Наталия Киселова – председател на НС и бивш секретар по правни въпроси на плячкаджията-пират, офшорник и бивш президент Росен Плевнелиев (вж. публикацията „П“ като Плевнелиев“,https://zora-news.com/index.php?view...ato-plevneliev; , еднолично върна искането. Като резултат от самоволното ѝ действие, парламентът няма да гласува предложението на държавния глава.
От Пресцентъра на НС съобщават, че предложението на президента било върнато като недопустимо. В мотивите на Киселова се сочело, че то противоречало на Конституцията на Република България (КРБ), Договора за функционирането на ЕС, Договора за присъединяване на РБ към ЕС, Акта относно условията за присъединяване на РБ и Румъния и промените в Учредителните договори, както и на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Дори да не е завършил „право“, всеки грамотен гражданин може да установи какви са правомощията на председателя на НС. Изброени са изчерпателно в чл.77, ал.1 на КРБ: председателят представлява НС; предлага проект за дневен ред на заседанията; открива, ръководи и закрива заседанията на НС; удостоверява с подписа си съдържанието на приетите от НС актове; обнародва актовете, приети от НС; организира международните връзки на НС. Толкова!
Няма разпоредба, с коятоВърховният законодател – Седмото Велико Народно събрание, да е овластил председателя с правото да връща постъпили в НС предложения, нито еднолично да се произнася по тях, вкл. дали са допустими или недопустими.
Възниква въпросът: самоволното действие на Наталия Киселова представлява ли престъпление?
В чл. 323, ал.1 на глава Х - Престъпления против реда и общественото спокойствие на Наказателния кодекс (НК) е дефиниран съставът на престъплението самоуправство: „Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до 5 (пет) години…“
За да е налице престъпно самоуправство, деецът трябва да съзнава, че правото е оспорено; а също – действията му да не са маловажни, т.е. да разкриват достатъчна степен на обществена опасност.
В конкретния казус няма съмнение, че еднолично, не по установения от закона ред, мотивирайки се с измислени правомощия, които не са разписани от КРБ, Наталия Киселова самоволно се е обявила за арбитър по възникнал спор, отнемайки разписаното в чл. 45 на Конституцията НЕОТМЕНИМО ПРАВО на всеки български гражданин, вкл. на държавния глава – след като безспорно е български гражданин, да сезира парламента с предложение да се произнесе по конкретен въпрос.
Нещо повече: г-жа Киселова съзнава, че с действието си оспорва правото на президента да сезира парламента; съзнава, че това действие не е маловажно, доколкото засяга и правото на всеки български гражданин, на Върховния суверен – Народът, да се произнесе по екзистенциален за нацията въпрос. По такъв начин действието на г-жа Киселова разкрива изключително висока степен на обществена опасност. Тази висока степен на опасност за гражданите и обществото е онова именно качество, което превръща действието ѝ в деяние, в ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, по смисъла на цитираната разпоредба от НК.
А дали деянието на Киселова не е особено утежняващо и поради факта, че има юридическо образование, познава разпоредбите на Конституцията; а като председател на НС, длъжността ѝ вменява стриктно да ги съблюдава? И не върши ли тя тъкмо обратното: доброволно и съзнателно нарушава клетвата по чл. 76, ал. 2 „да спазва Конституцията и във всичките си действия да се ръководи от интересите на народа“, като по такъв начин става и КЛЕТВОПРЕСТЪПНИК?
Обстоятелството, че тя, ведно със 171-те депутатиот „оня списък“ са в парламента, не ги прави носители на народния суверенитет. Още повече, че с нарушаване конституционната клетва всички те – вкл. премиера, министрите и председателя на БНБ, сами са се превърнали в клетвопрестъпници, сами са се изхвърлили от властта, което води и до нелегитимност на всичките им последващи действия и актове.
крайно време е парламентът на КЛЕТВОПРЕСТЪПНИЦИТЕ незабавно да бъде разгонен!
Що се отнася до твърдението на отделни пишман-юристи, че с присъединителния договор България била поела необратимо международно задължение да въведе единната европейска валута именно от 2026 г., това е флагрантна неистина. Съгласно чл. 3 на Закона за въвеждане на еврото (ДВ, бр. 70/2024) „Дата на въвеждане на еврото в Република България е датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България…“
Няма данни да е публикувано Решение на Съвета на ЕС с дата за приемането на еврото. Заключението на ЕЦБ за 2024 г. отн. конвергентен доклад е, че България не отговаря на критериите поради високата инфлация, затова предложената от правителството крайна дата 1 януари 2026 г. бе отложена.
На 23 януари 2025 г. министърът на финансите Теменужка Петкова обяви, че страната няма да подаде искане, докато не бъдат изпълнени критериите за нивото на инфлацията. Въпреки това на 24 февруари 2025 г. МС приема решение да поиска официално от Европейската комисия и ЕЦБ конвергентен доклад. Единствено гуверньорът на БНБ и отделни политици (а не Върховният Суверен – Народът) настояват присъединяването да стане възможно най-скоро. Огромното мнозинство от българите обаче нямат доверие към държавните институции. Смятат – с основание, че шепата радетели на еврото във властта подават неверни данни към Съвета на ЕС; също както са фиктивни 1 380 041 мъртви души в списъците на ЦИК за последните избори.
Съмнението за подаване на неверни данни се споделя и от авторитетния нидерландски финансов институт ING Global Markets Research (https://think.ing.com/snaps/monitori...not-there-yet/). На 14 март 2025 г. ING изразява скептицизъм по постигнатите критерии за приемането на еврото от 2026 г.:
- нарастване на инфлацията с 2,0% на месечна база от началото на 2025 г. е значим проблем, потенциално изместващ решението от техническо към политическо;
- малко вероятно е значимо възстановяване растежа на износа;
- някои области на вътрешното търсене, включително на труда, би трябвало да станат управляеми по отношение на инфлационното им въздействие;
- инфлацията на потребителските цени към края на 2025 г. се очаква да бъде 4,6%, а прогнозната за следващата година – 3,0% (което е повече от съмнително, бел. ав.).
Предвид тези фактори, прогнозата за приемане на еврото през януари 2026 г. не е безспорна, според ING. Най-важният критерий за приемане на еврото в България е неписаният критерий за политическа стабилност. А такава очевидно не е налице.
От Пресцентъра на НС съобщават, че предложението на президента било върнато като недопустимо. В мотивите на Киселова се сочело, че то противоречало на Конституцията на Република България (КРБ), Договора за функционирането на ЕС, Договора за присъединяване на РБ към ЕС, Акта относно условията за присъединяване на РБ и Румъния и промените в Учредителните договори, както и на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Дори да не е завършил „право“, всеки грамотен гражданин може да установи какви са правомощията на председателя на НС. Изброени са изчерпателно в чл.77, ал.1 на КРБ: председателят представлява НС; предлага проект за дневен ред на заседанията; открива, ръководи и закрива заседанията на НС; удостоверява с подписа си съдържанието на приетите от НС актове; обнародва актовете, приети от НС; организира международните връзки на НС. Толкова!
Няма разпоредба, с коятоВърховният законодател – Седмото Велико Народно събрание, да е овластил председателя с правото да връща постъпили в НС предложения, нито еднолично да се произнася по тях, вкл. дали са допустими или недопустими.
Възниква въпросът: самоволното действие на Наталия Киселова представлява ли престъпление?
В чл. 323, ал.1 на глава Х - Престъпления против реда и общественото спокойствие на Наказателния кодекс (НК) е дефиниран съставът на престъплението самоуправство: „Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до 5 (пет) години…“
За да е налице престъпно самоуправство, деецът трябва да съзнава, че правото е оспорено; а също – действията му да не са маловажни, т.е. да разкриват достатъчна степен на обществена опасност.
В конкретния казус няма съмнение, че еднолично, не по установения от закона ред, мотивирайки се с измислени правомощия, които не са разписани от КРБ, Наталия Киселова самоволно се е обявила за арбитър по възникнал спор, отнемайки разписаното в чл. 45 на Конституцията НЕОТМЕНИМО ПРАВО на всеки български гражданин, вкл. на държавния глава – след като безспорно е български гражданин, да сезира парламента с предложение да се произнесе по конкретен въпрос.
Нещо повече: г-жа Киселова съзнава, че с действието си оспорва правото на президента да сезира парламента; съзнава, че това действие не е маловажно, доколкото засяга и правото на всеки български гражданин, на Върховния суверен – Народът, да се произнесе по екзистенциален за нацията въпрос. По такъв начин действието на г-жа Киселова разкрива изключително висока степен на обществена опасност. Тази висока степен на опасност за гражданите и обществото е онова именно качество, което превръща действието ѝ в деяние, в ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, по смисъла на цитираната разпоредба от НК.
А дали деянието на Киселова не е особено утежняващо и поради факта, че има юридическо образование, познава разпоредбите на Конституцията; а като председател на НС, длъжността ѝ вменява стриктно да ги съблюдава? И не върши ли тя тъкмо обратното: доброволно и съзнателно нарушава клетвата по чл. 76, ал. 2 „да спазва Конституцията и във всичките си действия да се ръководи от интересите на народа“, като по такъв начин става и КЛЕТВОПРЕСТЪПНИК?
Обстоятелството, че тя, ведно със 171-те депутатиот „оня списък“ са в парламента, не ги прави носители на народния суверенитет. Още повече, че с нарушаване конституционната клетва всички те – вкл. премиера, министрите и председателя на БНБ, сами са се превърнали в клетвопрестъпници, сами са се изхвърлили от властта, което води и до нелегитимност на всичките им последващи действия и актове.
крайно време е парламентът на КЛЕТВОПРЕСТЪПНИЦИТЕ незабавно да бъде разгонен!
Що се отнася до твърдението на отделни пишман-юристи, че с присъединителния договор България била поела необратимо международно задължение да въведе единната европейска валута именно от 2026 г., това е флагрантна неистина. Съгласно чл. 3 на Закона за въвеждане на еврото (ДВ, бр. 70/2024) „Дата на въвеждане на еврото в Република България е датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България…“
Няма данни да е публикувано Решение на Съвета на ЕС с дата за приемането на еврото. Заключението на ЕЦБ за 2024 г. отн. конвергентен доклад е, че България не отговаря на критериите поради високата инфлация, затова предложената от правителството крайна дата 1 януари 2026 г. бе отложена.
На 23 януари 2025 г. министърът на финансите Теменужка Петкова обяви, че страната няма да подаде искане, докато не бъдат изпълнени критериите за нивото на инфлацията. Въпреки това на 24 февруари 2025 г. МС приема решение да поиска официално от Европейската комисия и ЕЦБ конвергентен доклад. Единствено гуверньорът на БНБ и отделни политици (а не Върховният Суверен – Народът) настояват присъединяването да стане възможно най-скоро. Огромното мнозинство от българите обаче нямат доверие към държавните институции. Смятат – с основание, че шепата радетели на еврото във властта подават неверни данни към Съвета на ЕС; също както са фиктивни 1 380 041 мъртви души в списъците на ЦИК за последните избори.
Съмнението за подаване на неверни данни се споделя и от авторитетния нидерландски финансов институт ING Global Markets Research (https://think.ing.com/snaps/monitori...not-there-yet/). На 14 март 2025 г. ING изразява скептицизъм по постигнатите критерии за приемането на еврото от 2026 г.:
- нарастване на инфлацията с 2,0% на месечна база от началото на 2025 г. е значим проблем, потенциално изместващ решението от техническо към политическо;
- малко вероятно е значимо възстановяване растежа на износа;
- някои области на вътрешното търсене, включително на труда, би трябвало да станат управляеми по отношение на инфлационното им въздействие;
- инфлацията на потребителските цени към края на 2025 г. се очаква да бъде 4,6%, а прогнозната за следващата година – 3,0% (което е повече от съмнително, бел. ав.).
Предвид тези фактори, прогнозата за приемане на еврото през януари 2026 г. не е безспорна, според ING. Най-важният критерий за приемане на еврото в България е неписаният критерий за политическа стабилност. А такава очевидно не е налице.
Коментар