Политическата нестабилност в България заплашва да отложи реформи, свързани с Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ), пише рейтинговата агенция Fitch Ratings в свое прессъобщение. Високата инфлация е ключова пречка за присъединяването към еврозоната, което вероятно ще бъде отложено за след 2024 г.
Според агенцията, въпреки политическата нестабилност, която цари в България от две години, съществува политически консенсус за приемането на еврото и страната вероятно ще задоволи правните изисквания за присъединяване.
Изпълнението на критерия за ценова стабилност (който не бе постигнат в оценката за 2022 г.) отново ще бъде ключово препятствие. 12-месечната средна инфлация според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който през декември бе на ниво от 13%, е доста над нивото на трите най-добре представящи се страни членки на ЕС през 2022 г. и се очаква това да продължи, дори през 2024 г. За разлика от Хърватия, която се присъедини към еврозоната на 1 януари тази година, България е твърде далеч от целта, за да се възползва от премахването на нетипичните стойности.
Това увеличава рисковете за забавяне на приемането на еврото след 2024 г. Потенциалът за по-нататъшни забавяния ще зависи от развитието на инфлацията в България и на други места в ЕС, което е несигурно. Положителната перспектива за суверенния рейтинг на България „BBB“, която агенцията потвърди през ноември, балансира този риск срещу ясния ангажимент на местно и европейско ниво за ускоряване на процеса на приемане на еврото.
България ще проведе петите си парламентарни избори за две години на 2 април. И трите проучвателни мандата за сформиране на правителство бяха върнати на президента, като нито ГЕРБ, нито „Продължаваме промяната“, нито БСП не успяха да формират работещи коалиции, припомня агенцията.
След положителната оценка за изпълнението на всички 22 изисквания и цели, необходими за първото плащане по Плана за възстановяване, в средата на декември на България бяха изплатени 1,37 млрд. евро. Изпълнението на изискванията, нужни за изплащането на следващите траншове, обаче може да е по-трудно. 22 законодателни промени трябваше да бъдат приети до края на 2022 г., но сега този процес ще бъде прекъснат от неуспеха във формирането на правителство, пише Fitch.
Въпреки очакваните забавяния по плащанията по Плана се очаква допълнителни входящи потоци от европейските фондове да подкрепят инвестиционния растеж през 2023 г. Въпреки това агенцията все пак очаква реалният темп на растеж на БВП да се забави до 1,4% от 3,5% през 2022 г. поради неблагоприятни продължаващи ефекти и забавяне на частното и публично потребление.
Изпълняването на ангажиментите след влизането в ERM II, т.нар. чакалня на еврозоната, продължава и като цяло се очаква България да поиска оценка на напредъка си спрямо критериите за конвергенция през първото тримесечие на годината, като докладът за сближаване вероятно ще бъде публикуван през второто тримесечие. За приемането на еврото през януари 2024 г. е необходима положителна оценка на критериите за конвергенция, припомня Fitch.
https://www.investor.bg/a/515-ikonom...a-v-evrozonata
Според агенцията, въпреки политическата нестабилност, която цари в България от две години, съществува политически консенсус за приемането на еврото и страната вероятно ще задоволи правните изисквания за присъединяване.
Изпълнението на критерия за ценова стабилност (който не бе постигнат в оценката за 2022 г.) отново ще бъде ключово препятствие. 12-месечната средна инфлация според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който през декември бе на ниво от 13%, е доста над нивото на трите най-добре представящи се страни членки на ЕС през 2022 г. и се очаква това да продължи, дори през 2024 г. За разлика от Хърватия, която се присъедини към еврозоната на 1 януари тази година, България е твърде далеч от целта, за да се възползва от премахването на нетипичните стойности.
Това увеличава рисковете за забавяне на приемането на еврото след 2024 г. Потенциалът за по-нататъшни забавяния ще зависи от развитието на инфлацията в България и на други места в ЕС, което е несигурно. Положителната перспектива за суверенния рейтинг на България „BBB“, която агенцията потвърди през ноември, балансира този риск срещу ясния ангажимент на местно и европейско ниво за ускоряване на процеса на приемане на еврото.
България ще проведе петите си парламентарни избори за две години на 2 април. И трите проучвателни мандата за сформиране на правителство бяха върнати на президента, като нито ГЕРБ, нито „Продължаваме промяната“, нито БСП не успяха да формират работещи коалиции, припомня агенцията.
След положителната оценка за изпълнението на всички 22 изисквания и цели, необходими за първото плащане по Плана за възстановяване, в средата на декември на България бяха изплатени 1,37 млрд. евро. Изпълнението на изискванията, нужни за изплащането на следващите траншове, обаче може да е по-трудно. 22 законодателни промени трябваше да бъдат приети до края на 2022 г., но сега този процес ще бъде прекъснат от неуспеха във формирането на правителство, пише Fitch.
Въпреки очакваните забавяния по плащанията по Плана се очаква допълнителни входящи потоци от европейските фондове да подкрепят инвестиционния растеж през 2023 г. Въпреки това агенцията все пак очаква реалният темп на растеж на БВП да се забави до 1,4% от 3,5% през 2022 г. поради неблагоприятни продължаващи ефекти и забавяне на частното и публично потребление.
Изпълняването на ангажиментите след влизането в ERM II, т.нар. чакалня на еврозоната, продължава и като цяло се очаква България да поиска оценка на напредъка си спрямо критериите за конвергенция през първото тримесечие на годината, като докладът за сближаване вероятно ще бъде публикуван през второто тримесечие. За приемането на еврото през януари 2024 г. е необходима положителна оценка на критериите за конвергенция, припомня Fitch.
https://www.investor.bg/a/515-ikonom...a-v-evrozonata
)
Коментар