България на прага на еврозоната: Подкрепа, страхове и дезинформация
„Асошиейтед Прес” с анализ по темата за очакваното въвеждане на единната валута в страната ни
България е близо до реализирането на дългогодишната си цел – присъединяване към еврозоната и да задълбочи връзките си с по-проспериралите държави от Западна Европа, пише „Асошиейтед Прес” в свой анализ по темата. Но правителството се сблъсква със съпротива срещу единната валута в навечерието на ключовото решение, което страната очаква от властите на Европейския съюз (конвергентните доклади на Европейската комисия и Европейската централна банка, бел.ред.).
Страховете от неизвестното, от засилване на инфлацията и бедността се смесват с дезинформация, разпространявана в социалните мрежи, която цели да настрои хората срещу еврото. Това недоволство съвпада с нарастващата подкрепа за популистки и антиевропейски партии на Стария континент. В България то се използва от националистически и проруско настроени политици в страна, която остава една от най-бедните в Европа, пише още АП.
Агенцията припомня, че през изминалия уикенд в София се проведе протест срещу еврото. Демонстрантите настояваха за референдум, чрез който гражданите да решат дали страната да премине от лева към общата европейска валута. Лидерът на „Възраждане” Костадин Костадинов заяви пред събралите се: „България се надигна и обяви: Свобода, избираме българския лев!”.
Подкрепа за еврото
Някои хора в България твърдят, че страната вече се възползва от членството си в ЕС и валутата няма особено значение. С цел задълбочаване на европейската интеграция на фона на нарастващо геополитическо напрежение, правителството продължава напред. То поиска оценка за това дали България отговаря на изискванията за ниска инфлация, стабилни държавни финанси и правно съответствие с институциите на ЕС. В сряда Европейската комисия ще обяви крайното си становище по въпроса. Ако даде зелена светлина, останалите държави членки ще вземат решение по кандидатурата на България в идните седмици, припомня АП.
При последния преглед през 2022 г. България не изпълни изискването за инфлация. Оттогава насам обаче тя е спаднала.
Страховете на хората
Президентът Румен Радев насърчи антиевро гласовете, като предложи произвеждане на референдум по въпроса, позовавайки се на обществените притеснения относно инфлацията и покупателната способност. Това последва протест през февруари, при който офисът на Европейската комисия в София беше залят с червена боя, а входът му – подпален.
Предложението на президента беше отхвърлено от проевропейското мнозинство в парламента, което обвини Радев, че действа в полза на Русия с последния си опит да саботира въвеждането на еврото, пише още АП.
Дезинформация
Анализатори твърдят, че дезинформационни кампании от чужбина подхранват страховете от икономически промени, които могат да доведат до още по-голяма бедност. Десетки фалшиви твърдения от противници на еврозоната се разпространяват в социалните мрежи. Едно от тях гласи, че ЕС планира да отнеме спестяванията на хората, ако не бъдат изразходвани в определен срок. Според друг слух плановете за въвеждане на дигитална версия на еврото са част от заговор за контрол над населението.
„Наблюдаваме мощно промиване на мозъците на обикновения българин. Разпространяват се илюзорни страхове, разказват се лъжи – масово, безскрупулно и нагло”, казва Огнян Минчев, директор на Института за регионални и международни изследвания в София, цитиран от АП.
Рискове и ползи
Икономисти твърдят, че влизането в еврозоната няма да донесе драматични промени за българската икономика в краткосрочен план. Това е така, защото валутата на страната е обвързана с еврото по закон, при фиксиран курс от 1 лев за 51 евроцента.
Присъединяването към еврозоната може да доведе до по-ниски разходи по заемите, по-лесно сравнение между вътрешни и чуждестранни цени и отпадане на нуждата от обмяна на пари при пътуване в чужбина. Освен всичко останало, това е знак за по-дълбока интеграция в ЕС и неговата мощна икономика. Страните членки на еврозоната имат място в управителния съвет на Европейската централна банка, който определя лихвената политика, пише още в анализа на АП.
Всички държави се съгласяват да приемат еврото, когато се присъединяват към ЕС, но досега само 20 от 27 членки са го направили. Последна беше Хърватия, която въведе единната валута през 2023 г.
България има много нисък дълг – 24.1% от БВП, което е второто най-ниско ниво в ЕС и далеч под изискването за членство в еврозоната от 60%. Това прави рязък контраст със съседна Гърция, която се присъедини към еврозоната през 1999 г. със солиден дълг, прикрит чрез сложни финансови механизми. Лошото състояние на гръцките финанси в крайна сметка предизвика криза в цялата еврозона.
„Българското правителство е фискално изключително консервативно. Рискът страната да се превърне във фискален проблем за еврозоната е практически нулев“, казва за АП Жолт Дарваш, старши изследовател в мозъчния тръст Bruegel в Брюксел.
Страховете от инфлация не са напълно безпочвени. Опитът от други страни показва, че винаги когато се преминава от национална валута към евро, има известен инфлационен ефект, но обикновено той е под 1%, обяснява експертът.
Икономистите отбелязват, че става въпрос за еднократно повишение. Така например заведенията, чиито стоки и услуги не поскъпват често, използват въвеждането на новите менюта и ценоразписи, за да повишат цените, отбелязва още АП.
„Асошиейтед Прес” с анализ по темата за очакваното въвеждане на единната валута в страната ни
България е близо до реализирането на дългогодишната си цел – присъединяване към еврозоната и да задълбочи връзките си с по-проспериралите държави от Западна Европа, пише „Асошиейтед Прес” в свой анализ по темата. Но правителството се сблъсква със съпротива срещу единната валута в навечерието на ключовото решение, което страната очаква от властите на Европейския съюз (конвергентните доклади на Европейската комисия и Европейската централна банка, бел.ред.).
Страховете от неизвестното, от засилване на инфлацията и бедността се смесват с дезинформация, разпространявана в социалните мрежи, която цели да настрои хората срещу еврото. Това недоволство съвпада с нарастващата подкрепа за популистки и антиевропейски партии на Стария континент. В България то се използва от националистически и проруско настроени политици в страна, която остава една от най-бедните в Европа, пише още АП.
Агенцията припомня, че през изминалия уикенд в София се проведе протест срещу еврото. Демонстрантите настояваха за референдум, чрез който гражданите да решат дали страната да премине от лева към общата европейска валута. Лидерът на „Възраждане” Костадин Костадинов заяви пред събралите се: „България се надигна и обяви: Свобода, избираме българския лев!”.
Подкрепа за еврото
Някои хора в България твърдят, че страната вече се възползва от членството си в ЕС и валутата няма особено значение. С цел задълбочаване на европейската интеграция на фона на нарастващо геополитическо напрежение, правителството продължава напред. То поиска оценка за това дали България отговаря на изискванията за ниска инфлация, стабилни държавни финанси и правно съответствие с институциите на ЕС. В сряда Европейската комисия ще обяви крайното си становище по въпроса. Ако даде зелена светлина, останалите държави членки ще вземат решение по кандидатурата на България в идните седмици, припомня АП.
При последния преглед през 2022 г. България не изпълни изискването за инфлация. Оттогава насам обаче тя е спаднала.
Страховете на хората
Президентът Румен Радев насърчи антиевро гласовете, като предложи произвеждане на референдум по въпроса, позовавайки се на обществените притеснения относно инфлацията и покупателната способност. Това последва протест през февруари, при който офисът на Европейската комисия в София беше залят с червена боя, а входът му – подпален.
Предложението на президента беше отхвърлено от проевропейското мнозинство в парламента, което обвини Радев, че действа в полза на Русия с последния си опит да саботира въвеждането на еврото, пише още АП.
Дезинформация
Анализатори твърдят, че дезинформационни кампании от чужбина подхранват страховете от икономически промени, които могат да доведат до още по-голяма бедност. Десетки фалшиви твърдения от противници на еврозоната се разпространяват в социалните мрежи. Едно от тях гласи, че ЕС планира да отнеме спестяванията на хората, ако не бъдат изразходвани в определен срок. Според друг слух плановете за въвеждане на дигитална версия на еврото са част от заговор за контрол над населението.
„Наблюдаваме мощно промиване на мозъците на обикновения българин. Разпространяват се илюзорни страхове, разказват се лъжи – масово, безскрупулно и нагло”, казва Огнян Минчев, директор на Института за регионални и международни изследвания в София, цитиран от АП.
Рискове и ползи
Икономисти твърдят, че влизането в еврозоната няма да донесе драматични промени за българската икономика в краткосрочен план. Това е така, защото валутата на страната е обвързана с еврото по закон, при фиксиран курс от 1 лев за 51 евроцента.
Присъединяването към еврозоната може да доведе до по-ниски разходи по заемите, по-лесно сравнение между вътрешни и чуждестранни цени и отпадане на нуждата от обмяна на пари при пътуване в чужбина. Освен всичко останало, това е знак за по-дълбока интеграция в ЕС и неговата мощна икономика. Страните членки на еврозоната имат място в управителния съвет на Европейската централна банка, който определя лихвената политика, пише още в анализа на АП.
Всички държави се съгласяват да приемат еврото, когато се присъединяват към ЕС, но досега само 20 от 27 членки са го направили. Последна беше Хърватия, която въведе единната валута през 2023 г.
България има много нисък дълг – 24.1% от БВП, което е второто най-ниско ниво в ЕС и далеч под изискването за членство в еврозоната от 60%. Това прави рязък контраст със съседна Гърция, която се присъедини към еврозоната през 1999 г. със солиден дълг, прикрит чрез сложни финансови механизми. Лошото състояние на гръцките финанси в крайна сметка предизвика криза в цялата еврозона.
„Българското правителство е фискално изключително консервативно. Рискът страната да се превърне във фискален проблем за еврозоната е практически нулев“, казва за АП Жолт Дарваш, старши изследовател в мозъчния тръст Bruegel в Брюксел.
Страховете от инфлация не са напълно безпочвени. Опитът от други страни показва, че винаги когато се преминава от национална валута към евро, има известен инфлационен ефект, но обикновено той е под 1%, обяснява експертът.
Икономистите отбелязват, че става въпрос за еднократно повишение. Така например заведенията, чиито стоки и услуги не поскъпват често, използват въвеждането на новите менюта и ценоразписи, за да повишат цените, отбелязва още АП.
Нали когато и двете банкноти са вкарани в обръщение те си циркулират кеш до момента в който влязат в банковата система. И тука е големият въпрос - досега осъществяван ли е такъв контрол в банките или не? Да не се окаже че банките 20 години са участвали в разпространението на фалшиви пари?
Коментар