Brexit - началото на края за EU

[gigow]

Аз не мога да разбера защо се вълнуваме толкова от този референдум. Ама британците били решили... та Юнкер свиква среднощно заседание на европейските началници, като че през нощта кой знае какво ще стане.
Какъв драматизъм какво нещо! Заради някакъв пършив референдум...
Че то в "демократичните" държави отдавна се знае как да се справят с референдумите. Нали у нас имаше референдум за Белене? И какво стана? Народът каза едно, пък парламентът реши друго. Евем го и народа!
В Гърция имаше референдум, пък правителството направи друго. Евем го и народа!
В Холандия имаше референдум за асоциирането на Украйна. Народът каза НЕ, ама правителството каза "народът да го духа!"
Та какво толкоз сте се развълнували? Не им знам бритиш законите, ама няма начин това да е задължително.

[annbet]

Да припомня на младежта...

Преди - има-няма 18 годинКИ - Блеър спусна бариерата за прииждане на - КАКВИТО И ДА СА - източно европейци... Ама - били те МОЗЪЦИ..., па СПЕЦОВЕ...

Той вървЕШЕ срещу бъдещето на СВОЯТА страна, но получаваше аплаузите на хората. Хората живеят сега. Днес! Политиците печелят дивиденти, ако мислят за хората днес! Другото е словоблудство.

Тогава - още, преди 16-18 години, можеше да се налучка, какво точно ЩЕ реши ТОЯ Референдум.

Нататък е ясно: НИКОЙ не е длъжен да издържа самообявили се за европейци - в наше лице... Ама - искали били... Нещата не тръгват от днес.

Само като се види мисленето на форумните "звизди" - вече е ясно - какво мислят хората за нас. Толкова сме прозрачни, но пък се мислим за императори...

Хехеххе! Затова, почти не останаха свестни българЕ тук...

[Frosty]

А Bulxit кога?

Има време... след frexit и nexit.

[trafix]

Почти нищо не е каквото беше. Освен тракийците, които 1300 години продължават да решават проблемите на света

Ей тук ме заби тотално и...нямам какво да кажа!

[mvr0306]

Алтернативата на Референдумите и Парламентаризма е....Диктатурата!Тук конкретно Референдума във Великобритания е следствие от едно предизборно обещание на Дейвид Камерън, с цел да спечели евроскептиците за изборите , които спечели.И понеже е Джентълмен, не се отметна ,организира този избор, който му струва Премиерството.И ще остане в историята с този злополучен Референдум, който ще вкара Великобритания в блатото!Това не е онази Империя, която познаваме от времето на адмирал Нелсън и Викторианската епоха!

На мен повече ми прилича на измъкване от блатото ЕС! Освен това, британците ще имат силна подкрепа от САЩ, така че няма да пропаднат. Една индустриуализация на страната ще я направи много по-силна от повечето страни от ЕС.

[Vladi666]

Къде е бог Маранди да се включи в дискусията?

[trafix]

нека достоверността на твърденията на Вацлав Клаус не са първи план... Самия факт, че има политик с топки, който да изкаже мнение различно от единствено правилното. Евросъюза е безумна тоталитарна структура

Евросъюзът не е безумна тоталитарна структура.Има две много сериозни причини за които се сещам .Първата е, че от векове в Европа бушуваха войни, братски народи и не толкова ,воюваха помежду си, изтребваха се и Обединена Европа е мечта на много политици и обикновени хора за мир и добросъседство.Втората причина -може да се търси някакъв паралел между САЩ и ....Обединени Европейски щати!Обединена Европа е много повече от всяка една отделна държава.Това е.А бюрокрацията в Брюксел наистина е сериозен проблем, но той може да бъде решен!

[analog]

Това не е онази Империя, която познаваме от времето на адмирал Нелсън и Викторианската епоха!

Почти нищо не е каквото беше. Освен тракийците, които 1300 години продължават да решават проблемите на света

[trafix]

Алтернативата на Референдумите и Парламентаризма е....Диктатурата!Тук конкретно Референдума във Великобритания е следствие от едно предизборно обещание на Дейвид Камерън, с цел да спечели евроскептиците за изборите , които спечели.И понеже е Джентълмен, не се отметна ,организира този избор, който му струва Премиерството.И ще остане в историята с този злополучен Референдум, който ще вкара Великобритания в блатото!Това не е онази Империя, която познаваме от времето на адмирал Нелсън и Викторианската епоха!

[v_tin]

И продължението от егоист
Самата идея за провеждане на референдуми е родена по почтен начин, при това недалеч от нас, някъде в Атина, преди повече от две хиляди години. Разбира се, че референдумите остават част от демократичната традиция на модерните държави - на едно място са се зародили по площади, аули на университети, събрания; на друго място са заложени формално в конституциите.

В същото време, продължително историческо изследване на последствията от референдумите довежда дo два неминуеми изхода - а) резултатите не са добри в дългосрочен план и б) не заздравяват демократичните принципи в една страна.
Държавите днес са различни от държавите вчера. Глобализацията, свободното движение на хора и куп други неща ги превръщат в комплексни формирования. Така както роднините на болния делегират на хирурга да извърши операция или пасажерите на презокеански лайнер се доверяват на капитана и неговия екипаж, населението на една държава делегира определен тип работа на политици, избрани за това.

Ще кажете - как да се доверим на хора, които не сме избрали, не познаваме, не сме стиснали ръката, не сме погледнали в очите, не сме поговорили с тях? Но така работят успешните спортни отбори, армии, компании, държави. Така е навсякъде по света, независимо от културите, така ще бъде. Колкото и безумно да е изграждането на АЕЦ Белене няма как да довериш такова решение на хората, защото мнозинството от тях не разбира нищо от темата. Доверяваш се на политиците като гласуваш за тях и тайничко се молиш, че по-добрите ще спечелят.

В същото време аргументите ПРОТИВ провеждането на референдуми не са един или два:

1) решението на народа след провеждане на референдум често изненадва (както казва Сенека: “хората от тълпата живеят като в гладиаторска школа - с когото днес са пили, с него утре се бият”);

2) референдумът е отказ от власт на легитимно избраните да я упражнят, алиби за властимащите;

3) един референдум води до друг; защо за този въпрос да има референдум, а за онзи да няма и това може да се превърне в опасна тенденция;

4) всяко общество е податливо на популизъм и провеждането на референдуми по безумни теми също е опасно;

5) населението на всяка страна е слабо информирано, за да вземе решение по експертен въпрос;

6) правителството никога не е неутрален наблюдател и самото формиране на въпроса може да обърка тотално нещата;

7) определени групи могат лесно и с малко средства да повлияят на вота на хората;

8) на доста въпроси е трудно да се отговори просто с ДА или НЕ;

9) честото провеждане на референдуми също води до апатия сред избирателите; на практика навсякъде по света избирателната активност на референдуми е по-ниска от тази на обикновени избори;

10) ниска избирателна активност на референдумите изопачава крайния резултат;

11) в някакъв момент определено решение може наистина да доведе до абсолютна тирания на мнозинството (тогава всичките активисти за това или онова, в крайна сметка ще бъдат напълно разочаровани от крайния резултат);

12) финансирането - честото провеждане на референдуми струва пари, които ние плащаме; от друга страна правителството на власт винаги е облагодетелствано - има повече средства за кампания и т.н.

13) в исторически план референдумите, които помним водят или до диктаторско управление, еднопартийни системи, легитимацията на Наполеон или до глупави въпроси като тези в Швейцария (колко дни да почиваме през лятото, каква да е цената на книгите, да работят ли проститутките в секс кутии, да имат ли право животните да се представляват от адвокат);

14) дават шанс на безумни идеи (1000 лева минимална заплата, циганите вън и т.н.) да получат бърз отговор ДА;

15) играят опасна роля срещу парламентарната демокрация като такава (не че в България има такава);

Вярно е, че не всички референдуми се вписват в горните 15 примера. Затова трябва да бъдат провеждани възможно най-рядко или изобщо забравени.

Не бива да се забравя и още нещо - колкото и властимащите да представят, че референдумите са глас народен, толкова те ги използват (и ще ги използват), за да прокарат своето виждане по въпроса. Колкото и да ни се иска, такова стечение на обстоятелствата е непреодолимо, защото референдумите работят по един начин и той често е в интерес на управляващите, не на любимия ни глас народен.

[v_tin]

И моите 5 стотинки
ИЗЛИЗАНЕТО НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ОТ ЕС ИЛИ НЯМА ДА СЕ СЛУЧИ, ИЛИ ЩЕ БЪДЕ СИМВОЛИЧНО

ДАНИЕЛ СМИЛОВ

"Всичко разумно е действително и всичко действително е разумно", беше казал един европеец. В този смисъл мисията за излизане на Великобритания от ЕС е политически невъзможна.

Хората в свободните общества могат да вземат каквото решение поискат, разбира се. Но също така те са разумни същества и претеглят ползата и вредата от действията си поне в дългосрочен план. В случая с референдума за Brexit цената, която англичаните трябва да платят за едно напускане на ЕС, е твърде висока, а ползата е по-скоро отрицателна. Това е достатъчно основание, което ще определи хода на събитията. Разбира се, осъзнаването на цената е процес, който отнема време. И точно разликите в това време за осъзнаване определят различните варианти и сценарии за развитие на нещата след днешния референдум. Основните сценарии – най-вероятните – са следните:

Вариант 1 – 65% вероятност: Мнозинството във Великобритания вече е осмислило основните аргументи "за" и "против" еврочленството на страната и взема решение за оставане. При този вариант огромната част от политическият естаблишмънт (воглаве с премиера Камерън) си отдъхва, паундът поскъпва, Ситито се успокоява и медиите масово аплодират прагматичността и образоваността на избирателите в кралството. Шотландските намерения за отделяне се уталожват и отлагат. В ЕС този вариант също би бил приет най-радушно (с изключение на популистката аудитория);

Вариант 2 – 20% вероятност: Кампанията Leave печели на косъм и медиите на Острова славославят смелостта и сувереннността на британския избирател. След еуфорията, обаче, се оказва, че голяма част от консерваторите в парламента са против излизането от ЕС и те предизвикват предсрочни избори преди да са предприети конкретни правни стъпки по отношение на напускане на ЕС. Тези стъпки трябва да са законодателно подплатени и затова е необходимо парламентарно мнозинство. Започва втора кампания "за" и "против" Brexit –този път в рамките на общи избори. Вярно е, че инерцията от спечелването на референдума (в този вариант) може да понадуе платната на "суверенистите". Но също така е вярно, че искащите оставането на Великобритания в ЕС вече ще бъдат максимално мобилизирани и най-вероятно ще спечелят изборите. Така или иначе, преди съставянето на мнозинство в парламента, което подкрепя Brexit, не могат да се очакват реални действия за напускане на съюза. Към настоящия момент, съставянето на такова мнозинство след едни нови избори не изглежда много вероятно.

Вариант 3 - 15% вероятност: Кампанията Leave печели референдума, правителството на Камерън задейства чл. 50 на Лисабонския договор (процедура за излизане), провеждат се предсрочни избори и Борис Джонсън става премиер с антиевропейско парламентарно мнозинство. При този вариант Великобритания влиза в дълъг –минимум двугодишен – период на договаряне на условията на своето излизане, като се опитва да си гарантира пълноправен и неограничен достъп до европейското икономическо пространство. В процеса на това договаряне се сбъдва мечтата (на някои) за „норвежки вариант“. Но (по Труман Капоти) сбъднатите мечти обикновено са най-големите разочарования. Оказва се, че за да си гарантира икономическите привилегии, Великобритания трябва да продължи да приема като задължително цялото право на ЕС, да прави вноски в определени ЕС фондове, като същевременно губи правото си на глас в органите на съюза. Сделката започва да изглежда безсмислена и мнозинството, което стои зад нея, започва да губи доверие. На всичкото отгоре Шотландия е на път или вече се е превърнала в отделна държава. Преговорите с ЕС се протакат, надлъгването продължава... и идват нови парламентарни избори в кралството, които анти-ЕС партиите губят. Тук преминаваме към вариант 2, а може да се стигне и до нов референдум – т.е. вариант 1.

Маргарет Тачър беше права за референдумите. Те са инструмент на диктатори и демагози
Референдумите са всичко друго, но не и глас народен. Ето защо

от Константин Вълков Юни 24 2016
Малцина са изморени от глупавото клише “пряка демокрация”. Малцина вярват, че референдумите са страшилище за бъдещето на нациите, за важните законодателни промени, за устройството на света такъв, какъвто бихме искали да го видим. “Да питаме хората”, “да им дадем право на власт” са толкова изначални сбъркани висши форма на демокрация, че както казва Сократ в Държавата на Платон, последната фаза, най-висшата фаза на демокрацията, винаги води до тирания.

Маргарет Тачър казваше, че референдумите жертват парламентарния суверенитет в полза на политическата изгода. Казваше това през 1975 година и всичко е точно толкова валидно и днес. И добавяше: “Може би починалият лорд Атли е прав, когато казваше, че референдумът е инструмент на диктатори и демагози.”
емата за референдумите винаги ми напомня за старата история с Аугусто Пиночет.

Когато Аугусто Пиночет решава да проведе референдум на 5 октомври 1988 година той има два успешни народни вота зад гърба си. Цар е на референдумите, казват съветниците му.

Първият му тест е през 1978 година. Тогава зададеният въпрос към латиноамериканците е литературен шедьовър:

“Поставени пред опасността от международна агресия срещу правителството на отечеството, подкрепям президента в неговата защита на достойнството на Чили и препотвърждавам законното право на републиката за продължаване процеса на деинституционализация по начин, който съхранява суверенитета на страната.”

Чилийците са нация литературна и Пиночет получава 75 процента. Две години по-късно, през 1980, той си тръгва победоносно от втория референдум с 67 процента ЗА.

Самият Пиночет не вижда опасност в следващия, трети референдум, който окончателно трябва да затвърди диктатурата и да му позволи да бъде президент още осем години.

С наближаването на заветната дата 5 октомври 1988, опозицията започва да работи активно. По онова време хунтата на Пиночет се е окопала добре и приближените на генерала не очаквали изненади. Нещо повече - страната се развивала добре икономически, властта контролирала медиите, зависимите от държавни заплати били много.

Единствената тема за безпокойство е международният натиск, който принудил Пиночет да проведе сравнително прозрачен вот.

Пиночет разрешил 15 минути програмно време (късно вечер) за опозицията. Техните 15 минути слава, казвал си той. Но точно тези 15 минути, с които хунта чилийски рекламисти се захванали, променили вота.

На 5 октомври 1988 за Пиночет гласуват 44 процента. Рекламистите залагат на позитивна кампания, която никой не очаква. Макар да запазвал властта си над армията, генералът изпуснал абсолютната власт в референдум, който сам е предизвикал. Ефектът на бумеранга.

Референдумите винаги имат такъв ефект. И са твърде опасно оръжие за игра.

Много учени са изследвали референдумите, едни са ЗА, други са ПРОТИВ, но повечето се обединяват около схващането, че референдумът е точно бумеранг и с него шега не бива.

В един референдум цял народ гласува по определен въпрос. Погледнато от някоя космическа станция, почти хиляда референдума са били проведени на национално ниво по света. Половината от тях в Швейцария. В почти всички избирателната активност е сравнително ниска като спада с всяка изминала година. В много резултатите не са представителни, съответно - неочаквани. Малко са имали положително значение в исторически план. Много са глупави, например тези в Швейцария.

[kubrat]

А Bulxit кога?

Когато спечелите избори, гледай обаче този път да има ток по 24 часа в денонощието

[trafix]

"Десетки хиляди лондончани подписаха петиция с искане британската столица да получи независимост и да остане в Европейския съюз, след като британците се произнесоха на вчерашния референдум за излизане от съюза, предаде Франс прес.

Над 40 000 души подписаха в сайта change.org петицията, в която призовават кмета на Лондон Садик Хан да "обяви Лондон за независим от Обединеното кралство и да внесе кандидатурата на града за присъединяване към ЕС".

"Лондон е международен град и ние искаме да останем в сърцето на Европа", гласи петицията. "Да, ние не сме съгласни с останалата част от страната. Тогава, вместо да гласуваме пасивно и агресивно едни срещу други на всеки избори, да направим развода официален и да постигнем разбирателство с нашите приятели на континента".

На референдума вчера близо 52 на сто от британците гласуваха за излизане от Европейския съюз, но 60 на сто от лондончани се произнесоха за оставане в ЕС, напомня АФП."
http://www.dnes.bg/eu/2016/06/24/hil...t-ot-uk.306867

Това наистина звучи иронично, но Лондон е сърцето на Великобритания и е част от Обединена Европа.Най-големият удар за Великобритания няма да дойде от Европа ,а от Шотландия, която дълго време търси причини да се освободи от вековния потисник-Англия.Ето ви повод!И тази Дърта Пастърма -Кралицата, която обърна вота с непремерени изказвания, ще гледа като Извънземна, когато Шотландия се отдели и Англия ще остане с територия, колкото България!

[Макс]

Това е много къса историческа памет от един слаб политик -Клаус, който прави свободни исторически съчинения.СССР е държавата, която освободи Европа от Хитлер, и която след това , през 1968г смаза Пражката Пролет!Колкото до Наполеон -големият му провал е войната с Русия, а Ватерло е последният му напън....))

нека достоверността на твърденията на Вацлав Клаус не са първи план... Самия факт, че има политик с топки, който да изкаже мнение различно от единствено правилното. Евросъюза е безумна тоталитарна структура

[supertrader]

barbaron

Не са 52 ня сто , то ако бяха можеше да се напъват парламента да признае референдума. 51..% са . Резултата е патов - равен и с такава малка разлика няма как да го признаят, на фона на срива който тръгна днес.