Инициатива за реформи!

[Valentinski]

Петиция?

Мислител,

би било добре да оформим предложенията си за реформи, да ги подпишем и изпратим до МС и НС, но не мога да си представя чисто технически как да стане това. И аз съм се замислял за тази идея... Мога обаче да кажа, че съм пращал списъка (с редовните ъпдейти) до различни институционални и-мейл адреси. Поствал съм го и в някои електронни форми


"Предлолагам, че няма да са всички тези реформи, а тези по които постигнем всеобщо въгласие"

Аз също мисля, че по отделни пунктове би имало несъгласни, но с принципите сме съгласни всички: изтегляне на държавата от икономиката, дерегулация, либерализация и в крайна сметка повече свобода и благоденствие за личността и обществото.

В крайна сметка богата е държава, чиито граждани, а не бюрократи са богати.

[Мислителят]

Аз също много съм се чудил защо трябва да се извади документ от работодателям, че съм си внесъл осигуровките, след като те са внасят по сметката на НОИ и все пак те трябва да са наясно какво влиза и какво излиза по тяхна сметка.

[Борса]

Реформи

В тази връзка имам още едно предложение за облекчаване администрирането на плащанията към НОИ - всички плащания към него да бъдат с едно платежно. Цялата дължима сума ще се превежда с един превод на НОИ, а то да си я разпределя по отделните параграфи. Нали всеки месец му се предоставят дани на кое ЕГН какви суми са начислени и за какво. А не служителите му да се чудят по цял ден какво да правят и когато поискаш някаква справка аз трябва да им доказвам, че съм си платил, а не те просто да проверят във великата си и доста скъпа база данни. Крайно време е бизнеса да спре да бъде в услуга на държавната администрация, а да е точно обратното. Това важи в пълна сила и за данъчните. Не може да ми искат при проверка копия от данъчни декларациии, които те имат, но ги мързи да си издирят от архива. Цената на данъчните проверки понякога е по-висока от рушвета, който взимат данъчните
И най накрая да се разбере дали БФБ извършва финансова услуга или не, защото досега никой от там не е дал задоволителен отговор защо начисляват ДДС в/у комисионните си.

[Мислителят]

Аз имам предложение - защо не оформим това предложение за реформи и всички съгласни с него да го подпишем и да го изпратим до МС и НС. Предлолагам, че няма да са всички тези реформи, а тези по които постигнем всеобщо въгласие.
Какво мислите по въпроса?

[Valentinski]

Банкови такси

По-принцип съм съгласен, че цените на банковите услуги са високи, но в крайна сметка банките са в частни ръце и правителството няма никаква вина тук. Правителството не е отговорно и за охлаждането на кредитната експанзия - там мерките се предприемат от БНБ.
Въобще, ако говориме за сектори, то този на финансовите услуги е възможно най-напреднал в прокарването на пазарните принципи. Поради тази (и някои други) причини избрах работата в банка

Е, в крайна сметка е наистина дразнещо да платиш 3 кинта за превод на няколко десетки.

[vasilevich]

Колеги , бих искал да изразя възмущението си от банковите услуги !
Осигурявам се като самонаето лице на 220 лв. месечно.
ДОД-26%-57,20лв.
УПФ- 3% - 6,60лв.
ЗО - 6%-13,20лв.
Общо 77лв.
За целта попървам 3 платежни.
Банката / не само моята а и другите банки/ взимат за преводите 3лв.
такси !!!
Това е близо 4% от сумата за осигуровки!!!
Трябва да измислят нашите държавници нещо по въпроса , тези 4% отиват не като солидарен принос по смекчаване на социалното неравенство , а пълнят гушите на банковата мафия .

[Valentinski]

Comment

Благодаря за коментара.

Да, Закон за частните съдебни изпълнители беше приет през Май и даже влезе в сила на 01.09., но това не значи, че частно съдебно изпълнение има ... За несъвършенствата на закона имаше много точни коментари от ИПИ и тези несъвършенства са основната причина по-голямата част от няколкостотинте съдии-изпълнители в БГ да не искат да станат частници... Моето мнение е, че съдебното изпълнение трябва да бъде ИЗЦЯЛО приватизирано.

Добри коментари на социална и пенсионна тематика!

Valentinski

[Борса]

Реформи

Валентински,
вече се прие закон за частните съдия-изпълнители. По принцип за данък върху земеделските земи съм съгласен, но само за пустеещите обработваеми земи. Също може да се помисли за признаване на лихви по ипотечни кредити за разход ако се отнасят за за покупка на основно жилище. Това облекчение ще се прилага само веднъж за едно семейство. Мисля, че това е един от начините да стимулираме младите хора да останат в страната, защото притежаване на жилище е доста силен стимул за много от тях. Трябва да има реформи в системата на социалните помощи - на семейства, чиито деца не ходят на училище да се отказват помощи. Също така безработните да полагат общественополезен труд, за да имат право да получават помощи (това условие може да влезе в сила след определен брой предложения за работа и откази по тях от безработния). Социалната пенсия да бъде по-малка от минималната пенсия за трудов стаж (не може този който е бъхтал 30 години да получава по-малко от този, който не е работил и 2 години). Здравното осигуряване да бъде изцяло на капиталов принцип. На безработните и социално слабите да се гарантира само животоспасяващо лечение и спешна помощ. Всичко останало - с пари. Първият пенсионен стълб да премине постепенно на капиталов принцип като първоначално половината от общата вноска за пенсия (от работника и работодателя) да отива по лична сметка на осигурения, а останалата половина - за общото благо. Дефицитът да се покрие от бюджета за сметка ограничаване разходите на държавната администрация и приходите от приватизация.

[Valentinski]

Update

Ъпдейтвам инициативата си за реформа със следните предложения:

Към раздел "Приватизация" добавям "Арсенал" и "Пловдивски панаир".

Към раздел "Други" добавям:

1. въвеждане на минимален данък върху земеделската земя (стимул за комасацията!)

2. премахване на акциза върху чая и кафето (който все пак не беше премахнат и през изтеклата седмица)

3. либерализиране инвестиционния режим на засължителните и доброволните пенсионно-осигурителни дружества.


Valentinski

[промяна]

Напредва ли посткомунистическото преобразуване?*

Анджей Бжески
(професор в Калифорнийския университет, Дейвис)


В доклада си “1989 - 2004: 15 години преход” (представен на последния симпозиум на Центъра за изследвания на посткомунистическите икономики в Блед) нашите колеги от Чехия Владимир Бенашек и Алена Земплинерова изглежда допускат, че отговорът на въпроса е “да”. “Въпреки огромните разходи по операцията - заключават те, - стълкновенията на пазарния икономически сектор с йерархичните системи на управление и забавените срокове на съпътстващите реформи…, икономиката показва своята… жизненост през прехода и в дългосрочен план постепенно върви по пътя на подобряване благоденствието в страните в преход”. Допускайки неизбежните различия между страните, това вероятно е така.

Все още на настоящия етап има много неща, които предизвикват тревога. Когато държавите на марксистко-ленинската партия се сриваха, мнозина от нас хранеха надежди за капиталистическа трансформация на съветския блок. Ключовата реформа на собствеността изглеждаше проста: бърза приватизация с всякакви средства. Ваучери, продажби на чуждестранни и местни собственици, включително работнически кооперации, - всичко това се разглеждаше като част от решението. Известен американски икономист полушеговито убеждаваше своите слушатели, че дори и пускане на акции от самолет на случаен принцип би могло да свърши работа. Днес ние знаем, че той не е бил прав. Приватизацията се оказа най-заплетената част на посткомунистическите реформи. Обвита в проблеми и скандали, тя все още продължава след десетилетие и половина. За сравнение, първоначално страшната задача за стабилизация на макроравнище се оказа много по-лесно осъществима.

Фактът, че капиталът както местен, така и международен, не достигаше, представляваше, разбира се, препятствие за развитието на частното предприемачество. Но действителните причини за трудностите се крият в политиката и социологията на посткомунизма. Управляващите партии се оказаха принудени формално да предадат властта, но техните функционери, включително полицията, съумяха да останат на влиятелни постове. Някои оцеляха в политиката, други продължават като управители на големи национализирани фирми, а трети, по силата на своите връзки, се превърнаха в бизнесмени . При наличието на променяща се съдебна система и съдилища, напълнени с комунистически назначения, несигурността за започване на законен бизнес вероятно би разколебала мнозина. Единствено тези, които имат здрави връзки с влиятелните кръгове, биха могли да разчитат на успех. Нито пък, както стана ясно, отказът да се обезщетят истинските собственици за собствеността, конфискувана от комунистите, спомогна за възстановяването на моралните устои на капитализма. Взети заедно, обстоятелствата не бяха благоприятни за предприемачеството, което, както знаем, е ключов елемент от икономическия напредък.

Какво могат да направят страничните наблюдатели, за да насърчат предприемачеството в посткомунистическите страни? За съжаление не е твърде много. Разбира се, налице е възможност за предоставяне на повече форми за обучение и увеличаване на наличността на началните инвестиции . В най-добрия случай ефектите от такива мерки са незначителни. По-важното е, особено доколкото това засяга Европейския съюз, стриктното спазване на Хипократовата сентенция primum non nocere (1), особено в държавите членки. Посткомунистическите страни трябва да бъдат защитени от излишъка на регулаторен устрем на Брюксел. Това е почти всичко, което може да се направи и да е от полза.

С течение на времето, със смяната на поколенията, комунистическото влияние в страните от Централна и Източна Европа, евентуално дори и в Русия, ще се намали. За добро или за лошо, посткомунизмът ще бъде потопен от Европа. Несъмнено ще изникват нови предизвикателства, а някои от старите ще се появят отново. Но това вече е друга история.


---------------------------------
* Осемдесетия си рожден ден проф. Анджей Бжески отпразнува преди двадесет дни в Блед, Словения, където беше за да участва в организирания от Центъра за изследвания на посткомунистическите икономики семинар на тема: “Какво могат да направят ЕС и САЩ за насърчаване на предприемачеството в Европа и на други места по света?”, 23-25 септември 2005.

(1)* преди всичко да не се вреди

www.ime.bg

[промяна]

200 хил. заявления срещу незаконните цени на тока

кампанията струва ми се, че продължава .
Мислите ли да се включите в нея ?
Ако някой се интересува може да посети

http://www.potrebiteli-bg.com/
"Бюра за съвети"

[промяна]

Що триете мненията?

[Valentinski]

Да, моите "писания" бяха коментирани от Института за Пазарна Икономика, но междувременно съм добавил и други идеи. Копирам ги на различни места, за да им дам по-голяма гласност. Благодаря за коментарите и за критичния поглед към някои идеи.

Поздрави

Valentinski

[hah]

По другите точки също може да се дискутира, например за използване на нефтопровода Бургас-Александруполис мисля няма интерес от пертолните компании, а без такъв ще си остане една скъпа декоративна тръба.

[hah]

От изброените за приватизация предприятия не бих се съгласил с няколко:
Насърчителна банка - толкова е малка, че е безсмислено, въобще едва ли някой би я купил, а и е създадена за конкретни държавни цели;
Булгаргаз - държавата трябва да запази поне една печеливша компания, която да може да продаде в случай на някаква криза или тежка ситуация, както сега продаваха пакети от Газ де Франс и Енел заради дефицитите;
Топлофикациите - вижда се, че с частни ютилити компании е по-лошо - пример Софийска вода.
НЕК - по предходните 2 причини.