сама конструкцията си след като на страната вече бе теглена чертата и тя преминаваше на север и стигаше до Румъния.
Следващият поход на БСП към властта по време на „тройната коалиция“ бе с вече подписан договор за присъединяване, но въпреки това тя направи възможното, за да остави познатите си следи. Само в рамките на година от влизането в съюза успяха да наплетат такива мрежи и скандали, че за страната ни започна да се пише като за провалена страна-членка. Спирането на фондовете бе само айсберга на фиаското, защото името на страната стана нарицателно, а „големия шлем“ ясно даде посоката, в която ще се върви.
Днес БСП е в познатото си амплоа и отново се е захванала да разглобява перспективите на страната за развитие.
В момента има много неща, които правят процеса на геополитическо изместване по-лесен. Тези процеси започват да създават големи политически и икономически полета за всички неевропейски интереси, които освен всичко останало могат да влизат в лесни комбинации за експанзия. Фокусът на Путин върху развитие на икономическия модел на Русия (колкото е трудно за представяне да е това) има като допълващ елемент не просто използването на енергийна стратегия, но и включването на финанси, търговия, инвестиции като инструмент за връщане на влияние.
Ако за този контекст си дават сметка различните стратези на новата вълна за разширяване на влияние то със сигурност и ние като общество трябва да започнем да мислим и реагираме. Подобно разширение на инструментариума е вече съвсем видимо – финансова експанзия и ресурс за купуване на активи, търговски мрежи и медийно влияние, засилено културно присъствие, интерес към футболни клубове. Ако към всички тези неща добавим познатата ни вече картина на руско „присъствие“ и вече очертаната по-обща ситуация геополитическите залози на този кабинет стават съвсем отчетливи. Те изискват не просто политическа реакция, но и поредица сякаш по-сложни неща. Геополитическата дилема няма острата еднозначност от средата на 90-те години, а и много хора са с вече притъпени сетива за подобни аргументи. Тези интереси си имат постоянно увеличаващ се обслужващ персонал с ясен статусен и икономически залог. Лекотата на глобалното общуване и движение кара подобни дилеми да не изглеждат толкова заплашително и това допълнително води до подценяване на реалните заплахи.
http://reduta.bg/v2/article/%D0%B2%D...BE%D0%B2%D0%BE
Управленията на БСП винаги носят тежки геополитически дилеми и този път няма по никакъв начин да бъде по-различен. За вплътнение на всичко това служеше нарочното профанизиране на пазарната идея чрез престъпна трансформация на собственост и използването на югоембаргото като хранителна среда за повсеместна криминализация. Уродливата България от средата на миналото десетилетие бе крайния продукт на всички тези процеси.
Това политическа тяло нямаше как да влезе в Европейския съюз и НАТО. И нямаше, ако не беше 1997-а и управлението на ОДС. Ако не беше собственото безумие на БСП, за да срине сама конструкцията си след като на страната вече бе теглена чертата и тя преминаваше на север и стигаше до Румъния.
Следващият поход на БСП към властта по време на „тройната коалиция“ бе с вече подписан договор за присъединяване, но въпреки това тя направи възможното, за да остави познатите си следи. Само в рамките на година от влизането в съюза успяха да наплетат такива мрежи и скандали, че за страната ни започна да се пише като за провалена страна-членка. Спирането на фондовете бе само айсберга на фиаското, защото името на страната стана нарицателно, а „големия шлем“ ясно даде посоката, в която ще се върви.
Днес БСП е в познатото си амплоа и отново се е захванала да разглобява перспективите на страната за развитие.
В момента има много неща, които правят процеса на геополитическо изместване по-лесен. Тези процеси започват да създават големи политически и икономически полета за всички неевропейски интереси, които освен всичко останало могат да влизат в лесни комбинации за експанзия. Фокусът на Путин върху развитие на икономическия модел на Русия (колкото е трудно за представяне да е това) има като допълващ елемент не просто използването на енергийна стратегия, но и включването на финанси, търговия, инвестиции като инструмент за връщане на влияние.
Ако за този контекст си дават сметка различните стратези на новата вълна за разширяване на влияние то със сигурност и ние като общество трябва да започнем да мислим и реагираме. Подобно разширение на инструментариума е вече съвсем видимо – финансова експанзия и ресурс за купуване на активи, търговски мрежи и медийно влияние, засилено културно присъствие, интерес към футболни клубове. Ако към всички тези неща добавим познатата ни вече картина на руско „присъствие“ и вече очертаната по-обща ситуация геополитическите залози на този кабинет стават съвсем отчетливи. Те изискват не просто политическа реакция, но и поредица сякаш по-сложни неща. Геополитическата дилема няма острата еднозначност от средата на 90-те години, а и много хора са с вече притъпени сетива за подобни аргументи. Тези интереси си имат постоянно увеличаващ се обслужващ персонал с ясен статусен и икономически залог. Лекотата на глобалното общуване и движение кара подобни дилеми да не изглеждат толкова заплашително и това допълнително води до подценяване на реалните заплахи.
Коментар